Р
Е Ш Е Н И Е
№ 489
град Пловдив, 06.03.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3291 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на Д.Г.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-204/12.10.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
155-00-169-5 от 14.09.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ Пловдив
В открито съдебно заседание – Д.Г.Г. чрез адв.М. поддържа жалбата.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
С обжалваното Решение №
2153-15-204/12.10.2018 г. по същество е потвърдено Разпореждане № 155-00-169-5
от 14.09.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
- Пловдив, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 10 от КСО е
постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по
чл.54а от КСО по подадено от Д.Г.Г. заявление за отпускане на ПОБ с вх.№
155-00-169/14.05.2018г.
Искането за отпускане на ПОБ е поради
прекратено трудово правоотношение, считано от 12.05.2018 г. на основание чл.
325, ал. 1, т. 4 от КТ с работодател/осигурител - ЕТ "***", с ЕИК
*********, като към заявлението са били приложени заповед за прекратяване на
трудово правоотношение и копие на част от трудова книжка.
Според приложимата материалноправна
уредба, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които отговарят и на останалите условия по чл.54“а“ от КСО.
Съгласно чл. 54а, ал. 3 от КСО ПОБ се
отпуска въз основа на подадено от лицата заявление до териториалното поделение
на Националния осигурителен институт.
Според чл.54 “л“ от КСО отпускането,
изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването,
възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се
извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани
в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията.
За да се издаде оспореното разпореждане,
се извършила проверка в ЕТ „***", приключила с констативен протокол №
КП-5-15-00456542/10.09.2018 г., като контролният орган установил, че не е налице основание за
осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО за жалбоподателя Г. при работодател -
ЕТ „***".
На този осигурител са били издадени Задължителни
предписания № ЗП-1-15-00456541/10.09.2018 г. за заличаване на подадените за Д.Г.,
данни по чл.5, ал.4 от КСО в регистрите на НАП.
Няма спор между страните, че
задължителните предписания не са оспорени от посочения осигурител/работодател в законоустановения 14
- дневен срок и са влезли в сила.
По делото се установява, чрез заявеното
с писмените бележки на страните, че по отношение на Д.Г.Г., към
14.01.2019г., подадените данни във връзка със сключеният между жалбоподателя и
посочения осигурител трудов договор са заличени.
По време на съдебното дирене се
изслушаха и показанията на свидетелката ***,
която за периода от 24.04.2018г. до 11.05.2018г. е работила заедно с Д.Г. в
кравефермата на ЕТ „***". Свидетелските показания, които кореспондират с
писмените доказателства, съдът кредитира, а и същите водят до извода, че Д.Г. е
извършвал дейност, за която е подлежал на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1,
т. 1 от КСО.
С
писмените бележки на ответника се заявява, че данни за осигуряване на
жалбоподателя Г. от ЕТ „***" за 2018г. в регистрите на НАП не съществуват.
Тази липса очевидно не е изначалната,
доколкото в развилото се административно производство има издадено Разпореждане
№ 155-00-169-1 от 16.05.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ Пловдив /л.51/, по силата на което се отпуска парично обезщетение
за безработица, считано от 12.05.2018 г. до 11.01.2019 г., като са отбелязани
осигурителен стаж след 31.12.2001 г. – 7 години и 6 месеца; размер на
осигурителен доход за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. от който е
определен размерът на паричното обезщетение за безработица – 11170,35лв.
Административният
орган е посочил, че сключеният от жалбоподателя трудов договор с ЕТ „***",
непосредствено след прекратяване на предходното правоотношение с „БМ Протекшън“ ЕООД е с цел излизане от хипотезата на чл.54“б“,
ал.3 от КСО и получаване на ПОБ за по-дълъг период и в по-голям размер.
Тези мотиви и изводи, освен че не са
подкрепени от доказателствата по делото са и в противоречие с Конституцията на
Република България, според която ….Чл. 48, ал.1 „Гражданите имат право на
труд“ и чл.48, ал.3 „Всеки гражданин свободно избира своята професия
и място на работа“.
За да обективира своите предположения и
съмнения, административният орган е извел материалноправното
основание за отказ да отпусне парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, като е приел, че жалбоподателят Д.Г. не е осигурено лице по смисъла на
чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от
ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО, в приложимата
редакция, право на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта,
не са придобили
право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл.
168 и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат
на задължително осигуряване по този кодекс или
по законодателството на друга държава,
с изключение на лицата по чл.
114а ал. 1
от Кодекса на труда.
С оглед разпоредбата на посочения нормативен
текст, релевантният факт за възникването
и упражняване на правото на парично
обезщетение за безработица в конкретния казус, е внасянето на дължимите осигурителни
вноски и надлежното отразяване на трудовия
стаж в официален документ - трудова книжка, и спор по отношение на
тези, а и на останалите предпоставки, а именно, че Г. не е придобил право на пенсия за
ОСВ, не упражнява трудова дейност и има надлежна регистрация
в Агенцията по заетостта, не се
формира между страните и се установява
от приложените доказателства по административната преписка.
Или казано с други думи, от представените
доказателства по приложената административна преписка се установява,
че в случая предпоставките по чл. 54а, ал.
1 са изпълнени
– през спорния период от 24.04.2018г. до 11.05.2018г. жалбоподателят
е бил осигуряван за всички осигурителни
рискове от ЕТ „***", а положеният трудов стаж при
този работодател е надлежно отразен в трудовата книжка.
Действително,
въз основа на формирано съмнение
във връзка с възникнало основание за осигуряване и изпълнение на условията
на чл. 10,
ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, е инициирана и извършена проверка на осигурителя ЕТ „***", приключила
с дадени задължителни предписания за заличаване на подадените
данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО за Д.Г..
Тези Задължителни предписания са изпълнени, но към
момента на издаване на оспореното
разпореждане, така и към момента на
постановяване на Решение № 2153-15-204/12.10.2018 г. същите
не представляват влязъл в сила административен
акт, с който да се установяват
факти, имащи отношение към настоящия
казус, а актът на органа не
подлежи и на предварително изпълнение по силата на
закона, нито такова е допуснато от органа.
Несъмнено обстоятелството относно установяването на действителните осигурителни доходи на Г. е от значение
за правилното решаване на въпроса,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 54б
ал. 1 КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто
от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който
са внесени или дължими осигурителни
вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да
бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния
дневен размер на обезщетението за безработица.
С релевантните факти административният
орган е разполагал, защото както се каза по-горе е издал Разпореждане №
155-00-169-1 от 16.05.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ Пловдив.
При това положение, и след като към
момента на издаване на оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане всички осигурителни вноски са били
внесени и в трудовата книжка на Г. е отразен трудовият му стаж за
посочения период, той е осигурено лице по смисъла
на чл. 10
КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и има право на
парично обезщетение за безработица, а ясна е разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 АПК, сочеща по императивен
начин релевантния момент за преценката
на съда за
съответствието на оспорения акт с материалния закон.
Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не
могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови
клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено
на страните. На същото основание страните ще могат да се позовават на
недействителност на трудовия договор само след обявяването й от съда.
Трудовите правоотношения са особен вид
договорни отношения и тяхната правна уредба почива на разпоредбите, разписани в
Кодекса на труда. Само за неуредените случаи, и то когато е налице препращаща
разпоредба, се прилага общото законодателство. В настоящия случай са налице
трудови договор в писмена форма, съдържащи подписите на страните и уредба на
елементите на трудово правоотношение.
Контролните органи на ТП на НОИ-Пловдив на
практика са задължили работодателят - осигурител да изпълни Задължителни
предписания № ЗП-1-15-00456541/10.09.2018 г. под съществуващата за него
„угроза“ да му бъде наложена глоба и/или имуществена санкция, а Д.Г. е лице извън специфичното
административно правоотношение между контролния орган и адресата на
предписанията.
По същество по този начин със стара дата
в нарушение на императивната забрана на чл.118, ал.1 от КТ се променят
съществени елементи на трудовото правоотношение, възникнало и развило се в
предходен период.
Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и Разпореждане № 155-00-169-5 от 14.09.2018 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив, поради
което същите ще следва да бъдат отменени.
При посочения изход на спора, на основание чл.
120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 300 лв. – възнаграждение за един
адвокат.
Така мотивиран, на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-204/12.10.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане № 155-00-169-5 от 14.09.2018 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ Пловдив.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, за отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по подаденото от Д.Г.Г. заявление - вх.№ 155-00-169/14.05.2018г.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Пловдив, да заплати на Д.Г.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 300 лева представляваща направените разноски по производството.
На основание чл.119 /предложение второ/
от КСО, решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: