по НОХД № 46 / 2009 година
Производството е по реда на чл. 369а –
чл. 374 от НПК.
Районна прокуратура – Първомай повдигна обвинение
против подсъдимия Д.А.Ж. ***, за
това, че на 04.01.2009 година в град Първомай, област Пловдив, като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, отнема чужди движими вещи: пари – сумата от 220,00
(двеста и двадесет) лева от владението на православен храм „Свети Г.”***, без
съгласие на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. чл. 195, ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Граждански иск не е предявен.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно
установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението кражба със съответните квалифициращи
признаци, както и че деянието му следва да се преценява при условията на чл. 55
от НК, предвид реда, по който се разглежда делото и съгласно разпоредбите на
чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище на подсъдимия да бъде наложено
наказание обществено порицание, което
да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел.
Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимия Д.Ж. адвокат С.К. моли
да бъде определено подходящо наказание, което да е съобразено с разпоредбите на
НК за извършеното деяние, като се вземат предвид особеностите на извършителя,
обусловени от възрастта му. Изтъква, че подзащитният й всячески е съдействал на
органите на разследването за разкриване на обективната истина.
Подсъдимият се присъединява изцяло към казаното от
защитника си. Признава вината си, както и на основание чл. 371, т. 2 от НПК -
изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да
не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.
Съдът след проверка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Д.А.Ж. е роден на *** в *** , ЕГН **********,
самоопределящ се като турчин, български гражданин, неженен, неосъждан, без
образование, ученик в *** клас на ***, (не може да чете и пише), с адрес: ***.
Около обяд на 04.01.2009 година
подсъдимият Д.А.Ж. отива в двора на църквата „Св. Г.”***. Тъй като там няма
никакви хора, решава да влезе вътре в самия храм и да открадне нещо. Заобикаля сградата
и отива до страничния й вход, който е заключен. В близост до вратата забелязва
оставен на земята метален тръбен ключ. Взема го и с него чупи стъклото на
вратата, откъдето прониква в църквата. Влиза в стаята зад масата за продажба на
свещи, която не е заключена. Там на една маса има стъклена чинийка с монети и
банкноти на обща стойност 220 лева, които работещите в храма жени прибират там,
след като затварят. Подсъдимият Д.Ж. взема парите, слага ги в джоба си и по
обратния път излиза навън. Една част от откраднатите пари подсъдимият харчи за
храна, а останалите – „на комар”.
По-късно същия ден свидетелят Г.Г.Т. –
енорийски свещеник в храм „Св. Г.”*** - и съпругата му се прибират в дома си
непосредствено до църквата. Съпругата на свидетеля Т. влиза в църквата и
констатира липсата на пари, за което уведомява съпруга си. Но тя не забелязва
счупеното стъкло и двамата предполагат, че парите са прибрани от някоя от
жените, които работят в храма.
Около 16 часа на същата дата свидетелят
Г.Т. влиза в църквата, за да бие камбаната, и забелязва, че разпилени по пода
стъкла. Оглежда се и вижда счупеното от подсъдимия прозорче и се усъмнява, че
има извършена кражба, предвид по-рано констатираната липса на пари. Съпругата
му телефонира на свидетеля Е.Н.Б. (работеща в църквата) и от нея разбира, че
парите не са прибрани, а са оставени в чинийка в стаята зад масата за продажба
на свещи.
Сигнализирани са органите на полицията.
На следващия ден, 05.01.2009 година, е
извършен оглед на местопроизшествие, при което са намерени и иззети
дактилоскопни следи, както и тръбният ключ, който подсъдимият Д.Ж. използва, за
да счупи стъклото.
От заключението на извършената в хода
на разследването дактилоскопна експертиза е видно, че една от иззетите при
огледа на местопроизшествие дактилоскопни следи (от южната стена до вратата на
храма) е оставена от дясна длан на подсъдимия Д.Ж..
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по
делото писмени и веществено доказателства, а именно: един брой метален тръбен
ключ, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 2 – л. 9 от
дознанието), дактилоскопна експертиза (л. 22 - л. 24, л. 27 от дознанието), справка
за съдимост (л. 32 от дознанието), характеристична справка (л. 33 от
дознанието), както от дадените на досъдебното производство обяснения на
подсъдимия в качеството му на обвиняем (л. 12 от дознанието), и от показанията
на свидетелите (л. 13 – л. 19 от дознанието) - всички, приобщени по чл. 373,
ал. 1, във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в
съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство
гласни, писмени и веществено доказателства, които са обективни, взаимно
допълващи се и въз основа на логическото им единство се установява в цялост
гореизложената фактическа обстановка.
Съдът кредитира заключението на представената по
делото и приета по съответния ред експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от
страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
При така установената безспорна фактическа обстановка
Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните
и субективни признаци на престъплението кражба
със съответните квалифициращи белези, за което му е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194,
ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1 от НК тъй като на 04.01.2009 година в град
Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнема чужди
движими вещи: пари – сумата от 220,00 (двеста и двадесет) лева от владението на
православен храм „Свети Г.”***, без съгласие на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните
признаци от състава на престъплението кражба,
защото с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от ощетеното
юридическо лице, без съгласие на ръководството му, като прекъсва владението
върху тях и успява да установи своя фактическа власт.
Деянието му се квалифицира с признаците на
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като, за да
осъществи престъпните си намерения, на 04.01.2009 година подсъдимият прониква в
помещението, където се намират инкриминираните вещи и ги изнася чрез счупване
на стъклото на врата.
От субективна страна. Подсъдимият като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, извършва
престъплението, за което е ангажирана отговорността му с пряк умисъл и с целени
и настъпили общественоопасни последици, като съзнава общественоопасния характер
на стореното от него, предвижда и иска настъпването на общественоопасните му
последици.
С оглед на посочените и приети по-горе правни
квалификации на извършеното от подсъдимия Д.А.Ж. престъпление, за да определи
наказанието му, предвид целите по чл. 36 и чл. 60 от НК и съобразявайки
обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК),
Съдът отчете следното:
За подсъдимия са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, като факта, че признава вината си, съдейства за разкриване на
обективната истина, недоброто му материално положение, младата възраст –
непълнолетен, невисоката стойност на противозаконно отнетото.
Така при преценка горепосочените обстоятелства,
съпоставени по относителната си тежест за подсъдимия, след прилагане на чл. 55,
ал. 1, точка 2 от НК, Съдът е на мнение, че най-справедливо би било да му се
наложи наказание обществено порицание,
което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел.
Така наложеното наказание съответства на обществената
опасност на деянието и на виновния, на семейното му и на имотното му състояние
и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата
собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди – користни.
На основание чл. 189, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Д.А.Ж. следва да заплати по сметка на Районен
съд – Първомай сумата в размер на 25,00 лева за дактилоскопна експертиза на
досъдебното производство.
Вещественото доказателство - един
брой метален тръбен ключ - следва да се унищожи като вещ без стойност.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
Председател: (п)
сз / АГ
