РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Благоевград, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ат. Ив.
при участието на секретаря Л. Мл. Др.
като разгледа докладваното от Ат. Ив. Гражданско дело № 20211210102088 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Б. М. Г., с ЕГН:
**********, С. Й. П., ЕГН **********, Л. Й. П., ЕГН **********, В. К. Г., с ЕГН:
**********, С. М. Г., с ЕГН: **********, Д. С. З., с ЕГН: **********, М. С. З., с ЕГН:
**********, Р. Л. М., с ЕГН: **********, Д. К. М., с ЕГН: **********, Л. К. М., с ЕГН:
**********, Д. В. Д., М. В. Г., Л. Т. М., с ЕГН: **********, С. Г. Ч., с ЕГН: **********, Е.
А. Ч., с ЕГН: **********, Г. А. Ч., с ЕГН: **********, Р. А. М., с ЕГН: **********, В. Л. М.,
с ЕГН: **********, С. С. М., ЕГН **********, В. Н. Б., ЕГН **********, Е. Н. М., ЕГН
**********, Р. Н. Х., ЕГН **********, Н. Х. М., с ЕГН: **********, Й. С. М., с ЕГН:
**********, С. С. М., с ЕГН: **********, Х. Л. В., с ЕГН: **********, Н. В. М., Д. В. И., Д.
С. С., с ЕГН: **********, К. А. С., с ЕГН: **********, М. А. С., с ЕГН: **********, М. Х.
А., с ЕГН: **********, С. Х. С., с ЕГН: **********, Н. М. С., Х. М. М., М. В. Т., В. А. Г.,
ПРОТИВ Е. П. С., с ЕГН: **********, с която се иска: ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. П. С., с ЕГН: **********, че ищците са
собственици на 6/7 идеални части от следния имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 04279.13.9, в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к 2700 в м.
„Проевски чифлик - Ш.21”, вид територия: земеделска, пета категория, начин на трайно
ползване: нива, площ 4 600,00 кв.м., стар № 013009, при съседи: имоти с идентификатори:
04279.13.47, 04279.13.10, 04279.13.17, 04279.13.18, 04279.13.26 и 04279.13.8 и ДА БЪДЕ
ОСЪДЕН Е. П. С. ДА ИМ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху целия имот, подробно описан
по-горе, а така също и да се присъдят сторените съдебни разноски.
В исковата молба се поддържа, че ищците са наследници на Ст. К. М. от с. Селище,
община Благоевград, роден на 15.10.1873г., починал на 28.02.1970г., който имал седем деца.
1
Сочи се, че първите девет ищци са наследници на неговия най-голям син Д. С. М., роден на
18.02.1898г., починал на 16.04.1976г. Десетата и единадесетата ищци са дъщери на сина му
Т. С. М., с ЕГН: **********, починал на 30.05.1982г., а дванадесетата, тринадесетият и
четиринадесетият ищци са деца на дъщеря му Ст. С. Ч., родена на 11.03.1918г., починала на
16.07.1964г., като се излага, че следващите осем /от № 15 до № 22/ ищци са наследници на
сина му Л. С. М., с ЕГН: **********, починал на 09.07.1995г., а ищците от № 23 до № 28 са
наследници на дъщеря му М. С. С., с ЕГН: **********, починала на 07.03.1981г., като
последната ищца е наследник на сина му Никола С. М., с ЕГН: **********, починал на
11.11.1984г. Твърди се, че общо ищците притежават 6/7 идеални части от наследството на
Ст. М.. Сочи се, че приживе наследодателят им е бил собственик на земеделски земи в
землището на гр. Благоевград, които са били включени в ТКЗС и след влизане в сила на
ЗСПЗЗ правото на собственост върху тях е възстановено с Решения № 4-Г от 03.02.1999г. на
ОбПК – гр. Благоевград.
Сочи се, че на 09.10.2012г. трима от наследниците на Ст. М. - ИвА. А.а Ив., Кр. Л.
Ив. и Ат. Л. Ив., които притежават 1/28 идеална част от наследството, са се снабдили с
Нотариален акт с вх. peг. № 3488, акт № 185, т. XI, дело № 1711/2012г. на СВ – гр.
Благоевград по обстоятелствена проВ. за следните имоти:
1. Поземлен имот № 013009, находящ се в землището на гр. Благоевград ЕКАТТЕ 04279,
община Благоевград, област Благоевград, местност „Проевски чифлик - Ш.21”, с площ от
4.600 дка, начин на трайно ползване - овощна градина, категория на земята — пета, при
граници /съседи/: ПИ № 013018 - овощна градина на П. Й.а А., ПИ № 013019 - овощна
градина на Г. Ив. К., ПИ № 013008 - овощна градина на наследниците на М. Н. С., ПИ №
000764 - полски път на Кметство гр. Благоевград, ПИ № 013010 - овощна градина на
наследниците на М. Н. С., ПИ № 013017 - овощна градина на С. Й. П.;
2. Поземлен имот № 158020, находящ се в землището на гр. Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279,
община Благоевград, област Благоевград, местност „Средния път - Ш.09”, с площ от
1.697 дка, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - пета, при граници
/съседи/: ПИ № 158021 - нива на Б. Й. П., ПИ № 158019 - нива на наследниците на Й. М. П.,
ПИ № 000558 - пасище, мера на Общински поземлен фонд, ПИ № 158068 - полски път на
Кметство гр. Благоевград.
Поддържа се в исковата молба, че ИвА. Ив., Кр. Ив. и Ат. Ив. не са осъществявали
десетгодишно давностно владение върху тези имоти, поради което не са придобили правото
на собственост върху тях, а издаденият нотариален акт е незаконосъобразен.
Сочи се, че с Нотариален акт с вх. peг. № 4324 от 05.12.2012г., акт № 103, т. 14,
дело № 2148/2012г. на СВ – гр. Благоевград, тримата са продали първия от описаните по-
горе имоти, който по КК и КР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-
32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК е заснет като: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 04279.13.9, в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград,
п.к 2700 в м. „Проевски чифлик - Ш.21”, вид територия: земеделска, пета категория, начин
на трайно ползване: нива, площ 4 600,00 кв.м., стар № 013009, при съседи: имоти с
2
идентификатори: 04279.13.47, 04279.13.10, 04279.13.17, 04279.13.18, 04279.13.26 и
04279.13.8 на Н. В. Я.. Твърди се, че на 18.01.2013г. с Нотариален акт вх. рeг. № 99, акт №
41, т. 1, дело № 35/2013г., последният продал имота на Др. А. Хр., който заедно със
съпругата си Ел. К. Х., с Нотариален акт № 730/12.03.2013г., акт 8, т. 3, дело № 427/2013г.
продали имота на първия ответник Е. П. С..
Сочи се още, че с Нотариален акт с вх. peг. № 956 от 28.03.2013г., акт № 152, т. 3,
дело № 393/2013г. на СВ – гр. Благоевград ИвА. Ив., Кр. Ив. и Ат. Ив. продали втория от
описаните по-горе имоти, който по КК и КР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-
18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК е заснет като: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 04279.158.20, в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград,
п.к 2700 в м. „Средния път - Ш.09”, вид територия: земеделска, пета категория, начин на
трайно ползване: нива, площ 1 697,00 кв.м., стар № 158020, при съседи: имоти с
идентификатори: 04279.158.68, 04279.158.21 и 04279.158.19 на Др. А. Хр.. Излага се, че на
09.04.2013г. с Нотариален акт с вх. peг. № 1113, акт № 70, т. 4, дело № 467/2013г.,
последният, заедно със съпругата си Ел. К. Х. са продали имота на втория ответник „Грами”
ЕООД.
Твърди се от ищците, че доколкото продавачите ИвА. Ив., Кр. Ив. и Ат. Ив. са били
собственици само на 1/28 идеална част от продаваните имоти, те не са могли да прехвърлят
повече права на купувачите. Тъй като никой не може да прехвърля повече права отколкото
сам притежава, извършените сделки, включително и последващите, нямат транслативен
ефект за частите над притежаваните от ИвА., Кр. и Ат. Ив. 1/28 идеални части от описаните
имоти. Поддържа се, че на основание чл. 76 от ЗН и предвид обстоятелството, че не е
извършена делба на наследството на Ст. К. М., извършените прехвърляния са
недействителни по отношение на ищците. Извършените покупко-продажби нямат действие
спрямо ищците, поради което същите имат основание да претендират предаване на
владението върху целите имоти, а не само по отношение на собствената си идеална част.
Твърди се в исковата молба, че в момента описаните имоти се владеят съответно -
имот с идентификатор № 04279.13.9 от ответника Е. С., а имот с идентификатор №
04279.158.20 - от „Грами” ЕООД, които включително ги предоставят за ползване на трети
лица.
Сочи се, че с тези действия са нарушени правата на собственост на ищците върху
описаните по-горе имоти, поради което за тях е налице правен интерес да потърсят защита
на правата си по съдебен ред.
Към исковата молба са приложени писмени документи.
Видно от материалите по делото в законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от ответника Е. П. С. чрез адвокат Г. Юр..
С отговора от ответника Е. С. се прави възражение за нередовност на исковата
молба. Отделно, с писмения отговор се поддържа, че предявеният срещу него иск е
допустим, но неоснователен, като иска да бъде отхвърлен и да се присъдят сторените по
3
делото разноски, включително и заплатения адвокатски хонорар.
С отговора си ответникът Е. С. оспорва обстоятелството и твърдението на ищците, че
същите са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.13.9, гр.
Благоевград, в местността „Проевски чифлик-Ш.21”, вид територия - земеделска, пета
категория, начин на трайно ползване - нива, с площ за имота 4 600,00 кв.м., стар № 013009,
при съседи за имота: имоти с идентификатори: 04279.13.47, 04279.13.10, 04279.13.17,
04279.13.18 и 04279.13.26 и 04279.13.8. Сочи се, че не му е известно каква собственост е
притежавал наследодателят на ищците към момента на кончината си и на откриване на
наследството му, както и къде и какви имоти е притежавал същият, но от приложените към
исковата молба документи не може да се изведе извод са наличието на собственост на
наследодателя на ищците спрямо имота, който той по силата на договор за покупко-
продажба инкорпориран в Нотариален акт № 730/12.03.2013г., акт № 8, том № 3, дело №
427/2013г. е придобил. Твърди се, че от приложеното копие на Решение № 4-Г/03.02.1999г.
не се установява имотът, който е придобил ответникът С., да е идентичен, на който и да
било от имотите, описани в това решение. Приложеното копие на Решение № 4-
Г/03.02.1999г. е представено в копие неясно от кой и в качеството си на какъв е изписал
„Вярно с оригинала”. Оспорва се обстоятелството, че наследодателя на ищците е
притежавал право на собственост върху земи в местността „Проевски чифлик – Ш.21“ с
площ от 4600 кв.м., и че такива земи са обект и предмет на Решение № 4-Г/03.02.1999г.
както и че именно такъв имот е предмет на договора по силата на който ответника е Ст.л
собственик на процесния имот. Иска се на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът да се
произнесе инцидентно по валидността на административния акт - Решение № 4-
Г/03.02.1999г., за което е видно, че е постановено по преписка № Г 2585/29.05.1992г.
образувана от Б. Н. Б., тъй като съгласно нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът е длъжен да
се произнесе инцидентно по валидността на административния акт независимо от това, дали
той подлежи на съдебен контрол, още повече, че в настоящия казус на ответника, който не е
бил страна/участник в административното производство по преписка № Г2585/29.05.1992г.,
се противопоставя акт, постановен в това административно производство, а е безспорно, че
същият не е бил участник в това производство, поради което не е налице забраната на чл.
17, ал. 2 от ГПК.
Оспорва се в отговора и обстоятелството и твърдението на ищците, че с Решение №
4-Г/03.02.1999г., постановено по преписка № Г2585/29.05.1992г., образувана от Б. Н. Б. на
наследниците на Ст. М., е признато и възстановено правото на собственост върху имота,
който ответникът С. е придобил на основание цитирания по-горе договор за покупко-
продажба.
Оспорва се и твърдението на ищците, че към датата, на която трима от наследниците на Ст.
М. – ИвА. А.а Ив., Кр. Л. Ив. и Ат. Л. Ив. са се разпоредили с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 04279.13.9 в местността „Проевски чифлик – Ш.21” в полза на Н. В. Я.,
същите не са били собственици на имота на основанието, въз основа на което с нарочно
постановление в производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК са били признати за собственици на
4
имота.
Поддържа се в отговора, че към датата, на която Н. В. Я. се е разпоредил с имота в
полза на лицето Др. А. Хр., същият е бил действителният собственик на имота, както към
05.12.2012г., така и към 18.01.2013г. Н. В. Я. е бил добросъвестен купувач, а и продавач,
добросъвестен продавач е бил и Др. Хр. към датата, на която ответникът С. е придобил
правото на собственост върху имота на основание договор за покупко-продажба от
12.03.2013г.
Твърди се от ответника, че видно от приложената Справка по лице на един от ищците
- Д. С. З. за периода от 01.01.1992г. до 13.02.2018г. е, че нито към 09.10.2012г. - датата, на
която трима от наследниците на Ст. М. са признати за собственици на процесния имот,
05.12.2012г. – датата, на която процесният имот е бил продаден на Н. В. Я., 18.01.2013г. -
датата, на която Н. В. се разпоредил с имота с договор за покупко-продажба с Др. А. Хр.,
12.03.2013г. - датата, на която С. е придобил правото на собственост върху имота по силата
на договор за покупко-продажба от Др. и Ел. Хр., е било вписано в имотния регистър на СВ
- гр. Благоевград, Решение № 4-Г/03.02.1999г., постановено по преписка №
Г2585/29.05.1992г., образувана от Б. Н. Б. и вписването, на което да доведе до знанието на
третите лица евентуални права и/или претенции на други лица за този имот. Сочи се още и
че липсва отбелязване за вписване и на искови молби, предвид и на което към датата на
сключване на договора за покупко- продажба, инкорпориран в Нотариален акт за покупко-
продажба № 135, том № 1, рег. № 2347, дело № 112 от 12.03.2013г. ответникът С. е бил
добросъвестен купувач.
Оспорва се с отговора и твърдението и обстоятелството, че продавачите ИвА. Ив., Кр.
Ив. и Ат. Ив. са били собственици само на 1/28 ид. част от имота, собственост на С. и който
имот той е придобил въз основа на един валиден и действителен договор за покупко-
продажба, както и че към датата, на която тези лица са се разпоредили с имота не са
притежавали в пълен обем правото на собственост върху имота.
Оспорва се твърдението, че на основание чл. 76 от ЗН и с оглед на неизвършена делба
на наследството на Ст. М., извършеното прехвърляне било недействително.
В отговора ответникът сочи, че в случай, че се приеме, че ищците са собственици на
процесния имот, то прави възражение, изключващо правата на ищците, като твърди, че
същият към датата на сключване на договора за покупко-продажба на процесния имот от
12.03.2013г. е бил добросъвестен купувач, обстоятелство, което се установява и от
приложената Справка по лице от СВ - гр. Благоевград за периода 01.01.1992г. - 13.02.2018г.
и на лицето Др. Хр. - извадка, видно от която е също липсата на вписвания, които биха
разколебали твърдението на ответника, че е добросъвестен купувач на имота. Поддържа се в
отговора, че ответникът С. е добросъвестен купувач, тъй като към момента на сключване на
договора за покупко-продажба от 12.03.2013г. не е знаел, че придобива имот от
несобственик и че трети лица имат права върху него.
Сочи се, че към датата на сключване на договора, имотът е бил собственост на
5
продавача по договора на С., имотът не е бил обременен с възбрана в полза на трето лице, за
същия не са били вписани права, на който и да било от наследниците на М., и предвид
липсата на вписана преди това възбрана по партидата на продавачите, това прехвърляне е
действително и той е действителният собственик на имота.
Независимо от горното, се иска да бъде прието за съвместно разглеждане
ВЪЗРАЖЕНИЕ за придобито от него право на собственост върху имота и на друго
основание - кратка придобивна давност, започнала да тече от датата на придобиване на
имота, от който момент упражнява владение върху имота спокойно, явно, необезпокоявано
и със съдържание съгласно изискването на закона.
В отговора не се оспорва обстоятелството и твърдението, че с договор за покупко-
продажба, инкорпориран в Нотариален акт № 730/12.03.2013г., акт № 8, том № 3, дело №
427/2013г. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.13.9, гр. Благоевград, в местността
„Проевски чифлик-Ш.21”, вид територия - земеделска, пета категория, начин на трайно
ползване - нива, с площ за имота 4 600,00 кв.м., стар № 013009, при съседи за имота: имоти с
идентификатори: 04279.13.47, 04279.13.10, 04279.13.17, 04279.13.18, 04279.13.26 и
04279.13.8. Не се оспорва и, обстоятелството, че към датата на сключване на този договор за
покупко-продажба, същият е закупил имотът от Др. и Ел. Хр.. Ответникът не оспорва и
обстоятелството, че от датата на закупване на имота и до настоящия етап владее процесния
имот и това му владение е спокойно, явно и със съдържание, изискуемо от закона.
Поддържа, че до настоящия момент нито един от наследниците на Ст. М. не се е
индивидуализирал пред него, като собственик на имота, с оглед и на което едва с
получаването на исковата молба е узнал за претенции на трети лица към този имот.
В съдебно заседание, ищците чрез процесуалния си представител, поддържат изцяло
предявения иск, като по същество пледира за уважаването им и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, ответникът Е. П. С., не изразява становище.
По делото са събрани писмените доказателства, представени от страните, проведен е
разпит на допуснатите свидетели, приобщени са заключенията по допуснатите и назначени
съдебно-оценителна, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 1019/08.05.2014г., Удостоверение
за наследници с изх. № 19/15.08.2016г. и Удостоверение за наследници с изх. №
31/22.06.2017г., издадени от община Благоевград е, че ищците са наследници на Ст. К. М.,
бивш жител на с. Селище, община Благоевград, починал на 28.02.1970г., като първите девет
ищци са наследници на неговия най-голям син Д. С. М., роден на 18.02.1898г., починал на
16.04.1976г. Десетата и единадесетата ищци са дъщери на сина му Т. С. М., с ЕГН:
**********, починал на 30.05.1982г., а дванадесетата, тринадесетият и четиринадесетият
ищци са деца на дъщеря му Ст. С. Ч., родена на 11.03.1918г., починала на 16.07.1964г.
6
Следващите осем /от № 15 до № 22/ ищци са наследници на сина му Л. С. М., с ЕГН:
**********, починал на 09.07.1995г., а ищците от № 23 до № 28 са наследници на дъщеря
му М. С. С., с ЕГН: **********, починала на 07.03.1981г., като последната ищца е
наследник на сина му Никола С. М., с ЕГН: **********, починал на 11.11.1984г.
Представени са 2 броя Справки по лице от 13.02.2018г. към СВ – гр. Благоевград за
лицата Д. С. З. и Др. А. Хр. /от л. 96 до л. 112 от делото и от л. 332 до л. 343 от делото/
от които се установяват изложените твърдения в исковата молба досежно извършените
прехвърлителни сделки с процесните имоти.
По делото е приета Преписка с вх. № Г2585/29.05.1992г. на наследниците на Ст. К.
М.. Към преписката са приложени Заявление с вх. № Г2585/29.05.1992г. за възстановяване
собствеността върху земеделските земи в землището на гр. Благоевград, подадено от Б. Н.
Б., ведно с 18 броя декларации, 9 броя Удостоверения за наследници, Декларация за
непокрити земеделски имоти, Заявление-декларация от 02.04.1991г., Опис-декларация и
Данни от решение. От приобщеното Уведомление по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ с изх. №
07-1575/13.07.1994г., адресирано до Л. С. М., е видно, че Поземлената комисия към гр.
Благоевград признава и определя за възстановяване правото на собственост на наследниците
на Ст. К. М. върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. Благоевград,
както следва: м. „Чикуто-Ахо” с площ от 6,500 дка; м. „Проевски чифлик – Ш.21” с площ от
2,300 дка; м. „Проевски чифлик – Ш.21” с площ от 2,300 дка; м. „Цигларката – Ш.46” с площ
от 1,700 дка; м. „Кули андък – ДП” с площ от 6,000 дка и м. „Кули андък – ДП” с площ от
0,500 дка, като общата площ, която следвало да бъде възстановена е 19,300 дка. На следващо
място към преписката е приложено Уведомление по чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ с изх. № 08-
962/09.05.1995г., видно от което правото на собственост не може да се възстанови в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следните имоти: 1) Нива от 6,000
дка, X категория, находяща се в терен по §4 на гр. Благоевград в м. „Кули андък – ДП” и 2)
Нива от 0,500 дка, Х категория, находяща се в терен по §4 на гр. Благоевград в м. „Кули
андък – ДП”. Установява се от Уведомление по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ с изх. № 07-
2093/09.05.1995г., че Поземлената комисия в гр. Благоевград признала и определила за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Ст. К. М. върху земеделски земи
с план за земеразделяне в землището на гр. Благоевград, както следва: м. „Чикуто-Ахо” с
площ от 6,500 дка; м. „Проевски чифлик – Ш.21” с площ от 2,300 дка; м. „Проевски чифлик
– Ш.21” с площ от 2,300 дка и м. „Цигларката – Ш.46” с площ от 1,700 дка, всички от
категория V, като общата площ, която следвало да бъде възстановена е 12,800 дка. Към
преписката е приложено Решение № 67/03.05.1995г., от което се установява, че на
наследниците на Ст. К. М. е признато правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следните имоти: 1) Нива от 6,000 дка, X категория,
находяща се в терен по §4 на гр. Благоевград в м. „Кули андък – ДП” и 2) Нива от 0,500 дка,
Х категория, находяща се в терен по §4 на гр. Благоевград в м. „Кули андък – ДП”.
Установява се от Решение № 4-Г за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Благоевград от
7
03.02.1999г., издадено от Поземлена комисия в гр. Благоевград, че на основание чл. 27 от
ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и Протокол № 67/03.05.1995г. за
определяне категориите на земеделските земи по Преписка № Г2585/29.05.1992г. от Б. Н. Б.,
е възстановено правото на собственост на наследниците на Ст. К. М., бивш жител на с.
Селище, община Благоевград, област Софийска по удостоверения за наследници № 2566,
1247, 2499, 31, 2487, 530, 3012 и 112, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.
Благоевград, както следва:
1) ОВОЩНА ГРАДИНА от 4.600 дка, пета категория, м. „Проевски чифлик – Ш.21”,
имот № 013009, по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 013018 – овощна
градина на П. Й.а А.; № 013019 – овощна градина на Г. Ив. К.; № 013008 – овощна градина
насл. на М. Н. С.; № 000764 – полски път на кметство гр. Благоевград; № 013010 – овощна
градина насл. на М. Н. С. и № 013017 – овощна градина на С. Й. П.;
2) НИВА от 6.496 дка, пета категория, м. „Чикуто – Ш.16”, имот № 017012, по плана
за земеразделяне, при граници /съседи/: № 017031 – нива на Д. Михайлов Г.; № 017032 –
нива на Б. Й. П.; № 017033 – нива насл. на Й. М. П.; № 017034 – нива насл. на Ст. Цв. Ц.; №
017035 – нива на Г. Ил. Ст.; № 017011 – нива насл. на Н. Ст. Л.; № 000733 – път IV кл. на
кметство гр. Благоевград и № 017013 – нива насл. на Хр. Ив. П.;
3) НИВА от 1.697 дка, пета категория, м. „Средния път – Ш.09”, имот № 158020, по
плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 158021 – нива на Б. Й. П.; № 158019 – нива
насл. на Й. М. П.; № 000558 – пасище, мера на Общински поземлен фонд и № 158068 –
полски път на кметство гр. Благоевград.
По делото е приложена Скица № 14526/15.09.2008г. на поземлен имот № 04279.13.10 /л.
332-333 от делото/, находящ се в м. „Проевски чифлик – Ш.21”, с площ от 999 кв.м., трайно
предназначение на имота – земеделска и начин на трайно ползване – нива, като за
собственик на имота е отбелязано лицето Л. М. Н.. От приложеното Писмо с изх. № 0107-
184/24.11.2009г. от община Благоевград се установява, че С. М. Г., в качеството й на
собственик на имот с идентификатор № 04279.13.9, била уведомена за това, че е изработен
ПУП – ПЗ за промяна предназначението на имот с идентификатор № 04279.13.10 в м.
„Проевски чифлик – Ш.21” по КК на гр. Благоевград – от нива за складова база, магазини и
офиси. Видно от Писмо с изх. № 0107-184/18.01.2010г. от община Благоевград уведомили С.
М. Г., в качеството й на собственик на имот с идентификатор № 04279.13.9, че със Заповед
№ 64/13.01.2010г. на кмета на община Благоевград бил одобрен Подробен устройствен план
– ПЗ за промяна предназначението на имот с идентификатор № 04279.13.10 в м. „Проевски
чифлик – Ш.21” по КК на гр. Благоевград, както следва: предназначението на имот с
идентификатор № 04279.13.10 – за складова база, магазини и офиси и план за застрояване за
имот с идентификатор № 04279.13.10 – ниско свободно застрояване за складова база,
магазини и офиси.
Установява се от Удостоверение за данъчна оценка с изх. № ДО000247/11.01.2018г.,
издадено от община Благоевград, че недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград, м.
„Проевски чифлик – Ш.21”, представляващ Нива с идентификатор № 04279.13.9, категория
8
V, с площ от 4 600,00 кв.м., е с данъчна оценка в размер на 698,74 лева. Видно от
Удостоверение за данъчна оценка с изх. № ДО000248/11.01.2018г., издадено от община
Благоевград е, че недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград, м. „Средния път – Ш.09”,
представляващ Нива с идентификатор № 04279.158.20, категория V, с площ от 1 697,00
кв.м., е с данъчна оценка в размер на 257,77 лева.
Приети по делото са Виза за становище от инженер-конструктор № 0104-
254/26.06.2013г., ведно с Конструктивно становище от месец Август 2013г. и
Разрешение за строеж № 258/09.09.2013г., издадено от главния архитект на община
Благоевград, съгласно което на ответника „Грами” ЕООД е разрешено изграждането на лека
ограда с височина до 2,20 м. по страничната граница на имот с идентификатор №
04279.158.20 в м. „Средния път – Ш.09” по КК на гр. Благоевград.
Представен е Договор за проектиране от 10.04.2016г., сключен между „Грами”
ЕООД, в качеството си на възложител и архитект В. Г. Г., в качеството си на изпълнител, по
силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да изготви технически
проект по необходимите части за селскостопанската сграда в м. „Средния път – Ш.09” в
имот с идентификатор № 04279.158.20, за което от страна на „Грами” ЕООД е подадено
Уведомление за инвестиционно предложение/20.05.2016г. до директора на РИОСВ – гр.
Благоевград. Приложени по делото са Протокол № 22 от 31.05.2016г. от заседанието на
Общинския експертен съвет по устройство на територията при община Благоевград, както и
Писмо с изх. № 1816/1/01.06.2016г., изготвено от директора на РИОСВ – гр. Благоевград се
установява, че инвестиционното предложение за „Изграждане на едноетажна
селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар в
поземлен имот с идентификатор № 04279.158.20 по одобрени кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. Благоевград” попада в обхвата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за
ОС, като в този смисъл не е необходимо провеждане на процедура по оценка за
съвместимост по реда на Глава II от Наредбата за ОС. Видно от Становище по чл. 11, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна
на предназначението им с изх. № АР 02-0866/21.04.2016г., изготвено от директора на
Областна дирекция „Земеделие” е, че заявеното от „Грами” ЕООД инвестиционно
намерение попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25.10.2012г., поради
което становището на Областна дирекция „Земеделие” е положително. Установява се от
Договор за техническо ръководство на строеж от 01.07.2016г., сключен между „Грами”
ЕООД, в качеството си на възложител и Б. В. Г., в качеството си на консултант /технически
ръководител/, че възложителят възложил, а консултантът /техническият ръководител/ приел
да извърши консултантски услуги и техническо ръководство на строежа VI категория по
проект „Изграждане на едноетажна селскостопанска постройка” в имот с идентификатор №
04279.158.20 по КК на гр. Благоевград. В тази връзка към доказателствения материал по
делото е приобщено Разрешение за строеж № 123/17.06.2016г., издадено от главния
архитект на община Благоевград и влязло в законна сила на 06.07.2016г., от което се
установява, че на „Грами” ЕООД е разрешено изпълнението на СМР за изграждане на
9
строеж: „Едноетажна селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска
продукция и инвентар” в имот с идентификатор № 04279.158.20 по КК на гр. Благоевград,
м. „Средния път – Ш.09”, землището на гр. Благоевград. Посочено е постройката да се
разположи на законовите отстояния от границите на съседни имоти, ЗП-РЗП-34,00 м2.
Видно от Обяснителна записка, е, че изготвеният проект за строеж на едноетажна
селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар в имот
с идентификатор № 04279.158.20, находящ се в землището на гр. Благоевград, м. „Средния
път – Ш.09”, собственост на „Грами” ЕООД, е съставен според изискванията на Наредба №
19/25.10.2012г. Отразено е, че сградата следва да е от 34 кв.м., ще има помещения за
обработка на селскостопанска продукция, склад инвентар, амбалаж и препарати, помещения
за почивка, като подпокривното пространство ще се ползва като склад за трайни плодове и
зеленчуци. Сградата ще е монолитна – стоманобетон, и тухли без мазе, покрива дървен, а
покритие бардолин, настилка – теракот. От представения Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж от
07.07.2016г. се установява, че е определена строителна линия и ниво на Едноетажна
селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар в
имот 04279.158.20, местността „Средния път-Ш.09“ в землище на Благоевград.
Издадена е виза за изработване на инвестиционен проект № 0104-186/04.05.2016г. от
главния архитект на община Благоевград. Приобщен по делото е Констативен акт от
09.08.2016г., видно от който е, че СМР по фундаментите на строежа на едноетажната
селскостопанска постройка са завършени, като строежът съответства на издадените
строителни книжа, без да са допуснати отклонения. Приобщени са 5 броя схеми /от л. 83 до
л. 87 от делото/, свързани със строежа на едноетажната селскостопанска постройка в имота.
Допуснатите съдебни експертизи са неотносими към предмета на делото, досежно
процесния имот, поради което съдът не обсъжда.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, са събрани и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Г. Б. П., Ив. Д. Ч., К. В. Ф., П. Ен. С., В. К. Ч., Н.
Л. Н., Д. Як. Ст. и Ас. Й. Бр..
Свидетелят Г. Б. П. сочи, че имотът на М. се намира в м. „Средния път”, като
старото наименование на имота било „Крушите”. П. излага, че имотът се намира в посока от
магазин „Метро” – гр. Благоевград, вдясно по пътя, който е успореден на главен път Е-79,
посока гр. С. и с. Бело поле /пътят за цигларната фабрика/.
Свидетелят посочва, че имотът на М. бил съседен на неговия, като площта му била
около 1 500,00 – 1 600,00 кв.м. Излага, че мястото на П. било от страната на Ст. М., като три
семейства работили процесния имот в периода от 1994г. до 1998г. – семейството на Р. и
мъжа й К. М., семейството на бай Л. и семейството на бай К. К.. П. сочи, че отгоре на имота
на М. имало стълб, а след стълба – полски път, който върви надолу. Излага се, че когато
работили мястото стълбът го нямало, като до пътя имало вада, от която земеделските земи
се поливали. Твърди, че след 1999г. получили нови решения и скици, като имотът на П.и
бил с № 158.019, а този на М. – с № 158.020. Посочва, че отгоре имало пасища, мера, вада и
10
среден път, който отива към гр. С.. Навежда, че след като спрели вадата, която идвала от с.
Бело поле, хората се поотказали, включително П.и и посочените по-горе три семейства
престанали да работят мястото в продължение на една-две години.
Свидетелят заявява, че през 2001г. – 2002г. бай Л. сял пшеница в мястото на М., като
имало ново разпределение на базата на ПК – 1 600 кв.м. П. твърди, че тяхното място също
са го сяли с пшеница в продължение на 2-3 години. Сочи се, че през 2008г. – 2009г. братът
на Г. П. гледал прасета в с. Селище, поради което му трябвало повече жито, давайки
мястото им под наем на фирма „К.”, взимайки и мястото на М., като получавал аренда за
това.
Излага, че след 1999г. по новото разпределение са изместени границите на имотите,
като след 1998г. мястото било пустеещо, а след 2000г. – 2001г. мястото било изорано и
посято с пшеница от бай Л.. Свидетелят твърди, че след 2001г. не е виждал никой от
семейството да работи в имота.
На следващо място П. сочи, че познава лицето К. Ф., като П. не е виждал Ф. около
имотите. Посочва, че при магазин „Метро” родът на М. има място, като извън местността
„Крушите” М. нямали други имоти.
Свид. П. излага, че преди пет години видял, че мястото на М. е заградено с железни
колци, като площта на мястото била около 2 500,00 кв.м.
Свидетелят Ив. Д. Ч. твърди, че живее в с. Селище, като същият се познавал с К.
М.. Излага, че през лятото на 2007г. К. М. помолил Ч. да му помогне с товаренето и
прибирането на житото от нивата, находяща се в м. „Проевски чифлик”. Посочва, че имало
някаква постройка, като през 2007г. нямало застроено покрай нивата. Свидетелят заявява, че
лично отишъл на мястото, което било изцяло посято с жито. Твърди, че за помощта, която
оказал на К. М., последният му заплатил с два чувала жито. Ч. сочи, че К. М. му споделил,
че нивата е закупена от дядо му – Ст. М., казвайки му също, че имали около 4 дка земя.
Посочва, че нивата се намира на идване от с. Покровник, от лявата страна по главния път,
като там някъде се намирала нивата на „Проевски чифлик”.
Свидетелят К. В. Ф. излага, че е земеделски производител, който обработва
земеделски земи, като с Е. С. се познават от пет години. Сочи, че по отношение на
земеделските земи излязло правило, според което, за да бъде ползвана чужда земя, то следва
да съществува правно основание за това. Навежда се, че трябвало да бъде изготвен договор,
за обработката на чуждата земя, като откриването на всички собственици било трудно.
Твърди, че С. бил намерил телефона на Ф., след което се свързал с него, казвайки му, че е
закупил имот, находящ се в м. „Проевски чифлик”, с площ около 4 500,00 дка. Ф. предложил
на С. да сключат договор, за да може като земеделски производител да ползва земята под
наем, като Е. му отказал, казвайки му „Не ти искам нищо, работи го мястото”.
Свидетелят заявява, че на следващата година С. му се обадил, казвайки му да не
работи имота, тъй като щял да прави нещо. Ф. се съгласил, като една година не обработвал
имота. Сочи, че на следващата година Е. отново го потърсил, казвайки му да работи имота.
11
Ф. отново му казал да изготвят договор, но С. отново му отвърнал с „Не ти искам нищо –
работи го”.
Твърди се в показанията, че откакто С. се представил за собственик на имота пред Ф.,
последният не е виждал друг да идва в имота. Сочи се, че в близост до имота на С., Ф. има
собствен имот, като свидетелят излага, че никой не е идвал да се интересува от имота на С..
Посочва, че Ф. обработва имота на С. от 7 години, от които около 4-5 години го сеят, а
когато мястото било пустеещо са го косили.
Ф. твърди, че не познава лицето Л. М.. Посочва се, че тъй като С. не желаел да
сключат договор за мястото, то от ОСЗ – гр. Благоевград правели бели петна на
земеделските производители, поради което последните внасяли пари за това.
Свидетелят В. К. Ч. твърди, че с Е. С. се познават от около 10 години, като цехът, в
който Ч. работи се намира в м. „Проевски чифлик” – два имота по-надолу от мястото на
имота, който е закупил. Сочи, че разстоянието между цеха, в който Ч. работи и имота на Е. е
около 40-50 метра. Излага, че с Е. работили на един и същи обект, като С. му споделил, че е
закупил имот до Ч., като са станали комшии и че ще се виждат долу на имота.
На следващо място посочва, че имотът на С. се сее с жито от Косте Ф.. Ч. навежда, че
има над 10 години, откакто през 2006г. – 2007г. е закупил имота си, а откакто е построил
цеха – над 6 години. Излага, че през цялото време, откакто са купили имота, мястото на С.
се сее и жъне от Ф. и сина му. Твърди, че не е имало спорове по отношение на имота на Е.
С..
Свидетелят П. Ен. С., баща на Е. С., излага че знае, че синът му си е закупил място в
м. „Проевски чифлик”, като отивайки при закупуването му имотът бил като поляна. Твърди,
че С. разрешил имотът му да бъде обработван от друг човек, като Петко С. не го познава.
Посочва се, че синът му не му е споделял някой да му е заграждал имота или да спори с него
за мястото.
Свидетелят Н. Л. Н. сочи, че познава семейство Новоселски, тъй като са му съседи,
както и че знае за фирмата им – „Грами” ЕООД. Николов излага, че има Складова база,
която се намира в м. „Джампалица” в землището на гр. Благоевград, находяща се под
квартал „Грамада” – на зелендолското шосе вдясно, посока пътя за с. Бяло поле. Твърди, че
имотът на „Грами” ЕООД е с правоъгълна форма, с лице към пътя и с площ от около 1 500
кв.м. Сочи, че дружеството закупило имота преди 5-6 години, т.е. през 2013г. Излага се, че
към датата на закупуване на имота, последният представлявал нива, като от „Грами” ЕООД
го заградили с ограда, засадили овощни дръвчета и лози, направили градина, изградили
поливна система, като мястото било облагородено. Навежда, че овощните дръвчета са
разположени навсякъде из имота, като същите са плододаващи, а мястото е направено като
градина. Сочи, че лозичките са разположени около оградата – отдясно и отляво на оградата.
Твърди, че собствениците на имота не живеят там, като през летния сезон идват
всекидневно – сутрин и вечер, за да поливат градината.
Николов заявява, че след като имотът бил заграден от „Грами” ЕООД имали идея да
12
вкарат мястото в регулация, за да бъде построена складова база, като по техни думи се
оказало, че имотът не може да се преотрежда, с оглед на което били извадени документи за
строеж на селскостопанска къщичка, която впоследствие била построена заедно с навеси
отпред и отстрани. Свидетелят излага, че в предния край на имота има нещо като постройка
/барачка/, като целият имот е заграден с масивна ограда, която преди това я е нямало.
Твърди се, че след като от „Грами” ЕООД закупили имота, Николов няма наблюдения да са
идвали хора и да ги притесняват, като впоследствие свидетелят разбрал от Новоселски, че
след закупуването на имота и направата на постройките, са се явили други собственици,
претендиращи права върху имота.
Свидетелят Д. Як. Ст. посочва, че познава лицето Л. Ат. Ив., откакто Стоянов
притежава имот на 200-300 метра от имота на Л. Ив., находящ се в гр. Благоевград, срещу
магазин „Метро”. Стоянов сочи, че се запознал с Ив., когато търсел да закупи още един
имот, за да го обработва, като Ив. му казал, че в момента не може да му го даде. Посочва, че
Ив. садел имота с пшеница, като това било през 2001г., а две-три години го бил сял с жито
или с пшеница. Излага, че мястото на Ив. се намира като се тръгне към зеленодолското
шосе, свивайки се вдясно преди магазин „Метро”. Твърди се, че първо е имотът на Стоянов,
след това – този на Наско /отдясно на пътя/, след него – имотът на един професор /отляво на
пътя/, зад мястото на професора е Лотосът, следва празно пространство, като имотът на
„Грами” ЕООД се намира след празното пространство.
В показанията си свидетелят заявява, че имотът на Ив. е с лице към главния път,
както и от страната на другия път, с формата на правоъгълник и с квадратура около 1 500
кв.м. Стоянов твърди, че закупил неговия имот през 2001г., а през 2004г. – другия имот.
Излага, че след 2003г. от Водно стопанство спрели вадата, като нямало напояване. Посочва,
че Ив. му казал, че ще се откаже от гледането на жито, като ако Стоянов все още имал
желание, то Ив. щял да му даде на него мястото. Твърди, че повече не се засекли, като
Стоянов разбрал, че Ив. дал мястото на други хора от квартал „Грамада” да го обработват.
Сочи, че през 2005г. Ив. отново предложил на Стоянов имота, като последният се съгласил и
от 2005г. той започнал отново да го обработва. В тази връзка Стоянов попитал Ив. на кого е
имотът, като Ив. му отвърнал, че имотът се води на него, защото така са се разбрали, а и че
освен това има още един имот в м. „Проевски чифлик”.
Свидетелят заявява, че обработвал имота на Ив. в продължение на 3-4 години, считано от
2005г. Излага се, че уговорката помежду им била Стоянов да дава аренда на Ив. – по едно
агне на година, затова че обработва имота му. Сочи, че Стоянов обработвал имота в
продължение на 3-4 години, като след това Ив. дал мястото на Д. К. под наем. Стоянов
посочва, че мястото било обрасло с трева, поради което той косял тревата за животните,
които отглеждал. Твърди, че докато Ив. не се разболял, имотът се ползвал от Д. К.. Стоянов
излага, че питал Ив. дали има друг собственик на имота освен него, за да се уговорят за
разплащане, като Ив. му казал, че мястото е лично негово, както и че има още едно място на
Проевското. Твърди, че разстоянието между имота, за който се пазарели и който Стоянов
ползвал и нивата, находяща се в м. „Проевски чифлик”, е голямо.
13
Стоянов навежда, че виждал Л. Ив. до 2009г. – 2010г., като мястото на Ив. се стопанисва от
ДА.та и Н. от 2015г. Сочи, че в момента имотът представлява правоъгълник, като отстрани
цялото място е заградено. Излага, че в дъното на имота има построена селскостопанска
постройка с площ около 40 кв.м., изградена сонда, засадени овощни дръвчета, както и млади
асмички, като цялото място е обиколено с овощни дръвчета и лозички, засадена отзад е и
зеленчукова градина.
Свидетелят Ас. Й. Бр. навежда, че с Л. Ат. Ив. за израснали заедно и са от едно село, като
Ив. починал през 2011г. или 2012г.
Бр. излага, че Ив. имал имот, намиращ се в с. Бело поле, на бирената борса с площ около 1
500,00 кв.м. – 2 000,00 кв.м. Свидетелят сочи, че Ив. му споделил, че трябва да си узакони
имота, като това било по времето, когато всички хора си оправяли имотите в ПК – малко
преди 2000г. Навежда, че Ив. 2 години сял жито, като Бр. знае за това, тъй като ходел да му
закара житото с чували от нивата до мястото, където живеел в гр. Благоевград. Твърди, че от
2005г. Ив. дал мястото под наем на човек от квартал „Грамада”, като за това на Ив. му
давали животно – агне или яре, а след това го дал на К.. Сочи, че докато Ив. бил жив не е
продавал имота, като от 2000г. до смъртта си същият не е имал спорове с други хора за
мястото.
Твърди, че след смъртта на Ив. през 2011г. или 2012г., имотът бил продаден. Бр. излага, че
Ив. има и друг имот, като свидетелят не знае къде се намира.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като безпротиворечиви, последователни
и дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода от делото, като показанията на
свидетелите Ф. и Ч. в частта относно периода на упражняване на фактическа власт от
ответника С. върху процесния недвижим имот, следва да бъдат дискредитирани с оглед на
това, че същите са противоречиви и не отговарят на обективната истина, както и на
събрания писмен доказателствен материал по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Правното основание на предявените искове е по чл.108 от ЗС – осъдителни
петиторни искове за защита на право на собственост по отношение на недвижими имоти, на
основание наследствено правоприемство и настъпила реституция на земеделските земи по
специалния за това закон – ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
По процесуалната допустимост на исковете: изложените от ищците спорни факти
обосновават наличието, както на активна, така и на пасивна процесуална легитимация,
както и на правен интерес от предявяване и поддържане на осъдителни искове за осъждане
на всеки от ответниците да предадат на ищците посочената ид.ч. от спорните вещи след
установяване на правото им на собственост върху недвижимите имоти на поддържаното
придобивно основание – наследствено правоприемство и при твърдение за настъпил
фактически състав на възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи по
специалния за това закон ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му.
По същество:
14
Не е спорно по делото, че ищците, са наследници по закон на Ст. М., като ищците
са преки наследници по закон на четири от децата на Ст. М., а именно – на Д., Т., Л., Ст., М.
и Никола.
Не се спори и относно факта, че общият наследодател приживе е бил собственик на
земеделски земи в землището на гр. Благоевград, които са били включени в ТКЗС и след
влизане в сила на ЗСПЗЗ правото на собственост върху тях е възстановено с решение № 4-Г
от 03.02.1999г. съгласно плана за земеразделяне по отношение на имот – овощна градина от
4,600 дка, в м.“Проевски чифлик-Ш.21“, землището на гр.Благоевград, отразен като имот №
013009 по картата на землището и по отношение на имот – нива от 1,697 дка, в м.“Средния
път Ш.09“ в землището на гр. Благоевград, отразен като имот № 158020 по плана за
земеразделяне. И за двата земеделски имота са издадени и съответните за това скици, поради
което е налице финализиране на процедурата по възстановяване на правото на собственост
на земите по специалния за това закон и правилника за приложението му.
Тъй като общият наследодател Ст. М. е имал общо 7 деца, то по отношение на
възстановените земеделски земи всяко едно от тях или техните наследници по закон имат по
равно – по 1/7 ид.ч. по арг. на чл.5, ал.1 от ЗН. Следователно, ищците като преки
наследници на децата на Ст. М. – Д., Т., Л., Ст., М. и Никола са собственици на основание
реституция на земеделските земи и настъпило впоследствие и наследствено правоприемство
на по 1/7 или общо 6/7 ид.ч.
Наследниците на общия наследодател ИвА. А.а Ив., Кр. Л. Ив. и Ат. Л. Ив. са трима
от общо четиримата наследници на едно от децата на общия наследодател Ст. М. – Софика
С. Вакашинска – са собственици на основание наследствено правоприемство само на 1/28
ид.ч. от спорните вещи, поради следното: С. В. е била собственик на 1/7 ид.ч. След смъртта
й наследството се поделя по равно измежду четиримата й наследници – децата й В., Кр.,
Асп. и наследодателя на посочените три лица – Л. Ив. или всеки един от тези наследници
получава по 1/28 ид.ч. от оставените в наследство имоти. Идеалната част на Л. Ат. Ив. от
1/28 ид.ч. се поделя по равно измежду тримата му наследници или всеки един от тях
получава по 1/84 ид.ч., поради което те са собственици по наследство общо на 1/28 ид.ч.
Въпреки притежаването само на тази идеална част от спорните два имота Кр. Ив.,
ИвА. Ив.а и Ат. Ив. с нотариален акт за обстоятелствена проВ., на 09.10.2012г. с вх. peг. №
3470, акт № 185, т. XI, дело № 1711/2012 г. на СВ Благоевград са признати за собственици
по обстоятелствена проВ. на следните имоти : поземлен имот „нива“, заснет с
идентификатор 04279.13.9 с площ от 4600 кв.м. по кадастралната карта на Благоевград, в
местност „Проевски чифлик-Ш .21“ и поземлен имот „нива“ заснет с идентификатор
04279.158.20 с площ от 1697 кв.м. с адрес на имота Благоевград, местност „Средния път –
Ш.09“
С нот. акт с вх. peг. № 4324 от 05.12.2012г., акт № 103, т. XIV, дело № 2148/2012 г.
на СВ Благоевград тримата наследници са продали имота в местността Проевски чифлик на
Н. В. Я., който на 18.01.2013г. с НА вх.рег. № 99, акт № 41, т.1, дело № 35/2013г. е продал
имота на Др. А. Хр., който заедно със съпругата си Ел. К. Христов с нотариален акт №
15
730/12.03.2013г., акт № 8, т.3, дело № 427/2013г. е продал имота на първия ответник Е. П.
С..
Установи се, че с Нотариален акт с вх. peг. № 956 от 28.03.2013г., акт № 152, т. 3,
дело № 393/2013г. на СВ – гр. Благоевград ИвА. Ив., Кр. Ив. и Ат. Ив. продали втория от
описаните по-горе имоти, който по КК и КР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-
18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК е заснет като: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 04279.158.20, в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград,
п.к 2700 в м. „Средния път - Ш.09”, вид територия: земеделска, пета категория, начин на
трайно ползване: нива, площ 1 697,00 кв.м., стар № 158020, при съседи: имоти с
идентификатори: 04279.158.68, 04279.158.21 и 04279.158.19 на Др. А. Хр., който от своя
страна на 09.04.2013г. с Нотариален акт с вх. peг. № 1113, акт № 70, т. 4, дело №
467/2013г., заедно със съпругата си Ел. К. Х. са продали имота на втория ответник „Грами”
ЕООД.
Купувача по сделката – ответника поддържа, че продавачите по тях – Кр. Ив., ИвА.
Ив.а и Ат. Ив. са били изцяло собственици на имотите към момента на продажбата като се
позовават на изтекла придобивна давност към този момент и наследяване.
Покупко – продажбата е деривативен /вторичен/ способ за придобиване на
субективни права, поради което купувачът по сделката става собственик, ако такъв е бил
праводателят му към момента на продажбата /скл. на договора в съответната за това форма,
каквато в случая нотариалната е и за действителност на сделката – арг. чл.18 от ЗЗД/.
В тежест на ответника е да установи, че е собственик на вещта на соченото
придобивно основание. След като продажбата е вторичен способ – в тежест на ответника е
да докаже, че продавачът е бил собственик на вещите към момента на продажбата именно
на поддържания придобивен способ – давностно владение.
Доказателства в тази насока ответните страни не ангажираха, поради което не се
установи, че към момента на извършените продажби техния праводател е бил собственик на
вещите – предмет на сделките на основание давностно владение, поради следното:
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
като своя лично или чрез другиго – арг. чл.68 от ЗС и се характеризира с двата признака -
упражняване фактическа власт върху вещ (обективен, т.нар корпус) и това, че лицето което
държи вещта, я държи като своя (субективен, т.нар анимус). Недобросъвестно владение
следва да се установи за осъществено за период от време от 10 години /чл.79, ал.1 от ЗС/.
Касае се до възражение на ответника, като процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок /вж.мотивите към т.2 от ТР № 4 от 17.12.2012г. по т.д.№ 4/2012г. по описа на
ОСГК на ВКС/, направено в преклузивния за това срок по арг. на чл.131 във вр. с чл.133 от
ГПК. Ответниците носят доказателствената тежест /по арг. на чл.154, ал.1 от ГПК/ да
докажат възражението си, при условията на пълно и главно доказване, което изрично им е
указано в доклада, както и е дадена процесуална възможност да сочат и ангажират
16
доказателства.
Владението е упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като
своя лично или чрез другиго /чл.68 от ЗС/ и се характеризира основно с двата признака –
упражняване фактическа власт върху вещ /обективен/ и това, че лицето което държи вещта,
я държи като своя /субективен/ – т.е. да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. Поради факта, че намерението за своене е
субективно състояние, законодателят е установил законовата презумпция на чл. 69 ЗС -
“предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго”, която е оборима и е установена в полза на владелеца. В тежест на
заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си е да
проведат обратно доказване /опровергаване на презумпцията/ – т.е. презумпцията размества
тежестта на доказване. Според ТР № 1 от 06.08.2012г. по гр.д№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС
обаче презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, но само когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то
той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за
оборена. Следователно, презумпцията не се прилага и важат общите принципи на
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/ спрямо съсобственост, установена на
основание наследяване, какъвто е настоящия случай, както и се счита за оборена в
случаите, когато се установи, че към момента на установяване /възникване на
съсобствеността/, позоваващия се на придобивна давност съсобственик е започнал да владее
своята идеална част, а по отношение на останалите идеални части на останалите
съсобственици е демонстрирал държане, то в тежест именно на този съсобственик е да
установи ,както обективния елемент на владението – осъществяване на фактическа власт
върху, цялата вещ, спрямо останалите съсобственици, с които действия да е обективирал
недвусмислено спрямо тях собственическото си намерение да трансформира държането по
отношение на техните идеални части във владение изключително за себе си, такива действия
ясно и недвусмислено да са обективирани спрямо останалите съсобственици и които
въпреки това да не са се противопоставили и това състояние да е продължило за период от
време /чл.79 от ЗС/, годен да направени владеещия изключителен собственик на общата вещ.
В случая ответната страна не проведе такова пълно и главно доказване.
Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен начин, който
не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди
действия. Цялото поведение на владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в
намерението му да упражнява фактическата власт единствено за себе си.
Ангажираните от ответника свидетели сочат, че бащата на трите лица снабдили се с
17
нотариален акт по обстоятелствена проВ. Л. Ив. е обработвал спорните имоти, в определен
период. В същото време показанията на тези свидетели са неясни, противоречиви,
неконкретизирани – липсва каквато и да било конкретика по време, място и начин. Нито
опитват ясно имотите, за да могат да се индивидуализират, както по местности, така и по
площ и съседи, както и не сочат и разграничават ясно периоди от време.
Горните действия – по садене на един имот през една година или предоставянето му
на други лица за обработване, не са достатъчни, за установяване на ясно и недвусмислено
обективиране спрямо останалите съсобственици на владение на цялата вещ като собствена
от продавачите на ответниците или от техния наследодател. Факта на обработване на
имотите и засаждане на култури са все фактически действия според практиката на ВКС - по
ползване на имота от съсобственик и в съответствие с обикновеното предназначение и
съобразно естеството на съсобствените вещи – земеделски земи и по никакъв начин не се
установи демонстриране чрез тези действия за изключително владение на цялата вещ за себе
си и това да е обективирано по ясен, недвусмислен и категоричен начин от наследодателя на
тези три лица, още по – малко от тях, спрямо останалите съсобственици и те след
възприемането им именно като отблъскване на неговото владение да не са се
противопоставили. Това е така, защото при наличието на спор съдът следва да формира
изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали
именно намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите
лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез
които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен
характер /така Решение № 262 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията К. М./, като преценката дали дадените фактически действия отричат
владението на останалите съсобственици следва да е конкретна за всеки отделен случай.
Извършеното от един от съсобствениците фактическо действие може да се възприеме
като демонстриране на намерение за своене само ако с оглед естеството си е насочено към
отричане правата на другите съсобственици, а не както в случая ответниците се стремят да
установяват само факти по ползване на вещта по предназначение. Ако обаче подобно
действие може да бъде извършено от съсобственик в рамките на правомощията му по чл. 31
ЗС по начин да не пречи и на другите съсобственици да си служат със същия имот
съобразно правата си, включително с отделни, реално обособени части от него, за да се
приеме, че това действие има за последица установяване на самостоятелна фактическа власт
върху имота, то следва да бъде съпроводено с категорично и недвусмислено демонстриране
на промяна в намерението спрямо останалите съсобственици / така Решение № 87 от
7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6486/2014 г., I г. о., ГК /. Доказателства за това от
ответниците не се установиха. Следователно, от действията, които позоваващата се на
давността страна установи може да се направи извод, че това са конкретни фактически
действия по ползване на общата вещ по предназначение, което ползване може и се
осъществява от всеки съсобственик, съобразно правата му , предназначението и естеството
на вещта, то не е налице демонстриране на такива действия, които да се отрича владение на
18
другия съсобственик, а обикновени действия по ползване на вещта. Действията, с които се
демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да
отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене на целия
имот /вкл. на идеалните части на другия съсобственик/ и да са достигнали до неговото
знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален
собственик на целия имот /така решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2011
г., II г. о., ГК Решение № 8 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 138/2011 г., I г. о., ГК,
Решение № 223 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 136
от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 774/2010 г., II г. о., ГК/.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да го
поддържа – в случая чрез засаждане, извличане на ползите от вещта, както в случая се
установи обработването му от бащата /съпруга/ на първите трима продавачи, за да се
приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът
е съсобствен. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик идеална
част от имота е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по
категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху
съсобствената вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното
ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене
самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, включително и
сънаследниците, не означава, че той е установил владение за себе си. Затова съдебната
практика последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, включително
и сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на
останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил
държането на частите на останалите във владение за себе си. Затова действия по извършване
на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по
поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може да иска
припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС
не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение върху техните части.
Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по
чл. 31 от ЗС също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като
владение за себе си на частите на останалите. Деклариране на свое име пред данъчните
власти на имотите, вписването на нот.актове и др. също не са действия, водещи до отричане
на право на собственост на останалите съсобственици. Последното само по себе си не е
достатъчно, за да докаже своене на имота, а следва да е съчетано с другите действия
демонстриращи, че лицето счита целия имот за свой и това ясно и категорично го заявява на
всеки от останалите съсобственици, за да се приеме, че е налице и субективният елемент на
владението при съсобственост /така Решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1168/2010 г., I г. о., ГК,Решение № 381 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 37/2010 г., II г. о.,
ГК/.
Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е
19
станало известно на останалите сънаследници, също не представлява действие на отричане
на техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на
ремонти в имота също не са такива действия/ така Решение № 635 от 25.10.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1405/2009 г., I г. о., ГК/. Следва да се отбележи, че заявяването на
собственически права пред други лица също не са такива действия. Например - посещенията
в имота, поставянето на колчета, поставяне на табела, съдържаща изявление за обявяване на
имота за продажба, почистването на имота, предприемането на действия по промяна статута
на имота и начина на трайно ползуване, за издаване на скица и виза представляват действия
по осъществяване на владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС / Решение № 6 от 22.01.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 2760/2008 г., II г. о., ГК /.
Доколкото тримата наследници са прехвърлили имотите на други лица без да са
собственици, то и последващите сделки извършени с двата процесни имота не са
прехвърлили правото на собственост и ответниците не се легитимират като собственици на
процесните имоти. При относителната недействителност договорът не страда от пороци, но
законът изрично постановява, че по отношение на определена категория лица, той не
поражда правно действие, какъвто е и настоящия случай. Предвид на това следва, че
изповяданите сделки, обективирани съответно в Нотариален акт с вх. рег. № 4324 от
05.12.2012г., акт № 103, т. 14, дело № 2148/2012г. на СВ – гр. Благоевград и Нотариален
акт с вх. рег. № 956 от 28.03.2013г., акт № 152, т. 3, дело № 393/2013г. на СВ – гр.
Благоевград, не пораждат правно действие по отношение на сънаследниците, като
последиците на актовете на разпореждане не се зачитат и имотите се връщат в наследството
/в този смисъл Решение № 221/2014г., І г.о. на ВКС /. В тази връзка последиците на
посочените по-горе актове на разпореждане не се зачитат в отношенията между
сънаследниците, поради което не приобретателите – ответниците по делото, а ищците са
носители на правото на собственост на сънаследствените недвижими имоти.
По изложеното предявените искове са основателни – установи се, че ищците са
собственици на посоченото основание на поисканата ид.ч. от спорните вещи, които не се
оспорва, че са във владение на ответниците, а последните и не представиха доказателства,
опровергаващи твърдението на ищците за липса на основание, което да оправдава
владението им изцяло. Следва да се отбележи, че всички останали възражения на
ответниците са неоснователни и недоказани.
По отношение на релевираното възражение на ответника за придобиване на
процесния имот, на основание изтекла придобивна давност, съдът намира следното:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост.
Тя е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в
закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два
елемента – 1) владение и 2) изтичане на определен срок.
За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено
владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа
20
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има
два елемента – обективен /упражняване на фактическа власт/ и субективен елемент
/намерение за своене на вещта, който се предполага, докато не се установи, че я държи за
другиго/. При преценка дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението, а именно непрекъснато /да не е загубено за повече от 6
месеца, съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да
не е установено по скрит начин/, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 от ЗС
добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно да
направи владелеца собственик без той да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е опорочена. Необходимо е упражняването на фактическата
власт върху вещта и намерението за нейното своене да са станали достояние на собственика,
спрямо който владелецът упражнява фактическата власт.
В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да докаже, че са
придобили процесните имоти по давност, не ангажираха доказателства, от които да се
установи по безспорен начин, че са налице визираните предпоставки, а именно, че през
изискуемия от закона срок е упражнявана фактическа власт върху имотите непрекъснато,
спокойно и явно с намерение за своене.
На първо място, както бе изложено по-горе, Нотариален акт с вх. рег. № 4324 от
05.12.2012г., акт № 103, т. 14, дело № 2148/2012г. на СВ – гр. Благоевград и Нотариален акт
с вх. рег. № 956 от 28.03.2013г., акт № 152, т. 3, дело № 393/2013г. на СВ – гр. Благоевград,
не са породили желаното правно действие по отношение на сънаследниците, като
последиците на актовете на разпореждане не се зачитат и имотите се връщат в наследството,
поради което не приобретателите, а ищците са носители на правото на собственост на
сънаследствените недвижими имоти. С оглед на изложеното, съдът намира, че ответника не
е могъл да придобие собствеността върху процесния имот, на основание добросъвестно
давностно владение.
Предвид годината на сключване на прехвърлителната сделка – 2013г., също не е
изтекъл предвидения от закона петгодишен срок. Ответника Е. С. е придобил процесния
имот по силата на Нотариален акт № 730 от 12.03.2013г., акт № 8, т. 3, дело № 427/2013г.,
като видно от годината му на сключване към подаване на исковата молба 2017 г. липсват
предпоставките за настъпване на давността, определена в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от
ЗС.
По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не е станал собственици на
процесния имот на твърдяното основание – придобивна давност, при което
ревандикационния иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът приема, че ищците успяха да установят при условията на пълно и главно
доказване правото си на собственост върху процесните имоти на твърдяното от тях
21
основание – наследствено правоприемство и земеделска реституция, поради което следва, че
ответниците упражняват фактическа власт върху процесните имоти, без да имат годно
правно основание за това, с оглед на което следва да бъдат осъдени да предадат
фактическата власт на ищците.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че така предявените ревандикационни
искове следва да бъдат уважени изцяло в установителната и осъдителната си част.
При уважаване на ревандикационен иск или установителен за собственост
констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху
недвижим имот, не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот, подлежат на отмяна по реда на чл.537, ал.2
ГПК / ТР №3 от 29.11.2012г. по гр.д.№ 3/2012г. на ОСГК ан ВКС/, включително и служебно
дори да не е поискана такава отмяна от ищеца, а това е последица, която се следва от
уважаване на тези искове /в тази насока е и Тълкувателно решение №178/30.06.1986 г. по гр.
дело №150/1985 г. на ОСГК на ВС, касаеща аналогичната разпоредба на чл. 431, ал. 2 от
отменения ГПК/. С разпоредбата на чл. 537, ал.2 ГПК е посочен редът, по който
собственикът може да защити правото си – по исков ред срещу лицето, което се ползва от
нотариалния акт; с оглед на характера на засегнатото материално право този иск може да
бъде установителен, ревандикационен или негаторен; при уважаването на този иск
издаденият нотариален акт по обстоятелствена проВ. трябва да бъде отменен съгласно
изричната разпоредба на чл.537, ал.2 ГПК; предмет на предявения иск е засегнатото право
на собственост на ищеца, а не нотариалния акт, като отмяната му е законна последица от
уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.
В този смисъл е както практиката на ВКС по чл.537, ал.2 от действащия ГПК (Определение
№415/12.12.2008 г. по гр. дело №2192/2008 г. на V г.о. на ВКС), така и практиката на ВС и
ВКС по идентичната разпоредба на чл.431, ал.2 от ГПК (отм.) (Решение №412/19.05.1986 г.
по гр. дело №165/1986 г. на І г.о. на ВС, според което констатациите в акт, издаден по
обстоятелствена проВ., подлежат на опровергаване при всеки спор за гражданско право, а не
в отделно производство; Решение №31/17.01.1995 г. по гр. дело №55/1994 г. на ІV г.о. на
ВКС, според което не е допустим самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален
акт за собственост; Решение №653/06.04.1999 г. по гр. дело №348/1998 г. на ІV г.о. на ВКС,
според което претендиращият за собствеността върху недвижим имот, за който на друго
лице е издаден нотариален акт по обстоятелствена проВ., няма възможност да иска отмяната
на този акт, ако не предяви иск за собственост; както и най-новата практика на ВКС в същия
смисъл, отразена в Определение №131/19.12.2008 г. по гр. дело №4480/2008 г. на ІІІ г.о. на
ВКС и Определение №109/09.03.2009 г. по частно гр. дело №87/2009 г. на І г.о. на ВКС).
По изложеното нотариалния акт, по обстоятелствена проВ., с който е признато
правото на собственост по давност на наследниците Кр. Ив., Ат. Ив. и ИвА. Ив.а изцяло на
спорния имот следва да се отмени, в частта, с която са признати за собственици на
описаните имоти над 1/28 ид.ч.
По отношение на разноските:
22
С оглед изхода от спора ответникът дължи на ищците направените по делото разноски
за уважения иск по чл. 108 от ЗС.
Водим от горното и на основание чл.108 от ЗС вр. и чл.78, от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено спрямо Е. П. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., че Б. М.
Г., с ЕГН: **********, С. Й. П., ЕГН **********, Л. Й. П., ЕГН **********, В. К. Г., с
ЕГН: **********, С. М. Г., с ЕГН: **********, Д. С. З., с ЕГН: **********, М. С. З., с ЕГН:
**********, Р. Л. М., с ЕГН: **********, Д. К. М., с ЕГН: **********, Л. К. М., с ЕГН:
**********, Д. В. Д., М. В. Г., Л. Т. М., с ЕГН: **********, С. Г. Ч., с ЕГН: **********, Е.
А. Ч., с ЕГН: **********, Г. А. Ч., с ЕГН: **********, Р. А. М., с ЕГН: **********, В. Л. М.,
с ЕГН: **********, С. С. М., ЕГН **********, В. Н. Б., ЕГН **********, Е. Н. М., ЕГН
**********, Р. Н. Х., ЕГН **********, Н. Х. М., с ЕГН: **********, Й. С. М., с ЕГН:
**********, С. С. М., с ЕГН: **********, Х. Л. В., с ЕГН: **********, Н. В. М., Д. В. И., Д.
С. С., с ЕГН: **********, К. А. С., с ЕГН: **********, М. А. С., с ЕГН: **********, М. Х.
А., с ЕГН: **********, С. Х. С., с ЕГН: **********, Н. М. С., Х. М. М., М. В. Т., В. А. Г.,
са собственици на 6/7 идеални части от следния имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 04279.13.9, в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград,
п.к 2700 в м. „Проевски чифлик - Ш.21”, вид територия: земеделска, пета категория, начин
на трайно ползване: нива, площ 4 600,00 кв.м., стар № 013009, при съседи: имоти с
идентификатори: 04279.13.47, 04279.13.10, 04279.13.17, 04279.13.18, 04279.13.26 и
04279.13.8 като ОСЪЖДА Е. П. С. ДА ИМ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху целия имот.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, отменя нотариален акт за
удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно
владение и наследство № 200, том IV, рег.№ 10628, дело № 617 от 2012, с вх. peг. №3470,
акт №185, т. XI, дело № 1711/2012 г. на СВ Благоевград в частта, с която ИвА. А.а Ив., Кр.
Л. Ив. и Ат. Л. Ив. са признати за собственици на описания в този нотариален акт процесен
имот за над 1/28 ид.ч.
ОСЪЖДА Е. П. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., да заплати на ищците
Б. М. Г., с ЕГН: **********, С. Й. П., ЕГН **********, Л. Й. П., ЕГН **********, В. К. Г.,
с ЕГН: **********, С. М. Г., с ЕГН: **********, Д. С. З., с ЕГН: **********, М. С. З., с
ЕГН: **********, Р. Л. М., с ЕГН: **********, Д. К. М., с ЕГН: **********, Л. К. М., с
ЕГН: **********, Д. В. Д., М. В. Г., Л. Т. М., с ЕГН: **********, С. Г. Ч., с ЕГН:
**********, Е. А. Ч., с ЕГН: **********, Г. А. Ч., с ЕГН: **********, Р. А. М., с ЕГН:
**********, В. Л. М., с ЕГН: **********, С. С. М., ЕГН **********, В. Н. Б., ЕГН
**********, Е. Н. М., ЕГН **********, Р. Н. Х., ЕГН **********, Н. Х. М., с ЕГН:
**********, Й. С. М., с ЕГН: **********, С. С. М., с ЕГН: **********, Х. Л. В., с ЕГН:
**********, Н. В. М., Д. В. И., Д. С. С., с ЕГН: **********, К. А. С., с ЕГН: **********, М.
23
А. С., с ЕГН: **********, М. Х. А., с ЕГН: **********, С. Х. С., с ЕГН: **********, Н. М.
С., Х. М. М., М. В. Т., В. А. Г., направените по делото разноски от 3250.00 /три хиляди
двеста и петдесет лева/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
24