№ 893
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110200983 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
ЕВГ. Н. Г. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-005841 /
10.02.2022г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което са му
наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба"в размер на
200 лева, на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба”
в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата се сочи, че постановлението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, че е постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН, че при определяне на
санкцията не е била взета предвид разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и др. Поради
тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въз. Г. , редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Д. изразява становище, че в хода на
производството не е безспорно установена причината , поради която водачът на
тролейбуса е използвал рязко спирачки, че след като записът от превозното средство не
е бил запазен не може да се установи какво се е случило в конкретния пътен участък и
др.Навеждат и доводи за неправилно приложение на материалния закон по отношение
на второто нарушение, описано в акта и постановлението.Поради това и адв.Д. пледира
за цялостна отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които е изложено становище, че постановлението е правилно,
обосновано и законосъобразно и се иска то да бъде потвърдено.Направено е и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за евентуална
1
прекомерност на поисканото от другата страна адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2021г. св.М.К. управлявал тролейбус № 327 по линия № 88, в посока
кв.“Аспарухово“.Около 10.05ч. той се намирал на кръстовището между
бул.“Сливница“ и „Андрей Сахаров“.В тролейбусът имало доста пътници.Превозното
средство се движело в дясната пътна лента.При преминаване през кръстовището св.К.
видял, че лек автомобил рязко навлиза от лява в дясна пътна лента и за да предотврати
настъпването на пътно-транспортно произшествие, рязко натиснал спирачката.В
следствие на това две пътнички в тролейбуса паднали и получили наранявания.Между
двете превозни средства нямало съприкосновение, като автомобилът, който навлязъл в
дясната пътна лента „ премигнал“ с аварийните светлини и продължил движението
си.Св.К. видял, че в салона са паднали хора, спрял и подал сигнал на тел.112.На място
пристигнал медицински екип, като се установило, че са пострадали П.Н. на 71г., която
получила контузия на ляво коляно и глава и И.Г. на 15 години, която също била с
контузия на глава.
За случилото се бил подаден сигнал и на органите на сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Варна.На място пристигнали св.С. С. и негов колега, които разговаряли с
кондукторката в тролея.Разбрали, че автомобил от лява лента внезапно навлязъл пред
тролея, който бил в дясна лента, че водачът на тролейбуса набил по-рязко спирачки и
пътничките паднали. След това полицейските служители прегледали видеозаписите от
тролейбуса и видели, че л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № В 89 13 СР, навлиза в дясната
пътна лента.След справка се установило, че собственик на автомобила е въз.Г.. Той бил
установен в дома си около 14.30ч., като потвърдил, че е преминал през този пътен
участък, но не е разбрал да е участвал в ПТП.Въз.Г. написал и саморъчни обяснения, в
които също потвърдил, че около 10.00ч. е преминавал през кръстовището на
„Техникумите“, движейки се в лявата лента, като колите, които били пред него рязко
спрели и той влязъл в дясната лента, която се освободила от завиващ на дясно
автомобил.Не разбрал, че тролеят, който се движел в дясната лента е толкова близо и
че ще се наложи да спре рязко, както и че от това спиране са пострадали пътници.
Писмени обяснения били снети от св.К. и пострадалите пътници, а полицейските
служители изготвили докладна записка за установените от тях при проверката
обстоятелства.
На 13.09.2021г. св.С. съставил против въз.Г. акт за установяване на нарушение за
това, че от лява пътна лента за движение направо внезапно навлиза в дясна пътна
лента, като не пропуска движещият се по нея тролейбус с № 327, чийто водач използва
рязко спирачки за да избегне удар, в следствие на което падат две от пътничките в
тролейбуса и получават контузии, а водачът не спира за да установи последиците от
ПТП.Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.25 ал.2 от ЗДП и чл.123 ал.1
т.1 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани. Бил съставен и констативен протокол за
ПТП с пострадали лица.
На 04.02.2022г. св.С. изготвил докладна записка, в която посочил, че при
изписване на акта е допуснал техническа грешка за чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП, като
следвало да се счита,че нарушението е по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДП.На 08.02.2022г.
той изготвил нова докладна записка, в която посочил, че във връзка със съставения акт
е посетил депото на „Градски транспорт“ за изземване на записа от тролейбус №
327.На място, след разговор с механик, станало ясно, че записите се пазят за срок от 16
2
дни и такъв вече не може да бъде предоставен.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на 10.02.2022г.
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с
което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации в акта .Действията на въз. Г. отново били квалифицирани като такива по
чл.25 ал.2 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП. За първото нарушение на въззивника
на основание чл.179 ал.2 в ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лв., а за това по чл.123 ал.1 т. 1 от ЗДП на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП-„Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. С. С. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че свидетелят първоначално е
разговарял с кондукторката и друг свидетел на инцидента, а в последствие е изгледал
записа от камерите в тролейбуса.Именно от него е установил марката и номера на
автомобила, който е навлязъл рязко пред тролейбуса от лява в дясна лента, както и
неговия собственик.Св.С. посочи още, че между двете превозни средства не е имало
нито сблъсък, нито съприкосновение, както и че при разговор с въз.Г., последният е
потвърдил , че действително е минал от там, но не е разбрал, че е възникнал инцидент.
Като свидетел бе разпитан и св.М.К.-водач на тролейбуса, чиито показания като
последователни, непротиворечиви и логични съдът кредитира изцяло.От тях се
установи, че автомобилът рязко е преминал от лява в дясна лента и че св. К. е
употребил рязко спирачката, за да не настъпи удар между двете превозни средства, в
следствие на което в салона имало паднали пътници.Свидетелят посочи, че не е видял
какъв е автомобила в момента, а в последствие не присъствал когато полицейските
служители преглеждали записа.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0819-005841 /10.02.2022г. е издадено от
компетентен орган- от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи . То
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН и
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на въз.Г. нарушение
са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. При предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН въз. Г. не е направил или депозирал възражения, които да се нуждаят от
разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Посочени са нарушените материално
3
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. По никакъв
начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и че възраженията в тази насока са неоснователни.
По пункт 1 от наказателното постановление:
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира
авторството на нарушението за безспорно установено.Действително , св.К. не е
обърнал внимание на индивидуализиращите белези на превозното средство, което е
навлязло рязко пред него.Безспорно е също така, че записът от камерите в тролейбуса
не е бил запазен, както и че е бил възприет единствено от полицейските служители и в
частност от св.С..Той обаче именно по този начин – след запознаване със
съдържанието на записа, е установил вида, марката и номера на превозното средство, а
в последствие и неговия водач- въз.Г., за което е изготвил и докладна записка,
приложена по делото.Въз.Г. от своя страна, в изготвените саморъчни обяснения, е
потвърдил, че е преминал по този пътен участък и че действително е навлязъл от лява в
дясна лента, като посочил, че в момента не разбрал, че тролея е толкова близо. Тези
писмени и гласни доказателства са достатъчни да обосноват извод, че именно въз.Г. е
управлявал л.а. „Фиат“ с рег. № В 89 13 СР в посочените в постановлението дата, час и
място, като такива в обратния смисъл не се сочат и не се събраха.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. Тази законова разпоредба вменява в задължение на водача на МПС при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, да пропусне превозните средства, които се движат по нея. В настоящият
казус безспорно се доказва, че въз. Г. е извършил маневра, при която е навлязъл
частично от лява в дясна пътна лента, като там по същото време се е движело друго
превозно средство- тролейбус, което пък наложило св.К. да използва рязко спирачки,
за да не се стигне до удар. Този механизъм за настъпване на ПТП се доказва по
безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства, а именно
показанията на св. С. и св.К., който в хода на съдебното следствие заявява, че „
буквално пред бронята“, „ изненадващо“ е навлязъл автомобила на въз.Г..Този
свидетел сочи още, че въззивникът е използвал аварийните светлини на автомобила
малко след това, което св.К. е възприел като общоизвестен начин за „ извинение“
между водачите на превозни средства.От това може да се направи извод, че въз.Г. е бил
наясно, че извършената от него маневра е била несъобразена с изискванията на чл.25
ал.2 от ЗДП . Това на свой ред е наложило рязкото използване на спирачки от св.К.,
което пък довело до загуба на равновесие при намиращите се в салона на тролейбуса
пътници, в следствие на което две жени паднали и получили леки контузии, т.е.
настъпило е пътно-транспортно произшествие , което съгласно § 6 т.30 от ДР на ЗДП
е събитие, възникнало в процеса на движението на превозното средство и е
предизвикало нараняване на хора.Поради изложеното до тук съдът намира, че
произшествието е настъпило по начина, описан в акта и наказателното постановление.
За въззивникът, като водач на МПС предприемащ маневра по пътното платно е
съществувало задължение да пропусне движещите се по съответната пътна лента
превозни средства. В следствие на неизпълнение на това му задължение е възникнала
опасност за движението и е било предизвикано пътно-транспортното произшествие.В
този смисъл нарушението на разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДП е в пряка причинно-
4
следствена връзка с настъпилия пътен инцидент.Поради това съдът намира, че
описаното в акта и наказателното постановление нарушение безспорно е извършено от
въз. Г..
Правилно административно-наказващият орган е наложил административното
наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП, тъй като именно в този
текст са предвидени санкции за този, който поради неспазване на правилата за
предимство, причини пътно-транспортно произшествие, каквото виновно поведение от
страна на въз. Г. в случая е налице.
Правилно наказващият орган е наложил на въз.Г. наказание „Глоба“ в
императивно предвидения от закона размер от 200лв., като в случая е налице законова
забрана за неговото намаляване.
Поради това съдът намира, че наказателното постановление в пункт е 1 е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По пункт 2 от наказателното постановление :
С него на въз.Г. е вменено във вина нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДП.Тази норма предвижда, че водачът на ППС, който е участник в ПТП е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.В случая, от всички доказателства по делото се
установява, че при рязкото използване на спирачки от страна на въз.К., в тролейбуса
са паднали две пътници, които са получили контузии на глава и ляво коляно. Тези
действия обаче са се случили в салона на тролейбуса, към който въз.Г. не е имал
видимост. Между двете превозни средства не е имало каквото и да било
съприкосновение, от което въззивникът да разбере, че е причинил пътно-транспортно
произшествие и следва да изпълни задълженията си като участник в него. В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, св.С. е категоричен, че въз.Г.,
след като е бил установен около 14,30ч. в дома си, от тях е разбрал, че се е случило
нещо, че е настъпило ПТП и е останал изненадан от това. В този смисъл съдът намира,
че не е доказано, че въз.Г. умишлено не е изпълнил задължението си по чл.123 ал.1 т.1
от ЗДП.Поради това и съдът намира, че нарушението, вменено във вина на въз. Г. не
е доказано от субективна страна, доколкото за да бъде едно деяние административно
нарушение то същото на основание чл.6 ал.1 и ал.2 от ЗАНН следва да бъде извършено
умишлено, респективно виновно.В случая доказателства за това, че въззивникът е
възприел настъпването на произшествието и въпреки това не е спрял и не е установил
последиците от него, по делото не са събрани.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление в
пункт 2 е неправилно и незаконосъобрано и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото , съдът намира , че и двете страни в процеса имат право
да им бъдат присъдени разноски на основание чл.63 „д“ от ЗАНН. Такива са поискани
от процесуалният представител на наказващият орган. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната
5
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. Поради това и като съобрази,
че в случая делото не е с фактическа и правна сложност, съдът прецени, че следва да
определи на ОД на МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , а в
съответствие с правилото на чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да присъди на ОД-МВР-
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 64лв. , пропорционално с
изменения размер на административната санкция.От страна на процесуалният
представител на въз. Г. са представени доказателства за заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., както и списък с разноските.Искане за
тяхното присъждане обаче не е направено нито с жалбата, нито в хода на съдебното
заседание, поради това и съдът не би могъл да се произнесе в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0819-005841 / 10.02.2022г. на
Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на ЕВГ. Н. Г. са
наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба"в размер на
200 лева, на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба”
в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, като го ОТМЕНЯ в пункт 2 , с който на Е.Г. е
наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА ЕВГ. Н. Г. - ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна сумата
от 64лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6