Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 14.06.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми юни през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Д.
при секретаря Махаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 11999 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.08.2020 г. по гр.дело № 66154/19г.,
СРС, І ГО, 120 с-в е признал за установено в отношенията между страните С.Б.Д., ЕГН **********,***
против Столична община, ЕИК *******,
гр. София, ул. „*******, на основание чл.
54, ал. 2 от ЗКИР, наличието на
грешка в основни данни на кадастралната карта и кадастралните регистри по
отношение на реална част от 167 кв.м.
от поземлен имот с идентификатор 68134.1933.2086 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК, при граници на тази реална част: ПИ с идентификатор 68134.1933.624 и от
три страни - ПИ с идентификатор 68134.1933.2086, по отношение на вписването на обстоятелството, че ищецът С.Б.Д., ЕГН **********
е собственик на процесната реална част от имота, както и че е допусната
непълнота при одобряването на КККР на СО, Район „Витоша“, изразяваща се в ненанасянето в КК на процесната реална част от 167 кв.м. от бивш
имот с пл. № 624 от кв. 58 по регулационния план на гр. София, м. „Манастирски
ливади - запад“, одобрен със Заповед № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г. на
Гл.архитект на София и непосочването в Кадастралния регистър на ищеца като
собственик на имота. Признал за установено в отношенията между страните С.Б.Д., ЕГН
**********,***, против Столична община, ЕИК *******, гр. София, ул. „*******,
че ищецът С.Б.Д., ЕГН **********, е
собственик на основание дарение и наследство на процесната реална част от
167 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.1933.2086 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68 от
02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници на тази реална
част: ПИ с идентификатор 68134.1933.624 и от три страни - ПИ с идентификатор 68134.1933.2086, като осъдил Столична община, ЕИК *******, гр. София, ул. *******да предаде владението на имота на ищеца С.Б.Д., ЕГН **********,***,
на основание чл. 108 от ЗС. Осъдил Столична община, ЕИК *******, гр. София, ул. „*******,
представлявана от кмета Й.А.Ф.да заплати
на С.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1380 лв. за разноски по делото
на основанеие чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е
обжалвано с въззивна жалба от ответника Столична община, ЕИК *******, гр. София, ул. „*******, представлявана от
кмета Й.А.Ф., чрез процесуалния представител юрисконсулт Р.Г., юрисконсулт в
СО, район „Витоша“, с адрес: гр.София, ул.“*****с мотиви, изложени в
жалбата. Във въззивната жалба са повторени градоустройствените
процедури довели до образуването на УПИ I-186,624
от кв.58 по плана на гр.София, м. „Манастирски ливади-запад“. Посочено е, че
със заявление № ГР94-Г-26/18.04.2006 г. Г.У., С.Д., М.Н.и З.Н.са поискали да им бъде
разрешено да изготвят ПУП-ИПР за съсобствения им УПИ 1-186,457,624, кв.58, м.
„Манастирски ливади - запад“. Към заявлеето е приложен проект и обяснителна
записка, съгласно която: „Поради промяна в инвестиционните намерения
на собствениците с настоящия проект се създава самостоятелен УПИ за имот
пя.№457 по имотните му граници, а именно УПИ 11-457, а останалите имоти
пл.№№624 и 186 се урегулират в съсобствен УПИ 1-186,624.“ По така подаденото искане е издадена Заповед №РД 09-50-557/25.05.2006 г. на
Главния архитект на Столична община, с която е одобрено изменение на плана за
регулация, като са образувани нови УПИ I-186,624 и УПИ II-457, кв.58, м. „Манастирски
ливади - запад“. Сочи се, че видно от административната преписка урегулирането
на имотите е станало по инициатива на ищeца и съсобствениците му, като същите изрично са изразили волята си, а
административният орган се е съобразил със желанието на заявителите и е одобрил
така заявеното изменение на регулационния план. Тези факти се потвърждават и от изготвената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза, като от огледа извършен на място вещото лице,
същото е установило, че УПИ 1-186, 624, кв.58, м. „Манастирски ливади -запад“ е
ограден по улично-регулационните си линии с ограда от бетонови основи и метални
декоративни пана, като процесната площ от 167 кв.м., попада изцяло в обхвата на
ул. „Българска легия“. Прави се извод, че ищецът доброволно е приложил плана за
регулация, като се е разпоредил с
частта от имота си, която попада в улица и в тази връзка се сочи практика на
ВКС, а именно Решение №2 от 29.01.2014 г. на Върховния касационен съд на
Република България, Първо гражданско отделение, по гр.дело № 5313/2013 г., Решение
№ 222/04.05.2010 г. по гр.дело №136/2009 г. на Второ гражданско отделение на
ВКС и т.н. Счита, че след като регулацията е доброволно приложена от страна на
ищеца, то не са налице основания за провеждане на процедура по отчуждаване на
процесната част от имот пл.№ 624, тъй като същата по волята на самият ищец
попада в уличното платно на ул. „Българска легия“ и с оглед на правната
възможност за придобиване по давност на същия, процесната част от имота е
собственост на Сголична община.
Твърди се, че отчуждаването на имота не е
единствената законово регламентирана възможност за прилагане на регулационния
план. Отчуждаването е един от способите, но това е крайно решение, когато няма
друг по-благоприятен за страните способ за уреждане на вещноправните отношения.
Ето защо неправилно съдът в обжалваното решение, е възприел, че след като не е
налице надлежно проведена отчуждителна процедура, то процесната реална част от ПИ с идентификатор 68134.1933.2086 е
собственост на С.Д.. Както е посочено в цитираното Решение №222/04.05.2010 г.
по гр.дело №136/2009 г. на Второ гражданско отделение на ВКС, собствениците
уреждат помежду и въпросите за собствеността, възмездно или безвъзмездно ще
премине част от имота към съседен имот, или квотите, при които страните по
договора ще станат собственици.
Прави се извод, че претенцията на С.Д. за установяване на допусната
непълнота в кадастралната карта, доколкото грешка в одобрените КККР е налице
само ако регулацията не е приложена, т.е. само ако съществува възможност въз
основа на поправянето на грешката в КККР да бъде извършена промяна и на одобрения
и влязъл в сила ПУП по реда на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ. Такава възможност е
налице при първоначално урегулиране на имотите, ако се установи, че границите
на имотите по ПУП не съответстват на имотните граници по кадастрален план
(кадастрални карта) без при това да е извършено придаване по регулация с
определяне на съответно обезщетение за придадените към съседен имот части,
както и при наличие на подобно несъответствие при последващо изменение на
регулационния план, ако регулацията не е приложена. След като заинтересованите
собственици веднъж вече са изразили волята си за начина, по който следва да
бъде извършено изменението на регулационния план пред общинската администрация
и не са обжалвали издадената въз основа на тяхното искане заповед за изменение
на плана, включително с твърдението, че същата не съответства на искането им
или не отразява действително съществуващите на място граници на имота, същите
не разполагат с възможността да искат това несъответствие да бъде отстранено по
общия исков ред чрез установяване на грешка в КККР. Възраженията си
собствениците са могли да въведат само в административното производство по
обжалване на административния акт по изменение на регулацията.
Според въззивника СО, неправилно съдът е отхвърлил възражението на Столична община за изтекла в
нейна полза придобивна давност, като е
приел, това възражение не е доказано, като СО не е установила от кога
владее имота, дали владее същия за себе си и дали е демонстрирал пред собственика
и по какъв начин намерението си да свои имота, както и че владението му е било
необезпокоявано и неоспорвано от никого и е продължило повече от десет години.
Счита, че всички тези обстоятелства са изяснени в отговора на исковата молба,
както и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Със Заповед №РД
09-50-557/25.05.2006 г. на Главния архитект на Столична община е одобрено
изменение на плана за регулация, като са образувани нови УПИ 1-186,624 и УПИ II-457, кв.58, м. „Манастирски ливади - запад“ и това е последното изменение на
плана за регулация, заявено от ищеца и имотът е нанесен в съответствие с
регулационните си граници в кадастралната карта. От този момент, от влизането в
сила на заповедта на 25.05.2006 г. процесната реална част от ПИ с идентификатор 68134.1933.2086 с площ от 167
кв.м. е включена в обхвата на ул. „Българска легия“ и Столична община я свои,
като същата се ползва по предназначение-улица, съставляваща публична общинска
собственост, а съгласно чл.56 от Закона за общинската собственост за тях не се
съставя акт за общинска собственост. Нещо повече именно поради причината, че до
имота на ищецът има осигурен транспортен достъп и издадено последващото разрешение
за строеж №293/17.06.2008г. на
Главния архитект на СО - район „Витоша“. При изграждането на строежа е издадено
и Разрешение за строеж №EJI- 122/04.08.2009 г. (за външно ел.захранване) от Главния
инженер на СО - район „Витоша“, а съгласно Закона за енергетиката мрежите на
експлоатационните дружества се разполагат в имоти - публична общинска
собственост (улици, тротоари). Обстоятелството, че на място са изградени
съоръжения на експлоатационните дружества се потвърждава и от назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е посочило: ,,По улицата, в близост до о.к.246 и о.к.251, има 2 (два) бр. шахти,
вероятно те са подземни ел. проводи. “ Към
експертизата вещото лице е приложило и снимков материал, от който се вижда
разположението на цитираните шахти. Освен това, както е посочено и в исковата
молба, ищецът е обособил места за паркиране на пътното платно чрез поставяне на
метални колчета, като същите са премахнати от Столична община през 2019 г. Имотът се владее от СО чрез гражданите
й повече от 10 години.
Ако съдът счете, че ищецът е собственик на процесния имот и уважи иска по
чл.108 от ЗС, то искането му за предаване на имотът следва да бъде оставено без
уважение. Цитира Решение № 245 от 03.11.2014 г. на ВКС по гр.дело № 483/2014 г.
на Първо гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно
което когато се иска предаване на владението на земя, намираща се под чужда на
ищеца вещ, без да се иска премахването й с иск по чл.109, ал.1 от ЗС, искът за
ревандикация е допустим, но може да бъде уважен само в установителната му част, като се признае, че правото на
собственост на ищеца съществува, а искането за предаване на владението на имота
следва да бъде отхвърлено. В този случай искането за предаване на земята под
вещта не може да бъде уважено, защото владението не се упражнява пряко върху
земята, а чрез владение на вещта. В
случая на място е изградена улица, поставен е асфалтова настилка, имотът се
ползва съгласно предназначението си по ПУП като улица за задоволяване на
транспортните нужди на населението. Ако се потвърди решението на СРС, на
територията на СО ще възникнат множество нормативни абсурди като издадено
разрешение за строеж без достъп, съществуването на УПИ без нормативно
установените изисквания и др., което ще въвлече общинските институции и
гражданите в административни процедури, от които няма да има реално решение на
спора.
Моли
съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият С.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат С.Л. от САК, с адрес ***, офис 404 оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за
настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 54,
ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/ и чл.108 от ЗС от С.Б.Д., ЕГН ********** *** по
отношение на 167 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 68134.1933.2086
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при
граници на тази реална част: ПИ с идентификатор 68134.1933.624 и от три страни
- ПИ с идентификатор 68134.1933.2086.
Ищецът твърди, че е собственик на реална част от 167
кв.м. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1933.2086 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68 от
02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници на тази реална
част: ПИ с идентификатор 68134.1933.624 и от три страни - ПИ с идентификатор
68134.1933.2086. Тази реална част от имота е посочена графично на Протокол за
трасиране, означаване и координиране на проектен поземлен имот с идентификатор
68134.1933.2356., издаден на 24.06.2019г. от лицензирана геодезическа фирма
„ГЕОДЕТ“ ООД, като същата била заключена между
точките 1, 2, 4, 3, 1 в графичната част на протокола и на Комбинирана скица
за пълна или частична идентичност по чл. 16, ал. 3 от ЗКИР, издадена от същата
фирма през месец октомври 2019 г. Твърди се, че правото на собственост върху
горепосочената реална част от имота е придобита от ищеца по силата на договор
за дарение - Нотариален акт № 45, том XXVII, дело № 3075 от 14.03.1997 г. и
наследство, оставено от баща му Б.И.Д., починал на 06.09.1996 г., бивш жител ***.
Тази реална част е придобил едновременно с останалата част от бивш имот с пл. №
624 от кв. 13 по плана на гр. София, местност „Манастирски ливади“, одобрен със
Заповед №247 от 29.06.1979 г., който бил
идентичен с част от поземлен имот с идентификатор 68134.1933.624 по действащата
кадастрална
карта и с горепосочената реална част от поземлен имот с
идентификатор 68134.1933.2086. Сочи се, че бившият имот с пл. № 624 от кв. 13 по плана на гр. София, м.“Манастирски
ливади“, е нанесен в този план въз основа на Протокол от 15.12.1995 г. по гр.д.
№ 8307/1995 г. на СРС, 61-ви състав, за извършена съдебна делба на съсобствен
поземлен имот с пл. № 187 от кв. 13 от същата местност, целият с площ от 2000
кв.м. Имот с пл. № 624 е идентичен с дял II-ри от протокола за съдебна делба и представлява дворно място с площ от 600
кв.м., съставляващо имот с пл. 457 а от кв. 13 по плана на гр. София,
м.“Манастирски ливади“. Попълването на кадастралната основа на регулационния
план от 1979 г. с имот пл. № 624 било извършено по силата на Заповед №
РД-09-567 от 29.11.1995 г. въз основа на горепосочения протокол за съдебна
делба. От издадена скица от Столична община, Район „Витоша“ от 10.01.1997 г.
било видно, че бившият имот с пл. № 624 от кв. 13 по плана на гр. София,
м.“Манастирски ливади“, бил отреден за обществено жилищно строителство (ОЖС).
От Скица от 17.06.1996 г., издадена от СО, фирма „СОФГЕО“, гр. София, се
установявало, че имот с пл. № 624 е заснет през 1996 г. в кадастрални листове
542 и 567 въз основа на горепосочения протокол за съдебна делба. Със Заповед № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г.
на Главния архитект на София бил одобрен нов
регулационен план, по силата на който гореописаният имот с пл. № 624 попадал в кв.58. ПИ с пл. № 624 от кв. 58, м. „Манастирски ливади - запад“
е идентичен на имот с пл. № 624, кв. 13,
м. „Манастирски ливади“ и съдържа 600 кв.м. от които 180 кв.м. били
отредени за улица. С Решение № 85 по
Протокол № 56 от 06.08.2003 г. на СОС от собствения му имот с пл. № 624 и имот с пл. № 186,
собственост на Мария Такова Новева, и двата имота от кв. 58 по плана на гр.София, м. „Манастирски ливади - запад“,
бил отреден общ урегулиран поземлен имот
I-186, 624 от кв. 58 по плана на гр.София, м. „Манастирски ливади - запад“, с площ от 760
кв.м., при граници: УПИ II- 457, УПИ III-187A, 605, УПИ VI- за ОДЗ и от двете
страни улици. Въз основа на издадена виза за проучване и проектиране, одобрени
строителни книжа и учредено право на строеж, в посочения имот 1-186, 624 от кв. 58 по плана на гр.София, м.
„Манастирски ливади - запад“ била построена масивна жилищна сграда, като била премахната оградата на имоти с
пл. №186 и № 624 откъм улица „Българска легия. С Удостоверение № 192 от
22.02.2010 г. на СО, жилищната сграда била въведена в експлоатация, а от 2011
г. вече била обитавана, а имотът бил ограден по регулационните му граници след
изграждането на жилищната сграда. Частите от поземлени имоти с пл. №№ 186 и
624, останали извън границите на УПИ 1-186, 624, били обособени като самостоятелни
имоти, разграничаващи се от частично изградените на място улици - платната на
двете улици не били реализирани изцяло, а само частично до границите на двата
имота, тъй като последните не били отчуждени за разширяването на улиците. При
създаването на КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г., издадена
от Изпълнителния директор на АГКК, УПИ 1-186, 624 от кв. 58 по плана на гр.
София, м. „Манастирски ливади-запад“ бил нанесен като ПИ с идентификатор
68134.1933.624. Частите от поземлени
имоти с пл. № 186 и пл. № 624, които попадали
в терени, отредени за улици, не били заснети като самостоятелни имоти,
въпреки, че не били отчуждавани от СО за разширяването на улиците. Твърди, че частта от имот с пл. № 624, попадаща в
терен, отреден за ул.“Българска легия“, била включена неправилно в рамките на ПИ с идентификатор 68134.1933.2086 по
действащата кадастрална карта. Това нанасяне е неправилно, тъй като не се
отразява действителното право на собственост върху тази реална част. Налице е непълнота
в КККР по отношение на процесната реална част от 167 кв.м. от имота, поради което била инициирана процедура заизменениена
действащите КККР. По образуваната преписка
за изменение на КККР било постъпило възражение
от Район „Витоша“ на СО, изпратено на 14.08.2019 г., което ищецът установил по
електронен път, на сайта на АГКК при справка. Същият получил писмо от зам.
Кмета на Район „Витоша“, че при направена служебна проверка в информационната
система на СО било установено, че ПИ с идентификатори 68134.1933.2064 и 68134.1933.2086, отредени за улици, съгласно данни от кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София били собственост на СО, Район „Витоша“. В
писмото било записано, че границите на имот с идентификатор 68134.1933.624 и
УПИ I- 186, 624, кв. 58 от м. „Манастирски ливади - запад“ съвпадат и същите не
попадали в уличното трасе, като за предприемане на действия по отчуждаване,
следвало да докаже собствеността си и надлежно да нанесе въпросния имот в КККР
на гр. София. Моли съда да признае за установено по отношение на Столична община, че ищецъкт е собственик на
процесната реална част от 167 кв.м., да осъди ответника да му предаде
владението върху имота и да признае за установено по отношение на ответника, на
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че към момента на одобряването на КККР ищецът
е собственик на процесната реална част от имота и е допусната непълнота при
одобряването на КККР на СО, Район „Витоша“, изразяваща се в ненанасянето в КК на процесната реална част
от 167 кв.м. от бивш имот с пл. № 624 от кв. 58 по регулационния план на
гр. София, м. „Манастирски ливади - запад“, одобрен със Заповед № РД-09-50-66
от 10.02.1999 г. на Гл.архитект на София и непосочването
в Кадастралния регистър на ищеца като собственик на имота.
Ответникът в срока по члр.131 ГПК е подал писмен
отговор, в който е оспорил исковете. Изложените съображения са приповторени във
въззивната жалба.
По делото е безспорно, че към момента на подаване на исковата молба процесиите реални части от недвижим имот от 167 кв.м. се
ползват за нуждите на Столична община. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ се установява, че процесиите
реални части от 167 кв.м. са част от
улица „Българска легия“, с идентификатор на Поземления имот (ПИ)
68134.1933.2086, бивш имот с пл. №
624. Съгласно експертизата, кадастралният статут на ПИ с пл. № 624 е един и същ
до влизане в сила на КККР на 02.12.2010
г. на Район „Витоша“ при СО, той е с едни и същи граници площ от 600 кв.м.,
част от която площ е процесната от 167 кв.м., която е била обект на нанасяне в
КККР на Район „Витоша“ като проектен ПИ с проектен идентификатор
68134.1933.2356, попадащ в обхвата на ул. „Българска легия“. Последната от своя
страна е с идентификатор 68134.1933.2086.
Според вещото лице е налице идентичност
и припокриване между имотите, изброени в отговора на задача 2 - ПИ с пл. № 624 от кв. 58 по рег.план на
гр. София, м.“Манастирски ливади - запад“, одобрен със Заповед № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г. на Гл.
Архитект на София, напълно идентичен с ПИ
с пл. №624 от кв. 13 по per. План
на гр. София, м.“Манастирски ливади“, одобрен със Заповед № 247 от 29.06.1979 г., попълнен в кадастралния план със Заповед № РД-09-50-567/29.11.1996г. по
плана на гр- София, м. „Манастирски ливади“ в кад. Листове с №№ 542 и 567 по
схемата на гр. София. Имотът е напълно идентичен
също с ПИ с пл. № 187 от кв. 13 по
плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“ и напълно идентичен с имот, описан
в Дял II като Дворно място с площ от
600 кв.м., съставляващо имот с пл. № 457А от кв. 13 по плана на гр. София, м.“Манастирски
ливади“ в Протокол за съдебна делба от 15.12.1995 г. по гр.д. № 8307/1995 г. на
СРС, 61 състав. Установено е от вещото лице, че процесната реална част от 167
кв.м. попада изцяло в обхвата на ул.
„Българска легия“, представляваща ПИ с идентификатор
68134.1933.2086. Вещото лице подробно е описало и частичната идентичност с
други имоти. Съгласно заключението от извършения оглед на място и съгласно
представените по делото документи, се установява, че улица „Българска легия“ в рамките
на процесния имот, представляващ реална част от бивш имот с пл. № 624 от
кв. 58 по per.
План на гр. София, м. „Манастирски ливади - запад“,
одобрен със Заповед № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г. на гл. архитект на София, не е изградена съгласно надлежно
одобрени строителни книжа. Не е открита в архива на СО, Район „Витоша“ налична
информация за извършвана процедура за
отчуждаване на имота, като процесната площ е с асфалтова настилка и представлява открит паркинг с разчертани
паркоместа. По улицата не са поставени бордюри, няма изградени тротоари,
уличната настилка е асфалтова, с променлива ширина, поради непроведени
мероприятия за благоустрояването й. Улицата е планирана да бъде с централна
осова симетрия с обща ширина от 19 метра, с двустранни тротоари, всеки с ширина
от 2.50 метра и улично платно с ширина от 14 метра. Частта, която попада в
улицата от процесния имот, изцяло се препокрива с част от Имот с пл. № 624,
като имотът във всички планове е с идентични граници, заключен по един и същи
контур - и от стария и от новия план.
От правна страна:
Искът с правна квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, съгласно
изменение обнародвано в ДВ от бр. 49/13.06.2014 г., което предвижда, че
непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти
като, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право
тя се отразява върху комбинирана скица и се отразява в кадастралната карта и
кадастралните регистри на недвижимите имоти, въз основа на скица проект след
решаване на спора по съдебен ред. В тежест на ищеца е да докаже,
че е налице грешка към минал момент, допусната при нанасянето на процесния имот
в кадастралната карта. По делото се установява, че ищецът е придобил процесната
реална част от 167 кв.м. от Поземлен
имот с идентификатор 68134.1933.2086 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при граници на тази реална част: ПИ с
идентификатор 68134.1933.624 и от три страни - ПИ с идентификатор
68134.1933.2086 чрез
дарение - Нотариален акт № 45, т. XXVII, дело № № 3075/1997 г. и наследство от Б.И.Д.,
починал на 06.09.1996 г. От приетатат СТЕ се установява, че процесната реална част е напълно идентична с реална част от собствения на ищеца бивш имот с пл. № 624
от кв. 58 по per. План на гр. София, м. „Манастирски ливади - запад“,
одобрен със Заповед № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г. на гл. архитект на София, че
процесната реална част от 167 кв.м. попада изцяло в обхвата на ул. „Българска легия“, представляваща ПИ с идентификатор
68134.1933.2086. Според СТЕ, улица „Българска
легия“, в рамките на процесния имот, представляващ реална част от бивш имот
с пл. № 624 от кв. 58 по per. План на гр. София, м. „Манастирски ливади - запад“,
одобрен със Заповед № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г. на гл. архитект на София, не е изградена съгласно надлежно
одобрени строителни книжа. Не е открита в архива на СО,
Район „Витоша“ налична информация за извършвана процедура за отчуждаване на имота, като процесната площ е с
асфалтова настилка и представлява открит паркинг с разчертани паркоместа.
Процесната реална част не е включена в
самата улица „Българска легия“, а по улицата не са поставени бордюри, няма
изградени тротоари, уличната настилка е асфалтова, с променлива ширина, поради
непроведени мероприятия за благоустрояването й. Следователно, мероприятието, за
което е отредена процесната реална част, не е било реализирано по съответния
ред. Няма проведена и реализирана и отчуждителна процедура или друг вид
процедура, чрез която реалната част да е преминала в собственост на Общината.
Това безспорно се установява от изслушаната съдебно- техническа експертиза и от
останалите събрани по делото писмени доказателства.
Настоящата инстанция също намира за неоснователни възраженията на СО, че
ищецът бил извършил разпореждане в полза на Общината чрез искането си за
изменение на регулационен план, довело до образуване на УПИ I-186,624 от кв. 58 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади-запад“. Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че прилагането на регулационния план по отношение
на УПИ I-186,624 от кв.58 по плана на гр.
София, местност „Манастирски ливади-запад" по
никакъв начин не се отразява
върху правото на собственост върху процесния имот с площ от 167 кв.м., който е останал извън обхвата на
този урегулиран поземлен имот. Върху УПИ I-186,624 от кв.58 е възникнала съсобственост между
собствениците на частите от имоти с планоснимачни номера 186 и 624, попадащи в него, по силата на сключената между
тях сделка, оформена с Нотариален акт за учредяване на съсобственост върху
урегулиран поземлен имот и за взаимно учредяване
право на строеж № 163, том I, per. № 15163, дело № 151 от 2008 г., вписан с акт № 127, том CII, дело № 26321, вх.рег. № 41770
от 12.06.2008 г. на Службата по вписванията в гр. София, но съсобственост не е
възникнала върху частите от имоти с планоснимачни
номера 186 и 624, попадащи извън този урегулиран поземлен имот. Неоснователно се явява твърдението, че
„ищецът доброволно е приложил плана за регулация, като се е разпоредил с
частта от имота си, която попада в улица". Не е налице изразено
волеизявление на собственика за разпореждане със съответната реална част -
предмет на спора. Със сключването на договора от 12.06.2008 г., посочен по-горе, е приложена дворищната регулация по отношение на УПИ I-186,624 от кв. 58, но никога не е била прилагана уличната регулация по отношение на частите от имоти с планоснимачни номера 186
и 624, попадащи извън обхвата на този урегулиран поземлен имот. За прилагането на уличната
регулация важи разпоредбата на § 22, ал.1 от ЗУТ, съгласно която ПУП се счита
за приложен по отношение на регулацията с изплащането
на обезщетенията по отчуждителните производства. В случая не е било образувано отчуждително производство, нито е било
изплащано обезщетение. Такова разбира се не е плащано, като няма и твърдения от
ответната община за това.
Неправилна е и развитата теза във въззивната жалба, че след като
„регулацията е доброволно приложена от страна на ищеца“, то не били налице
основания за провеждане на процедура по отчуждаване на процесната част от имот
с пл. № 624, тъй като същата по волята на самия ищец попадала в уличното платно
на улица „Българска легия". Не става ясно коя регулация е били приложена
от ищеца. Ако става въпрос за уличната
регулация, то е очевидно, че същата не е приложена по отношение на процесния
имот с площ от 167 кв.м., тъй като от доказателствата по делото и приетата СТЕ
е видно, че не е провеждана отчуждителна процедура, нито е заплащано
обезщетение. Ако се има предвид, че е приложена регулацията по отношение на УПИ
I- 186,624, то такова прилагане на дворищната регулация
по никакъв начин не се отразява на прилагането на уличната регулация. Става
въпрос за различни неща. След като не е налице надлежно
проведена отчуждителна процедура, то процесната реална част с площ от 167 кв.м.
от поземлен имот с идентификатор 68134.1933.2086 е собственост на ищеца. Няма
възмездно или безвъзмездно „уреждане на въпроса" за собствеността върху
процесната реална част, както се твърди във въззивната жалба. Няма пречка
правото на собственост върху същата да бъде прехвърлено на общината с възмездна
или безвъзмездна сделка, но такова прехвърляне не е
правено и собствеността върху процесната реална част е запазена в патримониума на ищеца. Допуснатата грешка и непълнота в кадастралната карта се отстраняват при
доказване на правото на собственост върху процесния имот без да се изменя
действащия регулационен план. Имотните граници по кадастралната карта следва да
съответстват на действителното право на собственост, съгласно легитимиращите
документи, което в случая не е така. Процесният имот с площ от 167 кв.м. е
собственост на ищеца, но не е нанесен като самостоятелен имот в действащата
кадасгрална карта и ищецът не е записан като негов собственик в кадастралния
регистър. Собствеността на ищеца върху спорната реална част е доказана по
безспорен начин по делото и за отстраняване на допуснатата грешка и непълнота в
КККР няма никакво значение дали ищецът е обжалвал или не заповедта за изменение
на регулационния план. По нито един от законите, действащи по време на
отреждането на процесния имот за част от улица „Българска легия" влизането
в сила на регулационния план няма непосредствено отчуждително действие, а
трябва да има отчуждаване по съответния ред.
Изводът е, че ищецът е установил
по реда на пълното и главно доказване кумулативните предпоставки на предявения
иск. Процесната реална част от 167
кв.м. от имот с пл. № 624, попадаща в терен, отреден за ул. „Българска легия“, е била включена неправилно в рамките на ПИ с
идентификатор 68134.1933.2086 по
действащата кадастрална карта, поради което искът по
чл.54, ал.2 ЗКИР следва да бъде уважен.
Относно искът по чл.108 ЗС
Съгласно чл.108 от
ЗС, собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на иска по чл. 108 ЗС е
обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на имота; 2. Вещта да се владее или държи от
ответника; 3. Вещта да се владее или държи
от ответника без основание. В
доказателствена тежест на ищеца по ревандикационния иск е да установи
първите две предпоставки.
Тази претенция също се явява неоснователна. Предвид
гореизложеното, по делото се установи, че е налице допусната грешка в кадастъра при нанасянето
на процесната реална част. Установи се, ищецът е придобил бившия имот с пл. № 624 от
кв. 58 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“ чрез дарение и по
наследство, като не се установява валидно разпореждане на собственика, нито
реализиране на отчуждителна процедура или друга процедура, чрез която СО да е
придобила имота.
СО е направила възражение
за придобиване на имота чрез погасителна давност като недобросъвестен владелец
с твърдението, че гакава давност е текла от влизането в сила на Заповед №
РД-09-50-557 от 25.06.2006 г. на
главния архитекст на София, с която е одобрено изменение на плана за регулация,
като са образувани нови УПИ I-186,624 и УПИ II-457, кв.58, м.
„Манастирски ливади - запад“. Не е вярно,
че от момента на влизане в сила на тази заповед процесния имот с площ от 167
кв.м. бил включен в обхвата на улица „Българска легия" - отреден е за
разширението на тази улица, но не е включен в нейния обхват и до премахването на ограничителните скоби от
служители на общината през 2019 г. никога не е бил ползван за общински
нужди. Във въззивната жалба се смесва отреждането на един имот или част от имот
за улица и попадането на един имот или част от имот в обхвата на надлежно
реализирана на място улица, сьгласно
одобрени по съответния ред строителни книжа и
след проведена процедура по отчуждаването му по съответния законов ред, респ. след прехвърлянето му в полза на
общината по някой от способите, предвиден в чл. 77 от Закона за собствеността. Не е доказано по делото СО да е своила
процесния имот по някакъв начин, а още по-малко е можела да започне да я свои
от датата на влизане в сила на Заповед № РД-09-50-557 от 25.06.2006 г. на
главния архитект на София, дори същата да променяше уличната регулация. За да
може общината да свои процесния имот трябва да е осъществявала фактическа власт
върху него, което до 2019 г. по никакъв начин не е правено, тъй като имотът не
е бил завземан от общината, като не е издавана и съответна заповед на кмета за
целта. Общината по никакъв начин не е демонстрирала намерение за присвояване
след влизането в сила на Заповед № РД-09-50-557 от 25.06.2006 г. на главния
архитект на София, а и самото издаване и влизане в сила на тази заповед не е
индиция за такова намерение. До изграждането и въвеждането в експлоатация на
жилищната сграда в УПИ I- 186,624 от кв.58 по
плана на гр. София, местност „Манастирски ливади-запад" целият бивш имот с
пл. № 624 е бил ограден, както е бил
ограден и имот с пл. № 186. Въпросната
сграда е въведена в експлоатация с приетото като доказателство по делото Удостоверение
№ 192 от 22.02.2010 г., издадено от Столична община. Едва след въвеждането на сградата
в експлоатация, ищецът е премахнал старата ограда на имота си откъм улица
„Българска легия", за да оформи в имота си места за паркиране за лични
нужди. Не е било оборено твърдението в исковата молба, че след въвеждането в
експлоатация през 2010 г. на жилищната сграда в УПИ I-186,624
от кв.58 по плана на гр. София, местност „Манастирски ливади-запад", ищецът
заедно със собственика на имот с пл. № 186 - М.Т.Н.са положили асфалт върху
частите от имотите ни, намиращи се извън оградата на УПИ 1-186,624, в рамките
на терена, отреден за разширяване на улица „Българска легия" и то извън съществуващото платно на улица „Българска легия", като по този начин осигурят възможност да
ползват имотите си за паркиране на автомобилите им. Това твърдение не е
оспорено от СО, както не е оспорено и твърдението, че именно по желание на
ищеца и М.Т.Н.на мястото на премахнатите огради по границите на имоти с пл.№
186 и пл. № 624 с улица „Българска легия" са били поставени метални
ограничителни скоби на обособените в имотите им паркоместа, които са били
премахнати през лятото на 2019-та година от служители на Центъра за градска
мобилност към Столична община, в отсъствие и без знание на ищеца.
При тези данни следва
да се признае за установено, че ищецът е
собственик на процесната реална част. Относно втората част на иска по чл.108
ЗС, а именно искането ответника да бъде осъден да предаде владението на ищеца, както и възражението на СО, че това искане
следва да бъде оставено без уважение, като се позовава на съдебна практика, а именно Решение № 245 от
03.11.2014 г. на ВКС по гр.дело № 483/2014 г. на Първо гражданско отделение,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което когато се иска предаване
на владението на земя, намираща се под чужда на ищеца вещ, без да се иска
премахването й с иск по чл.109, ал.1 от ЗС, искът за ревандикация е допустим,
но може да бъде уважен само в установителната му част, като се признае, че правото на собственост на ищеца съществува, а
искането за предаване на владението на имота следва да бъде отхвърлено. В този
случай искането за предаване на земята под вещта не може да бъде уважено,
защото владението не се упражнява пряко върху земята, а чрез владение на вещта, настоящата инснтанция приема следното:
Цитираната практика
не е относима към предмета на спора.
Според цитираното решение, когато предмет на иск по чл.108 ЗС е терен, зает от
чужда на ищеца сграда, ползвана от ответника по иска, последният не ползва
терена под сградата пряко, а опосредено - чрез ползването на постройката. В
такъв случай, ако ищецът не е предявил иск за премахване на сградата, искането
за предаване на земята под нея не може да бъде уважено, защото владението не се
упражнява пряко върху земята, а чрез владението върху сградата. Когато предмет на
принудителното изпълнение е терен, зает от чужда на ищеца постройка, по
отношение на която не е предявен иск по чл.109, ал.1 ЗС, последната не може да бъде премахната, нито
да бъде предадена на взискателя, защото принудителното изпълнение следва да се
извърши само в рамките на изпълнителното основание. Това от своя страна ще
доведе до невъзможност осъдителното решение по иска за ревандикация по
отношение на терена да бъде изпълнено. Ето защо в такава хипотеза може само да
се признае за установено правото на собственост на ищеца като една от
съставните части на ревандикационната претенция, а искането за предаване на
владението на терена следва да бъде отхвърлено. В случая не става въпрос за сграда, която да не е
собственост на ищеца и която се ползва от ищеца. В конкретния казус не се иска
ревандикация на земя, която да се намира под чужда вещ/сграда/, а се иска
ревандикация на конкретен поземлен имот, уличната регулация по отношение на
който не е приложена, естествено заедно с всички приращения към него, като в
случая върху процесния имот е положен асфалт от ищеца, който асфалт е част от
имота.
След като СО не доказва владение на имота на валидно
правно основание и да има право да задържи това владение, след като имотът е
собственост на ищеца и същият не е отчужден или придобит от СО по надлежния
законов ред, а владението се осъществява без валидно правно основание, то СО
следва да бъде осъдена да предаде владението на ищеца. Що се отнася до
твърдението за наличие на подземни електропроводи или други съоръжения в имота,
то това не променя правото на собственост върху имота, а как собственикът ще
брани правата си и дали ще иска премахване на такива съоръжения, е лично и
неотменимо негово право. Искът по чл. 108 от ЗС не е обусловен от иск по чл.109
от ЗС, когато в имота, предмет на спора по чл. 108 от ЗС се установи, че има
налични съоръжения на ответника по иска.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
За настоящето производство въззиваемият не претендира
разноски, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.08.2020 г. по
гр.дело № 66154/19г. на СРС, І ГО, 120 състав.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.