Мотиви
към Решение № 13 от 06.01.2020 г. по АНД № 49 по описа за 2020 г. на
РС-Пловдив, ХХ н.с.
Производството е по чл.
1 от Указа за борба с дребното хулиганство.
На 05.01.2020 г. е съставен акт за
констатиране на дребно хулиганство по смисъла на чл.
1, ал.2 от Указа за
борба с дребното хулиганство /УБДХ/ срещу В.К.Б. *** за
това че : на 05.01.2020 г. около 22:30 часа в
гр.Пловдив, ул. „Пере Тошев“ №38 е проявил грубо, арогантно неуважително
отношение към свидетелите В.Д.П. ЕГН ********** и С.М.Б.ЕГН **********, като
блъскал и отправил нецензурни реплики. Според съдържанието на внесения акт
нарушителят е блъскал и бутал свидетелите, докато е отправял обидните реплики.
В съдебно заседание РП-Пловдив,
редовно призована, не изпраща
представител.
Нарушителят
В.К.Б., редовно призован, се явява лично, осигурен от служители на 01 РУ при ОД
на МВР-Пловдив. Същият признава вината си, изразява съжаление за стореното и
моли за минимално наказание.
От дадените
от нарушителя обяснения пред съда се
установява, че същият се познавал с В. П.,
с която живеели от години, но от няколко месеца били разделени. От обясненията му се установява също, че на процесната дата
се намирал на посоченото в съставения акт място, за да я помоли да изнесе
намиращите се в дома му животни – 7
котки и 1 куче. Между двамата започнал скандал, по време на който двамата
започнали да разговарят на висок тон, нарушителят също започнал да се разправя
с нея на висок глас, като отрича да е изрекъл част от описаните в съставения
акт реплики.
В дадените пред полицейските органи обяснения В.
П. също потвърждава, че нарушителят викал на висок глас, посочва, че
нарушителят използвал репликите, описани в съставения акт. Според нея дори и
след появата на полицията същият продължил да вика. В тази връзка са и обясненията на С.
Б., присъствала в дома на В. П. на
процесната дата.
Съдът дава
вяра на обясненията на нарушителя, доколкото в голямата си част същите
кореспондират с всички останали доказателства по делото. Обстоятелството, че
същият отрича да е използвал точно същите реплики, описани в съставения
акт, е обстоятелство, което е
ирелевнатно за настоящото производство, тъй като в случая важно е дали
нарушителят е проявил агресивно и непочтително поведение, с което е нарушил
спокойствието не само на лицата, към които е насочил репликите, но и на
живущите в сградата като цяло. Поведението си нарушителят не е преустановил и
при появата на полицейските служители.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз
основа на събраните по делото устни и писмени доказателства, а именно :
съставените протоколи, обективиращи дадените обяснения от С. М. Б., В.Д.П. пред
органи на реда; Заповед за задържане от 05.01.2020 г., обясненията на
нарушителя, дадени пред съда, които съдът кредитира частично.
С оглед
събраните по делото доказателства съдът прие, че нарушителят В.К.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.1
ал.2 от УБДХ, като на 05.01.2020
г. около 22:30 часа в гр.Пловдив, ул. „Пере Тошев“ №38 е проявил грубо,
арогантно неуважително отношение към свидетелите В.Д.П. ЕГН ********** и С.М.Б.ЕГН
**********, с което е нарушил обществения ред и спокойствието на живущите в
сградата и е изразил явно неуважение към обществото, предизвиквайки възмущение
у присъстващите граждани.
От обективна страна деянието от нарушителя е
осъществено чрез викане на висок глас, като виковете са били насочени главно
към посочените в акта лица. Независимо от това поведението на нарушителя,
обективирано чрез викане на висок глас, на публично място в късните часове на деня,
е нарушило обществения ред и спокойствието както на посочените в акта лица, така
и на намиращите се в същата сграда граждани. То е израз на явно неуважение към
обществото и към елементарните норми на общуване.
От субективна страна
деянието е извършено виновно – умишлено.
Деецът е съзнавал обществената опасност на своето поведение, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и ги е желаел.
За извършеното нарушение
се предвиждат два вида наказания – „глоба” или „задържане в структурно звено на
МВР”. При определяне на наказанието съдът отчете обстоятелството, че
поведението на нарушителя е било в късните часове на деня, на обществено място,
обезпокоило е спокойствието на всички живущи в сградата. Предвид
обстоятелството, че нарушителят изрази пред съда явното съжаление за стореното,
трудово зает е, не се отличава като
личност с висока степен на обществена опасност, съдът прие, че на същия следва
да се наложи наказание „глоба”. Като се съобрази със степента на обществена
опасност на деянието и на нарушителя, съдът прецени, че налагането на наказание
„глоба” в размер от 100,00 лв. ще допринесе в пълна степен същият да бъде поправен
и превъзпитан.
Водим от горното съдът
постанови решението си.
Районен съдия :............................
Вярно с оригинала!
МГ