№ 1534
гр. Бургас, 28.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. П.А
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500917 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по ч.в.ж. вх.№ 12156/06.04.2022г. по описа на БРС от Б. В. Т.,
заявена чрез адв. В. Грънчева от БАК против Определение № 1902/01.04.2022г.,
постановено по гр.д. № 8949/2021г. на РС-Бургас, с което производството по делото е
спряно на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в законна сила съдебен
акт на гр.д. № 729/2021г. по описа на БОС.
Жалбоподателят моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно
и неправилно и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия. По-конкретно счита, че не са налице основанията за приложение хипотезата
на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като в конкретния случай висящ спор между двамата
бивши съпрузи като собственици на апартамент, ведно с ид.ч. от дворното място, в
което е построена сградата, в която се намира апартамента относно това налице ли е
пълна трансформация на лични средства на единия от съпрузите за закупуването на
апартамента не се явява преюдициален по отношение настоящото производство за
разпределение правото на ползване на незастроеното дворно място. Счита, че това е
така, защото исковата молба е насочена срещу всички съсобственици, включително
двамата бивши съпрузи и при отхвърляне на претенцията по чл.23 СК това не би се
отразило на разпределението, а при уважаване-единият би встъпил в квотата на другия
съпруг, след като бъде признат за изключителен собственик на апартамента и
съответните ид.части от дворното място. Посочва, че при последваща промяна съдът
следва да съобрази новонастъпилите факти и обстоятелства при постановяване на
решението си. Цитира съдебна практика.
В законния срок не са депозирани писмени отговори по частната жалба от никой
от въззиваемите.
Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във
връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по
делото и намери за установено следното:
1
Производството по гражданско дело № 8949/2021г. на РС-Бургас е образувано
по подадената от Б. В. Т. искова молба по чл.32, ал.2 ЗС против С.С., З.С., С.П., А.А.,
Н.Д., Н.М., Е.Ч., Д.В. и П.В. за разпределение на реалното ползване на съсобствения
им ПИ с идентификатор № 07079.615.219 по КККР на гр.Бургас с площ от 243кв.м. с
административен адрес в гр.Бургас, ул.П. Е. № 79.
В обстоятелствената част на исковата молба е изложена хронология на
придобиване право на собственост от страните на съответните СОС и ид.ч. от дворното
място, в което е построена сградата, като се твърди, че не е постигнато съгласие по
ползването на незастроената част от дворното место. Именно поради последното се
твърди, че част от ответниците паркират в дворното место автомобилите си, като
включително препятстват паркирането на останалите собственици, както и
използването на изградените в него три гаража.
В срока за отговор ответникът Д.В. е поискал спиране на производството по
чл.32, ал.2 ЗС на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като е предявил против П.В. иск по
чл.124, ал.1, вр.чл.23, ал.1 СК иск да бъде установено, че той е изключителен
собственик поради пълна трансформация на лични средства на закупения от двамата
по време на брака им СОС с идентификатор № 07079.615.219.1.8, ведно със складово
помещение, ид.ч. от правото на строеж и от дворното място, находящ се на ет.4 от
сграда с идентификатор № 07079.615.219.1, построена в процесния ПИ с
идентификатор № 07079.615.219 по КККР на гр.Бургас с площ от 243кв.м. с
административен адрес в гр.Бургас, ул.П. Е. № 79. От данните по делото се
установява, че бракът между двамата е бил прекратен с влязло в сила решение №
683/14.06.2005г. по гр.д. № 2058/2004г. на БРС.
С обжалваното тук определение съдът е уважил молбата за спиране, като е
приел, че предявената претенция по чл.124, ал.1, вр.чл.23, ал.1 СК е от значение за
правилното решаване на спора по чл.32, ал.2 ЗС.
Настоящият състав не споделя изразеното становище за наличие на основанията
по чл.229, ал.1, т.4 ГПК в настоящия случай по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 32 ЗС има за цел единствено да уреди начина, по който ще
се разрешават въпросите относно използването и управлението на съсобствената вещ
при липса на единодушно решение за това на съсобствениците и то в само случай, че
не е обща част към сграда в режим на етажна собственост. Поради това
производството представлява спорна съдебна администрация в отношенията между
съсобственицие, а решението на съда в това производство не се ползва със сила на
пресъдено нещо, като при промяна в обстоятелствата всеки от съсобствениците може
да инициира ново производство. Ето защо макар и веднъж решен начина на използване
на общата вещ от съсобствениците или от съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, този въпрос
може да бъде пререшаван при настъпило изменение на фактическото положение.
Действително в мотивите на т.2 от ТР № 13/12г. на ОСГТК на ВКС е посочено,
че спор за собственост, предявен в отделно производство е преюдициален спрямо
производството по чл.32, ал.2 ЗС, но в конкретния случай Д.В. и с. му П.В. са закупили
апартамент от жилищна сграда, ведно с прилежащите му с складово помещение, ид.ч.
от правото на строеж и посочените ид.части от застроената част от дворното
място/съгласно посоченото в приложения нотариален акт за покупко-продажба/.
Последвалото прекратяване на брака през 2005г. и по-точно споровете между бившите
съпрузи не се явяват преюдициални по отношение настоящото производство по чл.32,
ал.2 СК. Това е така защото претенцията по чл.32, ал.2 ЗС е насочена и срещу двамата
като съсобственици, каквото е действителното правно състояние към момента, а
резултатът от образуваното производство по чл.23, ал.1 СК, включително и дори
евентуално настъпване на универсално или частно правоприемство не би се отразил на
2
разпределението на ползването на съответстващите на закупения от тях апартамент
ид.части от дворното место.
По изложените съображения обжалваното определение подлежи на отмяна, като
делото следва да бъде върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1902/01.04.2022г., постановено по гр.д. № 8949/2021г.
на РС-Бургас, с което производството по делото е спряно на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК
до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт на гр.д. № 729/2021г. по описа на
ОС-Бургас.
ВРЪЩА гр.д. № 8949/2021г. на РС-Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3