О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …………..
гр. Варна, 16.06.2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ХХV
състав, в закрито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
разгледа докладваната от
съдия Таня Димитрова молба по КАНД № 114/2020 г. на АдмС - Варна, като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С молба от Г.С.К., подадена чрез адв. Й.А., уточнена
на 11.05.2020 г., се прави искане съдът да допълни Решение № 360 от 02.03.2020
г. по КАНД № 114/2020 г. на АдмС – Варна в частта за разноските, като присъди в
полза на Г.С.К. направените разноски в производството по АНД № 4709/2019 г. на
Районен съд – Варна в размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 22.11.2019 г.
Сочи се, че процесната сума не е предявявана пред
въззивната инстанция, тъй като измененията на Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) не са били влезли в сила. С уточняващата молба се
изтъква, че производството по АНД № 4709/2020 г. на Районен съд – Варна е
разгледано на 26.11.2019 г., а изменението на ЗАНН – чл. 63, ал. 3, относно
присъждане на разноски е влязло в сила на 01.12.2019 г., което обуславя и
искането пред касационната инстанция за присъждане на разноски за въззивното
производство и респ. приложимостта на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С писмен отговор ОД на МВР Варна поддържа становище за
неоснователност на искането. Настоява се, че създадената нова разпоредба – чл.
63, ал. 3 от ЗАНН е влязла в сила на 03.12.2019 г. и няма придадено обратно
действие, поради което въведеният с нея институт на разпределяне на
отговорността за разноски в административнонаказателните производства следва да
се прилага само занапред. Сочи се, че АНД № 4709/2019 г. на Районен съд – Варна
е обявено за решаване на 26.11.2019 г., като към този момент разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН не може да намери приложение, а и правилно касационната
инстанция е посочила, че разноски не са били поискани пред въззивната
инстанция. Прави се алтернативно искане за присъждане на по-нисък размер на
адвокатското възнаграждение, предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото.
Съдът, като взе предвид изложените доводи в исканията
на страните, както и съответните им възражения, съобрази и следното:
Молбата за допълване или изменение на решението на
съда в частта за разноските е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна – участник в производството по делото и в едномесечният срок по чл. 248,
ал. 1 от ГПК. Решение № 360 от 02.03.2020 г. по КАНД № 114/2020 г. на АдмС –
Варна е необжалваемо, а подадената молба
за допълването му в частта за разноските е подадена на 05.03.2020 г.
С Решение № 360 от 02.03.2020 г. по КАНД № 114/2020 г.
на АдмС – Варна е оставено в сила Решение
№ 2175 от 28.11.2019 г., постановено по АНД № 4709/2019 г. на Районен съд Варна,
с което е
отменен Електронен фиш Серия Г № 0004189, издаден от ОД на МВР Варна. Съдът се е произнесъл по разноските, като е осъдил Областна
дирекция на МВР – Варна да заплати на Г.С.К., с ЕГН **********,***, сумата в
размер на 360 (триста и шестдесет лева), представляваща платено адвокатско
възнаграждение по КАНД № 114/2020 г. на АдмС – Варна.
По отношение на направеното от Г.С.К. в хода на
касационното производство искане за присъждане на разноските, направени пред
въззивната инстанция, съдът е посочил в мотивите на решението, че „присъждането на
разноските, направени в хода на производството пред въззивната инстанция, в
случаите на отменен от въззивния съд ЕФ, следва да е по искане на наказаното
лице пред съответния районен съд, а такова искане до ВРС в случая не е
направено“.
При разглеждане на
настоящата молба за изменение на решението в частта на разноските, съдът не
намира основание за допълване на съдебния акт.
По принцип (с оглед на регламентацията в АПК и ГПК)
правомощието на съда да присъди разноски, направени в производството пред
първоинстанционния съд, е само и единствено, когато с решението си горната
инстанция отменя решението на първата инстанция и решава делото по същество.
В случая, с решението си касационната инстанция оставя
в сила решението на въззивната инстанция, поради което не е налице основание за
произнасяне на административния съд за направените пред районния съд разноски
по производството по оспорване на процесния електронен фиш.
От друга страна, обстоятелството, че новата разпоредба
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е влязла в сила след приключване на производството
пред Районен съд – Варна, не обосновава наличие на основание касационната
инстанция да присъди в случая разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. Всяка инстанция следва да се произнася за разноските,
направени пред нея. Настоящият случай не попада сред възможните изключения.
Както се посочи с решението, чието допълване се искане, касационната инстанция
не е отменила решението на въззивната и да е решила делото по същество, за да е
налице основание за произнасяне на касационната инстанция за направените пред
въззивната инстанция разноски. Казусът не разкрива и хипотеза, в която в
производство по обжалване на отказ за допълване на решение на въззивния съд,
касационната инстанция отменя съдебния акт на въззивния съд, за да е налице
възможност за произнасяне на касационната инстанция за разноските, направени
пред въззивния съд.
На следващо място, следва да се има предвид, че по
своята същност направеното искане за допълване на решението на касационната
инстанция в частта за разноските за въззивното производство, в настоящата
хипотеза на оставено в сила решение на районния съд, по своята същност може да
се определи и като искане за допълване на решението на районния съд.
Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, предвиждаща възможност за присъждане на разноски в съдебното
административнонаказателно производство, е влязла в сила след приключване на
производството пред въззивния съд, не обосновава извод, че следва касационната
инстанция да присъди направените разноски в производството пред въззивния съд. Нормата,
предвиждаща правото на страните да страните на присъждане на разноски, е
неприложима е за вече регулирани правоотношения, а е с действие занапред, тъй
като не й е придадено обратно действие.
Предвид изложеното съдът приема,
че не е налице основание за изменение или допълване на решението в частта в
разноските и за присъждане в полза на Г.К. на възнаграждение за адвокат за
производството пред въззивния съд.
Водим от горепосочените
съображения и на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, във вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 63 от ЗАНН, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г.С.К. с искане за допълване на Решение №
360 от 02.03.2020 г. по КАНД № 114/2020 г. на АдмС – Варна в частта за
разноските, като се присъди в полза на Г.С.К. направените разноски в
производството по АНД № 4709/2019 г. на Районен съд – Варна в размер на 360
лева за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
22.11.2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: