Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 23

                       

                                             Гр . В** 30.10.2020г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   ВОС    търговска           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  тридесети септември

ПРЕЗ две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Св**С**             

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           Н.К**                         И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  Св** С**     т.Д. №  459        ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Настоящото дело е образувано по искова молба на А.В.А.  чрез адв.Т** Р** срещу Г** фонд-С** с правно основание чл.558,ал.5,вр.чл.557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ.Претендира се обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие причинена смърт от ПТП на 29.06.2018г. на  Н* Ц. Й*,с когото ищцата е съжителствала на съпружески начала. Ищцата твърди, че от така настъпилото ПТП е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, произтичащи от трагичната  смърт на човека ,с когото е живяла шест години.  Иска от съда да осъди ответника да й заплати 100 000лв.,ведно със законната лихва от датата на ПТП-29.06.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението,както и направените по делото разноски.

В законния двуседмичен  срок по чл.367 ГПК  ответникът  ГФ-С*  е подал отговор на ИМ,с който оспорва иска по основание и размер.Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия Н* Ц. Й**,който е пътувал без предпазен колан и се е съгласил да пътува при неправоспособен водач като и двамата с водача са употребили алкохол и наркотични вещества .

 С ДИМ ищците излагат становището си като не сочат нови доказателства,а държат да им бъдат допуснати поисканите.Счита,че В.Ц.Т. следва да бъде разпитан като свидетел по делото,което изключва конституирането му като трето лице –помагач.

С допълнителният отговор ответникът не се отказва от поисканите доказателства и моли те да бъдат допуснати от съда.

Третото лице помагач В. Ц* Т. оспорва иска по размер.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

Не е спорно между страните,че на 29.06.2018г. около 18,30ч.  В. Ц** Т. *** в района на мост е управлявал лек автомобил “БМВ“ и като нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост от 76км./ч вместо максимално разрешената от 50км/ч  и след употреба на алкохол  с отчетен 1,08 промила един час след ПТП,загубил контрол върху автомобила и преди моста навлязъл в ляв завой  като от високата скорост автомобила поднесъл ,започнал странично приплъзване като се ударил в металния парапет на моста и излетял от пътя като паднал в дерето под моста на дясната си страна.В резултат  от описаното ПТП по непредпазливост В. Ц** Т. причинил смъртта на Н** Ц. Й** който бил задрямал на предната седалка до шофьора.Образувано е НОХД №76/2019г. на ВОС ,приключило с Присъда №58 от 07.06.2019г.,с която В. Ц** Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343,ал.3,б.“б“ ,вр. С ал.1,б.“в“,във вр. с чл.342,ал.1 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2г.,отложено по чл.66,ал.1 НК за срок от 2г.Присъдата е влязла в сила на 24.06.2019г.

По делото са събрани гласни доказателства.

На основание чл.176 ГПК ищцата и третото лице помагач са отговорили на поставени въпроси по следния начин:

Ищцата А.В.А.  е заявила,че с пострадалия николай са живели на семейни начала и нямат общи деца.В деня на ПТП Н* и синът и В. са употребили алкохол като последния не притежава книжка за управление на МПС.

В. Цветелинов Т. е син на ищцата ,а пострадалия Николай му е доведен баща като живее с майка му от 2014г.В деня на ПТП двамата са употребили алкохол като Н** се е качил в колата на лявата предна седалка /до шофьора/,а В. отишъл след около 20 минути и седнал на шофьорското място. Н** бил вече задрямал,неадекватен.В. потеглил с автомобила и на около 500м. колата се обърнала и паднала в дерето. И двамата са били без предпазни колани.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и установява и по наказателното производство.

От показанията на свидетеля С* В*Б* се установява,че ищцата е живяла заедно с Н*   в с.С* и са рабители в Б**.Според свидетеля между тях е имало чувство на привързаност и обич,а след смъртта на Н** на А** и е било много тежко.

Свидетелят П** И** също свидетелства,че  ищцата и Н** са живели около 3-4години като семейство,всеки има собствени деца,а те нямат общо дете.Не знае дали са били близки и дали са се разделяли.Ходил им е на гости,но не много често.Заявява,че А** е преживяла много тежко смъртта на Н**. От около година  ищцата живее при свидетеля на семейни начала.

Към датата на ПТП лекият автомобил „БМВ“,собственост на починалия Н** Й* не е притежавал валидна застраховка „ГО“,поради което ищцата е подала Претенция към Г* ф* и е образувана щета №19-210269 от 19.07.19г.С писмо от 31.07.19г. ГФ е уведомил ищцата,че определя обезщетение в размер на 70 000лв.като същевременно е приел, че пострадалият е допринесъл за смъртта си,  като се е съгласил да пътува с неправоспособен водач и преди ПТП е употребил алкохол в неговата компания, поради което е намалил определеното обезщетение с 70 % съпричиняване  и е определил като крайна сума за обезщетение 21000лв. Гаранционния фонд не е изплатил така определената сума на ищцата,тъй като тя не е предоставила банковата сметка ,на която да бъде преведена.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу Г*ф* е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на Г* ф* по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и последния по повод плащане на дължимото обезщетение. В конкретният случай ответникът е сезиран по реда на чл. 380 КЗ със застрахователна претенция, по която на заявителя, като увредено лице, е определено обезщетение в размер на по 70 000 лв., намалено с 70 % принос на увредения, или в размер на  21 000 лв. Сумата от 21 000 лв. не е преведена поради непредставяне на банкова сметка ***.

Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако Г* ф* не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила като определеното обезщетение от Г* ф*не е изплатено и видно от данните по делото ищцата очевидно не е съгласна с определения от ГФ размер на обезщетението, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 558, ал. 5 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД 76/2019г. съдът приема, че водачът на л. а. "БМВ“ В. Ц* Т. е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие,станало на 29.06.18г., в резултат на което Н* Ц. Й*е починал.Деянието е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост. В мотивита към присъдата на наказателния съд е установена пряката причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и причинения вредоносен резултат.

Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно,причинен вредоносен резултат  и наличие на причинна връзка между деянието и вредите.

От ответника не се оспорва факта, че към датата на настъпване на произшествието гражданската отговорност на водача на МПС „БМВ“ не е било застраховано, както и че В.Т. към посочения момент не е бил правоспособен водач. Предвид изложеното следва да се приеме, че Г* ф* се явява материално правно легитимирана страна да отговаря по предявените искове.

Липсата на застрахователен договор ангажира отговорността на ГФ да покрие причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 557 от КЗ.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -чл. 52 от ЗЗД като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат от съда.По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен размер.

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от преживените болки и страдания и стрес . При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място - установените в хода на делото субективни негативни преживявания на ищцата, посредством събраните свидетелски показания.

Безспорно  ищцата е преживяла болки и страдания от причинения шок от внезапно и неочаквано трагично събитие-ПТП с участието на сина и мъжа ,с когото тя съжителства като при това  е причинена смърт на последния.Установи се от свидетелските показания,че ищцата е живяла около 6 години с починалия Н* на съпружески начала.Всеки от тях има деца от предишни партньори като те нямат общо дете.Свидетелите заявяват,че те са живели добре и са се обичали,но на практика не са има ли непосредствени впечатления.Не се установи след смъртта на Н* ищцата да е изпаднала в депресия,както се твърди в ИМ,няма влошаване на здравословното състояние.Съдът приема,че преживените от ищцата негативни емоции са естествени и нормални след подобно преживяване и вероятно с времето  ще отмине тяхното въздействие.Свидетелят П* И* е заявил,че от около година живее с ищцата на семейни начала и явно тя е съумяла да продължи живота си и да преживее болката по загубата на пострадалия Николай.

При така изложените съображение, отчитайки  обема на вредоносните последици, както и икономическите критерии за справедливост, настоящият състав на съда намира за справедливо да присъди обезщетение в размер от  20 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие причинените болки и страдания на ищцата А.А..

За разликата над определонотот съда обезщетение от  20 000 лева за неимуществени вреди  до пълния размер на претенцията от 100 000лв. – искът следва да бъде отхвърлен.

Не се установи твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Н* Й*.Установено е по категоричен начин,че той нито е давал съгласието си да пътува с неправоспособно лице след употреба на алкохол,нито е имал такава възможност,тъй като в момента на потегляне и до момента на ПТП е бил задрямал след употреба на алкохол на предната седалка на автомобила и самият той е бил в неадекватно състояние.

Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ Г* ф* отговаря за лихви, които се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ. Последно посочената разпоредба сочи, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

По така изложените съображения съдът приема, че ответника дължи да заплати законна лихва върху главниците, считано от предявяване на иска-20.11.2019г.,тъй като увреденото лице не е предоставило банкова сметка,***т ГФ обезщетение.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има право да получи от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от иска.Той е бил освободен от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК и не е внесъл държавна такса.Разноските за адв.възнаграждение са при условията на чл.38,ал.1т.2 от Закон за адвокатурата ,които при заявен материален интерес от 100 000лв. възлизат на 700лв.,от които следва да му бъдат заплатени от ответника 140лв.-съобразно уважената част от иска.

 Понесените от съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК - следва да бъдат възстановени от ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза общо на 4 000 лева –държавна такса ,които ответникът следва да бъде осъден да  заплати по сметка на В* окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Ответникът по принцип има право да претендира  направените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3  от ГПК,но тъй като ищецът е освободен от задължението да внесе съдебни такси и разноски то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Г** ф** с адрес гр.С*,ул.“Г* И*“№2,ет.*,представлявано от Изпълнителния директор Б*Михайлов да заплати на А.В.А.,ЕГН ********** *** чрез адв. Траян Красимиров Р*,изрично упълномощен при условияята на чл.558,ал.6 КЗ  сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение  за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдание следствие причинена смърт на Н* Ц. Й* след ПТП на 29.06.2018г. при условията на чл.558 КЗ заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 20.11.2019-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и  140лв.направени от ищцата разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.В.А. срещу Г* ф* иск с правно основание чл.558 КЗ в частта за разликата над присъдената сума  от 20 000лв.  до пълния предявен размер от 100 000 лева като  недоказан .

ОСЪЖДА Г* ф* с адрес гр.С*,ул.“Г*И*в“№2,ет.*представлявано от Изпълнителния директор Б* М* да заплати по сметката на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева), представляваща държавна такса в производството, от заплащането на които ищецът е освободен.

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                        Окръжен съдия: