Р
Е Ш Е Н И Е
№
260955 / 30.7.2021г.
гр. Перник, 30.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на първи юли, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03802 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от В.И.С., със съдебен адрес:***/49 В срещу
Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и Туристически обекти” гр.
Перник, с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: гр. Перник, пл. „Свети
Иван Рилски” 1 А, с които се иска ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата от 3797,55 лева, представляваща дължимо допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2017г. до
16.10.2019г., сумата от 3085, 74 лева, представляваща дължимо обезщетение по
чл. 33 от Колективен трудов договор и сумата от 97,96 лева, представляваща
разликата до пълния размер на обезщетението по чл. 220 ал. 1 КТ, съгласно чл. 228 КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба се сочи, че на
14.06.2010г. ищцата започнала работа в Общинско предприятие „Общинска
собственост, спортни и Туристически обекти” –гр. Перник, на длъжност „Готвач”,
с място на работа Почивна станция с. Рударци. Ищцата сочи, че по трудов договор
се водела на осем часов работен ден при петдневна работна седмица, но в
действителност е работела по график – два дена по 12 часа, от 11.00 часа до
23.00 часа и два дена почивала. Сочи, че когато в комплекса е имало настанени
гости с включена закуска, работния й ден започвал в 7.00 часа. По този начин,
полагания от нея извънреден труд на месец възлизал на 18-20 часа над
договореното работно време. Счита, че при това положение, работодателят й е
следвало да й изплаща извънреден труд, което, обаче, не е сторено. Ищцата
твърди, че за периода от 01.08.2017г. до 16.10.2019г., работодателят й й дължи
допълнително възнаграждение за извънреден труд, в това число и за работа през
официални празници, в размер на 3797,55 лева. Сочи, че на 06.04.2020г. работодателят й е
връчил заповед № 69 за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание
чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ. Счита, че размера на изплатеното й обезщетение по чл.
220 КТ е неправилно изчислено, като работодателя следва да й изплати още 97,96
лева. Ищцата счита, че съгласно действащия Колективен трудов договор
работодателя следва да й изплати и обезщетение в размер на 3 брутни заплати, а
именно: 3085,74 лева. С тези съображения сезира съда с предявяването на
настоящите искове.
С
депозирания в срока по чл. 131 ГПК от ответника писмен отговор, последният
оспорва предявените искови претенции като неоснователни. Твърди, че на ищцата е
изплатен изцяло положения извънреден труд, когато такъв е бил полаган от нея.
Намира, че уговорените клаузи в Колективния трудов договор са неотносими към
настоящия случай, доколкото трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на
основание, което не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 33 от КТД.
Уточнява, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради спиране на
работа за повече от 15 дни, а не поради съкращение на щата, каквото е
изискването на чл. 33 от КТД. Намира за неоснователна и исковата претенция за
изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестието, като твърди, че
същото е изцяло изплатено на ищцата.
В съдебно заседание страните поддържат
изразените с исковата молба и писмения отговор становища. Пълномощника на
ищцата поддържа изцяло исковите претенции, като основателни и доказани, като в
писмени бележки обръща внимание, че установената в изслушаната съдебна
експертиза идентичност на плащането за извънреден труд с еднократни бонуси не
са идентични, т. е. липсва заплащане за извънреден труд. Намира, че
разпоредбата на чл. 33 от КТД е приложима, доколкото същата обхваща всички
случаи на съкращаване на персонала на предприятието. В депозирана писмена
защита, представителя на ответника излага съображения
за неоснователност на предявените искове. Счита, че с ангажираните в хода на
производството доказателства се установява, че ответното дружество не дължи на
ищцата претендираните вземания.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, възникнало с подписването на Трудов договор №
11/14.06.2010г. Съгласно същия, ищцата е заемала длъжността „Готвач”.
По делото е представена Заповед №
69/06.04.2020г. за прекратяване на Трудов договор № 11/14.06.2010г., от която
се установява, че считано от 06.04.2020г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ, като за причина за
прекратяване на трудовия договор е посочено „Поради спиране на работата за
повече от 15 дни”. В заповедта е посочено, че на ищцата следва да се изплатят
обезщетения на основание чл. 220 ал.1 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ. Установява се, че
заповедта е връчена на ищцата на 06.04.2020г.
От приетото по делото заверено копие на
Удостоверение изх. № 14-035/23.09.2020г. се установява, че ищцата е била член
на КТ „Подкрепа” към Синдикална селекция ОП ОССТО гр. Перник от м. Март 2017г.
до м. Април 2020г. включително.
От приетите писмени доказателства се
установява, че на 31.05.2019г. между ръководството на ОП „ОССТО” и Синдикална
организация на СРС „Подкрепа” на ОП „ОССТО” е подписан Колективен трудов
договор, уреждащ служебните взаимоотношения между служителите и ръководството
на ОП „ОССТО”. В чл. 33 от същия е уговорено, че съгласно чл. 222 ал. 1 КТ, ако
лицето не е започнало работа до един месец след съкращението, да се изплати
допълнително обезщетение в зависимост от непрекъснатия трудов стаж в
предприятието, като в хипотезата на период от 5 до 15 години следва да се
изплатят 3 брутни заплати.
По делото са представени заверени копия
на фишове за заплати на името на ищцата
за м. Април 2020г., от които се установява, че ответника е изплатил на
ищцата обезщетение по чл. 220 и чл. 224 от КТ в общ размер на 2204,10 лева,
след приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ. Установява се, че работодателят е
изплатил и обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ в размер на 683,59 лева.
От приетия по делото Правилник за
вътрешния трудов ред на ОП „ОССТО” се установява, че предприятието работи на
петдневна работна седмица, като началния и крайния час на работното време за
длъжността „Готвач” и „Помощник готвач” е от 10.00 часа до 22.00 часа по
график. Посочено е, че прекия ръководител отразява присъствие /отсъствие/ във
форма 76 на своите подчинени, като ръководителите ежедневно нанасят във форма
76 отработеното време за всеки работник.
От приетите по делото Заповеди на
управителя на ОП „ОССТО” с №№ 176/27.06.2017г., 335/29.12.2017г.,
65/29.03.2018г., 148А/27.06.2018г., 241А/28.09.2018г., 339/31.12.2018г.,
69/20.03.2019г., 191/08.07.2019г., 253/17.09.2019г., 358/30.12.2019г. и
19/03.02.2020г. се установява, че за периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. е
установено сумирано изчисляване на работното време с календарен период на
отчитане от шест месеца, а за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2020г. – с
период на отчитане от три месеца.
По делото са разпитани свидетелите М.П.М.,
Д.С.С., А.М.А.и Л.А.Й.. В показанията си, свидетелката М.М.е заявява, че е
работела с ищцата, изпълнявайки длъжността „Администратор хотел”. След
излизането на ищцата в продължителен отпуск по болест, свидетелката я е
замествала на длъжността „Готвач”. Свидетелката посочва, че по времето, през
което е замествала ищцата, е работела от 11.00 часа до 23.00 часа, като е
работела по график. Свидетелката посочва, че е имало случаи, при което е
работила по 4 дни без почивка, а след това е почивала 2 дни. Посочва, че когато
хотела не е бил натоварен е работела 2 на 2 дни.
Свидетелката Д.С.от своя страна заявява,
че е изпълнявала длъжността „помощник готвач” и „помощник барбан” в Почивна
станция Рударци, като работното време било 2 на 2 дни, от 11.00 часа до 23.00
часа. Свидетелката посочва, че се е случвало да полага труд извън установеното
работно време, като се е случвало да отива на работа в 07.00 часа сутринта.
Същевременно се е случвало да остават на работа и след 23.00 часа, когато в
почивната станция е имало настанени групи. Свидетелства, че труда, полаган
извън установеното работно време е бил заплащан до известно време, след което е
преустановено.Свидетелката посочва, че е напуснала работа през 2017г. или
2018г., като не помни точно годината. Свидетелката си спомня, че на една Нова
година е трябвало с ищцата да си тръгнат в 22.30 часа, но останали да работят
след 00,00 часа.
От разпитания на страната на ответника
свидетел А.А.се установява, че същия е изчислявал заплатите на служителите в
„Почивна станция с. Рударци” въз основа на предоставени графици. Свидетеля
посочва, че работното време се е изчислявало сумирано, като продължителността
на смяната е била в зависимост от издадената заповед – били са и на 12.00 часа,
били са и на 11.00 часа. По отношение на ищцата свидетеля твърди, че това,
което му е било предоставено като изработено време от ищцата й е било
изплатено. Уточнява, че извънредния труд не се заплаща всеки месец, а се
заплаща след приключване отчитането на сумираното работно време. Посочва, че
всичко, което е отразено като отработени часове във форма 76 е изплатено .
Свидетелката Л..Й.посочва, че работи в
ОП „ОССТО” от самото му създаване, като от 2014г. е на длъжността „Главен
счетоводител”. Посочва, че работното време на работещите в Почивна база „Рударци”
се отчитало с присъствена форма – график, в която е описано кой колко часове,
дни е изработил. Тази присъствена форма се предоставяла в счетоводството, като
след изчисляване на положения извънреден труд, последния се заплащал.
Свидетелката заявява, че целия труд, положен от ищцата, й е изплатен.
От изслушаната и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно дадена,
се установява, че за периода от 01.08.2017г. до 16.10.2019г. в Почивна станция
„Рударци” е било установено сумирано изчисляване на работното време с
календарен период на отчитане на три и шест месеца. Сумираното изчисляване на
работното време се установява за служителите със съответна продължителност на
работното време – 12 часа и 11 часа. Ежемесечно е издавана отчетна форма за
явяване/неявяване/ на работа, с отразени дни на месеца и отработени часове. От
заключението на вещото лице се установява, че за периода от 01.08.2019г. до
31.10.2019г. ищцата е отработила 3938 часа, които са изплатени на същата. Установява
се още, че размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на
916,07 лева, което включва: основна заплата 567, 37 лева, допълнително
възнаграждение за стаж и професионален опит 141,84 лева, постоянна премия
164,86 лева и постоянен бонус 42,00 лева. Установява се, че размера на
дължимото се обезщетение по чл. 220 КТ за периода от 06.04.2020г. до
06.05.2020г. /19 работни дни (уточнени от вещото лице в съдебно заседание)/ е в
размер на 964,20 лева, при което неизплатеното обезщетение на ищцата възлиза на
33,58 лева.
От изслушаната и приета по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло, се
установява, че действителния брой часове на положения от ищцата извънреден труд
в периода от 01.08.2017г. до 16.10.2019г. е 138 часа. От тях са й изплатени 130 часа, на стойност 361,36 лева, като за
основание на плащането е отразено еднократен бонус към възнаграждението.
Установява се, че неизплатения на ищцата извънреден труд възлиза на 8 часа в
размер на 24,08 лева. Вещото лице е установило, че положения извънреден труд е
изплащан ежемесечно. От обсъжданата експертиза се установява още, че размера на
обезщетението по чл. 222 ал. 1 КТ след прекратяване на трудовия договор за
периода от 06.04.2020г. до 06.05.2020г. /19 работни дни/ на база БТВ за месец
септември 2019г. (последен отработен месец от ищцата) е в размер на 916,07
лева. На ищцата е изплатено обезщетение в размер на 696,59 лева, при което
неплатеното обезщетение възлиза на 219,80 лева. Установява се, че размера на обезщетението
по чл. 220 ал. 1 от КТ за периода от 06.04.2020г. до 06.05.2020г. на база БТВ
за месец Септември 2019г. е в размер на 916,07 лева, като на ищцата е изплатено
обезщетение в размер на 930,62 лева.
От приетата по делото допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно дадена,
се установява, че при ползваната счетоводна програма през процесния период, при
въвеждане на данни за отчетено работно време, включително и при сумирано
изчисляване на работното време, се генерира автоматично като запис еднократен
бонус с дължимото трудово възнаграждение – уговореното между работодателя и
работника увеличение – 50 на сто за работа при сумарно изчисляване на работното
време.
От
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от В.И.С., със съдебен адрес:***/49 В срещу
Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и Туристически обекти” гр.
Перник, с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: гр. Перник, пл. „Свети
Иван Рилски” 1 А с правно основание чл. 262 КТ, чл. 228 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 КТ вр. чл. 33 КТД и чл. 220 вр. чл. 228 КТ.
По иска с правно основание чл. 262 КТ:
Съгласно чл. 262 ал. 1 КТ, положеният извънреден
труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и
работодателя, но не по-малко от 50% за работа през работните дни, 75% - за
работа през почивните дни, 100% - за работа през дните на официалните празници
и 50% - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно ал. 2
на обсъждания текст, когато не е
уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху
трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Предвид твърденията на страните, ищецът следва да
докаже, че отчитането на работното време е определено между него и работодателя
по чл. 142 ал. 2 КТ. Това обстоятелство не е оспорено от страните, а и се
установява от приетите по делото писмени доказателства. Същевременно, при
изготвяне на възложената му съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е
съобразило този факт.
Съгласно чл. 136 КТ
нормалната продължителност на работната седмица е 5 дена, с 40-часово седмично
работно време и 8-часово работно време през деня. Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа и
7 часа за нощна смяна.
Нормалната продължителност
на работното време не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда,
предвидени в КТ.
В чл. 142, ал. 4 КТ е
уредено изрично, че при сумарното изчисляване на работното време, максималната
продължителност на работна смяна може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица – до 56 часа. Това отклонение от
нормалната продължителност на работното време е с оглед възможността до края на
отчетния период по-голямата натовареност да се компенсира с почивки и така да
се постигне определената в чл. 136 КТ нормална продължителност на работното
време.
В настоящия случай се
установи, че има утвърдени от работодателя графици, по които е работела ищцата
и които са ползвани от вещото лице за установяване на фактически отработените
часове за исковия период.
Часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни), се отчитат по реда на чл. 149 КТ в
специална книга, както и всяко полугодие - пред инспекцията по труда.
Непредставянето на тази книга или липсата й у работодателя, не може да има за
основание да не се изплати възнаграждение по чл. 150 КТ, щом такъв труд е фактически положен.
Извънреден
е трудът, щом се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън
установеното работно време. Както стана ясно от изложеното
по-горе, при сумираното изчисляване на работното време, щом продължителността
на работното време е надвишавала нормалната, не е била компенсирана с почивки в
края на отчетния период, налице е извънреден труд и той подлежи на заплащане по
чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, ако не е уговорен по-висок размер между страните.
В хода на производството се
установи, че горните предпоставки са налице – ищцата е полагала извънреден
труд, със знанието на работодателя и без неговото противопоставяне. Установи
се, че работодателят отразявал
присъствие /отсъствие/ във форма 76 на своите подчинени, като ежедневно е
нанасяно във форма 76 отработеното време за всеки работник, в т. ч. и на
ищцата. От заключението на вещото лице, както и от показанията на свидетелите А.А.и
Л. Й., се установи, че действителния брой часове на положения от ищцата
извънреден труд в периода от 01.08.2017г. до 16.10.2019г. е 138 часа. От тях са й изплатени 130 часа, на стойност 361,36
лева, като за основание на плащането е отразено еднократен бонус към
възнаграждението. Установява се, че неизплатения на ищцата извънреден труд
възлиза на 8 часа в размер на 24,08 лева, като при
изготвяне на заключението си, вещото лице е приспаднало заплатеното от общо
дължимото възнаграждение. Установи се, че работодателя ползва софтуерен
продукт, който при въвеждане на извънредния труд генерира стойността му като
еднократен бонус.
Същевременно, ищецът не ангажира
достатъчно доказателства, които да установят броя часове положен извънреден
труд, както и дните, в които се твърди да е положен същия.
С оглед горното и предвид установените в
хода на процеса факти и обстоятелства, обсъдени по-горе, претенцията по чл. 262
ал. 1 КТ следва да бъде уважена до размера от 24,08 лева и отхвърлен в
останалата му част, като неоснователен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че
се дължи и законната лихва за забава
върху дължимата от ответника главница в размер на 24,08 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 29.07.2020г. до окончателното й плащане.
По иска с правно основание чл. 33 КТД вр. чл. 228 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 КТ
.:
Съдът намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
В настоящия казус, спорен
между страните е въпроса дали следва да бъде изплатено обезщетение, съобразно
уговореното в чл. 33 от Колективния трудов договор или не.
Както се посочи по-горе, в чл. 33 от КТД
е уговорено, че съгласно чл. 222 ал. 1 КТ, ако лицето не е започнало работа до
един месец след съкращението, да се изплати допълнително обезщетение в
зависимост от непрекъснатия трудов стаж в предприятието, като в хипотезата на
период от 5 до 15 години следва да се изплатят 3 брутни заплати.
Видно от текста на самия член, уговореното възнаграждение
касае хипотези, при които е налице прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предложение 2 от КТ, а именно: поради съкращаване
на щата. Съдът не споделя твърдението на ищеца, че под съкращение, страните,
подписали процесния КТД са имали предвид всички случаи на прекратяване на
трудовото правоотношение между работника и работодателя. И това е така, тъй
като, както и самия Кодекс на труда разграничава, прекратяването на трудовото
правоотношение може да стане при различни хипотези, с оглед релевантните на
работодателя и работника обстоятелства. И ако волята на страните в настоящия
случай е била да се обхванат всички случаи на прекратяване на трудовото
правоотношение, то те биха използвали обща терминология – уволнение,
прекратяване на трудовото правоотношение и пр. и доколкото КТД е съглашение
между работодателя и синдикалната организация, то същия не подлежи на
разширително тълкуване. Поради това съдът намира, че клаузата на чл. 33 от КТД
е неотносима към настоящия случай.
В настоящия казус, трудовото правоотношение между страните
не е прекратено поради съкращаване на щата, а на съвсем друго основание –
спиране на работата за повече от 15 дни, поради което съдът намира че
предявения от ищцата иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
За прецизност следва да се посочи, че от събраните
доказателства се установява, че действително дължимото обезщетение по чл. 222
ал. 1 КТ е в размер на 916,07 лева, от които на ищцата са изплатени 696,59
лева. Доколкото, обаче, ищцата е предявила иск за изплащане на обезщетение на
основание чл. 33 от КТД, то съдът приема, че не е сезиран със самостоятелен иск
по чл. 222 ал. 1 КТ. Твърдения за последното не се съдържат и в исковата молба.
По иска с правно основание чл. 220 вр. чл. 228 КТ:
Предявеният иск е за заплащане на обезщетение за неотработено
предизвестие по чл.220 от КТ.
Правото на едностранно
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с
предизвестие е уредено с разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ. Касае се за
субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника
или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор
на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото
волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява
трудовия договор на основание чл.326, ал.1 от КТ. При прекратяване на трудовия
договор по чл.326, ал.1 от КТ работникът или служителят отправя писмено
предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие
работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се
прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на предизвестието – чл.335,
ал.2, т.1 от КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и
преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл.220 от КТ законодателят е
предоставил на всяка от страните по трудовия договор възможността да не се
спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с
определен в закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя
за неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на първоначално
дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез
отработването му с друга престация, а именно: плащане на определената в закона
сума. За да произведе действие разпоредбата на чл.220 от КТ, дължимата сума за
обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по чл.220 от КТ не се
заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът за
предизвестие трябва реално да се отработи. В този случай, ако в
рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят извърши нарушение
на трудовата дисциплина, за което работодателят да го уволни дисциплинарно,
прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложено
дисциплинарно уволнение (В този смисъл решение №34/24.03.2017г. та ІV Г.О.
постановено по чл.290 от ГПК).
В настоящия случай, от ангажираните по делото
писмени и гласни доказателства, в това число и заключението на вещото лице,
изготвило допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че
ответникът е изплатил на ищцата обезщетение за неспазен срок на предизвестие в
размер на 930,62 лева. Установи се, и че реалния размер на дължимото се в
случая обезщетение възлиза на 916,07 лева. Размера на дължимото се обезщетение
е изчислено на базата на брутното трудовото възнаграждение, получено от ищцата
за последния отработен месец, а именно: за месец Септември 2019г.
С оглед установените по –горе обстоятелства, съдът намира
предявения иск за изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер
на 97,96 лева за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право
на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е доказал такива
в размер на 700,00 лева за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо
лице. В
съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 0,10 лева.
При този изход на спора, право на разноски има и
ответникът, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции. Същият е
доказал такива в размер на 750 лева, поради което следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 747,41 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 1 от ТДТКССГПК вр.
с чл. 359 от КТ в тежест на ответният работодател следва да бъде
възложено заплащане на дължимата по делото държавна такса от 50,00 лв.,
начислена върху цената на уважения иск, както и направените разноски от 0,02
лв. за извършената съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертизи, платени от бюджета на съда, изчислени съразмерно с уважената част
от иска.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Общинско собственост, спортни и Туристически обекти” гр. Перник, с
ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: гр. Перник, пл. „Свети Иван Рилски”
1 А ДА ЗАПЛАТИ на В.И.С., с ЕГН: **********,***
2/49 В сумата от 24,08 лева, представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2017г. до
16.10.2019г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата от ответника
главница в размер на 24,08 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.07.2020г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН в
останалата му част – до пълния предявен размер от 3797,55 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.С., с ЕГН: **********,***
2/49 В срещу Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и Туристически
обекти” гр. Перник, с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: гр. Перник,
пл. „Свети Иван Рилски” 1 А иск с правно основание чл. 33 КТД вр. чл. 228 ал. 2
вр. чл. 222 ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3085,74 лева, представляваща
дължимо обезщетение по чл. 33 от КТД, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.С., с ЕГН: **********,***
2/49 В срещу Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и Туристически
обекти” гр. Перник, с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: гр. Перник,
пл. „Свети Иван Рилски” 1 А иск с правно основание чл. 220 вр. чл. 228 КТ за заплащане на сумата от
97,96 лева, представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл.
220 ал. 1 КТ вр. чл. 228 КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Общинско собственост, спортни и Туристически обекти” гр. Перник, с
ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: гр. Перник, пл. „Свети Иван Рилски”
1 А ДА ЗАПЛАТИ на В.И.С., с ЕГН: **********,***
2/49 В сумата от 0,10 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в производството, изчислена съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА В.И.С., с ЕГН: **********,***
2/49 В ДА ЗАПЛАТИ на Общинско
предприятие „Общинско собственост, спортни и Туристически обекти” гр. Перник, с
ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: гр. Перник, пл. „Свети Иван Рилски”
1 А сумата от 747,41 лева, представляваща направени
по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинско
собственост, спортни и Туристически обекти” гр. Перник, с ЕИК: 0003867511502, с
адрес на управление: гр. Перник, пл. „Свети Иван Рилски” 1 А ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.
Перник дължимата се държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 50,00
лева, както и сумата от 0,02
лева - разноски за ССЕ и допълнителна ССЕ, изчислени съобразно с уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: