Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1543
гр.Бургас, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анатоли Бобоков
при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 3639 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на С.И.Д., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление №443938-F485822/18.06.2019г., издадено от директор на
Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.
97а, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание
чл. 178 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К., която оспорва жалбата. Посочва, че извършеното нарушение
е доказано безспорно, като твърденията за допуснати нарушения са неоснователни.
Моли за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.
На 7.5.2019г. жалбоподателката
чрез пълномощник е подала в ТД на НАП заявление за регистрация по ЗДДС на
основание чл. 97а ЗДДС – задължителна регистрация на лица по чл.3 ал.1,5,6 от ЗДДС. По заявлението била извършена проверка от св. К. – ст. инспектор по
приходите, в хода на която проверка се е установило, че жалбоподателката е
получила фактури за услуги – отдаване под наем на самостоятелни стаи за отдих, от
Booking.com за дължими комисионни. Мястото на изпълнение на услугите
се определя по реда на чл.21 ал.2 ЗДДС и е там, където е установен получателя.
Актосъставителят установил, че първата фактура е от 3.7.2018г. и задълженото
лице е следвало да подаде заявление по чл.97а ЗДДС не по-късно от 7 дни преди
датата, на която данъкът е станал изискуем. – до 25.06.2018г.
С оглед горните
факти актосъставителят преценил, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.
97а, ал. 4 ЗДДС, доколкото в конкретния случай е следвало да подаде заявление
за регистрация не по-късно от 7 дни, преди датата, на която данъкът за
доставката по въпросната фактура е станал изискуем – т.е. до 25.06.2018г., а не чак на 07.05.2019г.
На жалбоподателя е съставен
АУАН, в който са описани горните факти, квалифицирани като нарушение по чл.
97а, ал.4 ЗДДС. АУАН бил връчен на пълномощник на нарушителя, който подписал
акта и получила препис от него, без да направи възражения. В законоустановения
срок възражения не били депозирани.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, описана в АУАН.
Административнонаказващият орган също счел, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 97а, ал.4 ЗДДС, поради което и на основание чл. 178 ЗДДС му
наложил глоба в размер на 500 лева.
Така
изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на актосъставителя. Горната фактическа обстановка в нейната цялост
не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По същество съдът намира за установено следното:
В случая е установено, че жалбоподателят е получател на облагаеми услуги, с място на изпълнение на територията на страната, документирана с гореописаната фактура. Услугите са предоставени от лице, регистрирано на територията на друга страна членка на ЕС. Съгласно чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал.1, 5 и 6. Съобразно чл. 97а, ал.4 от ЗДДС, за тези лица възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 – чл. 25, ал.1 от ЗДДС. Общото правило (чл. 25, ал. 6 от ЗДДС) предвижда, че данъкът става изискуем на датата, на която възниква данъчното събитие. В обшия случай - разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДДС от своя страна посочва, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В конкретния случай е издадена фактура, която доказва, настъпване на данъчното събитие именно на 03.07.2018г. От жалбоподателя, не са ангажирани никакви доказателства (липсват и твърдения в тази насока) за друга дата на възникване на данъчното събитие. Трябва да се има предвид, че в много от случаите на гражданско-правния оборот удостоверяването респ. доказването на самото данъчно събитие става именно с фактура издадена от едната страна, като в много случаи тази фактура е и форма за доказване и действителност на самото гражданско правоотношение. Това, че разпоредбата на чл. 113, ал. 4 ЗДДС предвижда възможност фактурата да се издаде в рамките на 5 дни от датата на възникване на събитието, не означава, че дата на данъчното събитие се променя. В конкретния случай правилно контролните органи са приели, че щом данъчното събитие се е случило на 03.07.2018г., то от тази дата назад следва да се брои 7-дневния срок по чл. 97а, ал.4 ЗДДС, респективно най-късно до 25.06.2018г. жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си за подаване на заявление за регистриране по ЗДДС. Тази дата коректно е посочена както в АУАН, така и в НП. Безспорно заявлението за регистрация е подадено на 7.5.2019г., т.е. около 11 месеца след предвидения в закона срок, поради което и правилно на основание чл. 178 ЗДДС е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В горния смисъл е константната практика на касационната инстанция по сходни казуси, като например: Решение № 1533 от 5.10.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1466/2017 г., Решение № 1597 от 16.10.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1802/2017 г., Решение № 1211 от 24.06.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 964/2016 г. и др.
Субектът на нарушението е правилно посочен. Законът предвижда отговорност именно за задълженото лице, получател на доставката, който в случая е физическо лице.
Съдът
намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието
е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния
вид. Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му,
поради което и само липсата на такива не може да обоснове приложението на чл.
28 ЗАНН. Отделно от това жалбоподателят е забавил подаването на заявление с
повече от 11 месеца.
Нормата на чл. 178 ЗДДС предвижда за конкретното
нарушение, извършено от физическо или юридическо лице или едноличен търговец „глоба“
или „Имуществена санкция” в размер от 500 до 5000 лв. По делото липсват
доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от
страна на дружеството, поради което и правилно е била наложена глоба в минималния
размер, предвиден в закона.
Предвид всичко казано по-горе, съдът
счита, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като
наложената санкция е била правилно индивидуализирана, поради което и
наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 443938-F485822/18.06.2019г.,
издадено от директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-Бургас, с
което на С.И.Д., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 лв.
/петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А. Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.