№ 507
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20221001000428 по описа за 2022 година
С решение № 261326 от 21.09.2021г.,поправено с решение № 260213 от 21.03.2022г.,
постановени по т.д.№649/2020г. на СГС ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на „ЗАД
ОЗК-Застраховане“ АД сумата от 221 558,74лв.,представляваща 50% от заплатеното от
ищеца обезщетение за неимуществени вреди на роднините на починалата Ц. Д. К. при
ПТП, станало на 02.07.2015г. на обиколен път гр.Попово, присъдени по т.д.№80/2018г. на
ОС-Търговище, ведно със законната лихва ,считан от предявяване на иска -07.04.2020г. до
окончателното й изплащане и сумата от 18 897,74лв.,представляваща разноски, направени в
производството поред градския съд. Претенцията за главницата е отхвърлена до пълния й
предявен размер от 228 549,65лв. ,който размер е предявен като частичен от общо
319 969,51лв.
Против така постановеното решение в осъдителната му част е подадена въззивна
жалба от ЗД „Бул Инс“ АД. Моли се първоинстанционният съдебен акт в тази му част да
бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с която предявеният иск да бъде
отхвърлен. При условията на алтернативност се моли да бъде прието, че съпричиняването
е в размер на 20%,а не на 50%, както е приел първоинстанционният съд.
Изложени са доводи за необоснованост на атакуваното решение и допуснато от
градския съд нарушение на материалния закон.
Въззиваемото дружество „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД е подало отговор на жалбата, с
който я оспорва. Счита, че решението на СГС е правилно и законосъобразно като
1
постановено при правилна преценка на събраните доказателства и съответно приложение
на материалния закон.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на същото настоящата инстанция
намира следното:
По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че на
02.07.2015г. на обиколния път на гр.Попово ,в района на кръстовището с път ІІ-204, в
посока към гр.Бяла е станало пътно - транспортно произшествие между товарна композиция
в състав : влекач „Скания“ с рег.№******* и прикачено полуремарке с рег.№
*******,натоварено с 18,5 тона товар, управлявана от П. Д. Г. и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел“Голф“, с рег.№*******, управляван от К. Т. Н.. При това
произшествие е загинала пътничката Ц. Д. К.,която е пътувала на предната седалка на
лекия автомобил.
С влязла в сила присъда от 26.06.2016г. по НОХД №55/2016г. водачът П. Д. Г. е
признат за виновен за причиняване на това произшествие.
С влязло в сила решение от 26.02.2018г. по т.д.№80/2017г. на ОС.Търговище, изменено
с решение №48 от 25.02.2019г. по в.т.д.№391/2018г. по описа на АС-Варна „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД е осъдено да заплати на наследниците на починалото лице обезщетения
за претърпените от тях неимуществени вреди. Видно от самото решение , ответното
дружество е участвало в процеса като трето лице-помагач на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД
поради което това решение го обвързва относно размера на определените обезщетения за
неимуществени вреди и констатациите, че пострадалото лице е загинало именно при
описаното по-горе ПТП.
По делото не е спорно обстоятелството, че отговорността на водача на лекия
автомобил е била застрахована при ответника към момента на произшествието. Това
означава, че застрахователят ще отговаря за причинените от същия вреди в случай, че се
установи деликтно поведение на този водач и причинна връзка между същото и
произтеклите вреди.
В настоящия процес на доказване подлежи твърдението на ищеца,че застрахованият
при ответника водач на лекия автомобил също има вина за настъпване на произшествието
и какъв евентуално е процента на съпричиняване от негова страна.
2
В подкрепа на твърденията си ищецът е поискал да бъде допусната съдебно-
автотехническа експертиза, която да даде заключение относно механизма на ПТП. От
приетото заключение, изготвено от вещото лице А. П. М. се установява, че първата причина
за настъпване на ПТП е навлизането на л.а.марка „Фолксваген“,модел“Голф“ в
кръстовището без предимство,при което в него се е ударил товарният автомобил „Скания“ с
предна челна част. Втората причина за ПТП е движението на товарния автомобил със
скорост от 99 км/ч вместо допустимата от 60 км/ч. Посочено е, че водачът на товарният
автомобил е предприел действия за спиране,но поради високата скорост не е могъл да го
овладее, навлязъл и в лявото платно и не спрял своевременно. И двамата водачи са имали
добра видимост и са се възприели като участници в движението, но не са съобразили
поведението си с правилата за движение.
Експертът е анализирал наличните данни от огледния протокол на КАТ,посетил е
кръстовището,на което е станало ПТП и е изготвил скица, на която е отразено движението
на двете превозни средства.
Съдът кредитира заключението на вещото като компетентно дадено и при
съобразяване на наличните данни за произшествието.
Въззивният съд намира, че от така събраните доказателства става ясно, че причина за
настъпване на ПТП е поведението и на двамата м водачи на МПС, участвали в същото. С
влязла в сила присъда е установено, че водачът на тежкотоварния автомобил е нарушил
правилата на чл.21, ал.2 от ЗДвП като е превишил максимално допустимата скорост,
сигнализирана с пътен знак В26 и правилата по чл.16,ал.1т.2 от ЗДВП като навлязъл в
средната лента по трилентово платно за движение без да извършва изпреварване или
заобикаляне.
Водачът на лекия автомобил то своя страна е нарушил чл.50 от ЗДвП като е навлязъл
от път без предимство в път с предимство при наличие на движещ се по него с висока
скорост тежкотоварен автомобил. От правна страна е налице фактическият състав на
деликта, осъществен от този водач, който е допуснал посоченото нарушение на правилата за
движение и в резултат на това поведение са произтекли вреди. Ето защо следва да се
приеме,че е налице независимо съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид така установения механизъм на пътнотранспортното произшествие, от който
става ясно, че приносът на водача на лекия автомобил Фолксваген“,модел“Голф“ е не по-
малък от този на водача на товарния автомобил следва да се приеме, че всеки от тях е
допринесъл на 50% за настъпване на произшествието.
Като се има предвид,че застрахователят отговоря по отношение на увредения в
обема,в който отговаря застрахованият от него делинквент и с оглед нормата на чл.127,ал.2
от ЗЗД, апелативният съд счита,че платилият цялото обезщетение застраховател се
суборгира в правата на застрахования не само срещу делинквента, но и срещу неговия
застраховател, тъй като разпоредбата на чл.74 от ЗЗД определя, че платилият чуждо
задължение когато има правен интерес от това, встъпва в правата на кредитора. С оглед
3
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя с тази на водача,чиято
гражданска отговорност е застрахована при него, то ответното дружество ще следва да бъде
осъдено да заплати такава част от обезщетението, която се равнява на размера на
съпричиняването, която в конкретния случай е 50%.
По делото са представени писмени доказателства- влезлите в сила решения на ОС-
Търговище и АС-Варна, с които е определени размерите на обезщетенията и четири броя
платежни нареждания, от които се установява, че ищцовото дружество е заплатило
дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Платени са общо 457099,30лв., но с част
от тази сума са погасени разноски по изпълнението,а сборът от обезщетенията е
443 117,49лв. С оглед на това дължимата от ответника сума е 221 558,74лв., за който размер
искът е уважен от първоинстанционния съд.
С оглед изхода на делото ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати на ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД направените разноски пред настоящата инстанция. Разноските са в
размер на 9600лв. адвокатско възнаграждение. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност на същото. Съдът намира същото за основателно, тъй като делото не се
отличава с висока правно сложност, а пред настоящата инстанция е проведено само едно
съдебно заседание при което не са събирани нови доказателства. Ето защо нищо не
обосновава по-високия размер на заплатеното възнаграждение. Същото следва да се намали
до минималния размер, определен в Наредба №1 на ВАдвС. Този размер е 5961,17лв. без
ДДС, а с ДДС- 7153,40лв.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261326 от 21.09.2021г.,поправено с решение № 260213
от 21.03.2022г., постановени по т.д.№649/2020г. на СГС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. П. и К. К. заплати на „ЗАД
ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Света София“ №7, ет.5, представлявано заедно от А. П. Л.в и Р. К. Д. разноски в размер на
7153,40лв.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5