РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1581
Град Пловдив, 19 юли 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3933 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е
по жалба на Т.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.
Ж.М., против решение № 511 от 29.11.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на лицето срещу разпореждане с изх. № С180016-125-0319408
от 25.10.2018г., издадено от Е.Р.– главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
гр. Пловдив, с което е извършено разпределение на постъпилите по сметка на НАП
на 18.09.2018 г. суми в размер от 99 лева, както следва: за погасяване на
главница е разпределена сума в размер на 12,94 лева; за погасяване на лихва е разпределена сума в размер
на 86,06 лева.
Посочва се в жалбата, че решението е незаконосъобразно и немотивирано. Посоченият ред на погасяване не е
съобразен с нормативноустановения ред за погасяване на публичните задължения,
посочен в нормата на чл.169, ал.1 от ДОПК – главница, лихви, разноски. По този
начин длъжникът е лишен от възможността да заяви за погасяване избрано от него
публично вземане. Според жалбоподателят погасяването на данъците според реда на
тяхното възниквъне не се прилага, тъй като в производството по принудително
събиране от публичния изпълнителсе събират разнородни публични вземания, и
когато пъстъпилите суми не са достатъчни за погасяване на цялото задължение, се
прилагат правилата на чл.219 от ДОПК за разпределението на сумите.
Разпределението на сумата, предвидена за съответния ред се извършва съразмерно
спрямо всеки вид задължение от този ред. Твърди, че в процесния случай разноски
по изпълнението няма, поради което е следвало публичният изпълнител да пристъпи
към прихващане на сумата по главница и след това съразмерно лихвите. Нито
чл.169, ал.8, нито чл.219 ДОПК не предвиждат възможност органът по приходите,
извършващ прихващането, да прави преценка на датата на възникване на
задълженията за главници и лихви, нито позволява избор в рамките на групата
главници и лихви. Твърди, че с образуваното ИД се събират като обща група
задълженията за главница, съответно друга група – за лихва, която подлежи на
погасяване, след като се изплати в пълен размер задължението за главницата. В
тази връзка в случая е следвало да се разпределят суми за погасяване на
наличната главница и едва след това да се пристъпи към разпределение за
погасяване на съответните лихви. Моли за отмяна на постановеното решение, на
разпореждането на публичния изпълнител и връщане на преписката на ТД на НАП за
ново разпределение на сумите съобразно нормата на чл.219, ал.1 от ДОПК. Възразява
срещу размера на възнаграждението на ответника. Моли същото да се съобрази с
минималния размер. Претендира разноски.
Ответникът - директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. Д., изразява становище за неоснователност на
жалбата, като намира решението за правилно и законосъобразно, поради което моли
да бъде оставено в сила. Представено е писмено становище. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не изразява становище по основателността на жалбата.
Жалбата е допустима
за разглеждане.
Административен съд – гр. Пловдив в
настоящия си състав, намери за установено следното.
Срещу
жалбоподателката Н. било образувано изпълнително дело
№ 16070004638/2007 г. за събиране на публични вземания, установени с наказателно
постановление № 5352/23.12.2005 г. на Община Пловдив, фиш № 1736/07 на Община
Пловдив и фиш № 2379/08 на Община Пловдив, за което е изпратено съобщение за
доброволно изпълнение изх. № 4638/2007/000001/11.07.2011 г., връчено на лицето.
С
разпореждане изх. № С160016-105-0214042/16.12.2016 г., изпратено на адреса за
кореспонденция с НАП, са присъединени за събиране към изпълнителното дело
публични вземания по изпълнителни титули - декларации образец 6 за 3О, ДОО, УПФ
за 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г.
С
разпореждане изх. № С170016-105-0119887/23.06.2017 г., изпратено на адреса за
кореспонденция с НАП и надлежно връчено чрез лицензиран пощенски оператор на
задълженото лице, към изпълнителното дело е присъединен за събиране на публични
вземания следния изпълнителен титул - декларация образец 6 за УПФ за 2016 т.
С
разпореждане изх. № С180016-105-0256662/27.08.2018 година, изпратено на адреса
за кореспонденция с НАП и надлежно
връчено чрез лицензиран пощенски оператор на представител на задълженото лице,
към изпълнителното дело е присъединен за събиране на публични вземания изпълнителен
титул - данъчна декларация по ЗОДФЛ за 2017г.
С
Разпореждане изх. № 180016-125-0319408/25.10.2018 г. е разпределена постъпила
сума в размер на 99.00 лева за покриване на главница в общ размер 12.94 лева и
лихва в общ размер 86.06 лева по установени публични задължения за ДОО, 3О, УПФ
и ДДФЛ.
За да
потвърди издаденото разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, директорът на ТД на НАП – Пловдив е приел, че тъй като
жалбоподателката има образувано изпълнително производство за принудително
събиране на публични задължения, поради което важи правилото на чл. 169, ал. 8 ДОПК - след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 4 и 5 не се прилагат, като
публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски,
главница, лихви. С други думи, след образуване на изпълнителното производство,
длъжникът вече не може да заяви кое от няколкото свои публични задължения
погасява, дори и това да е посочено във вносните бележки. Това е така, защото в
случаите на висящо изпълнително производство се извършват действия по
принудително събиране на разнородни публични вземания и когато сумите,
постъпили от изпълнението, не са достатъчни за погасяване на цялото задължение,
са приложими правилата за разпределение на суми, установени с нормата на чл.
219 от ДОПК.
Според посочената
норма първо се погасяват вземанията, включени в първа група. След тях и при
наличие на остатък от постъпилото плащане се пристъпва към погасяване на тези
от втора група. В случай че се погасят всички вземания от втора група и е
наличен остатък от постъпилото плащане, то се пристъпва към погасяване на
вземанията от трета група. Посочил е, че при изчисляване общия размер на
задълженията в дадена група се включват главници и относимите към тях акцесорни
вземания за лихви. За да се пристъпи към погасяване на разнородните задължения
/в група 1 - за данъци, митнически задължения и задължения за осигурителни
вноски/, включени в съответната група, първо се осъществява пропорционално
разделяне на събраната сума между тях по видове. При определянето на относимия
дял за всеки вид задължения се взема предвид общата сума на главниците и
лихвите към тях. В настоящия случай се погасяват задължения за осигуровки /ДОО,
УПФ, ЗО/ и дължимите лихви върху тях, както и за данъци /ДДФЛ/ и съответно
дължимите лихви върху тях. Във всяка от образуваните по този начин подгрупи
погасяването се извършва самостоятелно и в последователност от най-старото към
най-новото задължение, определено според датата на доброволно плащане.
Директорът е посочил, че в случая са налице различни задължения от група 1.
След разделянето на сумата от 99лв. между данъци и осигурителни вноски в
зависимост от пропорцията между техния размер, е пристъпено към пълното
погасяване на главниците за осигуровки. С останалата неразпределена сума от
дела за осигурителни вноски е пристъпено към разпределение на плащането по
лихвите за този род задължения, съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК. Правилата за определяне поредността на погасяване на главниците се
прилагат и по отношение на лихвите.
Посочено е, че
постъпилата сума се разпределя пропорционално спрямо общия размер на
задълженията за осигуровки и данъци, формирани от главници и лихви. По този
начин в рамките на различните задължения е възможно да се погасят лихвите за
осигуровки, при наличие на непогасени задължения за главници за данъци, тъй
като това съответства на съразмерното разпределение на постъпилата сума спрямо
размера на задълженията за осигуровки и данъци.
Прието
е, че действията на публичния изпълнител, обективирани в обжалваното разпореждане
за разпределение на суми, са правилни и законосъобразни, поради което жалбото е
оставена без уважение.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По направените в жалбата възражения и допълнителни
такива от процесуалния представител на жалбоподателя и становището на ответника,
настоящият съдебен състав намира следното:
На първо място следва да се посочи, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно
изискванията на чл. 266, ал.1 от ДОПК в предвидената от закона форма, и при
спазване на административно производствените правила за това, като не са налице
основания за неговата нищожност. По делото са представени доказателства, по
силата на които М.С.– заместник териториален директор на ТД на НАП – Пловдив, е
била упълномощена от изпълнителния директор на НАП да изпълнява правомощията на
директор на ТД на НАП – Пловдив в отсъствие на В.Н.Н.–
директор на ТД на НАП – Пловдив, а при отсъствие на М. С., правомощията са
възложени на С.А.П.- заместник директор на ТД на НАП, а именно заповед №
ЗЦУ-ОПР-03/ 02.03.2018 г. на изп.директор на НАП. Представена е и заповед №
3846 от 26.11.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която В.Н.Н.– директор на ТД на НАП – Пловдив е командирован два дни
– за времето от 28.112018 г. до 29.11.2018 г. в ЦУ на НАП София. Представен е и болничен лист, издаден
на Марина Синджирлиева за отпуск по болест за времето от 21.11.2018 г. до
04.12.2018 г.
По спора относно приложението на
материалния закон.
Не е спорно между страните, че публичните
задължения на жалбоподателката за данък върху доходите на ФЛ, свободни професии
и граждански договори за 2017 г., декларирани с годишна декларация от
18.04.2018 г. са били присъединени към изпълнителното дело с разпореждане за
присъединяване изх. № С180016-105-0256662 от 27.08.2018 г. (л. 46 по делото),
поради което са били изискуеми и известни на административния орган към датата
на издаване на процесното разпореждане за разпределение на постъпилата по
сметката сума в размер на 99.00 лв., издадено на 25.10.2018 г. При това
положение присъединеното вземане за ДДФЛ за 2017 г. е следвало да бъде съобразено
при извършеното разпределение, като публичният изпълнител е следвало първо да
разпредели суми за погасяване на всички главници в предвидената от закона
последователност (чл. 219, ал. 1 ДОПК), а именно главницата по задължението за
ДДФЛ, и едва тогава да пристъпи към разпределение за погасяване на съответните
лихви, както това е сторил с предходни свои разпореждания за разпределение на
постъпили суми.
Неправилен е подходът, описан в решението
на директора на ТД на НАП и посоченият такъв в писменото становище на
ответника, тъй като същият противоречи на закона. Правилно погасяването на
задълженията на лицето е налице в предходното разпореждане за разпределение на
постъпила сума от 1397,36 лв. от дата 23.06.2017 г. - с въпросната сума са били
покрити задължения само за главница от 2015 г. и 2016 г. за ДОО, според
правилата на чл.219 във връзка с чл.169, ал.8 ДОПК. В същото време лихвите по
тези главници от 2015 г. и 2016 г., както и по-стари лихви за задължения по ДОО
от 2011 г. и 2012г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. са останали неплатени за
по-нататъшно погасяване. Отчасти това е видно и от приложената по делото справка
за общите задължения на лицето към 27.11.2018 г., представена от процесуалния
представител в последното съдебно заседание.
Не по този начин стоят нещата с процесното
разпореждане, където първо е погасена сумата от 61,05 лв. лихва за задължение
по ДОО от 2011 г., след което е пристъпено към частично погасяване на главница
по задължение от 2017 г. с декларация от 2018 г. по ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 219, ал.1, т.1 ДОПК, когато
производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на
длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване, независимо от прилаганите
способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията, до изчерпването
им, се разпределят по следния ред: 1. за данъчните и митническите задължения и
задълженията за задължителни осигурителни вноски – съразмерно. В случая
задълженията са от едни и същи ред, поради което следва задълженията да се
погасяват съразмерно, но при това погасяване следва да бъде съобразено
правилото на нормата на чл.169, ал.8 ДОПК – да бъдат погасени съразмерно първо
главниците за данъци, митнически задължения и осигуровки, а след това да се
пристъпи към погасяване на задълженията за лихви, следващи тези задължения
отново съразмерно.
Казано с други думи, при наличието на
постъпили парични средства за погасяване на такива вземания, последните без
изключение следва да бъдат погасени в горната последователност – разноски,
главница, лихви.
Като не е сторил това публичният
изпълнител е постановил незаконосъобразен акт, който ще следва да бъде отменен,
ведно с потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП.
Тези съображения налагат извод за
основателност на жалбата, с която е сезиран съдът. Това има за последица отмяна
на процесното решение и на разпореждането за извършено разпределение на
постъпили суми. На основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК делото следва да бъде
върнато като преписка на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив, за
извършване на ново разпределение на постъпилата сума в размер на 99 лв., при
съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по тълкуването и
прилагането на закон.
При този изход на спора и направени
искания от страните по делото, разноските следва да се присъдят на
жалбоподателката. От представените към жалбата доказателства се установява
същите да са в размер на 300 лева заплатен адвокатски хонорар и 10 лв. държавна
такса. Не се представя списък с разноските.
Предвид изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 511 от
29.11.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на Т.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу разпореждане с
изх. № С180016-125-0319408 от 25.10.2018г., издадено от Е.Р.– главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е извършено разпределение на
постъпилите по сметка на НАП на 18.09.2018 г. суми в размер от 99 лева, както
следва: за погасяване на главница е разпределена сума в размер на 12,94 лева;
за погасяване на лихва е разпределена сума в размер на 86,06 лева.
ВРЪЩА преписката на публичния
изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив, за извършване на ново разпределение на
постъпилите на 18.09.2018 г. суми в размер на 99 лева, при съблюдаване на
дадените с настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив, да заплати на Т.И.Н., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 310 /триста и десет/ лева, разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: