№ 179
гр. П., 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500622 по описа за 2021 година
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 559 по описа на
съда за 2020 година е отхвърлен предявения от ЕК. М. К., ЕГН********** от
гр.П., ул.“П.Б.“№11 против СП. Г. К., ЕГН********** от гр.П.,
ул.“П.И.Б.“№10, ет.8, вх.А, ап.24 и М. КР. К., ЕГН********** от гр.П.,
ул.“П.Б.“№11 установителен иск за собственост за приемане за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор 55155.506.97 по КККР на гр.П. с
площ от 341 кв.м., с административен адрес гр.П., ул."П. Б."№11, при съседи:
имоти с идентификатори 55155.506.98, 55155.506.100, 55155.506.96,
55155.506.1116, ведно със застроената в ПИ еднофамилна жилищна сграда на
два етажа с идентификатор 55155.506.97.1, с площ от 57кв.м.
Съдът е допуснал извършването на съдебна делба между СП. Г. К.,
ЕГН********** от гр.П., ул.“П.И.Б.“№10, ет.8, вх.А, ап.24 и М. КР. К.,
ЕГН********** от гр.П., ул.“П.Б.“№ 11 на недвижим имот, представляващ
ПИ с идентификатор 55155.506.97 по КККР на гр.П. с площ от 341 кв.м., с
административен адрес гр.П., ул."П. Б."№11, при съседи: имоти с
идентификатори 55155.506.98, 55155.506.100, 55155.506.96, 55155.506.1116,
ведно със застроената в ПИ еднофамилна жилищна сграда на два етажа с
идентификатор 55155.506.97.1, с площ от 57 кв.м.,при равни права на
страните – по ½ идеална част.
1
В срок решението е обжалвано от Е.К. .
За да отхвърли предявения от ЕК. М. К. срещу СП. Г. К. и М. КР. К. иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявен при условията на чл. 225 от
ГПК по гр.д.№ 559/20г., съдът едностранчиво и неправилно е възприел
фактическата обстановка, кредитирайки изцяло показанията на свидетелите
,посочени от ответника по този иск СП. Г. К., а именно сестра й М.Р., дъщеря
й Н. К. и синът и Г. К..
Съдът безкритично възприел показанията на тези свидетели, без да
отчете роднинската им връзка с ответника по иска С.К. и тяхната
заинтересованост от изхода на процеса, както и, че показанията на тези
свидетели противоречат на изложеното от С.К. в исковата й молба, отговора
на исковата молба предявена по реда на чл. 225 от ГПК от Е.К. и на
представените по делото доказателства.
Съдът не преценил и противоречивото процесуално поведение на С.К. .
В мотивите на постановено по гр.д. № 2937/2019г. решение , с което е
прекратен брака между С.К. и М.К., били възпроизведени твърденията и
относно фактическата раздяла и обитаването на семейното жилище.
Показанията на свидетелите - дъщеря й Н. К. и синът й Г. К., които твърдят,
че непрекъснато са посещавали „майчиния си дом“, в който живее баща им и
който е обитаван и от Е.К., били в противоречие с изложеното.
За отношенията между Е.К. и майка й С.К., недвусмислено говорело
представеното с отговора на исковата молба по чл. 97 от ГПК доказателство -
сигнал на С.К. до Специализираната прокуратура за извършено от Е.К.
престъпление.
Нелогично и в противоречие със събраните доказателства било и
приетото от съда, че майката е изпращала пари на Е. - за да покрива
разходите си в семейството, за ремонтни дейности по къщата, за направата на
фризьорски салон, в който работи.
Този извод на съда, противоречал на установеното в показанията на св.
Г. К., който казва: /цитат ред 25, стр.2 на протокола от 10.11.2020г./ „Нямам
представа дали майка ми е изпращала на Е. пари за къщата конкретно, но им е
2
изпращала пари, за да им помага“.
Нелогичен бил и извода на съда, че Е. не е демонстрирала
собственическо поведение.
Без основание съдът не обсъдил показанията на всички разпитани по
делото свидетели, тъй като според съда ирелевантен за спора бил въпросът
относно това какви ремонти са извършени и за чия сметка. Именно това,
какви ремонти е извършила Е., с чии средства е сторила това и дали за
извършването на тези подобрения е искала разрешението / съгласието на
майка си С.К., било индиция за нейното собственическо отношение към
процесния имот.
Моли решението да бъде отменено като необосновано и неправилно и
вместо това да се постанови нов съдебен акт, с който да уважи предявения от
ЕК. М. К. срещу СП. Г. К. и М. КР. К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗС, предявен при условията на чл. 225 от ГПК, а именно да се признаете за
установено по отношение на ответниците, че ЕК. М. К. е собственик по
давност на ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.506.97 по КККР, одобрени със
Заповед № РД- 18-97/28.10.2008г. на изп. директор на АГКК с площ от 341
кв.м. с административен адрес: гр. П., ул.„П. Б.“ № 11, при съседи на имота:
55155.506.98; 55155.506.100; 55155.506.96; 55155.506.1116, ведно със
застроените в имота Еднофамилна жилищна сграда на два етажа с
идентификатор 55155.506.97.1 с площ от 57кв.м.
В срок е постъпил писмен отговор от М.К., който намира решението за
необосновано и незаконосъобразно, а подадената въззивна жалба срещу него
за основателна.
При постановяване на обжалваното съдебно решение съдът
едностранчиво анализирал събраните по делото доказателства, което от своя
страна е довело до неправилното възприемане на фактическата обстановка.
Кредитираните от него показания единствено на свидетелите на СП. Г. К. ,
били противоречиви помежду си и противоречели на събрания
доказателствен материал и не отговаряли на реалната фактическа обстановка.
Те били заинтересовани от изхода на делото. Споделят се оплакванията ,
изложени във въззивната жалба.
3
С помощта на събраните по делото доказателства и след един правилен
и логичен анализ на тези доказателства следвало да се приеме,че са налице
характерните елементи на давностното владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 от
ЗС, а именно доказало се, че ЕК. М. К. е упражнявала фактическа власт върху
имота и то с намерението да го свои, което поведение е манифестирано явно,
а в същото време не е останало и никакво съмнение у никой, вкл. и у С.К., че
Е. е упражнявала фактическата власт за себе си. Повече от 15 години ЕК. М.
К. владеела половината от имота непрекъснато, постоянно, безспорно, явно и
спокойно. Това обстоятелство недвусмислено било потвърдено и в
показанията на свидетелите, посочени от С.К. и това поведение на Е. било
известно на К..
Моли решението да бъде отменено и предявения установителен иск –
уважен.
В срок е постъпил писмен отговор и от С.К..
Счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
отменено.
Основните оплаквания били относно кредитиране показанията на
свидетелите , посочени от Сп. К. ,но тези свидетели били в близки роднински
отношения и с двете страни.
Навеждали се доводи и за отношенията между С.К. и дъщеря и Е.К..
Ищцата Е.К. не доказала по категоричен начин осъществено давностно
владение, а именно, че владее за себе си, а не е държател на дела на майка си
от делбения имот. За да изгради фризьорския си салон ,в двора на родителите
си, Е.К. е представяла Пълномощно, подписано от нейната майка, с
нотариална заверка на подписа ,пред всички инстанции, пред община и
кадастър, както и преди развода на родителите си, не е предявявала никакви
претенции към имота. Това е сторила впоследствие.
Въпросите , кой е извършвал и какви ремонти в имота и с какви
средства , следвало да се реши във втората фаза на делбеното производство.
И в тази си част въззивната жалба ебила неоснователна, неоснователни били
и оплакванията за противоречие в мотивите на съда.
Съдът обсъдил всички събрани доказателства и постановил правилно и
обосновано решение.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:
4
В исковата си молба против М.К. ищцата С.К. твърди, че бракът им е
прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№2937/2019 година на РС П..
По време на брака ищцата придобила по силата на нот.акт №64, н.д.
№132/1987г., по делба и наследство, следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор 55155.506.97 по КККР на гр.П. с площ от 341 кв.м., с
административен адрес гр.П., ул."П. Б."№11, при съседи: ПИ:55155.506.98,
55155.506.100, 55155.506.96, 55155.506.1116, ведно със застроената в имота
еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор 55155.506.97.1, с
площ от 57кв.м. и сграда за битови услуги с идентификатор 55155.506.97.3
със застроена площ 23 кв.м. на един етаж.
Поради възмездността на делбата и реализирана по време на брака
сделка страните били съсобственици на имота, по силата на прекратената
имуществена общност.
Не можели да поделят описания имот , поради което моли да бъде
допусната делба при равни права.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.К.. Не
оспорва, че имотът е придобит по време на брака му с ищцата след извършена
доброволна делба между нея и сестра й и последвало заплащане на дела на
сестрата със средства на ответника.
Бракът им бил прекратен. За известно време около 2005 годна
семейството се преместило да живее в този имот. Ищцата заминала за
Испания и престанала да се прибира при семейството си, подържала
инцидентни контакти със съпруга си и при идването си в България не се
интересувала от имота. По това време в него се настанила да живее заедно
със семейството си най-голямата дъщеря на страните - Е.. Там живеел освен
ответника, така също и бащата на ищцата,за който се грижели ответника и
дъщеря им Е..
Освен това Е. открито заявявала намерението си да стопанисва имота
като свой.
След развода с първия си съпруг Е. продължила да живее в имота, там
била и понастоящем с мъжа, с когото съжителствала. Обитавали първия етаж,
а на втория живеел ответникът. Е. направила значителни преустройства и
ремонти, плащала заедно с баща си разходите по поддръжка на имота. Със
собствени средства , макар и с формалното съгласие на майка си изградила в
имота фризьорско ателие. Така тя владеела имота от 2005 година до момента,
заедно с ответника непрекъснато, постоянно, безспорно, явно и спокойно,
като никой не оспорвал този факт. Този смисъл искът за делба бил
неоснователен и следвало да се отхвърли.
Всъщност ответникът М.К. оспорва правата на ищцата в имота ,
подържа ,че тя е загубила правото си на собственост ,тъй като то е придобито
5
от друго лице – дъщеря им Е. , поради което иска за делба следва да бъде
отхвърлен.
В производството по реда на чл.225 от ГПК е встъпила Е.К. , като е
предявила иск и срещу първоначалните страни, заявявайки самостоятелни
права върху част от предмета на спора .
В молбата си твърди, че майка й заминала през 2005г. заедно с по-
малката й сестра в Испания, където живеела и работила до ден днешен.
Когато се прибирала в България майка й не идвала в имота, като нито тя ,
нито баща и знаели къде пребивава. Там живеел нейният дядо - баща на майка
й, на който имало учредено пожизнено право на ползване от нейният баща -
втория ответник по иска й. По времето, когато майка й заминала с явно
показаното пред тях намерение да не се връща въобще, Е.К. била вече
омъжена и живеела със семейството си там. Винаги била приемала този дом
като неин собствен и го стопанисвала с явно показваното от нея пред всички
такова намерение. След развода с първия й съпруг останала в имота и
продължила да живее с децата си там. И след като се събрала с мъжа, с когото
живеела и към настоящия момент на семейни начала, семейството й
продължило да живее в този имот. От самото начало тя със семейството си
владеела първия етаж на еднофамилната жилищна сграда в имота, а баща й
М.К. живеел на втория етаж. От момента, в който живеела там, била
направила многобройни и значителни ремонти и преустройства, така че да се
създадат нужните условия за живот на семейството й, плащала заедно с
втория ответник по този иск всички необходими разходи по поддържането на
имота - ток, вода, данъци и т.н.
При изготвяне на необходимите документи ,когато решила да изгради
фризьорски салон в имота, майка и била представлявана от баща и по силата
на пълномощно. От 2005г. до този момент, вече близо 15 години,
продължавала да владее, заедно с нейния баща-втория ответник по иска,
половината от имота непрекъснато, постоянно, безспорно, явно и спокойно.
Никой не бил оспорвал този факт. Затова моли съдът да приеме за установено
по отношение на ответниците, че тя е собственик на 1/2ид.ч. от процесния
имот.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по
установителния иск М. КР. К., който не оспорва иска. Твърди, че Е. приемала,
владеела и стопанисвала имота като свой и никой не оспорвал този факт и
всички я припознавали като един от собствениците на имота.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и от С.К..
Не оспорва, че откакто заминала за Испания дъщеря и Е. ,заедно с
децата си живеела в имота. Това се случило поради влошените отношения на
ищцата с бившия й съпруг, приключили с развод, вследствие на който развод
тя и децата й останали без жилище. Никога С.К. не била имала против което и
да е от собствените й деца да живее в имота. Твърди че от 2005г. до
6
настоящия момент не се била връщала изобщо в България заради ужаса,
който изживяла преди заминаването си /пиянството, побоищата, нанасяни й
от съпруга й/. Дори и по време на бракоразводното си дело същата отказала
да се дойде в България, за да не се вижда със съпруга си. През всичките тези
години С.К. с ясното съзнание за затрудненията на дъщеря си /разведена с две
деца/ й изпращала пари, за да прави подобренията в имота. Никога Е.К. не
била правила каквито и да било подобрения със свои средства, винаги искала
и чакала средства от майка си. Парите били изпращани или по хора, които се
прибирали в България, или по У.Ю..А за да осигури средства за строителство
на фризьорския салон Е. продала с неистинско пълномощно нивите на майка
си.
Сестрите и брата на ищцата винаги, когато били в България, се
прибирали и ходели в майчиния си дом, а Е. била само държател на имота.
Сп.К. макар и да се намирала в Испания, винаги полагала грижи за
имота си, изпращайки пари, както за извършване на ремонти и подобрения в
имота, така и за заплащане на такси и данъци.
Съдът , като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните , прие за установено следното:
Не се спори по делото ,че страните по първоначалния иск са бивши
съпрузи, като видно от представеното решение по гр.д.№ 2937 по описа на РС
П. бракът им ,сключен през 1976 година е прекратен с развод.
Ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт през 1987 година
,позовавайки се на наследство и делба за имот:1/2 идеална част от парцел ІІ-
8649в кв.29 по плана на гр. П. и за построената в източната част на парцела
двуетажна еднофамилна жилищна сграда.
Видно от представения протокол, с който е одобрена съдебна спогодба
през 1987 година, имотът , описан в нотариалния акт е бил поставен в дял на
ищцата , като тя е заплатила уравнение.
Не е възникнал спор между страните ,че имотът предмет на делбата и
представения нотариален акт е именно имота ,чиято делба се претендира при
предявяване на първоначалния иск. Това се установява и от представените по
делото скици. В имота има две сгради – двуетажна еднофамилна и сграда за
битови услуги. По отношение на втората сграда иска за делба е оттеглен , тъй
като ищцата счита, че сградата е собственост на Е.К. , построена в имота със
съгласието на двамата съсобственици.
За тази сграда , видно от представеното разрешение за строеж , такъв е
разрешен на ищцата С.К. през 2009 година.
Като свидетели по делото са разпитани сина и дъщерята на
първоначалните страни, както и сестрата на ищцата.
7
От показанията на св.Г. К. се установява,че поради неблагополучия в
семейния живот С.К. заминала за Испания на работа и от 2005 година не се е
връщала в страната. Отношенията между нея и Е. първоначално били
нормални ,като през 2010 година Е. със семейството си заминала за Испания ,
където майка и и оказала подкрепа. Сп. К. изпращала пари ,както за ремонт
по къщата ,така и помагала на семейството на дъщеря си и на съпруга си. На
този свидетел е известно ,че са изпращани суми за дограма ,като значителни
подобрения според него не са правени. Той самия , както и неговата сестра
били в нормални отношения със своя баща и сестра си , посещавали имота,
оставали да преспиват. Е. не била заявявала никакви претенции за имота до
момента на бракоразводния процес. Фризьорския салон бил построен със
знанието и съгласието на майката. На мястото му преди това имало гараж ,
който Е. преустроила.На пребиваването на свидетеля в имота сестра му
започнала да се противопоставя непосредствено преди предявяване на иска за
развод.
В този смисъл са и показанията на св. Н. Д. И тя депозира показания , че
до момента на развода на родителите им отношенията били нормални.
Всички ходили в имота и Е. никога не била заявявала намерението си, този
имот да бъде неин/в съсобственост с баща и/.Майката и помагала , като
изпращала пари и колети.Поведението на Е. се променило след развода на
родителите им.От този момент тя започнала да предявява претенции към част
от имота.
В този смисъл са и показанията на св.Р. , сестра на С.К..
Св.П. твърди, че е приятелка с Е.К. , но никога не е влизала в къщата.
Сочи ,че са правени известни ремонти – поставяне на дограма , ламинат ,
както и в последните години – парно. Тези ремонти се правели от Е. с
помощта на баща и и съжителя и.Тази свидетелка установява фактическо
състояние , което не се оспорва от страните,а именно ,че Е. живее в имота ,
заедно с баща си.От показанията и факти , позволяващи извода,че Е. е
променила намерението си към имота и се е превърнала от държател във
владелец, не са установени.
Показанията на св.Палешникова също не подкрепят тезата на Е..Тази
свидетелка установява също как се упражнява фактическата власт върху
имота , отношенията между страните като дори сочи,че преди началото на
съдебните производства не и е известно да има спорове между Е. и майка и .
Св.П. и М. също установяват факти на практика безспорни между
страните-Е. живее в имота от малка , впоследствие със семейството си. В
имота живее и нейния баща.Брат и и сестра и са идвали ,подържала
отношения с майка си , която от 2005 година не е идвала в имота.Направени
са известни ремонти- дограма ,и е монтирано парно през последните години.
При тази фактическа обстановка , съдът намира ,че предявеният иск с
8
правно основание чл.124 от ГПК от Е. против първоначалните страни-С.К. и
М.К. е неоснователен.
Е. е дъщеря на страните и като такава е живяла в имота , който до 2019
година безспорно е имал статут на имуществена общност между родителите
и. Веднага следва да се посочи, че с оглед статута на имота ,дори да е
упражнявано владение от страна на Е.,поради бездяловия характер на
имуществената общност ,то не е възможно ,намерението да е насочено само
по отношение дела на майка и в тази общност, но не и против дела на баща и.
Така могат да бъда формулирани намеренията и едва след прекратяване на
общността чрез развод.
Очевидно е ,че Е. се е намирала в имота на родителите си като държател
, при условията на заем за послужване. За основателността на претенцията и
за собственост не е достатъчно установяването ,че тя се е намирала в имота от
2005 година и, че майка и не се е връщала в страната от 2005 година.
За уважаване на иска следва да се представят доказателства, че Е. е
променила намерението си и се е превърнала от държател във владелец на
имота. Това намерение следва да е явно по отношение на собствениците на
имота ,както и да е демонстрирано.
Никой от разпитаните свидетели не установява такива обстоятелства.
Извършваните в имота ремонти и подобрения , не са от такова естество
,че да водят до извод за своене на имота.
Правилно съдът е приел, че на този етап от производството е без
значение чий са били средствата , които са се влагали при извършване на
ремонти и подобрения. Без значение е и дали Сп.К. е изпращала средства за
да подпомага близките си или да се поемат разходи за имота.
Съдът не намира съществени противоречи в показанията на свидетелите
, които да налагат дискредитирането им , включително и при съпоставяне с
показанията на свидетелите , посочени от Е..
По изложените съображения , съдът намира ,че правилно е отхвълен
установителния иск на Е.К. против С.К. и М.К. и съответно е допуснато
извършването на делба между последните двама при равни права.
Страните по иска за делба не са повдигнали спор помежду си за
характера на имота – имуществена общност , прекратена с допускане на
развод между тях , съответно за правата си върху имота , въпреки, че се касае
за имот придобит по наследство и в резултат на доброволна делба, при която
е изплатено уравнение дела на другия съделител.
При тези данни се касае за съсобствен имот при равни права и
решението на съда по допускане на делбата е правилно.
9
Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд и при условията на чл.272 от ГПК , счита , че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
559 по описа на съда за 2020 година.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10