О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №519
гр.Стара Загора, 14.10.2021г.
Старозагорският административен съд, VIII състав, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа
адм.д. № 599 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на Д.С.Ч. *** срещу Решение №1040-23-81/20.09.2021г.
на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което са потвърдени Разпореждане № 231-00-159-5/02.08.2021г.
и Разпореждане № 231-00-159-6/02.08.2021г., и двете на Ръководителя на
осигуряването за безработица от ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата се сочи, че
административните актове са неправилни и незаконосъобразни, като
жалбоподателката не оспорва приетото от административните органи от фактическа
страна, включително и че след отмяна на уволнението й като незаконно, същата
следва да възстанови полученото от нея обезщетените за безработица. По същество
с жалбата се оспорва размера на определеното за възстановяване обезщетените
като се счита, че същото следва да се възстанови в пълен размер, защото само по
този начин са щели да се заличат последиците от упражненото право на
обезщетение от незаконното уволнение и за в бъдещ период жалбоподателката не би
била застрашена спрямо нея да се приложи ограничението на чл.54б, ал.4 от КСО и
да не й се отпусне обезщетените за безработица в пълен размер за пълен период,
ако в три годишния срок от упражненото вече право на обезщетение за безработица
остане без работа. Обосновава, че именно с възстановяване изцяло на
обезщетението по сегашното й незаконосъобразно уволнение ще се запази правото й
да получи обезщетение за безработица в пълен размер и за максимален срок, ако в
бъдеще настъпи този риск. В заключение се сочи, че е възстановила сочените в
разпорежданията суми и целта на оспорването в настоящото производство е защита
на интереса й при евентуално уволнение в близките три години. По посочените
съображения се моли съда да отмени оспореното решение и потвърдените с него
разпореждания.
Ответника по жалбата – Директор ТП на НОИ не изразява становище по жалбата.
Въз основа на приложените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че жалбоподателката е освободена от заеманата от нея
длъжност в Община Опан със Заповед от 09.12.2019г. на Кмета на Общината, на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. С разпореждане от 24.01.2020г. на
ръководител на осигуряване на безработицата по подадено заявление от Ч. е отпуснато
ПОБ за периода от 09.12.2019г. до 08.12.2020г. в размер на 20,21 лв. дневно. На
18.05.2020г. със заявление Ч. декларира започване на трудова дейност, считано от 18.05.2020г., с оглед на
което е издадено
разпореждане от 20.05.2020г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, с което на основание чл.54ж. ал.2, във връзка с чл.54д, ал.1, т.1
от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото обезщетение. Със заявление от
03.06.2020г. Ч. декларира прекратяване на трудово правоотношение, съгласно
приложена заповед № 10/03.06.2020г., издадена от управителя на дружеството, в
което жалбоподателката е осъществявала трудова дейност. След прекратяването на
трудовото правоотношение по заявление на
Ч. е постановено разпореждане № 231-00-159-3 от 12.06.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което е възстановено изплащането на отпуснатото
с разпореждане от 24.01.2020г. обезщетение за безработица. На 22.06.2020г. със
заявление вх. № 3214 в ТП на НОИ - Стара Загора, Д. Чaкърова
декларира започване на трудова дейност, считано от 22.06.2020г., като отново е
издадено разпореждане №231-00-159-4 от 24.06.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.2, във връзка с
чл.54д, ал.1, т.1 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото обезщетение. Общо
за периода декември 2019г. – юни 2020г. на Ч. са изплатени ПОБ по чл.54б, ал.1
от КСО в размер на 2 404,99 лева.
С влязло в сила решение
№ 757 от 03.07.2020г., постановено по гр.д. № 587 по описа за 2020г. на Районен
съд Стара Загора, заповед №35/09.12.2019 г. на Кмета на Община Опан за
освобождаване от работа на Д.Ч. е отменена, т.е. уволнението е отменено, като
незаконно. Въз основа на отмененото уволнение Община Опан е изплатила
обезщетение по реда на чл.225 от КТ на Ч. и е уведомила ТП на НОИ за това.
Предвид на така изплатените обезщетения по чл.225 от КТ на основание чл.54е,
ал, 1 от КСО са издадени оспорените разпореждания № 231-00-159-5 от
02.08.2021г. и № 231-00-159-6 от 02.08.2021г. на ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ, гр.Стара Загора, потвръдени с Решение
№1040-23-81/20.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ. С разпореждание №
231-00-159-5 от 02.08.2021г. е постановено жалбоподателката да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода
09.12.2019г. до 17.05.2020г. в размер на 2 142,26 лева, а с разпореждание
№ 231-00-159-6 от 02.08.2021г. е постановено жалбоподателката да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода
04.06.2020г. до 08.06.2020г. в размер на 63,63 лева, при общо изплатени й от ТП
на НОИ – Стара Загора 2 404,99 лева (л.24).
По повод
оспорването на разпорежданията по административен ред, горестоящият административен
орган в мотивите на решението си изрично е посочил, че правните последици от
признатото за незаконно уволнение заличават с обратна сила последиците от
уволнението, т.е. времето през което е бил уволнен работникът или служителят се
признава за осигурителен стаж. Посочил е също, че възстановяването на
получените суми е разпоредено на основание на чл.114, ал.2 от КСО, за което
правно основание за възстановяване претеднира и жалбоподателката Ч.. Прието е
за правилен изводът на административния орган, издал оспорените разпореждания,
че са налице новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените
парични обезщетения. По тези съображения Директора на ТП на НОИ е потвръдил
изцяло оспорените пред него разпореждания.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема следното по допустимостта на
подадената жалба:
Според
чл.147 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него или за които той поражда задължения. Лицето, което е
засегнато или би могло да бъде засегнато от административния акт, има правен
интерес да го оспорва. Правният интерес в административния процес е законово
изискване и правно качество на оспорващото лице. Правният интерес е връзката на
оспорващия с породените от административния акт правни последици. Нещо повече,
оспорването на административните актове е обусловено от пряк и личен защитен от
правото интерес на оспорващия, какъвто в случая не е налице. Интересът е пряк,
когато оспорваният акт непосредствено засяга или създава опасност от
непосредствено засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя
или непосредствено създава задължения за него и личен, когато засяга правната
сфера на самия жалбоподател.
В случая
жалбоподателката оспорва административните актове по отношение на определения с
тях размер на възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица,
за да защити интереса си при евентуално уволнение в следващите три години, при
което би й се признало обезщетение в минимален размер и за срок само от 4
месеца. Непосредственото засягане на интереса на жалбоподателката е обусловен
от бъдещи несигурни събития, а правният интерес следва да бъде разглеждан
винаги в рамките на конкретното обжалване, съобразно изложените правни и
фактически съображения на оспорващия в светлината на целените от
административния акт правни последици. В конкретния случай жалбоподателката не
оспорва фактическите констатации на административния орган, свързани с периода
на признатото й от съда незаконно уволнение, както и тези свързани с изплащаните
й обезщетения по чл.225, ал. 1 и 2 от КТ и чл.54а и сл. от КСО по отношение
основанията за тяхното възникване и продължителността на изплащането им. Не се
оспорват и формираните изводи, че за периодите, за които е установено, че тя е
получила едновременно ПОБ и обезщетение по чл.225 от КТ е налице предпоставката
за възстановяване на обезщетението, изплащано от НОИ с оглед законово
въведената забрана за кумулиране на двете плащания. Това, което се излага чрез
жалбата, е че липсата на изцяло възстановяване на сумата за изплатени
обезщетения в бъдеще би се отразило негативно по отношение размера и периода на
получаване на евентуално заявено и признато от нея право на ПОБ за бъдещ период. Изложеното твърдение, че с пълното
възстановяване на полученото ПОБ, биха се заличили последиците от незаконното
уволнение не намира логична и законова опора, доколкото, както и самата
жалбоподателка посочва, а и настоящият съдебен състав приема, този ефект се
поражда с обратна сила на база съдебното решение, с което уволнението е
признато за незаконно. Твърденията, че с оспорените понастоящем разпореждания,
които целят единствено възстановяване на добросъвестно получени парични
обезщетения, биха се засегнали бъдещи и несигурни права и интереси на Ч., не
обуславят наличието на правен интерес за оспорването им единствено и само от
тази гледна точка. Доколкото в депозираната жалба не се съдържат конкретни
правни и фактически съображения по отношение наличието на пряко и
непосредствено засягане на права и законни интереси на жалбоподателката от
действието на визираните разпореждания, съдът приема, че за Ч. не е налице
правен интерес да оспорва същите от гледна точка на отправените от нея
претенции. В този смисъл следва да се отбележи, че всеки административен акт се
счита за завършен тогава, когато същият поражда правните си последици самостоятелно
и засягането на правата и интересите на жалбоподателя, следва да е резултат от
действието на самия обжалван акт, а не от евентуално следващ издаден такъв. Отделно
от това следва да се отбележи, че не пълното или частичното възстановяване от
жалбоподателката на сумата на изплатените обезщетения за безработица заличава
упражненото от нея право на парично обезщетение, а самото конститутивно
действие на съдебното решение, с което на иска за незаконно уволнение е уважен,
е заличило с обратна сила факта на упражненото право на обезщетение за
безработица.
Предвид всичко гореизложено е налице липса на абсолютна
процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба на Д.С.Ч., за което
съдът следи служебно във всеки етап на производството. Затова настоящият
съдебен състав счита, че жалбата, с която е направено искане за отмяна на
процесното решение и потвърдените с него разпореждания, следва да бъде оставена
без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес, а образуваното
производство по делото – прекратено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, Административен
съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.С.Ч. *** срещу Решение №1040-23-81/20.09.2021г.
на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което са потвърдени Разпореждане № 231-00-159-5/02.08.2021г.
и Разпореждане № 231-00-159-6/02.08.2021г., и двете на Ръководителя на
осигуряването за безработица от ТП на НОИ – Стара Загора, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №599/2021г. по описа на
Административен съд Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му на подателя, чрез Административен съд Стара
Загора, пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: