РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 10.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2726 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от Р. ***, чрез
процесуалния представител ю.к. Н.С., срещу В.Н.Г. ЕГН **********,*** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 702,79 лева, от
които: сума в размер на 428,62 лева, представляваща дължима главница,
договорна лихва в размер на 35,36 лева за периода от 14.06.2016 г. до
29.11.2016 г, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 178,30 лева,
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на
27,00 лева, лихва за забава върху непогасената главница в размер на 33,51 лева
за периода от 29.11.2016 г. /датата на
последната погасителна вноска на паричния заем/ до 11.07.2016., както и
законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по
чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените
в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
в резултата на което на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК у
ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Излага, че
основанието, въз основа, на което са поискали да бъде издадена заповед за
изпълнение е подписан Договор за паричен заем с № 2569205 от 31.05.2016г, между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД като кредитор и В.Н.*** като кредитополучател, сключен
при спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди се, че подписвайки договора за
кредит кредитополучателят е удостоверил: че е стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Сочи се, че съгласно
сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на
ответника паричен заем в размер на 500 лв., а кредитополучателят се е задължил да го върне съгласно условията на
сключения договор в размер на 548,34 лева, ведно с договорната лихва на тринадесет
двуседмични погасителни вноски в размер на 42,18 лева. Излага се, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01.06.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.к.н.п.з.“
ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането срещу длъжника е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди се, че по договора за паричен заем
кредитополучателят е заплатил сумата от 150 лева.Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба дължимата
главница е в размер на 428.62 лв. Излага се, че за ползването на предоставената
заемна сума по сключения договор ответникът дължи договорна лихва в размер на
35.36 лв. за периода от 14.06.2016 г. - датата на първата вноска до 29.11.2016
г. - датата на настъпване на падежа на договора. Сочи се, че ответникът
се е задължил в тридневен срок от
усвояване на сумата да представи на кредитора едно от обезпеченията, посочени в
договора, като се съгласил, че в противен случай ще дължи неустойка. Излага се,
че неустойката се изчислява еднократно,
след три дни от сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка
от погасителните вноски. Твърди се, че към момента размерът на неустойката е в
размер на 178,30 лева. Излага се, че при просрочване на плащане на задължението
с повече от тридесет дни страната дължи и такси за извънсъдебно събиране, която
в настоящия случай е 27 лева. Сочи се, че доколкото ответникът не е заплатил
дължимото по договора, той дължи и лихва за забава в размер на 33,51 лева,
считано от 29.11.2016 г до 11.07.2016 г. поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. С
депозирана нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника –
адв. С. е депозирала отговор на исковата молба. Излага, че уведомлението за извършената цесия не е достигнала до
знанието на ответницата, като първоначалния кредитор не я е уведомил за нея,
като едва с исковата молба е изпратено уведомлението за нея. Твърди, че не
следва да се приема, че е редовно връчването на уведомлението за цесия на
особения представител, а не лично на страната чрез получаване на препис от ИМ и
доказателства, за което развива подробни съображения. Поради изложеното счита,
че не е налице валидно уведомяване за извършената цесия, поради което ищецът по
делото няма активна материално- правна легитимация. Моли съда, ако счете иска
за допустим то на същото основание да го отхвърли като неоснователен. Прави
възражение за прекомерност на дължимата неустойка, както и за незаконосъобразно
начисляване на такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер
на 27 лв. Излага и, че кредитът не обявен и за предсрочно изискуем от
кредитора. Прав и възражение за прекомерност за платено възнаграждение за
процесуално представителство.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Навежда
доводи, че уведомлението за извършената цесия не е връчено надлежно на
длъжника, както и, че то не може да се връчва на особен представител. Навежда
доводи и, че във връзка с неустойката и допълнителните разходи са
недействителни поради противоречие с ЗПК.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 5577/2017 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№ 3724/26.07.2017 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сума в размер на 428.62 лв. –
главница; сума в размер на 35.36 лв. – договорна лихва, за периода от 14.06.2016г. – 29.11.2016г.; сума в размер на 178.30 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение; сума в размер
на 27.00 лв. – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението; сума в размер на 33.51 лв. – законна лихва, за периода от 29.11.2016г. – 11.07.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 24.07.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер на 25.00лв. държавна такса и 50.00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Видно от
приложеното делото заверено от страната копие на Договор за паричен заем, че на
31.05.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата по делото са
сключили договор за кредит, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт” АД се е
задължило да предостави на ответника заем в размер на 500 лева, а ответника се
е задължил да върне същата на заемателя при следните условия: вид на ползвания
паричен заем- EasyMax24;
размер на двуседмичната погасителна вноска в размер на 42,18 лева; срок на
заема в седмици -26; брой вноски -13; дати на плащане на погасителните вноски,
както следва: 14.06.2016 г.;28.06.2016 г.;12.07.2016 г.;26.07.2016
г.;09.08.2016 г. 23.08.2016 г.;06.09.2016 г.;20.09.2016 г.;04.10.2016 г.;
18.10.2016 г.;01.11.2016 г., 15.11.2016 г. и 29.11.2016 г.; фиксиран годишен
лихвен процент по заема в размер на 35 %; лихвен процент на ден при отказ от
договора -0,10%; общ размер на всички плащания 548,34 лева и ГПР в размер на
41,68 %. Установява се, че е уговорено,
че с подписването на договора заемателя е удостоверил, че е получил изцяло и в
брой заемната сума. Видно е, че страните са се договорили, че в тридневен срок
от получаване на съобщението заемателят следва да представи обезпечение, като
при неизпълнение на задължението дължи неустойка в размер на 225,94 лева, която
ще се заплаща разсрочено като се добавя към всяка една от погасителните вноски
и е в размер на 17,38 лева.
По делото е
депозирана и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от която се установява, че са
предвидени и разходи за събиране на вземането при забава в плащането повече от
30 дни, такса за издаване на удостоверение за липса на задължение и разходи за
събиране на вземанията.
Приобщено като
доказателство по делото е и представеното на ответника от „Изи Асет Мениджмънт“
АД предложение за сключване на договор за заем.
Видно от представения
Рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 год., че „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърля на ищеца по делото, произтичащи от договори за
заем, описани в Приложение № 1 срещу определена покупна цена.
Представено е и
приложение № 1/01.05.2017 год. към Рамков договор за прехвърляне на вземания от
30.01.2017 год., в което на страница 10 /л. 17 от делото/ са посочени трите
имена на ответника, ЕГН, размера на отпуснатия кредит и задължението по него.
Установява се, че по силата на чл..
4.5 от договора от 07.11.2014 год., „Аксес
Файнанс“ ООД е упълномощила ищеца да изпраща писмени уведомления до длъжниците
по вземанията, предмет на договора от името на първото дружество, с които да ги
уведомява за прехвърлянето на техните задължения.
Представено
по делото е уведомление, невръчено на длъжника за настъпилата цесия.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че: параметрите на
договора за кредит, сключен между„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника по делото
са следните: усвоената главница по
договора за кредит е в размер на 500 лева; начислената договорна лихва е в
размер на 48,34 лева за периода от 14.06.2016 г. до 29.11.2016 г.; начислена
неустойка в размер на 225,49 лева; начислена такса събиране на просрочени
вноски-45,00 лева; начислена лихва за забава върху неплатени вноски -33,51 лева за периода от 29.11.2016 г.
до 11.07.2016 г.; че общо погасените суми по договора за кредит са в размер на
150 лева и с тях е погасена главница в размер на 71,38 лева, договорна лихва в
размер на 12,98 лева; такса разходи в размер на 18,00 лева, неустойка в размер
на 47,64 лева; че към датата на подаване на заявлението в съда размерът на
зъдлжението е следният: 428,62 лева главница; 35,36 лева – договорна лихва за
периода от 14.06.2016 г. до 26.11.2016 г.; 27,00 лева такса за събиране на
вземането;178,30 лева неустойка и 33,51 лева лихва за забава за периода от
29.11.2016 г. до 11.07.2017 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника;
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за
предоставяне на претендираните по договора суми, валиден договор за прехвърляне
на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото
прехвърляне, както и че задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжника е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя си по
сключения между ответника и него договор за
заем.
По делото не е спорно, че е сключен договор между Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата по делото са
сключили договор за кредит, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт” АД се е
задължило да предостави на ответника заем в размер на 500 лева, а ответника се
е задължил да върне същата на заемателя при следните условия: вид на ползвания
паричен заем- EasyMax24;
размер на двуседмичната погасителна вноска в размер на 42,18 лева; срок на
заема в седмици -26; брой вноски -13; дати на плащане на погасителните вноски,
както следва: 14.06.2016 г.;28.06.2016 г.;12.07.2016 г.;26.07.2016
г.;09.08.2016 г. 23.08.2016 г.;06.09.2016 г.;20.09.2016 г.;04.10.2016 г.;
18.10.2016 г.;01.11.2016 г., 15.11.2016 г. и 29.11.2016 г.; фиксиран годишен
лихвен процент по заема в размер на 35 %; лихвен процент на ден при отказ от
договора -0,10%; общ размер на всички плащания 548,34 лева и ГПР в размер на
41,68 %. Не се спори и, че страните са
се уговорили, че с подписването на договора заемателя е удостоверил, че е
получил изцяло и в брой заемната сума. Установява се и, че е договорено, че в
тридневен срок от получаване на съобщението заемателят следва да представи
обезпечение, като при неизпълнение на задължението дължи неустойка в размер на
225,94 лева, която ще се заплаща разсрочено като се добавя към всяка една от
погасителните вноски и е в размер на 17,38 лева.
Спорно по делото на първо място е
дали ответникът е уведомен за настъпилата цесия.
Безспорно по делото е, че
заемателят е прехвърлил вземането си към ответника на ищеца.Безспорно по делото
е, че уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника
заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като
за това не е необходимо съгласие на
длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За
да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да
му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец
по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши
от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на
приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване
от негово име на всички длъжници за цедираните вземания , което не противоречи
на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото
изпълнява целите на посочените
разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д.№ 5577/2017 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по
чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск почл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки
положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес,
от справката от НАП е видно, че няма регистран трудов договор, т.е. съобщенията
не могат да бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило да и бъде
назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея, включая всички книжа,
свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба . В
практиката си по реда на чл.290 от ГПК
ВКС приема, че прехвърлянето на вземането
поражда действие спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д.№1711/13 г. на І т.о./ В това производство обаче длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието
на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. На ответника е
назначен особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК , на който са връчени
съдебните книжа. В отговора си по чл.131 от ГПК особения представител е
направил оспорване на иска основано на
липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага.След като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника.
Предвид изложеното, съдът счита
че предявените установителни искове,
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
С цел пълнота на
изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
клаузата относно предвидената в договора неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Според чл.4 от договора
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на
поръчител или банкова гаранция, което я
отклонява от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна
поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.
При този изход на делото на ищеца не
следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от Р. ***, чрез
процесуалния представител ю.к. Н.С., срещу В.Н.Г. ЕГН **********,*** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 702,79 лева,
от които: сума в размер на 428,62 лева,
представляваща дължима главница, договорна лихва в размер на 35,36 лева за
периода от 14.06.2016 г. до 29.11.2016 г, неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 178,30 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 27,00 лева, лихва за забава върху
непогасената главница в размер на 33,51 лева за периода от 29.11.2016 г.
/датата на последната погасителна вноска
на паричния заем/ до 11.07.2016., както и законна лихва върху главницата,
считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: