№ 187
гр. Враца, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
Членове:Катя Н. Гердова
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. И.
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20251400500357 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/
във връзка с чл. 17 от Закон за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по въззивна жалба на А. Т. Т. от *** против Решение №
103/08.07.2025 г. по гр. дело № 488/2025 г. по описа на Районен съд - Мездра, с което по
отношение на жалбоподателя са наложени мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал.
1, т. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДН по молба на А. И. С., предупреден е, че при неизпълнение на
издадената заповед за защита на основание чл.21, ал.1 ЗЗДН, че полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, както и е осъден е
да заплати държавна такса и деловодни разноски на А. И. С..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска
отмяната му изцяло с всички законни последици, както и претендира разноски пред двете
инстанции.
Посочва, че последните изменения на ЗЗДН законодателят разширил кръга лица,
имащи право на защита, както и кръга лица, от чийто действия може да се търси такава
защита. По-конкретно в настоящия случай била подадена молба с правно основание чл. 3, т.
9 ЗЗДН - от лице, което е било в интимна връзка с неговия брат до смъртта му на 20.07.2024
г. Молбата била подадена с оплаквания за извършени актове на домашно насилие на
09.02.2025 г.; 08.04.2025 г. и 09.04.2025 г. Поставя въпроса „Възможно ли е приложение на
този по съществото си специален закон по отношение на такива "бивши интимни
1
отношения" и в какъв период от време? Също така ограничени ли са от съдържащия се срок
в чл. 10 ал. 1 ЗЗДН - 3 месеца или веднъж осъществени такива интимни връзки разширявали
приложението на специалния закон неограничено във времето. Намира, че посочената е
неприложима и производството следвало да бъде прекратено като недопустимо, тъй като не
били налице активно легитимирани страни за приложението му.
Излага, че не извършвал акт на домашно насилие на нито една от посочените дати в
молбата, нито в друго различно време спрямо А. С..
На срещата на 09.02.2025 г. поискал ключ от жилището на починалия му брат, което
намира за напълно нормално, с оглед факта, че бил негов единствен наследник и този имот,
както и всякакво друго оставено от него имущество му принадлежало. Противопоставянето
му на желанието на молителката да завладее това имущество, без каквото и да е правно
основание, мотивирали същата да се снабди с едно нищожно "саморъчно завещание" и да
представи в инициираното от него гражданско производство пред Районен съд -Мездра под
№ 236/2025 г.
На 08.04.2025 г. посетил имота, обезпокоен от поведението на С., че при образувано
производство събирала метални вещи от спорния имот и складирала в двора явно с
намерение да ги отчужди. Показанията на св. Р. Х.Т. били красноречиви в тази насока.
Същият споделил при разпита си, че действително С. се обърнала към него с молба да
изкара тези движими вещи. Единствено знанието на последния, че жалбоподателят е
единствен наследник на брат му , го е накарало да се усъмни в намеренията й, да откаже и
впоследствие да сподели с него. Честите му посещения в наследствения имот били свързани
с притежавани от него товарни автомобили и селско-стопанска техника, инвентар към тях,
които съхранявали и експлоатирали заедно с брат му години наред до смъртта му.
Фрапантни били твърденията на С. на 09.04.2025 г., че жалбоподателят я
преследвал в ранните часове на деня и с това да бил осъществен акт на домашно насилие.
По отношение на тази дата се събрали данни, че в седмицата след пролетната ваканция 2025
г. /което включва и дата 09.04.2025 г./ е превозвал всяка сутрин непълнолетната му дъщеря
на училище с конкретен автомобил, различен от твърдяното в молбата на С. - "черен голф",
какъвто никога не бил притежавал.
Независимо от тези показания, съдът дал вяра единствено и само на декларацията
по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, което намира за неправилно.
Действително с непълнолетната му дъщеря са в близки родствени отношения и при
преценка съдържанието на нейните показания, следвало да бъде оценено евентуално
противоречие с останалите доказателства. Знаейки това, с писменото становище по молбата
посочил, че желае да бъдат представени записи от охранителни и други камери по целия
маршрут на твърдяното придвижване на молителката, но тъй като не било извършено
своевременно, съществуващите тогава записи се оказало невъзможно да бъдат предоставени
като доказателства по делото към момента на разглеждането му.
В района, където се твърди, че били извършени първите два акта на домашно
2
насилие били налични камери, поставени от молителката. Нищо не пречело записи от тях да
бъдат свалени и предоставени на съда, още повече, че същите имали и техническа
възможност за запис на звук, посредством които да се проверят твърденията на молителката.
Не било налице необходимото съдействие, за да бъдат предоставени от молителката.
Особено внимание следвало да се обърне на показанията на св. Т. И. Х..
Съпоставката между тях и твърденията в молбата на С. разкривали толкова дълбоки
противоречия, че на места се изключвали логически. Вместо да прояви такъв критичен
анализ, първоинстанционния съд се задоволил голословно да ги приеме за достоверни, без
да даде някаква аргументация и коментар на какво се дължат тези съществени различия. Те
се изразяват в: броя на твърдените от тази свидетелка срещи, съдържанието на разговорите
между молителката и жалбоподателя, разстоянието и възможността за зрителен и звуков
контакт от нея до мястото, където се намирали с молителката. Свидетелката твърдяла
"...беше след обяд", а жалбоподателката твърдяла „10,30 часа“. От предоставените снимки
било видно, че разстоянието между нейния дом и двора, където твърди, че е имала
възможност да наблюдава, е значително по-голямо от заявеното от нея. Било видно, че била
налице денивелация, като нейната тераса дори не се виждала от снимка от камера,
разположена на 2 м. височина над терена, на който твърди да е видяла среща между А. Т. с
А. С.. Твърденията й, че всъщност и в момента ползвала паркомясто в един от обектите на
покойния му брат, предоставено й от С., всъщност давало обяснение за нейната
пристрастност и заинтересованост от изхода на производството- да можела да продължи да
ползва такова място, като жалбоподателят предполага, че това щяло да е безплатно.
Опасенията на жалбоподателя се уповавали и че била налице роднинска връзка помежду им,
тъй като свидетелката посочила: "мъжът ми е братовчед с бащата на А.".
По отношение показанията на св. М. П. , в по- голямата си част същите били
преразказ на твърденията на пострадалата. Този свидетел не живеел до пощата, както
твърдял.
По отношение срещата на 08.04.2025 г. съдът отново бил приложил същия подход, като
игнорирал изцяло показанията на св. П. Д. П.. Същият бил категоричен за поведението на
жалбоподателя от началото до края на срещата, причината да посети имота, инициативата да
извика и дочака полицейските органи и направените изявления пред тях от страна на С..
Съдът не пожелал да бъдат призовани и разпитани полицейските служители,
посредством чиито показания отново щяло да се провери истинността на твърденията на С.
в молбата и тези на св. П..
При очерталата се невъзможност да се предоставят записи от камери, не бил
осъществен поисканият оглед на основание чл. 204 ГПК на мястото, с който съдът щял да се
увери, че било невъзможно да се осъществи зрителен контакт между мястото, където
твърдяла да се е намира тази свидетелка, както и че разстоянието било повече от 50 м., на
която дистанция не било възможно да се чуе разговор между намиращи се лица.
Недостоверни били твърденията в молбата жалбоподателят да е тършувал в дома на
брат му, да е нарязал дърва дървата му за огрев и да ги е продал, както и че е водил
3
потенциални купувачи на автомобилите и др.
Документите на всички автомобили били укрити от молителката, с явното
намерение да ги присвои. За намиращите се в двора дърва за огрев жалбоподателят
предоставил документи за техния произход и необходимостта да бъдат реализирани, за да не
се унищожат от времето. Без значение за конкретния спор било обстоятелството, че тези
дърва всъщност били негова собственост, но както бил посочил в становището по молбата,
първо ги предложил да останат за ползване от молителката и членове на нейното семейство.
Никъде в мотивите на атакувания съдебен акт не се намирали доводи, които да
обосновават защо в предвидената рамка на закона: от три до 18 месеца, била наложена мярка
с възможно най- продължителния срок.
От постановяване на първоначалната Заповед за незабавна защита били изминали
повече от 3 месеца и всички процеси и събития в този период от време също следвало да
бъдат оценени именно при преценка на необходимостта от мерки и тяхната
продължителност.
Във въззивната жалба се прави искане да бъде изискана актуална справка за
разследването по ДП № /2025 г. на РП-Враца, ТО-Мездра с оглед изминалия период от
време, в който период от време станало ясно авторството на „саморъчното завещание“ и
предприетите последващи процесуални действия, както и се прави искане да бъде допуснат
разпит на свидетел при режим на довеждане – М. И. Б., тъй като същият живеел в съседна
жилищна сграда, имал непосредствен зрителен контакт върху двора на имота на брат му и
съответно имал преки впечатления от поведението на страните от 09.02.2025 г., както и
относно обстоятелството ползва ли електрическа енергия, как се отчита и на кого я плаща в
периода преди и след смъртта на брат му.
Молителката пред Районен съд – Мездра – А. И. С. от гр. Враца е депозирала
възражение по реда на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН.
В него излага, че неоснователно било твърдението, изложено във въззивната жалба,
че ответникът не бил процесуално легитимиран като страна в производството. Безспорно по
делото била установена роднинската връзка на жалбоподателя с лицето, с което ищцата била
във фактическо съжителство или интимна връзка, каквато не се оспорва от същия.
Пасивната му процесуална легитимация, а именно по чл. 3, т.9 от специалния закон дори не
била оспорена в първоинстанционното производство, а колкото до твърдението, че законът
действа единствено в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, разбира се, но този срок касаел само и
единствено възможността за упражняване на правото да се търси защита, не и срок, в който
се определя качеството на лице от кръга на чл.3, т. 9 от същия закон.
Правилно и в съответствие с доказателствата, включително и с тези, представени от
ответника, съдът достигнал до извод, че на процесиите дати - 09.02.2025г. към 10,30часа и
на 08.04.2025г.около 18,30 часа, страните били в дома, в който съжителствали ищцата и
покойния брат на ответника и който имот бил предмет на имуществен спор. Правилен бил и
изводът, че на така посочените дати и място, ответникът осъществил актове на вербална
4
агресия и психическо и емоционално насилие над ищцата.
Неоснователно било оплакването за неправилна оценка на събраните гласни
доказаталества, доколкото същите кореспондирали със събрани други доказателства,
допуснати именно за проверка на дадените от свидетелите показания.
Неоснователно било оплакването, изложено в жалбата, че не било осъществено
деянието на 09.04.2025г. тъй като ответникът не притежавал „ черен голф“. По делото не
били представени писмени доказателства- справка от РУ на МВР, удостоверяващи право на
собственост или право на ползване на МПС към тази дата, от които да било видно какви
автомобили притежава. Отделно от това, за осъществяване на деянието не било необходимо
да е собственик на такъв автомобил, достатъчно било да ползва такъв със съгласието на
собственика- в случая негова приятелка.
Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди
обжалваното решение на Районен съд – Мездра като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
С определение № 422/30.07.2025 г. въззивният съд е оставил направеното с
въззивната жалба доказателствено искане да бъде изискана справка за разследване по
досъдебно производство, защото не е посочен номерът на същото, установяването на
авторството на саморъчно завещание е обстоятелство, което не е свързано с установяване
или опровергаване на конкретни актове на насилие, а и в първоинстанционното
производство е изискана и приложена справка, касаеща ДП № 1476/2025 г. по описа на
Районна прокуратура – Враца, ТО –Мездра, № 64/2025 г. по описа на РУ на МВР- Мездра.
Със същото определение е допуснат разпит на свидетеля М. И. Б. при режим на довеждане
за установяване поведението на страните на 09.02.2025г. Впоследствие, тъй като поисканият
свидетел не е осигурен, е направен отказ от неговия разпит и определение № 422/30.07.2025
г. в частта, в която е допуснат разпит на свидетел, е отменено.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от
легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният
съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по силата на чл. 17
ЗЗДН, вр. чл. 258 ГПК.
Окръжен съд - Враца, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното:
Гражданско дело № 488/2025 г. по описа на Районен съд -Мездра е образувано на
20.04.2023 г. по молба на А. И. С. от гр. Мездра против А. Т. Т. от гр. Мездра, с която
молителката е поискала съдът да издаде заповед за защита, с която да наложи на ответника
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителя
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея; забрана да доближава
молителката, да доближава на разстояние по-малко от 50 м жилището й в ***, както и
следните места за социални контакти и отдих и местоработата й: клон на „Български пощи“,
5
гр. Мездра и жилището й на баща й – на ***; да осъществява контакт с молителката под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факт, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за максимално
предвидения срок от 18 месеца.
В молбата до съда се твърди, че молителката А. И. С. съжителствала на семейни
начала от 2005 г. с И. Т. Т., който починал на *** През целия им съвместен живот –почти
двадесет години семейното им жилище било на адрес: ***, където живеела и до момента.
След смъртта на И. Т., тя станала собственик на цялото му движимо и недвижимо
имущество по силата на обявено завещателно разпореждане. Веднага след смъртта на И. Т.,
брат му А. Т. – единствен негов наследник започнал да влиза в дома им, да тършува, нарязал
дървата им за огрев и ги продал, водел потенциални купувачи за автомобилите им и
извършил ред други неправомерни деяния. По повод тези имуществени спорове било
образувано и било висящо гражданско дело пред Районен съд – Мездра. Излага, че А. Т.
започнал да извършва прояви на агресия спрямо молителката, особено след като
завещанието било обявено.
На 09.02.2025 г. към 10:30 часа докато молителката полагала грижи за животните в
стопанския двор, А. Т. влязъл в двора и вървейки зад молителката започнал да я обижда с
нецензурни думи, като я наричал „алчен боклук“ и да я заплашва с думите „ще те пребия“,
„ще те потроша да не можеш да ходиш, „ще те унищожа“. Настоявал да има ключове от
къщата, където живеела А. С. и имал претенции за всички автомобили и селскостопанска
техника. Молителката не отвърнала на провокативното му поведение, в резултат, на което Т.
излязъл, върнал след десетина минути, носейки в ръцете си лепило канаколит, с което
напълнил всички ключалки на вратите на къщата и гаража, а на следващия ден поставил
катинар на входната врата. Действията му възпрепятствали молителката да полага грижи за
животните и създали у нея усещане за страх. На 13.04.2025 г. подала сигнал до МВР –
Мездра, като служители се отзовали на място. На А. Т. бил съставен предупредителен
протокол, същият признал какво е направил, свалил катинара, но не пожелал да смени
напълнените от него ключалки с каноколит, като се наложило молителката да го направи
смяната. Независимо от предупредителния протокол, А. Т. продължил да влиза в дома на
молителката без нейно знание и позволение, както и да изнася нейни вещи, което наложило
тя да постави охранителни камери.
Именно на запис от камера от 08.04.2025г. около 9:30ч. А. С. установила, че
ответникът е отново в имота й, който е заключен. Тогава сезирала органите на реда, но до
пристигането им той бил напуснал имота. Същата вечер- 08.04.2025г около 18:30ч.,
прибирайки се вкъщи, заварила А. Т. заедно със негов познат в дома си и подала сигнал на
тел. 112. Докато чакали полицията, А. започнал с агресивен тон да я обижда с думите „
боклук мръсен“, „ ти си тъпа кюромижава“, размахвал юмруци срещу лицето й.
Служителите на реда го заварили в дома й.
На следващия ден - 09.04.2025г. сутринта около 7:40ч., излизайки за работа видяла
ответника да я причаква на улицата и я преследвал до работата й с автомобила си.
6
Към молбата за защита е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която
молителката С. е декларирала, че А. Т. Т. – брат на лице, с което е била във фактическо
съпружеско съжителство системно е извършил насилие спрямо нея, като на 09.02.2025 г. към
10:30 часа, като я обидил с нецензурни думи - „алчен боклук“ и я заплашвал с думите „ще те
пребия“, „ще те потроша да не можеш да ходиш, „ще те унищожа“, както и напълнил
всички ключалки на вратите на къщата и гаража с каноколит, на следващия ден поставил
катинар на входната врата на дома й, находящ се в ***. Декларирал е също, че на 08.04.2025
г. около 9:30 часа А. Т. бил влязъл в дома й, който бил заключен и без нейно позволение,
около 18:30 часа същия ден Т. отново влязъл заедно с негов познат и след като повикала
полиция с агресивен тон я обиждал с думите „ боклук мръсен“, „ ти си тъпа кюромижава“,
размахвал юмруци срещу лицето й, както и че на 09.04.2025 г. сутринта около 7:40 часа Т. я
бил причакал на улицата пред дома й, преследвал я до работата й с автомобила си.
Поискала е на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН съдът да издаде заповед за незабавна
защита. Районен съд -Мездра е уважил молбата и е издал Заповед за незабавна защита №
2/10.04.2025 г., с която е задължил ответника Т. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката С.. Със същата заповед съдът е забранил на А. Т. да
приближава на разстояние по-малко от 50 метра молителката, както жилището й в ***,
както и следните места за социални контакти и отдих и местоработата й: клон на „Български
пощи“, гр. Мездра и жилището й на баща й – на ***; да осъществява контакт с молителката
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факт, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок до
окончателното произнасяне на съда по чл. 15 от ЗЗДН.
На 15.04.2025г от ответника по делото е постъпило становище, с което оспорва
изцяло изложеното в исковата молба. Твърди, че описаната фактология на въпросните дати
не отговаря на действителността. Излага своя версия на случилото се на тези дати.
Излага, че след смъртта на брат му молителката не живеела в жилището, което се
намирало на № 81. Посочвал, че посещавал имот на № 81, защото живеел в близост и се
грижел за стопанисването му. По молба на молителката отремонтирал входната врата на
двора, в който с брат му съхранявали множество селскостопанска техника, прикачен
инвентар и други вещи. С цел превенция от кражби решили и поставили 2 бр. охранителни
камери. След като молителката се прибрала от почивка, тя заявила, че иска да гледа
животните сама, на което ответникът се съгласил, макар, че бил единствен законен
наследник, нямал нищо против да наглежда имота по този начин.
Според ответника на 09.02.2025г., когато отишъл да си вземе камиона от паркинг
срещу имота на брат си видял молителката в него и я попитал за документите на колите и
поискал дубликат от ключа за къщата, на което тя му отговорила „Няма да ти дам никакви
ключове.Тука работа нямаш“ . Това го мотивирало на следващия ден да постави катинар на
портата. Според ответника твърденията на молителката, че на тази дата и на така описаната
среща я нарекъл с обидни думи и я заплашвал не отговаря на истината.
Потвърждава, че в имота, останал в наследство от брат му имало две посещения на
7
органите на МВР - единият път на 13.02.2025г- по сигнал на дъщерята на молителката и на
15.02.2025г - по негов сигнал. При посещението на полицията на 13.02.2025г показал къде е
оставил ключа от портата, с който отключил катинара и го свалил. Тогава за първи
молителката заявила, че разполага със завещание и показала някакъв документ. Той се
легитимирал пред полицаите с удостоверение за наследници, като единствен наследник на
брат си. На 15.02.2025г. извикал полиция, тъй като портата била широко отворена , но преди
да дойдат полицаите А. с дъщеря си Н. и съпругът й заминали.
На 08.04.20225 г. преминавайки покрай имота видял, че е поставена една от гумите
на трактор, която бил свалил за отремонтиране, както и две купчини желязо, които били
събрани в двора, както и складирани вещи в помещенията. Усъмнил се, че молителката ще
отчужди тези вещи преди да приключи образуваното от него производство по оспорване на
представеното от молителката завещание, като и подал молба за налагане на обезпечителни
мерки от Районен съд –Мездра. Вечерта на същата дата отново посетил имота с намерение
да заснеме вещите, ако са там. И при двете си посещения на 08.04.2025 г. бил придружен с
неговия приятел П.. Малко след като направил снимките на място пристигнала молителката
с дъщеря си Н., като му казали, че са извикали полиция и да не напускат мястото. Бил на
разстояние от молителката и описаните обиди и твърдението за отправяне на такива били
неверни, както и невярно било това, че размахвал юмруци спрямо лицето на молителката.
На пристигналите полицаи представил удостоверение за наследници и дал обяснение защо е
бил там.
Категорична лъжа били твърденията, че на 09.04.2025 г. сутринта е причакал на
улицата и преследвал до работата й А. С..
Твърди, че не е извършвал посочените от ищцата актове на домашно насилие и моли
молбата на ищцата да бъде отхвърлена.
По делото са представени и приети като писмени доказателства по делото
удостоверение за наследници на лицето И. Т. Т., справка за образувани преписки по сигнали
на молителката против А. Т., справка за съдимост на А. Т., ръкописно написана, но заверена
от „Електрохолд продажби“ ЕАД справка за изразходвана електрическа енергия,
позволително за сеч от 14.05.2023г на името на ответника, както и 4 броя превозен билет от
същата дата, също на името на ответника, справка за движението на гр.д. №236/2025г по
описа на Районен съд -Мездра с ищец А. Т. Т. и ответник А. И. С. с правно основание чл.
108 ЗС, справка за образуваното ДП №1476/2025г по описа на РП Враца, ТО Мездра,
образувано на 11.03.2025г за извършено престъпление по чл. 323 ал.1 НК, справка от
дирекция „Национална система 112“ – Монтана за регистрираните в периода от 09.02.2025г
до 10.04.2025г сигнали, подадени от А. Т. Т. и А. И. С..
От ответника е представен 10 броя снимков материал, за които твърди, че са заснети
вещи намиращи се в дома на брат му, като на две от снимките е вписана дата 08.04.2025г и
час съответно 18.44 и 18.45, а останалите снимки са в друг формат и нямат фиксирана в тях
дата и час, както и 4 броя цветни снимки, в които са заснети имота останал в наследство от
8
И. Т., както местонахождението на имота на свидетелката Т. Х..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите : Т. И. Х. и
М. Н. П. - доведени от молителката и П. Д. П., Р. Х. Т. и Т. А. Т. - доведени от ответника.
При събраната доказателствена съвкупност с атакуваното решение решаващият
състав е наложил на ответника исканите мерки и е издал заповед за защита по чл. 15, ал. 2
ЗЗДН с № 6/08.07.2025 г.
За да постанови този резултат в мотивите си съдът е приел, че страните по делото
попадат в обхвата на регулация при условията на чл.3, т.9, пр. 2 ЗЗДН, тъй като няма спор
между страните, че молителката е дългогодишна интимна приятелка на починалия брат на
ответника.
По отношение на наличието на акт на насилие на 09.02.2025 г. районният съд е
приел, че твърденията на молителката, които били и декларирани с депозираната декларация
по чл.9, ал.3 ЗЗДН, на която законът придал самостоятелно правно значение – чл.13, ал.2, т.3
и ал. 3 ЗЗДН не били разколебани от показанията на посочените от ответника свидетели. В
подкрепа на извода, че ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо
молителката били и показанията на свидетелката Т. И. Х., които били оспорени от
ответника, тъй като къщата на свидетелката била на разстояние 30-40 метра от имота, за
който страните спорели и от представената снимка било видно, че къщата била в ниската
част, от която не можело да се видят описаните събития. Районен съд- Мездра приел, че от
находящата се на стр. 80 от делото снимка било видно, че въпреки, че между тях има друг
имот, има видимост, тъй като не били налице сгради, които да пречат на пряката видимост,
поради което районният съд не е споделил становището на процесуалния представител на
ответника относно показанията на свидетелката.
По отношение на наличието на акт на насилие на 08.04.2025 г. е прието, че било
установено, че страните са имали среща на 08.04.2025 г. в спорния имот, че от представените
снимки от ответника на стр. 27 и стр. 29 било видно, че ищецът е посетил имота около 18:44
часа, когато бил направил въпросните снимки. За развилите се събития на тази дата
свидетелствала и представената от дирекция „Национална система 112“ – Монтана, в която
било посочено, че на 08.04.2025 г. в 10:00:51, в 18:46:11 и в 18:50:07 били подадени сигнали
от лице, представящо се като А. С.. Свидетелят П. Д. П. твърдял, че бил заедно с ответника
на въпросната дата и посочил, че в поведението на страните нямало никакви спорове и
никакви караници, като присъствал, когато се появила полиция, повикана от А. С., но пред
полицаите С. не направила никакви оплаквания. Районният съд приел последните твърдения
на свидетеля за нелогични предвид факта, че молителката се обаждала няколко пъти на
телефон 112, видно от приложената справка от дирекция „Национална система 112“ –
Монтана.
Съдът е приел, че предвид влошените отношения между страните, посещенията на
ответника в дома, в който ищцата обитавала заедно с брата на ответника и за който е
представила оспорено от ответника завещание, основателно пораждат в нея чувство за
9
страх, което е и провокирало няколко обаждания от нейна страна на телефон 112. За
породения страх свидетелствали и доведените от нея свидетели Т. И. Х. и М. Н. П., които
твърдели, че при срещите им с молителката, тя споделяла, че я страх, плачела и вдигала
кръвно.
Във връзка с твърденията на молителката, че на 09.04.2025 г. А. Т. я е причакал и
преследвал по пътя за работа, първата инстанция е приела, че не са събрани доказателства,
подкрепящи тези твърдения. Свидетелите на ответника установили, че последният не
разполага с посочения от ищцата автомобил, поради което не можело да се приеме, че по
отношение на тези твърдения е достатъчна само представената декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН. Обстоятелството, че това твърдение е останало недоказано, не можело да обоснове
извод, че не са налице основания за предоставяне на защита на молителката по реда на
ЗЗДН, предвид изложените съображения по отношение на другите две дати.
За неоснователни са приети твърденията на процесуалния представител на
ответника, че целта на ищцата с търсената защита било осигуряване на предимство на
същата в имуществения спор между страните, тъй като установяването на нищожност на
завещания не било да бъде предпоставено от изхода на настоящия спор.
Районен съд – Мездра е мотивирал максималният срок за налагане на мерките,
посочени от него с факта, че имуществения спор между страните все още не бил решен от
първата инстанция, а очевидно той бил предпоставка за възникване на допълнителни
конфликти между тях, като на основание чл.5, ал. 2, пр. последно ЗЗДН е приспаднал
времето на действие на заповедта за незабавна защита.
При тези съображения е постановил съдебния си акт, предмет на проверка в
настоящото производство.
Фактическите и правни изводи на районния съд се споделят от настоящия състав,
поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към изложените мотиви
в обжалвания съдебен акт.
В рамките на дължимата от съда проверка по чл. 269, изр. 2 ГПК и в отговор на
изложените в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав намира следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
На първо място, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
доводи за недопустимост на молбата за защита, поради липса на активна легитимация между
страните.
Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда на ЗЗДН, по
смисъла на чл. 3 от ЗЗДН и чл. 8 от ЗЗДН, касае и обстоятелства, твърдени да са настъпили в
срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, като относно тях е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, поради което молбата е процесуално допустима.
По делото безспорно се установява роднинската връзка на А. Т. Т. с лицето, с което
ищцата е била във фактическо съжителство или интимна връзка, Т. е брат на лицето.
10
Страните по делото попадат в обхвата на регулация при условията на чл.3, т.9, пр. 2 ЗЗДН,
както и правилно е констатирал първоинстанционният съд. А. Т. е от кръга на лицата,
посочени в чл.3, т.9, пр. 2 ЗЗДН.
Въззивният съд категорично не се съгласява с твърдението във въззивната жалба, че
законът действал по отношение на такива „бивши интимни отношения“ единствено в срока
по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Посоченият в чл.10, ал. 1 ЗЗДН срок касае възможността за
упражняване на правото да се търси защита, а не е срок, в който да се определя качеството
на лице от кръга на чл.3, т.9 ЗЗДН.
Не може да бъде споделен и доводът, че не са доказват по всестранен и неоспорим
начин твърденията на А. С. за извършено домашно насилие спрямо нея.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява извършване
на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката на 09.02.2025 г. и
08.04.2025 г., по начините, посочени в молбата. Твърденията на молителката в сезиращата
съда молба се установяват от представената по делото декларация, подадена по реда на чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН. Индивидуализираните в декларацията актове на насилие на 09.02.2025 г. и
08.04.2025 г. съвпадат с начините, по които са описани в подадената молба за защита, поради
което настоящият съдебен състав намира, че декларацията се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила.
Следва да се отбележи, че описаните в Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
фактически обстоятелства не се опровергават. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН
изрично придава доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3, а нормата на, чл.
13, ал. 3 предвижда издаване на заповед за защита и само въз основа на нея, когато поради
естеството на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието.
Когато обаче такива са налице, същите могат да се приемат като оборващи или
разколебаващи твърденията на молителя.
В случая наред с представената декларация са събрани и други доказателства, които
се преценяват от съда във взаимната им връзка.
Събраните в тази връзка гласни и писмени доказателствени средства подкрепят
изложеното в декларацията относно случилото се на 09.02.2025 г. и 08.04.2025 г.
По отношение на случилото се на 09.02.2025 г. и в подкрепа на извода, че на
посочената дата е осъществен акт на домашно насилие спрямо А. С., са показанията на
свидетелката Т. И. Х., която настоящата инстанция също кредитира. Същата излага, че е
видяла и чула, че Т. е обиждал С. с думите „свиня алчна“, „кюрюмижава“, че е ръкомахал, че
е идвала полиция, както и че Т. е заключил спорния имот с катинар, тъй като живее близо до
този дом, има пряка видимост и отпред от шосето и отзад имала тераса, от която имала
пряка видимост с къщата и двора, както и отделно посочва, че на посочената дата е видяла
Т. от терасата на къщата. Посочва също и че е виждала поне 3-4 такива срещи между С. и Т..
Във връзка с изложеното във въззивната жалба за наличие на дълбоки противоречия
между твърденията в молбата на С. и показанията на свидетелката Х., че на места се
11
изключвали логически, въззивният съд намира, че не са налице такива и не намира
основания показанията да не бъдат кредитирани.
Действително свидетелката Х. посочва, че е виждала поне 3-4 срещи между С. и Т.,
но в случая е разпитвана по отношение на случая от 09.02.2025 г., за който с голяма
конкретика пресъздава възприятието от нея на посочената дата. Ирелевантно се явява в
случая това, че същата е била свидетелка и на други такива срещи, за които свидетелката не
е разпитвана. Въззивният съд не констатира различие по отношение на съдържанието на
разговорите. С голяма конкретика свидетелката посочва думите, с които Т. е наричал С.,
видяла е, че е идвала полиция.
По отношение на изложеното във връзка с разстоянието, на което се е намирала
свидетелката и възможността за зрителен контакт и възможността да чуе отправените обиди
от Т., въззивният съд се солидализира с извода на районния съд, че от представена снима от
снимка от Т. на лист 79 /страница 80 от делото е видно, че между двата имота, въпреки, че
между тях има друг имот, има видимост, тъй като не са налице сгради, които да пречат на
пряката видимост, поради което е било възможно от терасата да се види и да се чуе
описаното събитие на 09.02.2025 г.
Действително в показанията си свидетелка е посочила, че събитията на 09.02.2025г.
се случили „през деня, следобяд“, а молителката е посочила в молбата си, че събитията са се
случили към 10:30 часа и е налице разминаване, но настоящият състав намира, че това
противоречие не е основание да не бъдат кредитирани свидетелските показания, тъй като в
останалата им част са не се противоречат с изложеното в молбата на А. С..
Настоящият състав не споделя, че показанията на свидетелката М. П. в по-голямата
си част са преразказ на твърденията на пострадалата, а фактът дали този свидетел живее до
пощата или не е ирелевантен за делото.
В своите показания същата е посочила, че била налице промяна в А. С., след
смъртта на половинката й, била много разочарована, депресирана и споделила на
свидетелката, че има с брата на половинката си, както и че С. изпаднала в депресия, че
изпитвала страх, че когато свидетелката се срещала с молителката, последната започвала да
плаче. Следва да бъде споделен изводът на първата инстанция, че от нейните показания се
установява, че в А. С. се е породил страх.
Не може да се сподели твърдението във въззивната жалба, че съдът е игнорирал
неправилно показанията на свидетеля П. П., дадени във връзка със събитията на 08.04.2025
г. В показанията си пред районния съд свидетелят П. посочва, че е ходил два пъти в спорния
за страните имот, но само вторият път видял молителката. Излага, че в поведението на
страните по делото нямало спорове и никакви караници от никоя от тях, както и че С. не
направила никакви оплаквания пред полицаите. Въззивният съд намира за верен изводът на
районния съд, че твърденията на свидетеля са нелогични, тъй като молителката се е
обаждала няколко пъти на тел. 112, видно от справка на справка от дирекция „Национална
система 112“ – Монтана.
12
Въззивният съд намира и за верен изводът на районния съд, че предвид влошените
отношения между страните, посещенията на Т. в дома, в който А. С. е обитавала заедно с
брата на ответника и за който е представила завещание, което потвърждава и самия Т., както
и че е оспорил същото, е породило в С. чувство на страх и предвид това същата е
реализирала няколко обаждания на телефон 112.
Въззивният съд споделя и изводът, че посоченият от молителката акт на домашно
насилие от 09.04.2025 г. е недоказан. Въззивният съд намира, че описаните действия в
сезиращата молба за защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, не са установени пълно и главно от въззиваемата А. И. С.. В случая данните в
представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН по отношение на акта от
09.04.2025 г. не се подкрепят от другите доказателства по делото, което срива
доказателствената тежест на декларацията. Още повече, както и е посочил и установил
правилно районният съд, от доведените от А. Т. свидетели се установява, че същият не
разполага с посочения от молителката автомобил. Действително не е необходимо
посоченият от молителката автомобил да е собствен на Т., но по делото не се установи и
същият да е ползван от него на процесната дата.
Невярно се явява изложеното във въззивната жалба, че никъде в мотивите на
решението на Районен съд –Мездра не се намират доводи, които да обосновават наложения
от районния съд срок на мерки за 18 месеца. В своите мотиви районният съд е посочил, че
на основание чл.5, ал.2 ЗЗДН мерките следва да бъдат наложени за максималния срок от 18
месеца, предвид факта, че имущественият спор между страните все още не е решен от
първата инстанция, а очевидно същият е предпоставка за възникване на допълнителни
конфликти между страните, като въззивният съд напълно споделя изложените мотиви по
отношение на определения срок.
Настоящата инстанция също намира определените от районния съд мерки за
подходящи и отговарящи на степента на обществена опасност на процесния случай и
доколкото срокът им все още не е изтекъл, те следва да се потвърдят.
Правилно и законосъобразно Районен съд –Мездра на основание чл.5, ал.2, пр.
последно ЗЗДН е приспаднал времето на действие на мерките за незабавна защита по чл. 18
и чл. 19 от ЗЗДН.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемата А. И. С., която чрез
процесуалния си представител своевременно е релевирала искане в тази насока, като
претендира 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. От процесуалния
представител на въззивника е направено своевременно възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Въззивният съд намира направено възражение за прекомерност за основателно. Като
13
взе предвид фактическата и правна сложност на делото и извършената работа от
процесуалния представител на въззиваемата – подаване на възражение и явяването в едно
съдебно заседание, настоящият състав намира, че следва адвокатското възнаграждение да се
редуцира до 600 лв.
При този изход на спора и при условията на чл. 18, ал. 1 и чл. 16, ал.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и във връзка с чл. 11, ал. 3 и чл.
17, ал. 2 от ЗЗДН, въззивникът следва да се осъди за дължимата по делото държавна такса в
размер на 12,50 лева.
При изложените по-горе съображения и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, Окръжен
съд – Враца, в настоящ съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/08.07.2025 г. по гр. дело № 488/2025 г. на Районен
съд – Мездра.
ОСЪЖДА А. Т. Т., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А. И. С., ЕГН
********** с адрес: *** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляващи разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 17, ал.2 вр. с чл. 11, ал. 2 ЗЗДН А. Т. Т., ЕГН
********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Враца в размер на 12,50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14