РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 743/13.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на шестнадесети септември през две
хиляди двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР
: АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм.
дело № 273 по описа за 2022 г., констатира следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството по реда на Глава
Десета от АПК, във връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 27, ал. 7, ал. 8 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
2.
Образувано е по жалба на В.Т.К. с ЕГН: **********,***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане
№ 01-6500/3772#1 от 13.07.2020г., издаден от Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който В.Т.К. е изключена от
подпомагане и на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
е установено публично държавно вземане в размер на 3662,53 лв., представляващо
50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013.
3.
Възраженията на жалбоподателя се свеждат до твърдението, че като земеделски
производител с УРН 565432 е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 “Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ с подаване
на заявление с УИН 13/230512/63690 и оспорвам „…всички други обстоятелства,
изложени в процесния акт.“
В
представената писмена защита по същество се сочи, че поетият от К. многогодишен
ангажимент, не е прекратен с нарочен акт на административния орган.
Иска се акта
за установяване на публично държавно вземане да бъде обявен за нищожен,
респективно отменен, като незаконосъобразен и се присъдят сторените по делото
разноски.
4.
Директорът на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие” чрез
процесуалния си представител юрк. Н. е на становище, че жалбата е недопустима,
като подадена след изтичане на предвидения за това срок, а по същество за неоснователна
и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва размера на исканото от страна на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. За фактите:
5. Както се
посочи, неспорно между страните е, че бенефициентът е поел многогодишен
ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони“ с подаване на Заявление за подпомагане от 24.04.2012 г.(л.48 ), с УИН:
13/230512/63690 и УРН 565432. В заявлението, К. е удостоверила с подписа си, че
е запозната със задължението да извършва земеделска дейност върху площи с
ограничения в планински район поне пет години след първото плащане,
както и че е запозната със задължението да спазва законоустановените изисквания
за управление съобразно Регламент(ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г.
Заявените използвани парцели по ИСАК са : 78570-25-2-2 с площ от 5,20 ха. и
78570-26-2-3 с площ от 2,98 ха. в землището на с. Црънча. Подадено е и Заявление
за регистрация 2012 г. г. от 24.04.2012 г.(л.44). Относно същите два парцела, К. е
подала и Заявление за регистрация за кампания 2013 г. от 14.05.2013 г.(л.29).
Подадено
също така, Заявление за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ от 24.04.2012 г.(л.34 ), с УИН:
13/230512/63690 и УРН 565432, относно използвани парцели по ИСАК са : 78570-25-1-2
с площ от 5,12 ха.; 78570-26-3-3 с площ
от 2,44ха.и 78570-281-1-1 с площ от 0,20 ха. в землището на с. Црънча
6. Според
представената по делото справка за извършени плащания и посоченото в процесния
АУПДВ, на К. са изплатени по мярка 211, както следва :
- Първа
година от ангажимента по подадено заявление с УИН: 13/230512/63690 за кампания
2012, изплатена сума 2079.80 лв.;
- Втора
година от ангажимента по подадено заявление с УИН: 13/180613/71815 за кампания
2013, изплатена сума 1973.01 лв.;
- Трета
година от ангажимента по подадено заявление с УИН: 13/040614/75776 за кампания
2014, изплатена сума 3272.25 лв.
Общата
изплатена сума по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“, представляваща сбор от изплатеното финансово
подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента, е в размер на 7325.06 лв.
7. С Писмо
изх. № 01-6500/3772 от 27.06.2019 г.(л.26), К. е уведомена, че ДФ „Земеделие“
– Разплащателна агенция открива производство по издаване на акт за установяване
на публично държавно вземане, тъй като при извършването на административни
проверки по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2015г.,
не е заявила участие по марка 211, с което не е спазено изискването на чл. 4,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Посочено в писмото е, че в
съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., следва да
възстанови сумата от 3662.53 лв., което представлява 50% от получената субсидия
по мярката, тъй като е прекратили участие в мярка 211 след третата година от
поетия ангажимент.
Писмото е
било придружено от известие за доставяне, което е върнато на 09.08.2019 г. с
отбелязване „непотърсена“.
8. В този
хронологичен порядък, Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е издал процесния Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/3772#1 от
13.07.2020г., с който В.Т.К. е изключена от подпомагане и на основание чл. 14,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е установено публично държавно
вземане в размер на 3662,53 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума
по мярка 211 за кампании 2012, 2013.
За да
постанови този резултат, административния орган е приел, че правните последици
на установените неспазвания на изискванията по-мярка 211, уредени в чл. 14, ал.
1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., водят до това, че кандидатът В.Т.К. се
изключва от подпомагане по мярка 211 и следва да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях,
в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката.
9. Оспорения
административен акт е изпратен на неговия адресат с писмо, придружено от
известие за доставяне, което е върнато с отбелязване „Непотърсена“ от
18.08.2020 г. При това положение в администрацията е поставено уведомление по
реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, което е свалено от
определеното за това място на 09.09.2020 г.
В отговор на
нарочно направено искане, от страна на „Български пощи“ ЕАД, по делото е
постъпило писмо изх. № 516 от 01.06.2022 г.(л.68), в което е заявено, че не
разполагат с информация, кога и по какъв ред, въпросното писмо е било връчено
на адресата, поради изтичане на срока за съхранение на документите.
ІІІ. За допустимостта
:
10.
Описаните в предходната точка от настоящото решение факти и обстоятелства не са
достатъчни за да се формира еднозначен и несъмнен извод, кога, по какъв ред и
на кого точно е било връчено съобщението за постъпила пощенска пратка,
съдържаща процесния акт за установяване на публично държавно вземане. При това
положение, не е възможно да се приеме и че са били налице основания за
предприемане на процедурата за връчване на книжа по чл. 18а, ал. 10 от АПК.
Това ще рече, че в контекста на общия принцип In dubio pro reo, следва да се
приеме, че жалбата с която е сезиран съда е подадена в рамките на предвидения
за това срок и при наличието на правен интерес.
11. В случая
ще следва да се добави, че действително, според чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а според чл. 29, ал. 3 от същия
закон, Министърът на земеделието, храните и горите е компетентният
непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването по
административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани
при прилагането на този закон.
Указанието
на законодателя е ясно и конкретно – министърът на земеделието е „непосредствено
по-горестоящ административен орган“, а не орган, който упражнява правомощията
на териториален директор на Националната агенция за приходите(каквото
например пък е изричното указание в чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ).
Доколкото в
случая става реч за общо установеното право на адресата да избере, дали да
оспорва засягащият го акт по административен ред или да отнесе спор за разглеждане
и разрешаване от съда, ще следва да се приеме, че двете цитирани разпоредби от
ЗПЗП не въвеждат някаква рестрикция в избора на правния субект и не изключват
възможността, жалбата срещу АУПДВ издаден по реда на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, да
бъде отнесена направо пред съответния административен съд, независимо, че реда
за издаване и съответно за оспорване на този акт е по ДОПК.
ІV. За
правото:
12. Според чл.
27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз.
Според § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП, органи на
Държавен фонд „Земеделие“, който е и разплащателна агенция, са управителният
съвет и изпълнителният директор.
По силата на
чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и той
именно организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я
представлява. Сиреч, съобразно приложимия закон, Изпълнителният Директор
на ДФ”Земеделие” е и компетентният орган да издава актове за установяване на
публично държавно вземане, каквато в случая се явява процесната заповед.
13. Според чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д,
ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. В случая, по делото е представена Заповед
№ 03-РД/ 715 от 27.06.2017г на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с
която, такива правомощия са делегирани на заместник изпълнителния директор Петя
Славчева.
Тоест, обжалваният от К. Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/3772#1 от 13.07.2020г.
е издаден по предвидения за това процесуален ред, от снабден с необходимите правомощията
орган на администрацията.
14. Според чл. 3, § 1, т. 1 и 2 от Регламент(ЕО) № 65/2011 на Комисията от
27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол,
както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на
развитието на селските райони, държавите-членки предвиждат подходящи процедури
за подаване на заявления за подпомагане, като за мерките с многогодишни
плащания бенефициерите подават искане за годишно изплащане.
15. Съобразно
националното право, в чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., кандидатите за подпомагане по реда на тази
наредба са длъжни да: подават заявление за подпомагане с декларирани площи в
съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно
плащане.
Според чл.
4, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., земеделските стопани, подали първо
заявление за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 по ПРСР 2007 – 2013 год.,
преди 1 януари 2014 г. трябва да подават заявления за подпомагане, съответно по
подмярка 13.1 „Компенсационни плащания в планински райони“ и подмярка 13.2. „Компенсационни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ от
Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., най-малко 5
години от първото компенсаторно плащане.
Според чл. 8
от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., заявления за подпомагане по мерките, посочени
в чл. 1, ал. 1, се подават съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания,
а според чл. 4, ал. 1 от тази наредба, заявленията се подават през периода от 1
март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Когато 15
май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в
първия следващ работен ден.
16. Сиреч,
крайният срок в който К. е следвало да подаде заявление за плащане за 2015 г. е
15.05.2015г. По делото няма съмнение и спор, че такова заявление за плащане не
е подавано от жалбоподателя, включително и към настоящия момент. Каквито и да е
данни или доказателства в противната насока не се заявиха и не се представиха в
настоящото производство.
При това
положение, заявеното в жалбата възражение, следва да бъде определено просто
като твърдение, което не е основано на конкретни доказателства.
С оглед
заявеното в писмената защита становище, следва да се добави, че нормите
регулиращи условията и реда за прилагане
на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони“, не предвиждат издаването на нарочен административен акт за
прекратяване на поетия от бенефицира многогодишен ангажимент, като необходима
предпоставка за изпълнение на установеното в закона задължение, Разплащателна
агенция да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. В този смисъл,
наличието на фактическия състав, с проявлението на който, като правна последица
закона свързва възникването на задължение за правния субект да възстанови
съответната парична сума, може и следва да бъде установено именно в
производството по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
както това е сторено и в конкретния казус.
17.
Съобразно, чл. 5, § 1 и § 2 от Регламент(ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27
януари 2011 г., в случай на извършване на недължимо плащане, бенефициерът
възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2,
като лихва се начислява за периода, изминал от посочения в нареждането за
възстановяване краен срок за плащане от страна на бенефициера, който срок не
надвишава 60 дни, и датата или на плащането, или на прихващането.
Съответно в
чл. 14, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е предвидено, че земеделски
стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия
петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките, както следва: след третата година - 50 %.
Този именно
нормативен ред е приложен в случая от административния орган
V. За
разноските:
18. С оглед
изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал.8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за правната помощ (обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г.), настоящият състав
определя възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Ето защо,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на В.Т.К. с ЕГН: **********,***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/3772#1 от
13.07.2020г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който В.Т.К. е изключена от подпомагане и на основание чл. 14,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е установено публично държавно
вземане в размер на 3662,53 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума
по мярка 211 за кампании 2012, 2013.
ОСЪЖДА В.Т.К. с
ЕГН: **********,***, да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, гр. София сумата
от 100,00лв.(сто лева), представляващи възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщението за постановяването му.
Административен
съдия : /п/