№ 122
гр. Сливен, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Елена Г. Х.ва
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20242200100546 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от И. Г. Д. против ЗК „Лев Инс“ АД, в която се
твърди, че на 26.05.2024г., около 18:00 часа, на входа на с. Самуилово, в
посока Сливен – Самуилово, е настъпило ПТП между т.а. марка и модел
„Форд Транзит“ с рег. № ***, управляван от водача Н. Г. Г. и л.а. марка и
модел „Ауди А3“ с рег. № ***, управляван от водача Т.П.Т.. Вследствие на
настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца И. Д., пътник в
товарен автомобил „Форд Транзит“.
По случая е образувано ДП № 752/2024 г. на РУ Сливен, което към
настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че
причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на т.а.
„Форд Транзит“ нарушения на правилата за движение по пътищата, като
съществува пряка причинна връзка между състоянието на водача Г. и
настъпилите вредоносни последици, а именно телесните увреждания на И. Д..
Твърди се, че за увреждащия товарен автомобил „Форд Транзит“, управляван
от Н. Г. има сключена застраховка ГО със срок на валидност една година,
считано от 15.02.2024 г. до 14.02.25г. със ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенция
за изплащане на обезщетение пред ответното застрахователно дружество, като
са представени всички документи, с които ищецът е разполагал. По
образуваната щета застрахователят в законноустановеният срок не е заплатил
застрахователно обезщетение. Твърди се, че при процесното ПТП И. Д. е
получил следните увреждания: фрактура на ребра, фрактура на
трансверзалния израстък в ляво, контузионни промени на белодробния
паренхим, мозъчно сътресение, загуба на съзнание, травматичен шок, диабет,
множество травми и наранявания по главата и тялото, психически стрес. След
инцидента, на 26.05.24г. ищецът е откаран за лечение в МБАЛ „Д-р Иван
1
Селимински“ АД, гр. Сливен в тежко общо състояние, без спомен за
случилото се, на моменти объркан. Назначени са множество изследвания, като
ищецът е изписан от ОАИЛ в стабилизирано общо състояние на 29.05.24 г. и е
насочен за долекуване и наблюдение в хирургично отделение към същото
болнично заведение. На 03.09.24г. И. Д. е бил приет за лечение в МБАЛ
„Хаджи Димитър“ ООД, гр. Сливен, с оплакване от често уриниране, жажда,
изтръпване, схващане по долни крайници и замъглено зрение. Извършени са
прегледи и изследвания. Установени са намалени рефлекси и намалена
сетивност. Поставена е диагноза неинсулинозависим захарен диабет.
Назначено е лечение. Проведен е лечебен курс.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, ищецът търпи силни болки и
много страдания, поради получените множество травми и наранявания.
Лечебният процес е бил изключително продължителен, все още не е
приключил. След като са го изписали от болницата, ищецът разчитал на
помощта и подкрепата на своите близки в извършването на елементарни
ежедневни потребности – хранене, тоалетна, къпане. Освен причинените
физически болки и страдания ищецът е получил стрес и страх по време на
инцидента, които ще останат в съзнанието му завинаги. След инцидента е
станал стресиран, тревожен, притеснен. Отключил е диабет. В резултат на
получените травми и проведеното лечение пострадалият дълго време не
можел да се самообслужва и да извършва елементарни дейности от
ежедневието, което се отразило и на психическото му състояние. Въпреки, че
от датата на процесното ПТП е минала повече от година, ищецът продължава
да изпитва болки в областта на контузионните области. Тежките травми и
продължителното лечение оказват изключително негативно влияние върху
здравословното и психологическо състояние на ищеца. С оглед изложеното,
получените неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани,
като ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв.
частичен иск от 150 000 лв. за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на получените телесни
увреждания. Претендира се присъждане на законната лихва, считано от
02.06.24г. до окончателното изплащане.
Исковата молба е редовно връчена на ответното застрахователно
дружество. В законно-установения срок е депозиран писмен отговор, в който
се оспорват твърденията, че ПТП е настъпило по причина и вследствие
субективните действия на водача на МПС „Форд Транзит“. Оспорват се
твърденията, че поради осъществяване на процесното ПТП за ищеца Д. са
настъпили в своята съвкупност описаните в исковата молба неимуществени
вреди. Оспорва се твърдения механизъм на ПТП, така, както е изложен в
исковата молба. Оспорва се твърдението, че поради осъществяване на
процесното ПТП са настъпили телесни травми, описани в исковата молба.
Оспорва се причинно-следствената връзка между механизма на
произшествието и настъпилите телесни увреждания. Оспорва се твърдението,
че към настоящия момент ищецът не се е възстановил от претърпените
травми. Изцяло се оспорва твърдението, че възстановителния период към
момента не е завършил. Оспорва се размера на предявения иск с правно
2
основание чл. 432 ал.1 от КЗ, като се заявява, че същият е изключително
завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че не е спазена процедурата по чл. 380 от
КЗ, тъй като не е била представена банкова сметка, нито е направено
волеизявление по чл.338 от КЗ. Оспорва се изцяло иска за присъждане на
лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, предвид
неоснователността на главния иск. Заявяват се доказателствени искания, като
се поставят допълнителни въпроси към САТЕ.
От фактическа страна се установява следното :
На 26.05.2024 г., около 18:00 ч„ на входа на с. Самуилово, в посока
Сливен- Самуилово, е настъпило ПТП между т.а. марка и модел „Форд
Транзит“ с per. № ***, управляван от водача Н. Г. Г. и л.а. марка и модел „Ауди
АЗ“ с per. № ***, управляван от водача Т.П.Т.. В следствие на настъпилото
ПТП са причинени телесни повреди на ищеца И. Д., пътник на предна дясна
седалка в т.а. „Форд Транзит“.
По случая е образувано ДП № 752 2024 г. на РУ Сливен, пр.пр. №
2846/2024 г. на РП Сливен.
4
За увреждащия т.а. „Форд Транзит, с per. № ***. управляван от Н. Г.,
има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, BG/22/124000544802
със срок на валидност една година, считано’от 15.02.2024 г. до 14.02.2025 г.
със ЗК „Лев Ине“ АД, гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ,
ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред ЗК „Лев
Ине“ АД, гр. София, като са представени всички документи, с които
разполага, получени от застрахователя с обр.р. на 20.06.2024 г. По случая е
заведена щета № 0000-1000-04-24-7476/21.06.2024 г., по която застрахователят
не е заплатил застрахователно обезщетение.
Видно от приетата по делото САТЕ експертиза, механизмът на
настъпилото ПТП е следният: л.а. „Ауди“ се е движил в посока към гр. Сливен
със скорост около 132 км/ч. в дясна лента за движение при сухо време,
нормална видимост, суха пътна настилка и опасна зона за спиране при тази
скорост около 143 м. В същото време пред л.а. „Ауди“ се е движил т.а. „Форд“,
като водачът отклонил в дясно и навлязъл напълно в десния банкет. Водачът на
т.а. „Форд“ предприел промяна на направлението от десния банкет със завой
наляво и навлизане в бензиностанция, като намалил скоростта към началото
на маневрата до около 10 км/ч. Към момента на началото на отклоняване на
т.а. наляво, л.а. „Ауди“ е бил на около 75 м. от мястото на удара. Водачът на
т.а. „Форд“ ускорил с пресичане на дясната и лявата пътна лента, достигайки
до скорост от около 16 км/ч. Водачът на л.а. „Ауди“ възприел промяната на
направлението на т.а. „Форд“, като отклонил автомобила в ляво с пресичане
на лявата за него пътна лента и навлизане в левия банкет. Настъпил удар
между двата автомобила, в челна част на л.а. „Ауди“ и предна лява странична
част на т.а. „Форд“. При този удар л.а. „Ауди“ продължил движението си
напред и леко наляво, т.а. „Форд“ продължил движението си напред и
3
надясно- спрямо предварителното му движение, завъртайки се около
вертикалната си ос в посока часовниковата стрелка. След удара л.а. „Ауди“
достигнал до ограда и се ударил в нея, а т.а. „Форд“ се обърнал наляво и
паднала върху л.а. „Ауди“. В резултат на удара са нанесени телесни
увреждания и материални щети.
Водачът на т.а. „Форд“ е имал техническа възможност да възприеме л.а.
„Ауди“, скоростта му и положението му, като спре и го пропусне. Извършил
е технически неправилна маневра за завой наляво от десния банкет, без да
пропусне л.а. „Ауди“, който се е движил направо.
Водачът на л.а. „Ауди“ при движение със скорост от 50 км/ч. е имал
техническа' възможност да предотврати настъпването на ПТП със спиране,
при същите действия от страна на водача на т.а. „Форд“.
Причини за настъпване на ПТП са:
Предприетата от водача на т.а. „Форд“ технически неправилна маневра за
завой наляво от десния банкет без да пропусне движещия се направо л.а.
„Ауди“; Навлизането на т.а. „Форд“ в опасната зона за спиране на л.а.
„Ауди“. Технически правилно е водачът да пропусне л.а. „Ауди“, а след
това да предприеме маневра завой наляво. В момента на предприетата
маневра за завой наляво л.а. „Ауди“ е бил в дясната пътна лента, а т.а.
„Форд“ в дясно от платното за движение;
Движението на л.а. „Ауди“ със скорост по-голяма от максимално
разрешената. При движение на л.а. с 50 км/ч. удар не би настъпил. При
своевременно възприемане на опасността двата автомобила биха се
разминали без удар дори и при плавно намаляване на скоростта от водача
на л.а. „Ауди“.
При процесното ПТП ищецът И. Д. е получил следните травматични
увреждания, съгласно приетата СМЕ :
фрактура на VII, VIII, IX и X ребра в лява гръдна половина по задна
аксиоларна линия - подобни фрактури трайно затруднявали движенията
на тялото и снагата за срок по-голям от 30 дни. Непосредствено след
травмата болката е най-силна, като в следващите между 10 и 15 дни
намалява от болкоуспокоителните медикаменти;
фрактура на левия процесус гранверзус на XII горакален прешлен -
като възстановяването обикновено е между 3 и 6 седмици.
От 26.05.2024 г. до 29.05.2024 г. е проведена медикаментозна терапия,
вливки на водно-солеви разтвори, антибиотици, болкоуспокоителни, седатива,
витамини и противооточна терапия. От контролните изследвания и
рентгенографии са установени дискретни контузионни промени на
белодробния паренхим дорзално, двустранно.
От 29.05.2024 г. до 31.05.2024 г. лечението продължава в Хирургично
отделение. Дехоспитализиран е с препоръки за хигиенно-диетичен режим.
4
Във връзка с твърденията за отключен диабет при ищеца, по делото е
назначена СМЕ, която е била изгответна от д-р Ф., специалност
„Ендокринология“. При разпита в с.з. същия заявява, че диабета е
метаболитно заболяване, което се характеризира с нарушена секреция на
инсулин от панкреаса. Когато говорим за диабет, провикаран от стрес или
травма, се проявява диабет Тип 1, а не Тип 2 – както е при ищеца. При Тип 1
лечението стартира веднага с инсулин. Диабетът при ищеца е диагностициран
през м.юни/юли 2024г. с терапия „Метформин“ 500 мг. Не е провокиран от
инцидента при процесното ПТП. Ищеца е диагностициран с инсулинова
резистентност, намалена секреция на инсулин и повишаване на чернодробната
функция. Ищецът – пациент е пълен, не спазва хранителен диетичен режим.
Метаболитния синдром и затлъстяването са причина за диагностицирания
диабет Тип 2, но не и процесното ПТП.
От разпита на свидетеля Г. Д. и св. Б. Д., се установява, че ищецът е
приет по спешност в болницата, където е пролежал 5 дни. Имал 4 счупени
ребра и травми на главата и белия дроб. След болницата се прибрал и имал
нужда някой да се грижи за него. Майката на свидетеля и жена на пострадалия
се грижила 10 дни за него. Ищецът И. бил с памперси, не можел да става и да
се самообслужва. След тези 10 дни майката на свидетеля се наложило да
тръгне на работа и св. Г. поел грижите за баща си, който бил 3 месеца в
болничен и 1 месец в неплатен отпуск. Боляла го цялата лява половина и
трудно говорил. Преди 4 месеца му открили диабет, за който докторът
обяснил, че се дължи на стреса от ПТП. За диабета първо бил на хапчета, а
сега преминал на инсулин. На петия месец след ПТП ищецът И. се върнал на
работа, но се задъхвал много бързо и работодателят му давал по-леки задачи.
Изпитвал болки в ребрата при вдигне на нещо тежко. При промяна на времето
имал болки от лявата страна и в областта на кръста. След инцидента ищецът
И. пострадал и психически -сега говорил по-бавно, забравял, че е казал нещо и
после го повтарял. След инцидента И. станал много стресиран и трудно
заспивал. Изпитвал страх от автомобили. Приема болкоуспокояващи и към
момента.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както
поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра на разпитаните
свидетели и възприе изцяло изслушаните по делото експертни заключения,
изготвени от компетентни и добросъвестни вещи лица.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
естество :
Правна квалификация на претендираните права – чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр.
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429 ал. 3, вр. с чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Предявените искове са допустими, предявени от лице, имащо пряк
интерес от търсената защита. Разгледани по същество са частично
5
основателни.
Предпоставките за уважаване на иска са следните : настъпването на
деликт при управление на МПС, причинени вреди и тяхната причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП, валидна застраховка ГО, която да
покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно
обезщетение.
Не се оспорва валидността на застраховката „Гражданска отговорност“,
с която е застрахована отговорността на водача на МПС „Форд Транзит“ с рег.
№ ***, към датата на произшествието.
По делото се събраха доказателства установяващи категорично вида на
претърпените от ищеца травматични увреждания и травми, налагащи
откъсване от работния режим за период от 3 месеца. По време на
възстановителния период ищецът е изпитвал силни болки, бил е на памперси,
не е можел да се самообслужва, имал е нужда от придружител. Грижи за него
са полагани както от съпругата, така и от сина му. Към момента все още
приема обезболяващи и лесно се уморява и задъхва. След инцидента ищецът
И. станал много стресиран и трудно заспивал. Изпитвал страх от автомобили.
След извършен медицински преглед в хода на делото се установява, че към
настоящия момент здравословното състояние на ищеца е напълно
възстановено, но при физическо натоварване е възможно получаване на
болки. Няма изменения на гръбначния стълб, двустранно чисто везикуларно
дишане. При хоспитализацията е направен КАТ и след консултация с
неврохирург е установено, че няма травматични увреждания на главата. Дори
да е имало краткотрайно състояние на загуба на съзнание, същото е отзвучало
за 20 минути. Няма посттравматични увреждания на централната нервна
система, няма регистрирани такива в медицинската документация.
Заболяването Диабет Тип 2 при ищеца няма причинно – следствена
връзка с процесното ПТП, поради което за търпяните във връзка с него
неимуществени вреди не следва да бъде присъждано обезщетение.
Вещото лице по САТЕ установява вина за настъпилото ПТП и на двата
участвали автомобили. В качеството си на пътник дори във виновен за ПТП
автомобил, ищецът има право на обезщетение, което следва да бъде
присъдено.
Не са наведени възражения за съпричиняване на вредоносния резултат
от поведението на ищеца – пътник на предна дясна седалка в т.а. „Форд
Транзит“.
Размерът на застрахователното обезщетение за причинени
неимуществени вреди се определя от съда общо за всички претърпени болки и
страдания от ищеца И. Г. Д. по повод процесното ПТП, по справедливост
съгласно чл. 52 ЗЗД. Съдът намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди – болки и страдания, което ищецът следва да получи -
сумата в размер на 40 000 /четиридесет хиляди / лева, която сума справедливо
ще обезщети претърпяните болки и страдания по време на възстановителния
6
период. До пълния претендиран размер претенцията от 60 000лева следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
Върху горепосочения размер на присъденото обезщетение е дължима и
законната лихва за забава, считано уведомяване на застрахователя 20.06.2024г.
до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от исковата
претенция на ищеца са дължими деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение. Същите са претендирани в полза на адв. П. К. по реда на чл.
38 от ЗАдв. и следва да бъдат присъдени в размер на 4620 лева с вкл. ДДС
/представени доказателства за регистрация по ЗДДС/.
На ответника, съобразно отхвърлената част от исковата претенция са
дължими деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
250 лева.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода на делото в тежест на
ответника следва да бъде възложена дължимата държавна такса в размер на
1 600 лева и сумата в размер на 1000лева - възнаграждения на вещи лица по
СМЕ.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на СлОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *** от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на И.
Г. Д. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата в размер на 40 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и
страдания/ по повод ПТП настъпило на 26.05.2024г. на входа на с.Самуилово,
общ. Сливен, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 60 000 лева,
частичен иск от 150 000лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *** от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на адв.
П. К. САК, личен номер на адвокат ***, с адрес *** сумата в размер на 4620
лева – адвокатско възнаграждение за процесално представителство на ищеца.
ОСЪЖДА И. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *** от гр.*** сумата в размер на 250 лева –
юрисконсулско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *** от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на СлОС държавна такса в размер на 1600 лева, както и
възнаграждение на вещи лица в размер на 1000лева – възнаграждения на вещи
7
лица по СМЕ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните, пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
8