Р Е Ш
Е Н И Е
№…........................
гр. С., 28.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-во Г. О., 5-ти състав, в публично заседание на втори
декември, две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
при секретар К.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9129 по
описа за 2013г. на СГрС, І-5-ти състав,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 124 и сл. от ГПК(в сила от
01.03.2008г.).
Образувано е по искова молба вх. № 79060/03.07.2013г., вписана в Агенция по Вписвания
на 16.10.2013г. , том ХІ, № 166, вх.
Рег. № 50767, на В.С.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес:*** срещу „И.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
за управление:*** и „Т.А.А.“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:****, с която е поискала от съда на
основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77
от ЗС да признае за установено че е
собственик недвижим имот, представляващ апартамент
№ *, разположен на втори жилищен етаж в жилищна сграда с административен
адрес: гр.С., район В., ул. „***,
състоящ се от три спални, дневна с кухненски бокс, кабинет, входно антре с
коридор, две бани с тоалетна, четири тераси, със застроена площ от 162,93 кв.м.
при съседи: улица, от две страни-калкан и двор, заедно с 14,472% ид.ч. от
сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, представляващо УПИ ХХ-21, кв. 138 по плана на гр.С., придобит по
реализирано право на строеж, придобито с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 137/08.10.2010г.,
том ІІ, рег. № 33554, дело № 335 на нотариус Ал.Ч. рег. № ** на Нот.К. Навела е
твърдения, че е закупила правото на строеж от собственика му - „П.-И.Г.“ на 08.10.2010г. който бил носител
на правото на строеж върху мястото за изграждане на сградата, което било
реализирано, акт обр. 14 за сградата бил
съставен за имота след сделката - на 11.10.2014г. и от този момент собствеността й се
трансформирала върху такава върху самостоятелен обект. Посочила е, че през 2011г. узнала, че имотът
бил продаден на И.“ЕООД на публична продан по изпълнително
дело № 20107860401624 , по което взискател
бил „И.“ЕООД , а длъжник бил „П.
–И.Г.“ЕООД. Тази публична продан, обаче, не била противопоставима на ищеца,
защото имотът не бил собствен на длъжника, върху имотът към 08.10.2010г. не
била вписана и възбрана и това се установявало от удостоверение за тежести
върху имота от 28.10.2010г., издадено от Агенция по вписвания. Посочила е, че
възбраната, която била вписана на 16.07.2010г. не била за процесния имот,
вписване на възбрана върху имота по това изпълнително дело имало едва на
12.11.2010г. , което било след сделката, по която ищеца придобил имота, поради
което и публичната продан не била противопсотавима на ищеца. Предмет на
постановлението за възлагане било право на строеж върху имота, а той вече бил
изграден към този момент, тоест правото на строеж било реализирано. Договора за
покупко-продажба на имота, сключен между двамата ответници на 29.08.2012г. не
бил проявил вещно-правния си транслативен ефект, защото продавачът не бил
собственик на имота. Претендирала е
разноски. Оспорила е поради прекомерност възнаграждението за адвокат,
претендирано от ответника „Т.А.А.“ЕООД.
Ответниците
„Т.А.А.“ЕООД и „ И.“ЕООД в предоставения им срок е оспорил иска. Навел е
твърдения, че на 23.10.2009г. П.-И.Г.“ЕООД,
придобило право на строеж върху УПИ ХХ-21, кв. 138 по плана на гр.С. за
изграждане на жилищна сграда с
магазини съгласно архитектурен проект,
одобрен от ДАГ на СО на 28.01.2008г., състояща се от сутерен, партер, пет
типови жилищни етажа, шести етаж с апартамент и покривна тераса, задно с 13
паркоместа с изключение на имоти, за които право на строеж си запазили
учредители, сред които не бил процесиня
имот. Посочил е, че с постановление за
налагане на възбрана от 16.07.2010г. по изпълнително дело 20107860401624 била наложена възбрана върху
притежаваното от Пи И.Г.“ право на строеж за тази жилищна сграда, включително и
върху апартамент № 2, поради което и купувачът на този имот по проведената
публична продан по това изпълнително дело – И.“ЕООД , придобил имота и с
договора от 2012г. прехвърлил така придобити права на „Т.А.А.“ЕООД. Посочил е, че към 07.10.2010г. процесния имот
не е бил изграден на ниво груб строеж и това е била причина възбрана и публична
продан да е за правото на строеж, удостоверенията от 2010г. издадени от
АВписвания били неверни Претендирали са разноски.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 168, том ІV, рег. № 21996,
дело № 727/2009г. съставен от нотариус Ц.С., рег. № * на Нот.К., носещ подписи
за страни по него и за нотариус, съгласно който на 22.10.2009г. Е.Й. и Д.Й. са
учредили на П. – И.Г.“ЕООД право на строеж върху УПИ ХХ-21, по плана на С. за
изграждане на жилищна сграда с магазини съгласно архитектурен проект, одобрен
от ДАГ на СО на 28.01.2008г., състояща се от сутерен, партер, пет типови
жилищни етажа с по два апартамента на етаж, шести етаж с апартамент и покривна
тераса, задно с 13 паркоместа с изключение на имоти, за които право на строеж
си запазили учредителите, а именно: магазин на партер на сграда заедно със
склад № *; апартамент №№, ****, заедно с прилежащите им мазето съответно №№ ***.
По
делото е приет нотариален акт № 137, том ІІ, рег. № 33554, дело № 335 на
нотариус Ч., носещ подпис на страните по него и на нотариуса, съгласно който на 08.10.2010г. „П. И.Г.“ЕООД е продало на В.С.Б. правото на строеж за
апартамент № *, разположен на втори жилищен етаж в жилищна сграда, която ще се
построи в имот с административен адрес:
гр.С., район В., ул. „***, състоящ се от
три спални, дневна с кухненски бокс, кабинет, входно антре с коридор, две бани
с тоалетна, четири тераси, със застроена площ от 162,93 кв.м. при съседи:
улица, от две страни-калкан и двор, заедно с 14,472% ид.ч. от сградата и от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, представляващо УПИ ХХ-21, кв. 138 по плана на
гр.С..
По
делото са приети молба от 15.07.2010г., Постановление за налагане на възбрана от
16.07.2010г. по изпълнително дело № 20107860401624, съгласно които изпълнително дело е образувано на
15.07.2010г. с длъжник П. И.Г.“ЕООД и други и взискател И.“ЕООД, като на
16.07.2010г. ЧСИ М. е поискал от АВписвания да впише възбрана върху собстевното
на П. И.Г.“ ЕООД право на строеж на жилищна сграда с магазини на „П.-И.Г.“ЕООД,
ЕИК ***, а именно: сграда с магазини съгласно архитектурен проект, одобрен от
ДАГ при СО на 28.01.2008г. със застроена
площ от 167,71кв.м и РЗП от 1 369,65кв.м., състояща се от сутерен с
мазета, складове и котелно помещение на кота „-2,53м“; партер с магазини и
офиси на кота „0“; пет типови жилищни етажа
с по два апартамента на етаж, шести етаж с един апартамент и покривна
тераса, 13 бр. паркоместа в дворно място с изключение на право на строеж върху подборбон
описани: магазин на партер на сграда заедно със склад № *; апартамент №№, ****,
заедно с прилежащите им мазето съответно №№ ******, които имот.
По
делото е прието постановление за възлагане на недвижим имот от 15.10.2010г. по
изпълнително дело № 20107860401624, съгласно което правото на строеж върху процесния апартамент
№ * е възложен на „И.“ЕООД и това постановление е вписано на 09.07.2012г.
По
делото са приети оспорени от ответниците удостоверения № 45819/28.10.2010г. и №
43718/05.10.2010г. , издадени от Агенция по вписванията , съгласно които за периода от 23.10.2009г. до
22.10.2010г. процесния имот
отбелязванията са: вписан нотариален акт
от 2009г. за учредяване на право на строеж, вписан нотариален акт за договор за
покупко-продажба от 08.10.2010г. , като това е отбелязано по партида на В.Б., П.-И.Г.“,
Е.Й. и Д.Й..
По
делото е приета справка от регистъра на
АВписвания по партида на П.-И.Г.“ЕООД, съгласно която в периода от 01.01.2010г.
до 02.11.2010г. по партида на П. И.Г.“ отбелязванията са за вписана възбрана
върху : магазин на партер на сграда заедно със склад № *; апартамент №№, *****,
заедно с прилежащите им мазето съответно №№ ********* в сграда м имот пл. № 21,
както и договори за покупко-продажба от 08.10.2010г. с които П. И.Г.“ЕООД е
продало на трети лица право на строеж върху
апартамент № ********** в тази
сграда, като ап.* е продаден на ищеца.
По
делото е приета справка от регистъра на
АВписвания по имотна партида за апартамент № * на ул. „****, съгласно която за
този имот има вписване на нотариален акт от 29.08.2012г. за правна сделка,
вписано е постановление за възлагане на имота на 09.07.2012г., , вписан е и
нотариален акт от 08.10.2010г. зо продажба на право на строеж върху имота, както
и е вписана възбрана на 24.10.2012г.
По
делото е приета справка от регистъра на АВписвания за отбелязвания по партида
на П. И.Г.“ЕООД съгласно която на 16.07.2010г.
с акт № 6, том 12/2010г. е вписана възбрана върху вещно право с
изключение на право на строеж върху магазин, ап. 7,8,9,10,11 в имот ХХ-21, ул.
„****.
По
делото е прието писмо от Агенция по вписвания изх.№ 15868/11.11.2011г.,
съгласно което възбраната от 16.07.2010г. не е била нанесена в компютърната
програма за процесния имот, защото този имот не бил подробно описан в
постановлението за налагане на възбраната, едва на 12.11.2010г. била извършена
поправка на грешно написаната възбрана и
към 11.11.2011г. възбрана е нанесена върху сградата с магазини на ул. „****.
Посочено е, че подборно описание при искане за налагане на възбрана следва да имат
имотите, върху които се иска вписването на възбраната, като в случая в
постановлението от 16.07.2010г. подробно били описани имотите магазин на партер
на сграда заедно със склад № *; апартамент №№, *****, заедно с прилежащите им
мазето съответно №№ ********** и от така
написана възбрана се разбирало, че върху тези подборно описани имоти трябва да
се нанесе вписаната възбрана. При издаването на удостоверения за тежести
43718/2010г. и № 45819/2010г. възбраната том 12, акт 6/2010г. не е нанесена,
защото обектите в нея не били индивидуализирани.
С
определение от о.с.з. от 27.05.2015г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстотялествата, че до 08.10.2010г. носител на правото на
строеж върху процесиня имот е бил „П* И.Г.“ЕООД и до тази дата не е бил
съставен документ, одсотоверяващ, че сградата е изградена на ниво „груб
строеж“.
По
делото е прието удостоверение от СО, ДНСК от 2011г., съгласно което процесната
сграда е изградена в груб строеж.
По
делото е приет акт за приемане на конструкция- акт обр. 14, съгласно който на
11.10.2010г. е приета конструкцията на процесната сграда, изградена до ниво
покрив.
Приет
е оспорено от ищеца протокол за предаване на владение, съставен от ЧСИ по
изпълнително дело № 20107860401624, протокол от 18.04.2013г., съгласно които на
04.04.2013г. Интерпроект“ООД е въведен във владението на процесния апартамент №
2 от частния съдебен изпълнител, като на 18.04.2013г. И.“ЕООД е предал на
Т.А.А.“ЕООД същия.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77 от ЗС –
положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот, придобито
в следствие на реализирано право на строеж, придобито чрез договор за
покупко-продажба.
При този иск в тежест на ищеца е да установи, че е
придобил правото на строеж върху
процесния имот по валиден договор за покупко-продажба от носителя на същото към този момент – „П. И.Г.”
ЕООД, че правото на строеж е реализирано и към момента процесния имот
съществува, че възбрана върху имота е вписана след сключване на договора от
ищеца. В тежест на ищеца е да опровергае истинността на протокола от 04.04.2013
г., съставен от ЧСИ.
Ответниците при така депозираните отговори следва да
докажат, че възбраната върху имота е била наложена от ЧСИ по изпълнително дело
в момент, в който собственик на имота е бил „П. И.Г.” ЕООД, поради което и
извършената публична продажба е противопоставима на ищеца. В тежест на
ответниците е опровергаят истинността на оспорените от тях официални
документи-удостоверенията, издадени от Агенция по вписвания, верността на
протокола от 18.04.2013 г.
По
делото не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства –
нотариален акт от 2009г., нотариален акт от 2010г., постановление за възлагане,
справки и удостоверения от Агенция по вписвания, се установява, че на
22.10.2009г. П. И.Г.““ЕООД е придобило
правото на строеж върху процесния апартамент № * , на 15.07.2010г. И. „ЕООД е образувал изпълнително дело с
длъжник „П. И. Г.“ЕООД и е поискало да се наложи възбрана върху този имот, ЧСИ
е съставил постановление за налагане на възбрана върху правото на строеж върху цялата жилищна сграда
без магазин и склад на партер,както и без апартаменти № *******, на 16.07.2010г. това постановление е постъпило в Агенция по Вписвания,
на 08.10.2010г. П. И.Г.“ЕООД е сключило договор с ищеца, с който е продало на
ищеца правото на строеж върху процесния апартамент № 2, на 15.10.2010г. е
съставено постановление за възлагане на недвижимия имот по изпълнителното дело
след проведена публична продан, с което имотът е възложен на И.“ЕООД, на
11.10.2010г. за сградата е съставен акт обр. 14 – за достигане ниво „груб
строеж“ и към момента процесния апартамент съществува като отделен обект на
собственост.
Спорния
момент по делото е дали преди да се сключи договора за покупко-продажба на
процесния апартамент № 2 по нотариалния акт от 08.10.2010г. върху имота е била
вписана възбрана по изпълнителното дело от 2010г. Съдът приема, че от приети по
делото удостоверения, издадени от АВписвания
№ 45819/2010г., № 43718/2010г., писмо
изх.№ 15868/11.11.2011г. на АВписвания, справки от имотния регистър, по делото
се установява, че върху процесния имот към 08.10.2010г. не е била вписана
възбраната по Постановлението от 16.07.2010г. на ЧСИ по изпълнително дело
20107860401624. Тези удостоверявания са официални удостоверителни документи и
верността на същите не е опровергана по делото, поради което и същите обвързват
съда с материална доказателствена сила за удостоверените с тях обстоятелства.
Тези удостоверявания са подкрепени от справките от регистъра, като същите установяват по делото, че възбраната вписана в
АВписвания с акт №6, том 12 от 16.07.2010г.
е вписана върху магазин и склад на партер на сградата, като и върху апартаменти
№ ******** в сградата, а едва на 12.11.2010г.
такава възбрана е вписана върху правото на строеж върху всички останали имоти в
сградата, включително и върху процесния апратамент № *. Възбраната е
разпореждане на съдия изпълнителя, с което определена вещ се предназначава за
принудително удовлетворение на взискателя, като се забранява на длъжника да се
разпорежда с нея. Извършените след възбраната разпоредителни сделки с имота от
длъжника, не са противопоставими на взискателя и на присъединените кредитори.
Тази недействителност, обаче, съобразно чл. 452, ал.2 от ГПК има действие само
за сделките с недвижим имот, които извършени след вписване на възбраната. За да
се счита за наложена възбраната, тя
следва да е вписана от съдията по
вписвания, тоест не е достатъчно съставянето на Постановлението за налагане на
възбрана от съдия-изпълнителя. Вписването цели оповестяването на трети лица за
наложената възбрана и едва от момента на вписването тази възбрана ще прояви
ефект по отношение на тези ІІІ-ти лица. При така възприето и като съобрази,
че по делото е установено че едва на 12.11.2010г. върху процесиня имот е
била вписана възбраната, то съдът приема, че само за сделки сключени след този
момент е проявило действието на възбраната. Действително, за тази възбрана е съставено Постановление на съдия-изпълнител
от 16.07.2010г. Това постановление,
обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че възбраната е вписана и съображения
за същото съдът изложи по-горе.
При
така възприето , съдът приема че с договора от 08.10.2010г. ищецът е придобил
правото на строеж върху процесния апартамент, праводател по сделката е бил
носител на прехвърляното право, поради което и сделката е проявила
транслативния вещно-правен ефект и ищцата е придобила правото на строеж върху
процесния имот. Доколкото по делото се
установи, че след сключването на тази сделка сградата, в която е процесния
апартамент, е снабдена с акт обр. 14, то съдът приема, че по делото е
установено, че ищцата е станала собственик и на процесния апартамент.
Съдът
приема, че по делото не е установено, че ищцата е загубила правото на
собственост върху процесния имот, съответно че правата й са непротивопоставими
на ответниците. Действително, по делото се установи, че този имот е бил обект
на принудително изпълнение , като е възложен на купувач по публична продан. Публичната
продажба на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на право на
собственост върху недвижимия имот. Публична продан на недвижим имот, който не е
бил собствен на длъжника по изпълнителното дело към момента на вписването на
възбраната върху имота наложена по това изпълнително дело, съответно към
извършването на публичната продан, не може да легитимира купувача по публичната
продан като собственик на имота. Спрямо собственика на недвижимия имот
публичната продан е недействителна и тя не може да му се противопостави, като
без значение е дали този собственик е знаел за проданта, дали се е
противопоставил на същата или е бездействал – аргумент по чл. 499 вр. с чл. 452
и чл. 453 от ГПК. При така възприето, съдът приема, че доколкото публичната
продан по изпълнително дело 20107860401624 за процесния имот е извършена след сключване на сделката от
08.10.2010г., като преди тази сделка не
е имало вписана възбрана върху процесния имот, то тази публична продан
проведена не може да се противопостави на ищеца и придобити права от купувача
по тази публична продан – ответника „И.“ЕООД,
не могат да се противопоставят на ищеца. Доколкото ответинкът Т.А.А.“ЕООД е
придобил правата върху имота от „И.“ЕООД, който обаче, не е бил носител на
същите, то съдът пирема, ответникът „Т.А.А.“ЕООД не е носител на права върху
имота, които да са противопоставими на ищеца..
С
оглед гореизложеното съдът приема, че иска е основателен и като такъв следва да
се уважи.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на двамата ответници по равно
следва да се поставят разноските на ищеца по делото – те не са солидарни
длъжници, поради което и не е солидарна отговорността им за разноските по
делото. С оглед гореизложеното съдът приема, че всеки ответник следва да
заплати на ищеца сумата от по 883,50лв. разноски за държавна такса и сумата от
по 2915,50лв. разноски за адвокат.-
На
ищеца не следва да се присъжда сумата от 80лв. разноски за държавна такса по
неоценяем иск – искова молба в тази част е върната и на ищеца не се следват
тези разноски.
На
ищеца не се следват разноски за вписването на исковата молба доколкото това не
са разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК – те не се събират от съда, не са
държавна такса за водене на делото ,нито за събиране на доказателства, поради
което и отговорността за тях не се разпределя по реда на чл. 78 от ГПК(В този
смисъл т.10 от ТР 07/25.04.2013г. на
ОСТК на ВКС).
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по положителни установителни
искове, предявени с искова молба вх. № 79060/03.07.2013г., вписана в Агенция по Вписвания
на 16.10.2013г. , том ХІ, № 166, вх.
Рег. № 50767, от В.С.Б.,
ЕГН **********, срещу „И.“ЕООД, ЕИК ***,
и „Т.А.А.“ЕООД, ЕИК ***, с правно основание на
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77 от ЗС, че В.С.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** е собственик
на недвижим имот, представляващ апартамент
№ 2, разположен на втори жилищен етаж в жилищна сграда с административен
адрес: гр.С., район В., ул. „***,
състоящ се от три спални, дневна с кухненски бокс, кабинет, входно антре с
коридор, две бани с тоалетна, четири тераси, със застроена площ от 162,93 кв.м.
при съседи: улица, от две страни-калкан и двор, заедно с 14,472% ид.ч. от
сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, представляващо УПИ ХХ-21, кв. 138 по плана на гр.С., на основание на реализирано право на
строеж, придобито с договор за покупко-продажба по нотариален акт №
137/08.10.2010г., том ІІ, рег. № 33554, дело № 335 на нотариус А.Ч. рег. № **
на Нот.К.
ОСЪЖДА
И.“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес за управление:*** заплати на В.С.Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от общо 3799лв.
(три хиляди седемстотин деветдесет и девет лева) разноски по делото, като отхвърля като неоснователно
искането за разноски в останалата част.
ОСЪЖДА Т.А.А.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***2 да
заплати на В.С.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 3799лв. (три хиляди седемстотин
деветдесет и девет лева) разноски по делото, като отхвърля като неоснователно искането за разноски в останалата
част.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: