№
гр.Радомир, 29.05.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РАДОМИР IV състав в открито
съдебно заседание проведеното сряда, 29 Май 2013 г.в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. А.-А.
при участието на
секретаря И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 96 по
описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.128, ал. 1 от СК.
Производството по делото е образувано по
иск от И.Б.И. с ЕГН ********** и А.Г.И.
с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес гр. Радомир,пл.”Свобода” №
10, чрез пълномощника им адв. Б.Б. против Ц.С.Г. ***, който молят съда да постанови решение, с
което да определите мерки за лични отношения между тях и родната им внучка А.-
М. Р. А. с ЕГН **********, като отсъди ответницата Ц.С.Г. да им заплати всички
направени разноски по делото.
В исковата молба ищците, твърдят, че от
съвместното съжителство на синът им Р.А.Г. с Ц.С.Г.. се родила внучката им А. –
М.Р.А. с ЕГН **********.
След възникнал спор между Р.А.Г. и Ц.С.Г.
последната на 20.12.2012 година напуснала жилището, в което живеели и отишла да живее в с.Калище, Ковачевска
община при баба си и дядо си по майчина линия, като заедно с нея, взела и
внучката им А.- М. и от тази дата не били виждали детето, като ответницата не
давала да вземат детето при тях. До момента, в който ответницата с детето се
била преместила, за внучката са се грижели те, както детето към тях, така и те
към него, като баба и дядо били изключително привързани и не желаели детето да
се отчуждава от тях. Искали да запазят емоционалната връзка помежду им.
Твърдят, че имат изключителни условия за живот и възможности да му дадат добро
възпитание и смятат, че личните срещи с детето ще бъдат в изключително негов
интерес.
Майката на детето Ц.С.Г. ответник в
настоящото производство, в законоустановения срок от един месец от връчването
на съобщението по установените в ГПК способи, е депозирала отговор, в който е
посочила, че предявения иск е допустим, но неоснователен. В отговора си,
твърди, че със сина ни ищците се е разделила, поради това, че на 20.12.2012г. и
на 21.12.2012г. същият и нанесъл побой и осъществил акт на домашно насилие и в
момента с Р.А.Г. са във фактическа раздяла и тя живее заедно с детето си в дома
на родителите и в с.Калище. Не било вярно, че ищците до този момент са се
грижили за детето, тъй като от раждането на детето А.– М.Р. А. тя се е грижела за него. Ищците
не са живеели с тях в едно домакинство, тъй като били живели в
гр. Радомир на квартира, а те със бащата на детето и са живели в
кв.Върба на гр.Радомир. Не било вярно, че ищците са изключително привързани към
детето, както и то към тях, поради факта, че детето било на 2 години и
половина, а техните взаимни контакти с детето, били изключително редки, за
кратно време, а то никога не се било отделяло от нея. Твърдението, че ищците имали добри условия за живот и
възможности да дадат добро възпитание на детето означавало според ответницата,
че те не желаели само лични контакти с детето,
а едва ли не упражняване не родителски права, което ответницата счита
за недопустимо. Възразява срещу искането на ищците да им
заплати направените разноски по делото.
Твърди, че в РРС било образувано гр.д.№ 3/2013 г. по Закона за защита
срещу домашното насилие, срещу Р.А.Г.. По делото са постигнали спогодба на
04.02.2013г., с която Р.А.Г. се задължил
да се въздържа от домашно насилие по отношение на нея и детето за срок от 3
месеца, считано от 20.12.2012г. - който срок не е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба.
Ответникът Р.А.Г. баща на детето, в
законоустановения срок от един месец от връчването на съобщението по
установените в ГПК способи, е депозирал отговор, в който е посочил, че с
майката на детето му не живеят заедно и дори той не виждал детето си. Счита, че
ищците имат право да виждат своята внучка, тъй като били изключително
привързани към нея
В съдебно заседание ищците чрез
процесуалния си представител подържа исковата молба и моли за постановяване на
решение, с което същата да бъде уважена, като не бъде допуснато детето да не
остават през нощта с баща си.
Ответникът майката на детето Ц.С.Г.
редовно, счита, че исковата молба следва да бъде оставена без уважение.
Ответникът Р.А.Г. баща на детето редовно призован не се явява.
Д”СП” – гр.Радомир представя по делото
писмен социален доклад изразяват становище, че в интерес на детето е да
контактува с баба си и дядо си по бащина линия И. и А. И., тъй като това би допринесло до
съхраняване на семейната идентичност на детето.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно,
а и видно от представените Удостоверения за раждане от ***г., че Ц.С.Г. и Р.А.Г.
са родители на детето А.-М.Р. А. По делото не се спори също, че към момента
неживеят заедно.
В
представения по делото социален доклад на Д ”СП” гр. Радомир, след направено
социално проучване от тяхна страна се посочва, че детето А.-М.Р. А. са е родени
по време на съвместното съжителство между родителите му Ц.С.Г. и Р.А.Г..
Видно от
доклада на социалния работник относно физическото и психическото състояние на
малолетното дете се сочи, че то има нормално развитие за възрастта си, няма
данни за отклонение в психическото развитие, поради ниската въврат на детето,
не можела да се определи степента на привързаност към близки и роднини. Детето имало изграден дневен режим съобразен
със възрастта му и не се нуждаело от специален режим на отглеждане.
От
свидетелските показания на Й. А. и Т. И.,
се установява, че бабата и дядото на .М. били привързани към дето, като И.
приела тежко невъзможността да вижда внучето си. Майката на детето не давала да
се виждат с него.
От
свидетелските показания на А.Д.вуйчо на майката на детето и С. Д.– дядо на
майката Ц.С.Г., се установява че майката
и бабата и дядото по бащина линия на детето А.-М. са влошили отношенията си
след като тя напусната бащата на детето Р.А.Г. баща на детето, техния син.
Причината за раздялата между майката и бащата на детето била заради домашно
насилие от страна на бащата
Въз
основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна
страна следното:
Според
разпоредбата на чл. 128, ал.1 от СК дядото и бабата имат право на лични
отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. При преценката на съда дали да
определи мерки за лични отношения с детето, трябва да се изследва единствено
въпроса - постановяването на тези мерки дали е в интерес на детето. С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира, че контактът на малолетната А.-
М., с дядото и бабата - ищци по делото,
не би препятствало нейното нормалното възпитание и развитие. Напротив, липсата
на контакти с тях и поддържането на контакти единствено с майката влияе
отрицателно върху детето, като го раздвоява, съществува вероятност у него да се
развие трайно негативно отношение към бащата и родителите на бащата.
Не е спорно
по делото, че преди раздялата на родителите на детето, бабата и дядото по
бащина линия са присъствали в живота му и са поддържали нормални отношения с
него. По делото не са събрани доказателства и няма твърдения, от които може да
се направи извод, че поддържането на бъдещи контакти от ищците с детето би било
вредно за него. При липсата на такава опасност, съдът намира, че
преустановяването на всякаква емоционалната и естествената близост между
малолетното дете и неговите баба и дядо не е в негов интерес. Понастоящем
връзката на ищците с детето е прекъсната, като причината за това не е тяхното
поведение и лошо отношение към детето, а поведението на ответниците-родители.
Данните по делото сочат, че бащата е осъществил акт на домашно насилие спрямо майката,
което е ескалирало огорчението и недоволството на ответницата. От своя страна
майката на детето е завела гражданско дело по закона за закрила от домашно
насилие срещу бащата, приключило съгласно служебно извършената от съда справка
в деловодството на РРС със споразумение на страните, като Р.А.Г. баща на детето
се задължил се задължава да не приближава лицата Ц.С.Г. и малолетната А.М.Р.А.
в дома им находящ се в с.Калище,община Ковачевци,област Перник и местата за
социални контакти и отдих за срок от 3 месеца считано от 20.12.2012 г., като е определено
местоживеенето на малолетната А. М. Р.А. с ЕГН ********** при ищцата на адрес ***.
След служебна справка съдът установи, че по частта тъжба от 15.05.2013г. Ц.С.Г.
срещу Р.А.Г. е образувано НЧХД 246/2013г.. Всичко това е допринесло за
изострянето на отношенията между страните и е довело до прекъсване на емоционалната връзката между
бащата, бабата и дядото по бащина линия от една страна и детето.
Производството за определяне на
режим на лични отношения по чл.128, ал.1 от СК е спорна съдебна администрация,
при която съдът осъществява намеса при администрирането на граждански
правоотношения при липсата на постигнато съгласие между страните, като действа
по целесъобразност, изхождайки предимно от интересите на детето. При определяне
режима на лични отношение по чл.128, ал.1 от СК съдът не е обвързан от
посочения в исковата молба режим, определя подходящия режим на лични отношения
по своя преценка, като се ръководи в най-пълна степен от интересите на детето /
в този смисъл Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II
г. о., ГК/. В случая съдът следва да
определи балансиран режим на лични контакти, който да преодолее създаденото
отчуждаване от бабата и дядото, като емоционалната връзка бъде възстановена
поетапно, така че детето постепенно да свикне с присъствието на ищците, както и
да започне да изгражда с тях нормални форми на общуване и привързаност, без
това да смущава емоционалното и психическото му равновесие. Следва да се има
предвид, че детето е на възраст 2 години и 10 месеца, не осъзнава причините за
липсата на близки, присъствали в живота му до този момент макар да има някакви
спомени за тях, и все още се формират емоционалните връзки с близките му,
поради което РРС намира, че подходящият режим на лични отношения между бабата и
дядото и внучето, който трябва да определи, е режим на месечни контакти, които
да бъдат осъществявани в с. Калище в присъствието на майката или на определено
от нея лице, а именно всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 до 18.00 часа,
през съботния и през неделния ден, без преспиване. Контактите трябва да се
извършват отначало в позната за детето обстановка и в присъствието на негов
близък, на когото има доверие, за да може да опознае постепенно ищците и да
свикне с тяхното присъствие. Първоначално срещите на детето и бабата и дядото
следва да се осъществяват в присъствието на майката или на определено от нея
лице, с оглед обстоятелството, че връзката на ищците с детето е прекъсната.
Съдът намира, че срещите през първата събота и неделя от месеца, с
продължителност от 10.00ч. до 18.00ч., без преспиване, за период от една
година, считано от влизане в сила на решението, са подходящ по вид и
продължителност режим за постигането на
тази цел. Още повече, че ищците живеят в близки едно до друго населени место и
за този период от една година биха могли да осъществяват контакти с внучето си,
и да изградят емоционална връзка с него, както и да покажат собствената си привързаност към него
и възстановят отношенията си с майката в името на детето. Впоследствие
след изтичането на първата година от влизане в сила на решението месечните
срещи следва да са вече без задължителното присъствие на майката, като режимът
бъде разширен както следва: всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа
в събота до 18.00 часа в неделя без преспиване, до навършване на осем годишна възраст на детето с оглед неговата
възраст и нуждата от непрекъсната обгрижваност от страна на майката. След
навършване на 8 годишна възраст на детето следва режимът бъде разширен както
следва: всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя с преспиване, като се даде възможност на детето и на ищците да
прекарват заедно и две седмици през лятото по време на лятната ваканция на
детето, което време да не съвпада с времето на платения годишен отпуск на
майката.
На основание
чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК с оглед постановеното от съда разноските за страните
остават, така както са ги направили.
Водим от горните мотиви, съдът на осн чл.
128 от СК
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ
на бабата И.Б.И. с ЕГН ********** и дядото А.Г.И. с ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: гр. Радомир, пл.„Свобода” № 10, режим на лични
отношения с детето А.- М.Р. А. с ЕГН **********, представлявано от неговата
майка Ц.С.Г. с ЕГН ********** *** както
следва: всяка първата събота и неделя от месеца, от 10.00 до 18.00 часа
включително през съботния и през неделния ден, без преспиване, в присъствието
на майката Ц.С.Г. ЕГН ********** или на определено от нея лице, за период от
една година, считано от влизане в сила на настоящото решение; след изтичането
на една година от влизане в сила на решението - всяка първа събота и неделя от
месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя без преспиване; след
навършване на осемгодишна възраст на детето всяка първа събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и две
седмици през лятото по време на лятната ваканция на детето, което време да не
съвпада с времето на платения годишен отпуск на майката.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от обявяването
му на страните в съдебно заседание, пред
Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно.
Т.П.