Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и седми април
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 7255 по
описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Р.Ю.Д. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 14.04.2018
г., около 10,50 часа в гр.София, по бул. „Драган Цанков“, с посока на движение
от бул. „П.Яворов“ към бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“, А. С. Н. управлявал
л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег.
№ ********На кръстовището с ул. „Добри Войников“, поради движение с
несъобразена скорост, реализира ПТП в намиращия се пред него л.а.м. „Опел Зафира“ с рег.№ *******, управляван от ищцата с поставен
предпазен колан. Твърди се, че водачът Н. нарушил правилата за движение по
пътищата и станал причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост
причинил на ищцата следните телесни увреждания: оток в лява парието-темпорална
област, три прекъсвания на паренхима на бъбрека с
налични белези, лъжливо виждане на дясното око, травматична манулопатия
на двете очи, намалено зрение. Твърди се, че ищцата била прегледана в ИСУЛ и
след извършване на прегледи и консултации насочена за наблюдение при личния
лекар. Поради продължаващо главоболие и влошено зрение, на 21.05.2018 г. е
прегледана от офталмолог в медицински център, където й е поставена диагноза:
травматична манулопатия на двете очи. Поради наличие
на кръв в урината на 04.06.2018 г. ищцата е прегледана и от нефролог,
където й е поставена диагноза: травма на бъбрек. Поддържа се, че състоянието на
ищцата е свързано със силни болки и страдания: изпитвано продължително време
главоболие и намалено зрение, налагащо приемане на силни болкоуспокояващи
медикаменти, което води до бърза уморяемост и
непълноценност. Твърди се, че претърпените от ищцата болки и страдания по време
на ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понася от 14.04.2018 г. и
негативното отражение, което тези травми дават в продължителния процес на
оздравяване водят до срив на самочувствието на ищцата и тежък психически шок.
Поддържа се, че управляваният от А.
С. Н. л.а.м. „Хонда Сивик“
с рег. № *******има договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен с ответното дружество с полица № BG/02/117002226313,
валидна от 11.08.2017 г. до 10.08.2018 г., прекратена на 25.05.2018 г.
Поддържа се, че с молба вх.№
ОК-24776/11.01.2019 г. до ответника ищцата е поискала изплащане на обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, но до настоящия момент такова не е
изплатено.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 14.04.2018 г. в гр. София, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Хонда Сивик“
с рег. № *******, застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/117002226313, валидна от 11.08.2017
г. до 10.08.2018 г., прекратена на 25.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.04.2019 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно
упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.
Оспорва иска изцяло по основание
и размер.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от пострадалата с твърдението, че
същата е била без поставен предпазен колан. Твърди, че ищцата не е пострадала в
ПТП описано в исковата молба.
В срока по чл.372 ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с
която оспорва всички твърдения в отговора на ответника, поддържа всичките си
заявени с исковата молба доказателствени искания.
Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът не депозира допълнителен отговор, а само списък по чл.80 ГПК, ведно
с договор за правна помощ с оглед разноските пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска чрез своя процесуален представител. Адвокат О.
претендира адвокатско възнаграждение определено от съда по реда на чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по
отношение претендираните от ответника разноски.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска като
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Претендира направените по
делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От приетите по делото протокол за
ПТП № 1699311 от 14.04.2018 г., административно-наказателна преписка по АУАН №
568697/14.04.2018 г. и НП № 18-4332-008203/17.05.2018 г., както и от
неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 14.04.2018 г.
около 10,50 часа в гр. София, движейки се по бул. „Драган Цанков“ в посока от
ул. „Митрополит Кирил Видински“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, л.а.м.
„Опел Зафира“ с рег. № ******* е предприел завой на
ляво за навлизане в платното за движение на ул. „Добри Войников“, навлизайки в
първата спрямо посоката му лента за движение предназначена за движение на ППС в
обратна посока, като в даден момент водачът на автомобила, най-вероятно е спрял
за да пропусне движещите се в обратна посока автомобили. В същия момент водачът
на л.а.м. „Хонда Сивик“ с
рег. № *******, поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост е
осъществил удар с предната си част в задната лява част на лек автомобил „Опел Зафира“, от който удар автомобилът е започнал да ротира около масовия си център в посока обратна на часовниковата
стрелка.
Вещото лице сочи, че причината
довела до настъпване на процесното ПТП са
субективните действия/бездействия на водача на л.а.м. „Хонда
Сивик“, който не се е съобразил с посоката на
движение и маневри извършени от водача на лек автомобил „Опел Зафира“.
Между страните не е било спорно, че
управляваният от А. С. Н. л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег. № *******е имал договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество с полица №
BG/02/117002226313, валидна от 11.08.2017 г. до 10.08.2018 г., прекратена на
25.05.2018 г.
От приетата по делото СППЕ се
установява, че претърпяната от ищцата психотравма,
каквато представлява пътната злополука, е довела до разстройство в адаптацията.
При ищцата е възникнала невротична симптоматика, която е нарушила обичайното й
психично и социално функциониране за известен период. Внезапното възникналото стресогенно събитие, е довело при ищцата до негативни
емоции на гняв и вина, както и ограничаване на кръга от интереси, на моменти
усещане за безразличие, песимизъм, мрачност, уединение, изолираност, вследствие
желание да избегне разочарование и адаптивни затруднения в междуличностови
контакти на фона на хиподепресивна предиспозиция у сензативна
личност. При ищцата невротичната симптоматика е компенсирана, но се установяват
анамнезни данни за страхови
преживявания в определени ситуации и известна личностова
промяна с адаптивни затруднения в междуличностовите
контакти.
От приетата по делото СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р М. се установява, че ищцата е с висока степен на
късогледство от детски години. В прегледа непосредствено след ПТП не е
отбелязана очна травма, няма офталмологична
консултация, няма рентгенови данни за счупване на черепни кости. При прегледа
извършен от вещото лице, зрението на двете очи с изкуствени вътреочни лещи и корекционни очила е със стойностите както преди травмата.
Вътреочното налягане е нормално. Имплантираните лещи лежат добре, на място.
Зрителните нерви са бледи, с миопични промени, макулите са без рефлекс, без травматични видими увреждания.
От заключението на приетата по
делото комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че ищцата и по време на
произшествието е била с правилно поставен предпазен колан. При установения
механизъм на ПТП, тялото на возещ се на предна лява седалка полита при
инициалния удар назад и наляво. При този удар назад и наляво, е напълно
възможно главата на пътник на предна седалка да се удари в части от интериора
на автомобила отзад и в ляво с правилно поставен предпазен колан.
От приетата по делото СМЕ на
вещото лице д-р П.П. се установява, че хематурията може да се обясни с наличните в левия бъбрек на
ищцата конкременти. От сътресението при инцидента,
най-вероятно конкрементите са се раздвижили и са
предизвикали кървене и най-вероятно са изхвърлени, затова при второто
изследване не са визуализирани. Вещото лице установява, че цикатрикси
в паренхима е почти невъзможно да се образуват,
защото увредите би трябвало да са по-дълбоки, а това би довело до обилно ретроперитонеално кървене и следователно до оперативно
лечение. Цикатриксите остават постоянно. Вещото лице
и при прегледа на ищцата не е установил такива, за това я помолил да си направи
компютърна аксиална томография, защото при това
изследване най-добре ще се видят, ако има такива. Но такова изследване ищцата
не си е направила.
При разпита си в съдебно
заседание вещото лице д-р П. установява, че няма такава травма, която да увреди
паренхима на бъбрека. Травмата е хематурията.
Пред настоящата съдебна инстанция
е разпитан свидетеля Б.Й.К.-син на ищцата, който установява, че видял майка си
след произшествието, вечерта, когато се прибрала вкъщи и му казала. Имала болки
в главата. Споменала, че й се гади, че има кръв в урината, както и че има проблем
със зрението в смисъл, че не вижда и зрението й е отслабено. Ищцата била много
обезпокоена от случилото се и не искала да излиза, не ходела и на работа.
Най-вече се оплаквала, че не може да прочете някои работи и викала сина си-той
да ги чете. Преди произшествието ищцата имала проблеми със зрението и била
оперирана, но била добре. След произшествието се оплакала, че не вижда добре.
След злополуката ищцата се променила, отдалечила се от приятели. И до
ден-днешен има проблеми с карането на колата. Опитва се да кара, но не е
уверена в себе си, получава стрес по време на каране. Преди произшествието карала
доста по-уверено. Много се затворила, започнала да има търкания с колегите си и
с приятели, и въобще никъде не искала да излиза като цяло.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустим.
На 11.01.2019 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред ответното
дружество, като в законоустановения тримесечен срок
по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 11.04.2019 г. ответникът не е заплатил
застрахователно обезщетение.
Искът е предявен в съда на 03.06.2019 г. и в този смисъл се явява
процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 14.04.2018
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата.
Установява се, че с поведението си водачът А. С. Н. е нарушил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като управлявал превозно средство
със скорост на движение не съобразена с характера и интензивността на
движението, което го е лишило от възможността да спре пред видимо препятствие. Не
е спазил и задължението си да управлява превозното средство с такава скорост,
която да му позволи да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението, което е и единствената причина за
настъпване на произшествието, в пряка причинна връзка от което ищцата е
получила следните увреждания: невротична симптоматика, която е нарушила обичайното й психично и социално
функциониране за известен период, негативни емоции на гняв и вина, както и
ограничаване на кръга от интереси, на моменти усещане за безразличие,
песимизъм, мрачност, уединение, изолираност, вследствие желание да избегне
разочарование и адаптивни затруднения в междуличностови
контакти на фона на хиподепресивна предиспозиция у сензативна
личност, хематурия, резултат от сътресението при
инцидента, при което наличните в левия бъбрек на ищцата конкременти
са се раздвижили и са предизвикали кървене, подкожен кръвоизлив в
слепоочно-теменната /парието-темпоралната/ част на
главата в дясно. Не се установи и не се доказа причиняване на очна травма.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Неоснователно е
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Безспорно по делото се
установява, че ищцата е управлявала л.а.м. „Опел Зафира“
с рег. № ******* с правилно поставен предпазен колан.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 20 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла сравнително
не тежки телесни и психологични увреждания, които са причинили болки и страдания
за сравнително кратък период от време, че няма трайни последици от получените
травматични увреди. При определяне размера на застрахователното обезщетение
съдът съобразява обстоятелството, че ищцата не е постъпвала за болнично
лечение, не са провеждани оперативни интервенции, не е имала периоди от време,
в които да е напълно зависима от чужда помощ за елементарни битови нужди.
При определяне на дължимия размер
на застрахователното обезщетение, съдът съобразява и обстоятелството, че невротичната
симптоматика при ищцата е компенсирана, но се установяват анамнезни
данни за страхови преживявания в определени ситуации
и известна личностова промяна с адаптивни затруднения
в междуличностовите контакти.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от датата
на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която в
случая е 11.01.2019 г., но доколкото ищцата претендира лихва, считано от
12.04.2019 г., то съдът я присъжда именно от тази дата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е направила разноски в общ
размер на сумата от 2600 лв., от която: 1600 лв.-внесена държавна такса и 1000
лв.-депозит вещи лица. От общата сума от 2600 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1300
лв., съответстваща на уважената част от иска.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 21.06.2020 г. адвокат В.В.О. е
осъществявал безплатна правна помощ на ищца на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат О. адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Изчислено
по горния начин минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1730
лв. От тази сума на адвокат О. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 865 лв., която сума е съответна на уважената част от исковете /20 000 лв./,
съответно 1038 лв. с ДДС, предвид представените по делото доказателства, че
адвокат О. е регистриран по ЗДДС.
Предвид определения минимален
размер на адвокатското възнаграждение, основателно се явява възражението по
чл.78, ал.5 от ГПК на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. без ДДС, поради което съдът го
намалява до неговия минимален размер от 1730 лв. без ДДС, предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото.
При това положение ответникът е
направил разноски в размер на 2076 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 400
лв.-депозити вещи лица. От общата сума от 2476 лв., ищцата ще следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 1238 лв., съответстваща на
отхвърлената част от иска.
Водим от горното, Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Р.Ю.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат В.В.О. сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди
лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й увреждания, които са в
причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 14.04.2018 г. в гр. София,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег. № *******, застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/02/117002226313, валидна от 11.08.2017 г. до 10.08.2018 г., прекратена на
25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.04.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лв./-разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20
000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000
лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,***
адвокатско възнаграждение в размер на 1038 лв. с ДДС /хиляда тридесет и осем
лв./.
ОСЪЖДА Р.Ю.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат В.В.О. да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 1238 лв. /хиляда двеста тридесет и осем лв./
разноски в настоящото производство.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищцата могат да бъдат преведени от ответника по следната сметка с титуляр Р.Ю.Д.:
IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: