МОТИВИ:
по нова присъда от 14.09. 2020г. по ВНОХД № 52/2020г.
по описа на СОС
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с въззивен
протест срещу присъда № 76 / 15.05.2028г., постановена по НОХД № 620 /2017г. по
описа на РС- И., по силата на която съдът е
оневинил изцяло подсъдимия В.Д.К., роден на ***г***, българин, български
гражданин, с постоянен адрес ***, със средно специално образование, работи във
„С.“ЕООД като технически ръководител, женен, осъждан, ЕГН ********** за това,
че на 03.07.2017г., около 22.50 часа в гр.И., обл.С., по ул.“Е. П.“ е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф” с регистрационен № .с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 730 /04.07.2017г. на МБАЛ „С. А.”АД - гр. С., след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - със
Споразумение № 61/25.05.2016г. по НОХД № 293/2016г. на Районен съд град И.,
влязло в законна сила на 25.05.2016г., като го е оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от НК
Тази присъда е протестирана от РП- И. като неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, постановена изцяло в разрез с процесуалния
закон, като е прието, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия К. не
била установена по надлежния ред, указан в Наредба №
30/27.06.2001г./отм./-чл.13 от същата.
Протестиращият прокурор заема позиция, че изводът,
че е нарушен надлежния ред за установяване
на концентрацията, т.к. в стъкленото шише за вземане на кръв не е била
поставена гумена запушалка, е неверен, неправилен, формиран в разрез със закона
и доказателствата. В съставената медицинска документация, придружаваща
изследването подробно е описано, че е взета проба за кръв, от кое лице,
съдържанието на стъкленото шишенце отговаря по органолептични признаци – цвят,
мирис на човешка кръв, на него са вписани имената на изследваното лице, никъде
по делото не са налице доказателства да е нарушена целостта на опаковката, да е
упражнено някакво физическо въздействие или манипулация на същата.
В протеста се съдържа искане за отмяна и за
постановяване на нова присъда, по силата на която подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказанието, поискано
от прокуратурата пред първата инстанция.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция по
същество на делото представителят на СОП поддържа протеста на заявените
основания с искането за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на
нова –осъдителна присъда по силата на която
подс. К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му
бъде наложено наказание – лишаване от свобода за срок от една година, глоба в
размер на 200 лева, както и да бъде лишен от правото да управлява моторно
превозно средство – по чл.37т.7 НК за срок от една година.
Защитникът на подсъдимия –адв. А. М. възразява срещу
аргументите, изложени в протеста, заема позиция, че е нарушена процедурата за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по лабораторен път, съгласно
Наредба № 30 /2001г., както и не е установено, че кръвта, която е изследвана
произхожда от привлеченото към отговорност лице, а не от друго лице, което автоматично следва да обуслови
оневиняването на подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение. Към това становище
изцяло се присъединява подсъдимият.
В последната си дума моли въззивната инстанция да
потвърди протестираната оправдателна присъда на РС И..
В хода на въззивното съдебно следствие, е назначена комплексна- съдебно химическа и
медицинска експертиза за установяване на начина по който влияе липсата на
гуменото уплътнение върху годността на изследваната субстанция /човешка кръв/,
както и на установената по лабораторен път концентрация, изготвена от вещите
лица В.Н.Д. /химик/ и В.В.Т. /съдебен
лекар/.
От съвкупната преценка на събраните от първия съд
доказателства и тези – в хода на откритото въззивно съдебно следствие се
установи по безсъмнен начин следната фактическа обстановка:
Привлеченият към отговорност В.Д.К., ЕГН **********, е
роден на ***г***. Същия е българин, български гражданин, женен, със средно
образование, работник в „С.“ ЕООД и живее на посочен от него адрес гр.И., обл.С.,
бул.“Ц. О.“ № .
К. е осъждан
два пъти за извършени престъпления по Глава XI, раздел 2-ри от Особената част
на НК. С влязло в сила на 25.05.2016 г. определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 293/2016г. на Районен съд И. подс. К. е осъден за
престъпление по чл. 3436, ал.1 НК на "Три месеца лишаване от свобода"
и глоба в размер на 200/двеста/ лева, както и на "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от " Три месеца". На основание на чл. 66,
ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказанието "Лишаване от
свобода" е отложено за срок от "Три години", с начало от датата
за влизане на определението в законна сила.
Подсъдимият е
правоспособен водач от категориите "В", „ВЕ“, „С“, „М“, „АМ“ и „ТКТ“,
воден на отчет в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР град С., който
до инкриминираната дата е бил наказван по административен ред за различни
нарушения на норми от ЗДвП.
В късните часове на 03.07.2017 г. след 22.30 часа,
подсъдимият В.Д.К. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с
регистрационен № .в гр. И. по ул. „Е. П.”, с посока на движение към ОДЗ „Г. Б.”.
Бил сам в управлявания от него автомобил.
По същото време, около 22,50 часа, управляваният от подсъдимият
автомобил бил забелязан от свидетелите Р. С. С.и А. А. В. - полицаи при РУ-И.,
които изпълнявали служебните си задължения.В зависимост от показанията на
последния в съдебно заседание пред първия съд се установява, че в момента, в
който забелязал полицейския патрул, подсъдимият – водач на л.а. м.
„Фолксваген“, видимо се стъписал, преустановил
движението на автомобила и след кратко
колебание дали да се върне на заден ход обратно по улицата, продължил плахо
напред, приближавайки се към полицейския автомобил.Това несигурно поведение на
водача привлякло вниманието на полицейските служители, поради което решили да
извършат проверка на автомобила и водача му, подали светлинен сигнал от
служебния автомобил и го спрели пред жилищна сграда № 9. Полицейските служители
поискали СУМПС и лични документи от водача, от които установили, че автомобилът
е управляван от подс. К., по време на извършената проверка установили
мирис на алкохол от водача.
Свидетелят В. извършил проверка на подсъдимия К. с
техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" за употреба на алкохол,
което отчело положителен резултат, поради което съставил акт за установяване на
административно нарушение, както и талон за медицинско изследване, който бил
връчен на водача-подсъдимия срещу подпис. Със съставянето на АУАН е било иззето
и свидетелство за правоуправление на МПС на
подс.К..
Свидетелите В. и И. съпроводили подсъдимия до ФСМП И.,
където той дал кръв за изследване. Съгласно Наредба № 30/27.06.2001 за реда за
установяване употребата алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства, обн. ДВ бр. 63/17.07.2001г. изготвената химическа
експертиза № 730 от 04.07.2017г. на специализираната химическа лаборатория към
МБАЛ „С. А.” АД - гр. С., на кръвните проби, взети от обвиняемия К., установила
етилов алкохол в тях с концентрация 1,2 на хиляда.
Пробата, взета от подсъдимия не била
запечатана с гумена запушалка, съгласно изискванията на цитираната по-горе
Наредба, поради липса на такава в лабораторията на медицинското заведение, но
гърлото на стъкленицата била парафинирано и допълнително облепено с леикопласт.
С оглед на отчетения чрез техническото средство положителен
резултат, в Районно управление - И. е било образувано бързо производство при
условията на чл. 356 от НПК. В хода на разследването било установено, че към
03.07.2017г. подс.К. вече е бил осъждан за деяние по чл. 3436, ал.1 от НК, тъй
като данните в приложената справка за съдимост водят до заключение, че подс.К.
е управлявал моторно превозно средство в изпитателния срок, дефиниран в
одобреното от съда Споразумение № 61/25.05.2016г. по НОХД № 293/2016г. по описа
на Районен съд И..
Изложената по- горе обстановка се доказва от
съвкупната преценка на всички доказателства, събрани в хода на двете инстанции
в т.ч. и от обясненията на подсъдимия К., който признава обстоятелствата на
извършване на проверката от полицейските служители, показанията на техн.
средство „Алкотест- Дрегер“, оспорването, което е направил на отчетения
резултат и отвеждането му в лаборатория на медицинско заведение и вземането му
на кръв за изследване, при попълване на документацията, придружаваща кръвната проба
и задължителна за процедурата, съобразно изискванията на Наредба № 30 /2001 г.
/приложим материален закон към датата на деянието/. Освен това в обясненията на привлеченото към
отговорност лице се съдържат признания за вида и количеството алкохол, който е
употребил преди да потегли по улицата
със собствения си автомобил.Показанията на св. С., И. Д., З. и К., които
установяват, че подсъдимият е бил спрян
за проверка движейки се по улицата, на която живее – ул.“Е. П.“, когато е
придвижвал автомобила на разстояние не по-голямо от 60 -70 м. /пок.св. З./ и с
цел да го прибере в гаража, не биха могли да променят релевантните факти,
установени по- горе, нито пък да изключат отговорността на подсъдимия от
обективна и субективна страна.
От обективна страна за състава на чл.343б, ал.1 и ал.2 НК не е от значение нито целта на придвижването, нито разстоянието което е
изминато след като автомобилът е потеглил, управляван от водач с концентрация
на алкохол в кръвта.Съгласно специалния закон ЗДП управление е всяка дейност на
привеждане на двигателя ходовата част и останалите механизми в движение и
изминаване на определено разстояние, колкото и пренебрежително малко да е то,
по пътищата от националната пътна мрежа.Законодателят, защитавайки по принцип
обществени отношения, свързани със сигурността в транспорта / непосредствен
обект на засягане – видно от систематичното място на рабпоредбата в раздел ІІ
на глава ХІ НК /, е възприел разбиране,
че още непосредствено при самото потегляне се създава опасност на движението,
като се потенцира настъпването на обществено –опасния съставомерен резултат по чл.343, ал.1, б. „а“,
„б“ и „в“ НК –основния текст на резултатни престъпления по транспорта,
във всички случаи когато водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта
над пределно допустимата.
От субективна страна –намерението да бъде паркиран или
преместен автомобила не е в състояние да изключи съставомерността на деянието
като престъпление, същото единствено би
могло да бъде преценено при индивидуализацията на наказателната отговорност при
определяне на наказанието.
Свидетелите добросъвестно твърдят, че не са възприели
в тяхно присъствие подс.К. да управлява алкохол, но за това обстоятелство са налице признания от
самия подсъдим в обясненията му.
При така установените факти, въззивната инстанция
категорично приема, че първият съд неправилно е приложил материалния закон
–разпоредбата на чл.343б, ал.2 НК, признавайки подсъдимия за невиновен.
Предвид легалното тълкуване и прилагане на закона от практиката на ВКС, константно се приема,
че нарушаването на процедурата по Наредбата, определяща реда за установяване на
алкохолната концентрация в кръвта на водача /в случая- Наредба № 30 /2001г./,
никога няма абсолютен характер и последици и не води еднозначно и детерминантно
до отпадане на съставомерността или на
наказателната отговорност. Деянието
следва да се приеме, че е несъставомерно по чл.343б, ал.1 или ал.2 НК,
единствено тогава когато нарушаването на процедурата е довело до невъзможност
по категоричен и безспорен начин да се установи, че по време на управлението концентрацията
на алкохол в кръвта на водача е превишавала пределните стойности, определени в
закона.
Аргументи в тази насока се извличат и от разпоредбата
на чл.14, ал.1 НПК, задължаващ съда да положи усилия за установяване на
обективната истина, като се установи действителната концентрация с други
доказателствени средства- по експертен път, както и ал.2 на същия текст
забраняващ предварително определена сила на доказателствата и средствата за
тяхното установяване.
Въззивното съдебно следствие беше открито с цел
изследване на обстоятелството липсата на гумено уплътнение на стъкленицата, в
която се е съхранявала кръвта на подс. К., предназначена за алкохолно изследване
дали е повлияла върху годността на изследваната субстанция, правейки я негодна
за изследване и може ли да има като последица осуетяване установяването на
действителната концентрация или промяна на същата.
На тези въпроси беше даден категоричен отговор,
посредством назначената комплексна СХМЕ. Вещите лица, депозирайки заключението
си и при защитата му в съдебно заседание са категорични, че липсата на гумена
запушалка е преодоляна по друг начин, като е постигнат преследвания резултат на
херметизиране на пробата, посредством парафиниране и облепяне с
лейкопласт, по начин, че да се избегне окисляването на пробата и развалянето и,
доказателство за което е органолептичната
констатация при отварянето и преди изследването – „мирис на човешка
кръв“.По този начин същата е останала непроменена по химически състав, и изцяло годна за изследване, отчетеният
резултат е напълно реален и достоверен, а по-ниската концентрация в сравнение с
показанията на „Дрегер“, установена при лабораторното изследване 1.2 промила се
дължи на това, че при вземането на кръв, лицето се е намирало в стадия на
елиминация на алкохола /снижаване на концентрацията на алкохол в кръвта/,
поради изминалото време от проверката с техническото средство.
В обобщение следва да се приеме, че липсата на един от
задължителните реквизити на стъкленицата, в която се съхранява материалът за
лабораторно изследване не е довел до промяна на изследваната субстанция и до
опорочаване или съмнение в достоверността на лабораторните резултати.
Тази констатация обосновава извод за неправилно
приложение на материалния закон от контролираната инстанция и обуславя отмяна
на атакуваната с протеста присъда и постановяване на нова такава по силата на
която подсъдимия К. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението
по чл.343б,ал.2 НК от обективна и субективна страна.
От обективна страна привлеченият към отговорност К. е
осъществил състава на горепосоченото престъпление с това, че на 03.07.2017г.,
около 22.50 часа в гр.И., обл.С., по ул.“Е. П.“ управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с регистрационен № .с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред - с химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 730 от
04.07.2017 г. на МБАЛ „С. А.”АД - гр. С., след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за деяние по чл.343б,ал.1 от НК - със Споразумение
№61/25.05.2016г. по НОХД №293/2016г. на РС-И., влязло в законна сила на
25.05.2016г.
От субективна страна
е налице умишлено деяние, умисълът на подсъдимия включва субективно
знаене на всички съставомерни признаци от обективна страна.
При индивидуализацията на наказателната отговорност
съдът се съобрази с искането, отправено в тази насока от представителя на СОП
по същество, като прецени като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства- много добри характеристични данни, установени от разпита на
свидетелите С., Д., З. и К., както и направените самопризнания от страна на
подсъдимия, а в качеството на отегчаващо такова- нарушенията, допуснати по ЗДП от подсъдимия като водач, установени от справката,
съдържаща се на л.28 от досъдебното производство.
При съвкупната преценка, въззивният съдебен състав
установи по-голямата тежест и превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, без да са налице многобройни или изключителни такива и наложи
наказание по чл.54 НК – лишаване от свобода за срок от една година, което да
бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален „общ“ режим и допълнителни наказания
– глоба – в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС по чл.343г НК – за срок от една година.
На осн.чл.68,ал.1 НК съдът с настоящата присъда
приведе за ефективно изтърпяване отделно от наказанието „лишаване от свобода“, определено за
деянието, предмет на настоящото обвинение и наказанието, определено и наложено
на подс. К. по НОХД №293/2016г. на РС- И. – лишаване от свобода за срок от три
месеца, което също следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени
понесените в двете фази на производството съдебни и деловодни разноски, както
следва – сумата от 55 лева – от РУП – И. и сумата от 535.80лева- от СОС за
изготвяне на експертиза.
Мотивиран от изложените по- горе съображения, съдът
постанови нова присъда във въззивната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.