Р Е Ш Е Н И Е
№344
гр. Пловдив, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І състав в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.
като разгледа докладваното от Председателя
адм. дело № 2631 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 159 от 25.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно
вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Разрешително
№ 31510133 от 23.12.2008 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2013
г. – 31.12.2017 г. в размер общо на 751 лева и лихва за забава в размер общо на
250,31 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на
закона, а административният орган е допуснал съществени нарушения на
процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са
довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности, неправилно са изчислени
главницата и лихвите, както и неправилно са посочени правните основания за
издаване на акта. Моли да се отмени оспорения АУПДВ, алтернативно – да бъде
изменен. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли, като неоснователна, по доводи, подробно
изложени в представените по делото писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149
ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че с разрешително № 31510133 от 23.12.2008 г. на директора на БДИБР
,на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е предоставено правото на
водовземане от подземни води,
посредством каптирани естествени извори „Двата чучура“ и „Леновете“,разположени
на територията на имоти №№045041 и 065139 в землището на с.Ситово,Община
Родопи,област Пловдив,с цел на водовземането-за питейно-битов водоснабдяване на
с.Ситово,с разрешен годишен воден обем – 17 345 куб.м, със срок на
действие на разрешителното – 25 години от влизането му в сила.
За използваните годишни водни количества по издаденото
разрешително № 31510133 от 23.12.2008 г. са подадени справки и декларации по чл.194б от
ЗВ от *** на „Водоснабдяване и канализация“ ООД/л.57 и сл./, както следва: добито
през 2013г. количество подземна вода -7680,00 куб.м; добито през 2014г. количество
подземна вода-7580 куб.м.; добито през 2015г. количество подземна вода-6680 куб.м.; добито през 2016г. количество
подземна вода-7010 куб.м. и добито през 2017г. количество подземна вода-8620
куб.м.
С Констативен протокол /КП/ № ПВ1-210/08.08.2017 г. (л.106)
е обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по
разрешително № 31510133 от 23.12.2008 г.
, с който е констатирано, че за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. дружеството е представило в БДИБР справки и
декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода, както се посочи
по-горе, и дължима годишна такса за този период в размер на 1 053,80 лв.,
изчислена съгласно чл.10 ал.2 т.1 от Тарифата за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект и за замърсяване, приета с
ПМС № 177/24.06.2011 г., обн., ДВ., бр.50 от 01.07.2011 г., изм., ДВ, бр.3 от
10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г. /отм./, определяща единичната цена в
размер на 0.02 лева за всяка една от годините
С констативен № ПВ1-087 от 16.05.2018 г. (л.109) е
обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по разрешително
№ 31510133 от 23.12.2008 г., с който е
констатирано, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. дружеството е
представило в БДИБР справка и декларация по чл.194б ЗВ за общо добито
количество подземна вода за 2017 г. – 8 620 кум. м. и е определена дължима сума
в размер на 172,40 лв., определена съобразно разпоредбата на чл.11 ал.1 и чл.12
ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г.,
в сила от 01.01.2017 г., изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.; Решение № 9920 на ВАС на
РБ от 19.07.2018 г. - бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г., при
която единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за
обществено питейно-битово водоснабдяване е също 0.02 лв./куб. м.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-365 от 07.06.2019
г. (л.45 и сл) „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати
доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194 ал.1
т.1 б.“б" ЗВ като титуляр по разрешително № 31510133 от 23.12.2008 г.. за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., в размер на 751,40 лева, ведно с дължимата лихва
за периода на забава. В поканата е включено и уведомление, че при неплащане на
дължимите такси ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
На основание чл.26 от АПК, с уведомление за започване
на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
изх. № ПО-02-365(1) от 25.06.2019 г. (л.43) ***т на „ВиК“ ЕООД е уведомен, че
на основание чл.26 във връзка с чл.34 от АПК започва процедура по принудително
събиране и се дава 3-дневен срок от получаване на уведомлението за запознаване
със събраните доказателства в административното производство по установяване на
публичното държавно вземане за дължимите и незаплатени от дружеството такса за
водовземане от подземни води за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 159 от 25.07.2019 г.(л.10 и сл.), предмет на настоящото съдебно
производство, е установено по основание и размер задължението на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по
разрешително № 31510133 от 23.12.2008 г.. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017
г. в размер на 751,40 лева и лихва за периода на забава в размер на 250,31
лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по
сметката на БДИБР тези такси.
Актът е предявен на дружеството-жалбоподател с писмо
изх. № ПО-02-365(5) от 26.07.2019 г. (л.9). Жалбата пред настоящата инстанция е
депозирана чрез БДИБР- Пловдив на 05.08.2019 г.
В хода на съдебното производство не се представят нови
доказателства. Към жалбата са
представени 25 броя преводни нареждания за заплатена такса водоползване,без да
е конкретизирано по кои разрешителни са тези плащания и за кои обекти.
При така установените факти съдът намира, че
оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна
или изменение.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата
на чл.195б ал.1 и ал.2 във връзка с
чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ във връзка с чл.194 ал.2 от ЗВ във връзка с чл.166 от ДОПК и съответните тарифи за таксите за
правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в
предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл.59 ал.2 т.1-8 от АПК.
Не се споделя възражението, че в административното
производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане,
която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на
чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в
пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения
и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично
отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения
акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови
писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е
единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за
преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът
намира, че дори и в производство по издаване на оспорения акт да не са спазени
всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да се
квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не е
бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения,
всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били
изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е
нарушение на процедурата.
Съгласно чл.195б ал.2 от ЗВ актът се съставя въз
основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В
съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа
на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации
по чл.194б ЗВ за периода 2013 г. – 2017 г., поканата за доброволно изпълнение и
констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Т.е., противно
на твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на
установените за неговото издаване административнопроизводствени правила.
Не се споделя също възражението за нарушение на
формата на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени, както
времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за
водовземане, така и размерът на задълженията, като са посочени фактическите и
правните основания за издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане,
мястото на водоползване и вида на водоизточника според настоящия съдебен състав
не съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което да
води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта са посочени
разрешителните за водовземане, въз основа на които са определени публичните
задължения; самото разрешително № 31510133 от 23.12.2008 г .също е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото
разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички
елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото
на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл, от една страна, не е
налице непълнота или нарушение на изискването за форма, а, друга -
неоснователно е възражението, че в акта не е конкретизирано мястото на
водоползване
Неоснователно е възражението на жалбоподателя и в
насока сгрешени времеви периоди за така определените задължения, тъй като
точно, ясно и конкретно същите са определени в акта. Ако жалбоподателят е имал
предвид, че в КП № ПВ1-210/08.08.2017 г. са посочени и предходните периоди
2011, 2012, то на стр.3 от АУПДВ № 159/25.07.2019 г. е посочено, че: „Постъпвали
са плащания по банковата сметка на БД ИБР,като дължимата сума за периодите
0101.2011г.-31.12.2012г по процесното разрешително е заплатена от страна на „В
и К“ЕООД, т.е. очевидно е, че за тези предходни периоди дружеството е изплатило
задълженията си.
Размерът на задълженията отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа
да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество
справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества
съдът не констатира разлики. Следва да бъде изрично посочено, че справките за
ползвания годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в приложението към КП №
ПВ1-210/08.08.2017 г. и КП№ ПВ1-087 от
16.05.2018 г. и въз основа единствено на тези, декларирани от самото дружество
количества, са изчислени задълженията по години. В този смисъл е без правно
значение, съществува ли на място при каптираните извори водомер, дали този
водомер работи и дали декларираните количества съответстват на данните от
водомера, доколкото това са действия на самото дружеството, които
административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните
задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото
дружеството данни.
Съгласно чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ (действаща разпоредба,
ДВ,
бр.61 от
2010 г.) водоползвателите – титуляри на
разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните
води, а при хидротехнически подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално
ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в
разрешителното условия.
В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представян в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително, освен установените от служителя на БДИБР в КП №
ПВ1-210/08.08.2017 г. и КП№ ПВ1-087 от
16.05.2018 г., въз основа на подадената от самото дружество информацията, която
е намерила отражение и в оспорения акт.
Неоснователни са възраженията по отношение на
определения размер на публичните задължения, доколкото цената на правото на
водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 от ЗВ, които за
процесния период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения
на дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (отм., в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.),
и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
в сила от 01.01.2017 г. И в двете тарифи (чл.10 ал.2 т.1 от отменената тарифа и
чл.12 ал.2 т.1 от новата тарифа) единичният размер на таксата за водовземане от
подземни води за питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м. Видно от таблиците по
цитираните два текста е налична разпоредба по т.1 и в двете тарифи.
Съгласно чл.194 ал.1 б.“б“ от ЗВ за правото на
използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а
съгласно чл.194 ал.2 от ЗВ таксата по ал.1 т.1 се определя на база отнетия обем
вода. Разпоредбата на чл. 194 ал. 6 от ЗВ указва, че размерът на таксите от
вида на процесната, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане, се
определя с тарифа на Министерския съвет. Съгласно чл.3 ал.1 от отменената
тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на
водата, а съгласно чл.3 ал.1 от действащата от 01.01.2017 г. тарифа, таксите за
водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на
отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за
водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а от ЗВ.
Съгласно чл.11 ал.1 от Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отменен 01.01.2017
г.), таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се
определя по следната формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата
такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата - лв./куб. м; W - размерът на
иззетия обем наносен материал - куб. м. А съгласно чл.11 ал.1 от Тарифата, (в
сила от 01.01.2017 г.), таксата за водовземане от подземни, включително
минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане с цел
електропроизводство от водноелектрическа централа, се определя по следната
формула: Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е –
единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
отнетата вода, съгласно таблиците по чл.12 – в лв. /куб. м; W – размерът на
отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м;
размерът на разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб.м.
Доколкото в случая се касае за водовземане от подземни
води, приложимите разпоредби в случая са тези на чл.10 ал.2 от отменената
тарифа и на чл.12 ал.2 от действащата от
01.01.2017 г. тарифата, съгласно който единичният размер на таксата за
водовземане от подземни води за обществено питейно-битово води е в размер на
0,02 лв. /куб. м. С прилагането на този алгоритъм дължимата такса се получава
от произведението на единичния размер на таксата - лв. /куб. м. и размера на
ползвания през годината воден обем, колкото е приел и административният орган с
оспорения акт.
Именно по този начин са определени задълженията на
жалбоподателя – на база на декларирания от самото дружество годишен обем на
водовземане и съответния единичен размер на таксата, която за целия период от
2013 г. до 2017 г. е 0,02 лв./куб.м независимо от приемането на нова тарифа.
На следващо място, и в двете тарифи единичният размер
на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0.02 лв.,
и в двете тарифи във формулата за определяне на таксата не се включва
корекционен коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния
обект, така, както е по отменената тарифа, поради което дори да е посочено
неправилно правното основание, то самият размер на таксата е правилно
определен.
Съгласно чл.194б ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни представят информация за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и съдържащ данните съгласно тарифата по чл.194 ал.6, въз основа
на които се определят таксите. Дружеството-жалбоподател е изпълнило това
задължение с подадените към БДИБР справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В подадените декларации по
чл.194б ал.1 от ЗВ са посочени и размерите на дължимите такси за водоползване
по години, като размерът им е идентичен с установения от административния
орган. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя
за неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат
такси за водовземане.
В оспорения акт са посочени периодите по години и
размерите на главницата и лихвата за забава, както и общият период на
задължението – 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., общият размер на главницата – 751,40
лв., общият размер на лихвите – 250,31 лева.
Неоснователно е възражението и в насока, че неправилно
административният орган е употребил терминът „водовземане от подземни“ и това е
така, тъй като, в конкретния случай, според Разрешително № 31510127 от 19.12.2008
г., водният обект е протерозойски водоносен хоризонт, а според т.6 на §1 от ДР
на ЗВ (действаща разпоредба, ДВ, бр.61 от 2010 г.) "водоносен
хоризонт" е един или повече водонаситени геоложки пласта/слоя или
тектонски нарушена зона, имащи обща хидравлична свързаност, достатъчна
порестост и водопропускливост, позволяваща приток и черпене на значителни
количества подземни води. Аналогична е разпоредбата на т.6 и в действащата
разпоредба - ДВ, бр. 58 от 2015 г., а именно:
- "водоносен хоризонт" е един или повече слоеве от скали или други
геоложки пластове, разположени под повърхността, които имат достатъчна
порестост и водопропускливост, позволяваща значителен поток или черпене на
значителни количества подземни води.
От своя страна, §1 т.14 от ДР на ЗВ указва, че
"извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или
напорно изтичане на подземни води на земната повърхност, а според тълковния
речник, „каптаж“ е съоръжение за улавяне на подземни или изворни води или за
изваждане на газ от земята при запазване на качествата им. Или иначе казано,
касае се подземни, предвид разпоредбата на §1 т.24 от ЗВ, според която,
"подземни води" са всички води, намиращи се под повърхността на
земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове.
Неоснователни са възраженията за недължимост на
законната лихва за забава. Съгласно чл.15 ал.1 от отменената тарифа от 2012 г.
и чл.21 ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2013 г. – 2017 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на
водовземане, е достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е
необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да
издава нарочен акт.
Що се отнася до размера на законната лихва, той също е
правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който
установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
частично плащане на задълженията. Действително, по административната преписка
са приложени 25 бр. платежни нареждания, от които се установява, че заплащана
такава такса за 2011, 2012 и 2013 г., но, от една страна, част от тях касаят
предходни периоди, а, от друга страна,
по нито едно от представените платежни нареждания не може да се установи по кое
разрешително е заплатена такса водовземане, тъй като такива данни липсват.
Нормата на чл.194б
ал.4 от ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г.,
и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата дирекция
не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра на разрешителното за
размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата
следва да бъде заплатена, поради което неоснователно и недоказано е твърдението
за нарушение на процедурата, направено в жалбата в тази насока.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя и в
насока погрешно посочване ,че водоснабдяване
е за с.Брестник. Очевидно е, че
се касае до техническа грешка.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивиран
писмен акт, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните
норми, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и претенциите на жалбоподателя
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Затова и на основание чл.172 ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, I състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от *** С.Л.Н., против (АУПДВ)
№ 159 от 25.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в
полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Разрешително № 31510133 от
23.12.2008 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2017 г. в размер общо на 751 лева и лихва за забава в размер общо на
250,31 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ :