Р Е
Ш Е Н
И Е №
2080
гр. Русе,
11.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
на 10-ти декември през две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН Й.
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4634
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”
С.А. – клон България е предявил
иск за установяване
съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на сключен
договор за паричен заем.
Искът
е с правно основание чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се
основава на твърдения, че е предоставил на ответника паричен заем по сключен
договор № CREX ***г. По
същия имало
неизпълнени задължения от страна
на ответника в размер на:
376,92 лв.- главница, договорна лихва – 63,24 лв. и законна
лихва за забава в размер на 31,22 лв. Претендирали
неизплатени задължения по договора срещу него по реда
на заповедното производство по ч.г.д.№ ***/18
г. на РРС, но
заповедта по същото била връчена
на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което претендират за установяване на задълженията му по исков
ред в размер на 376,92
лв.- главница, договорна лихва – 63,24 лв. и законна лихва за забава в размер на
31,22 лв. Прендират и за присъждане на разноските по
делото и по заповедното производство.
Ответникът С.Д.Д. е призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Назначеният му
особен представител – адв. И. И. ***, оспорва иска.
Не оспорва формирането на сумите, но оспорва подписването на договора от страна
на ответника. В подадения от него отговор на исковата молба не са изложени
други възражения и не са направени други оспорвания. В пледоарията си по
същество адв.И. поддържа тезата, че при доказано
подписване на договора от страна на ответника следва да се присъди само
главница, но не и договорна/възнаградителна лихва,
т.к. по размер месечните вноски за договорна лихва били почти толкова, колкото
тези за главница. Моли при евентуално уважаване на иска юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца да се присъди в минимален размер.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
Ищецът е клон на чуждестранно юридическо лице /КЧЮЛ/, регистриран в
България с адрес на управление в
гр.София и ЕИК *********. При справка по партидата на ищеца в търговския
регистър се установява, че извършено презгранично
сливане между чуждестранното дружество /дружеството майка на клона/ и БНП Париба пърсънъл Файненс ЕАД-София с ЕИК 13069760 като френското дружество е
приобретател на регистрираното в България, а при справка
по партидата на последното се установява, че е заличено. При това положение е
видно, че е налице универсално правоприемство при
което дружеството майка е правоприемник на дружеството с ЕИК 13069760 и като
такова е легитимирано да осъществява неговите права по договори с трети лица,
вкл. и чрез предявяване на иск от регистрирания в България КЧЮЛ. По делото е
представен такъв договор, сключен с ответника на 07.02.2017 г. Същият е с
предмет предоставяне на револвиращ потребителски
кредит и издаване и използване на
кредитна карта. Със заключението на приетата по делото графологична
е-за се установява, че договорът е подписан от ответника. В договора е уговорен
размер на кредита – 376,92 и връщане на
кредита за срок от 12 месеца и размер на 12-те погасителни вноски плюс първоначална
вноска от 20 лв. Общият размер на сумата, която следва да се върне е 460,16 лв.
Този размер не превишава лимита по чл.19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ и не са налице основания за нищожност на уговорените договорни
лихви съобразно чл.19, ал.5 от ЗПК. По делото не са представени доказателства
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, поради което
кредитополучателя дължи неплатената главница и падежиралите
договорни лихви в общ размер на 63,24 лв. Законна лихва за забава обаче не се
дължи, т.к. се претендира за съшия период, за който се претендира и договорна
лихва. При неизпълнение кредитодателят има избор да
обяви кредита за предсрочно изискуем и да търси неплатена главница, ведно със
законната лихва за забава или да изчака падежиране на
уговорените вноски, в който случай обаче не може да начислява допълнителни
лихви, извън тези, които са уговорени с договора, я може да претендира законна
лихва за забава едва от падежа на последната вноска по погасителен план. Поради
това искът за законна лихва за забава се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
Предвид частичното уважаването на иска ответникът дължи на ищеца разноски
по делото съразмерно на уважената част от иска – 93,38 % при определено юриск. възнаграждение в полза на ищеца в минимален размер.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”С.А., клон на чуждестранно юридическо лице,
регистриран в България с ЕИК *********
задължението на
С.Д.Д., ЕГН:********** за
сумата от 376,92 лв. – остатък от
неизплатената главница по договор за кредит №
CREX ***г. и за сумата от 63,42 лв. – договорни (възнаградителни) лихви по договора, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 22.02.2018 г. до окончателното
плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
установяване на дължимост на 31,22 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за периода от 20.04.2017 г. до 11.02.2018 г.
ОСЪЖДА С.Д.Д.,
ЕГН:********** да плати на „БНП ПАРИБА
Пърсънъл Файненс”С.А., клон
България, ЕИК ********* сумата в размер на 490,25 лв. – разноски по
делото и сумата в размер на 75,33 лв.
– разноски по заповедното производство по ч.г.д. №***/18 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните пред РОС.
Районен
съдия: