№ 789
гр. Велико Търново , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100198 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74 ал. 3 вр. ал. 1 пред. 1 КТ.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че вторият ответник е
едноличен собственик на капитала и управител на първия ответник /ИППМП „Дента –
М Нова” ЕООД/, чийто предмет на дейност е оказване на първична медико-дентална
помощ и извършване на търговски сделки за нуждите на осъществяваните от
дружеството медицински дейности и за обслужване на пациентите. Ищецът твърди, че
вторият ответник в качеството си на управител на ответното дружество е сключил сам
със себе си трудов договор № 1/07.01.2020г., с който е приел да изпълнява длъжността
„лекар по дентална медицина” и по този начин е станал работодател сам на себе си. В
тази връзка ищецът уточнява, че по аргумент от чл. 147 ал. 1 ТЗ не е възможно едно и
също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда, да налага
дисциплинарни наказания, да си разрешава ползването на отпуск, да прекратява
трудовия договор и да води съдебен спор за незаконосъобразно уволнение.
Позовавайки се на съдебна практика, ищецът прави извода, че управителят на
ответното ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си,
поради което процесното се явява недействително поради противоречие със закона.
Аргументира становището си за недействителност на трудовия договор №
1/07.01.2020г. с доводи, че управителите на търговски дружества в това си качество се
осигуряват на самостоятелно основание по чл. 4 ал. 1 т. 7 КСО, което е различно от
1
осигуряването на работниците и служителите по трудово правоотношение. В тази
връзка ищецът изтъква, че в един и същи период вторият ответник се е осигурявал
едновременно като управител на ответното дружество и като работник в него. По
изложените съображения се отправя искане до съда да обяви за недействителен
сключения между ответниците трудов договор № 1/07.01.2020г., поради противоречие
със закона.
С отговора на исковата молба ответниците заемат становище за неоснователност
на предявения иск, без да излагат доводи и съображения в тази насока.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
По делото лиспа спор по фактите, а и те се установяват от представените с
исковата молба писмени доказателства. Първият ответник е регистриран в ТР на
16.10.2018г. като еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/, с предмет
на дейност оказване на първична медико-дентална помощ и извършване на търговски
сделки за нуждите на осъществяваните от дружеството медицински дейности и за
обслужване на пациентите. Негов управител и едноличен собственик на капитала е
втория ответник. На 07.01.2020г. между ответниците е сключен трудов договор № 1, с
който първият ответник, действащ чрез своя управител /втория ответник/, в качеството
си на работодател е възложил на втория ответник като физическо лице да изпълнява
при него длъжността „лекар по дентална медицина”. Трудовия договор е сключен за
неопределен срок, при 6 часов работен ден и размер на основното месечно трудово
възнаграждение от 501 лв.
От представените от ищеца молби за отпуск и заповеди по чл. 160 КТ и чл. 173а
ал. 1 КТ се установява, че вторият ответник в качеството си на работник е искал, а
първият ответник в качеството си на работодател е разрешавал ползването на платен и
неплатен отпуск в периода 01.04.2020г. – 16.08.2020г. От представените разчетно –
платежни ведомости на първия ответник за периода м. януари 2020г. – м. септември
2020г. се установява, че всеки месец от трудовото възнаграждение на вторият ответник
са правени отчисления за задължителното обществено осигуряване и същият е
осигуряван за заеманата от него длъжност при първия ответник за съответните
осигурителни рискове. От констативен протокол № КП-5-04-00838696/10.11.2020г. е
видно, че вторият ответник за горепосочения период е регистриран и като
самоосигуряващо се лице в качеството си на управител на първия ответник.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
2
Предявеният иск с правно основание чл. 74 ал. 3 вр. ал. 1 пред. 1 КТ е
процесуално допустим, тъй като ищецът има качеството на компетентен орган по чл.
74 ал. 3 КТ и по силата на закона е активно легитимиран за заяви претенция за
обявяване недействителността на трудов договор. Ответниците по делото като страни
по материалното правоотношение основано на атакувания трудов договор са пасивно
легитимирани да отговарят по предявения иск. Последният е конститутивен по своя
характер, тъй като с разрешаването му се търси правна промяна в положението на
страните по трудовия договор. Продължаващото действие на последния обуславя
правния интерес от предявяване на иска по чл. 74 ал. 1 КТ, а и този интерес
съществува, доколкото неговата действителност е от значение за правата на работника
в сферата на общественото осигуряване /придобит осигурителен стаж, получаване на
парични обезщетения за временна неработоспособност, стаж за пенсия и др./.
Съгласно нормата на чл. 74 ал. 1 КТ основанията за недействителност на
трудовия договор са противоречие със закона или с колективния трудов договор или
когато ги заобикаля. Трудовият закон борави с родовото понятие недействителност и
не съдържа уредба на отделни основания, водещи до нищожност или унищожаемост
на трудовия договор. С оглед специфичните обществени отношения, които трудовото
законодателство регламентира недействителността на трудовия договор има и свои
характерни правни последици, които се различават от последиците на общите
основание за нищожност и унищожаемост /арг. чл. 74 ал. 6 и ал. 7 КТ и чл. 75 КТ/.
Доколкото обаче трудовото право е част от системата на гражданското право,
основанията за недействителност на гражданскоправните сделки, намират субсидиарно
приложение към въпроса за действителността на една трудовоправна връзка.
В случая ищецът е основал исковата си претенция за недействителност на
трудовия договор от 07.01.2020г. на доводи, че същият противоречи на закона,
доколкото управителят на ответното ЕООД, като негов законен представител, не може
да се намира в трудово правоотношение със себе си като физическо лице. По същество
се изтъква нарушение на нормата на чл. 38 ал. 1 пред. 1 ЗЗД, при сключване на
процесния трудов договор, която въвежда забрана на органния представител на едно
юридическо лице да договоря със себе си в лично качество.
По аргумент от чл. 141 ал. 1 и ал. 2 ТЗ на управителя на търговското дружество,
като негов органен представител, е признато правото волята му да бъде счетена във
външните отношения за воля на юридическото лице. Част от правомощията на
управителя включват и упражняването на работодателска власт по отношение на
работниците и служителите на дружеството. В тази връзка е недопустимо едно
физическо лице да съвместява едновременно качеството на управител на търговско
дружество и на работник при управляваното от него юридическо лице.
3
Едновременното съществуване на мандатно и на трудово правоотношение води до
невъзможност за осъществяване на включените в последното права и задължения с
оглед на разпоредбата на чл. 38 ал. 1 пред. 1 ЗЗД, забраняваща представителят
/управителя/ да договоря от името на представлявания /дружеството – ответник/ със
себе си. Управителят нито може да сключва трудов договор със себе си за длъжност от
щата на представлявания от него търговец, нито би могло реално да се осъществява
дисциплинарна власт, която е неотменима част от трудовото правоотношение.
Сключвайки с представляваното от него дружество сделка като физическо лице, по
силата на която възникват трудовоправни отношения между представляваното от
лицето дружество и същото лице, в качеството му на служител – физическо лице, в
тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданскоправен субект,
воден от собствен интерес, поради което спрямо него действа забраната на чл. 38 ал. 1
пред. 1 ЗЗД. В този смисъл, освен посоченото от ищеца Решение № 91/16.04.2018 г. по
гр. д. № 3513/2017 г. на ВКС, IV г. о., е и Решение № 250 от 21.10.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 159/2019 г., IV г. о. В случая не се изправени пред даденото с т. 2 на ТР №
3/2013г. на ОСГТК задължително разяснение за прилагане на закона, което касае
хипотезата, когато едно и също лице действа като органен представител на две
търговски дружества при сключване на правна сделка между тях, при която ситуация
забраната по чл. 38 ал. 1 ЗЗД не се прилага.
По тези съображения трудовия договор от 07.01.2020г., при сключването на
който, първият ответник е изразил воля чрез своя органен представител /втория
ответник/ за възникване на трудово правоотношение със самия него в лично качество
като физическо лице за длъжността „лекар по дентална медицина”, противоречи на
нормата на чл. 38 ал. 1 пред. 1 ЗЗД. Както вече се спомена тази разпоредба въвежда
забрана за договаряне в лично качество с представляваното от лицето дружество и
нейното нарушаване води до недействителност на трудовия договор, поради
противоречие със закона /чл. 38 ал. 1 пред. 1 ЗЗД/. В тази връзка и на основание чл. 74
ал. 1 пред. 1 КТ тази недействителност следва да бъде обявена от съда и процесния
трудов договор бъде прогласен за нищожен, поради което предявения иск с правно
основание чл. 74 ал. 3 вр. ал. 1 пред. 1 КТ следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца,
доколкото в процеса е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 ал. 1 НЗПрП. На основание чл. 78 ал. 6 ГПК, тъй като ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса, дължимата по делото в размер на 80 лв.
/арг. чл. 3 ТДТГПК/ следва да се възложи на ответниците.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по иск на Националния осигурителен институт гр. София, чрез ТП на
НОИ гр. В. Търново, с адрес гр. В. Търново, пл. „Център” 2 ет. 5, представлявано от
*** – директор, НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на трудов договор № 1/07.01.2020г.
сключен между ИППМП Дента-М Нова ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. В. Търново, ул. „Краков” № 13 вх. Б, представлявано от управителя
Т.С. М., в качеството на работодател и Т.С. М., ЕГН: **********, с адрес ***, в
качеството на работник, на основание чл. 74 ал. 3 вр. ал. 1 пред. 1 КТ вр. чл. 38 ал. 1
пред. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ИППМП Дента-М Нова ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Краков” № 13 вх. Б и Т.С. М., ЕГН:
**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС държавна такса в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
ОСЪЖДА ИППМП Дента-М Нова ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Краков” № 13 вх. Б и Т.С. М., ЕГН:
**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Националния осигурителен институт гр.
София, чрез ТП на НОИ гр. В. Търново, с адрес гр. В. Търново, пл. „Център” 2 ет. 5,
представлявано от *** – директор СУМАТА от 150 лв. /сто и петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5