№ 2027
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110124474 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Н. М., действащ чрез
законния си представител – С. Н. М., срещу „Б. Е.“ АД, с която по реда на чл. 422 ГПК
е предявен установителен иск по чл. 7, пар. 1, б. „б“ вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
разполага с издадена в негова полза срещу „Б. Е.“ АД заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 7322/2024 г. по описа на СРС, 172 с-в, срещу която ответникът
възразил. Излага доводи относно наличието на сключен с ответника договор за
въздушен превоз, въз основа на който закупил самолетен билет за полет № FB478, по
направление Барселона – София, с разстояние от 1500 км. Полетът бил планиран за
изпълнение от ответника на 12.08.2023 г., с час на излитане – 12:50 часа и кацане в
16:40 часа. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил процесния полет по
разписание, като самолетът излетял на 12.08.2023 г. в 09:50 часа. Превозвачът
уведомил ищеца за посочените промени непосредствено преди полета, което му
създало значителни неудобства. Сочи, че съгласно установената практика на СЕС, в
случаите когато въздушният превозвач изтегли полета за по-ранен час с повече от един
час, полетът се счита за отменен. Поддържа, че авиопревозвачът не го е уведомил
своевременно за настъпилите промени, както и причината, която ги налага.
По изложените съображения, ищецът счита че ответникът му дължи
заплащането на обезщетение, в размер на 400 евро, съобразно разстоянието между
началната и крайната точка на полета. В тази връзка, моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи заплащането на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга.
Претендира разноски.
Извън законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
1
исковата молба, с който оспорва претенцията на ищеца като неоснователна и
недоказана. Потвърждава, че процесният полет бил с променен час на излитане, за
което обстоятелство ищецът бил уведомен с електронно съобщение, изпратено на
27.05.2023 г. Твърди, че съобщението било изпратено на електронения имейл адрес,
предоставен от ищеца при закупуване на самолетния билет по резервация № TY3RY.
Счита, че в настоящия случай не са налице основания за ангажиране на отговорността
му за заплащане на обезщетение, доколкото ищецът бил своевременно информиран за
настъпилите промени по полета. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С молба с вх. № 317093/08.10.2024 г. ищецът е взел становище по отговора на
исковата молба, с който счита, че твърдението на превозвача, че е уведомил
своевременно пътника за настъпилите промени в разписанието на полета е недоказано.
Поддържа предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск по чл.
7, пар. 1, б. „б“ вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Основателността на предявения иск е обусловена от доказване от страна на
ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е сключил с ответника договор
за въздушен превоз на пътник, с потвърдена резервация за полета, който е следвало да
бъде изпълнен от превозвача по предварително заявеното разписание, което било
едностранно променено от ответника, поради което е налице неточно изпълнение на
договорните му задължения, обуславящо заплащането на обезщетение в
претендирания размер.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, които имат
за последица изключване на отговорността му за погасяване на процесното вземане, в
това число, че е уведомил своевременно ищеца за промените в разписанието на
процесния полет.
От доказателствата по делото несъмнено се установяване, а и не е спорно в
отношенията между страните, че помежду им е сключен договор за превоз на пътник,
по силата на който ответникът е следвало да изпълни полет № FB478, по направление
Барселона – София, с разстояние от 1500 км., планиран за изпълнение на 12.08.2023 г.,
с час на излитане – 12:50 часа и кацане в 16:40 часа, както и че е била налице промяна
в разписанието на полета, който бил изпълнен на 12.08.2023 г., с час на излитане –
09:50 часа.
Спорно в отношенията между страните е обстоятелството относно надлежното
информиране от страна на превозвача за настъпилите промени в разписанието на
полета, съответно предложеното премаршрутиране, освобождаващо превозвача от
отговорността му за заплащане на процесното обезщетение.
Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11
2
февруари 2004 г. урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен
полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно
планираното разписание. Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7
от Регламент № 261/2004 г. презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл.
такива, свързани с нарушение на първоначално предвидения план, но отговорността на
въздушния превозвач не е лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7,
като всеки пътник, който е претърпял вреди над този размер има право да получи
допълнително обезщетение по общия ред. Правото на парично обезщетение по
Регламента се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не
е изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да
осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на
излитане и на пристигане в крайния пункт.
Според разясненията, дадени от Съда на Европейския съюз, с Решение от
21 декември 2021 г. по свързани дела C-146/20, C-188/20, C-196/20 и C-270/20 Azurair и
др., по дело C-263/20, Airhelp, и по дело C-395/20, Corendon Airlines, полетът трябва да
се счита за „отменен“, когато опериращият въздушен превозвач изтегли полета за по-
ранен час с повече от един час. В такъв случай изтеглянето за по-ранен час трябва да
се счита за значително, доколкото може да доведе до сериозни неудобства за
пътниците, точно както закъснението. Такова изтегляне за по-ранен час лишава
пътниците от възможността да разполагат свободно с времето си и да организират
пътуването или ваканцията си в зависимост от своите очаквания. Така пътникът може
по-специално да бъде принуден да се приспособи значително към новия час на
излитане на полета си, за да може да го вземе, или макар да е взел всички необходими
предпазни мерки, да не е в състояние да се качи на борда на самолета.
В настоящия случай не е спорно между страните, че процесният полет е бил
изтеглен от авиопревозвача за по-ранен час с повече от един час, поради което същият
следва да се счита за „отменен“.
Съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“, от Регламент ЕО №261/2004, при отмяна на
полет пътниците имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл.
7 освен ако не са: i) информирани за отмяната минимум две седмици преди началото
на полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем
дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране,
което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по
разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири
часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната по-
малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено
премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди
началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за
3
по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.
С отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че е уведомил
своевременно ищеца за очакваните промени на полет № FB478 и последващите
варианти, които би могъл да избере. Следва да бъде съобразено, че в настоящия
случай, доколкото отговорът на ответника е депозиран извън законоустановения срок
по чл. 131 ГПК е настъпила преклузия по отношение на направеното възражение за
освобождаването му от отговорност за заплащане на претендираното обезщетение.
Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на
представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той
губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
Съгласно чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В настоящия случай ответникът не е
ангажирал доказателства, които да установят по безспорен начин, че е уведомил
своевременно пътника за настъпилите промени в разписанието на процесния полет. В
допълнение, следва да бъде посочено, че приложената към отговора на исковата молба
разпечатка не представлява доказателство, удостоверяващо твърдението на ответника,
че е изпратил електронно съобщение до ищеца с информация относно промените в
полета и евентуалните варианти за премаршрутиране.
По делото няма доказателства изпратените от ответника до ищеца електронни
писма, съдържащи информация за промяна в часа на полета, да са постъпили в
електронната поща, регистрирана като IP адрес на името на ищеца..
Отделно от това, както се посочи по-горе правоизключващите възражения на
ответника като релевирани извън срока за отговор, са преклудирани и не следва да
бъдат съобразяване при формиране фактическите и правни изводи по съществото на
спора.
С оглед изложеното, се налага извод, че ответникът не е изпълнил точно
задълженията си по договора, като е превозил ищеца с процесния полет извън
установените параметри на първоначално заявеното разписание, при липсата на
предпоставки, които имат характера на извънредни обстоятелства, както и
освобождаващи го от отговорност факти, поради което следва, че е налице виновно
неизпълнение на договорните задължения на превозвача, обуславящо заплащането на
обезщетение.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 7,
пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и предявеният иск за заплащане на
обезщетение в размер на по 400 евро е основателен, поради което следва да бъде
4
уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, който е представил по делото списък по чл. 80 ГПК, с който претендира
заплащането на сторените разходи в заповедното производство, както следва: 25 лева
за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение, както и 25 лева за
държавна такса в исковото производство и 400 лева за адвокатско възнаграждение. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
Представените по делото писмени доказателства от ищеца, включително чрез
приобщаване на ч.гр.д. № 7322/2024 г. по описа на СРС, 172 с-в, удостоверяват
извършването на посочените разходи в процеса.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК, което съдът намира за основателно единствено по отношение на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство.
Следва да бъде съобразно, че съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г.
по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
В тази връзка, при съобразяване на фактическата и правната сложност на
делото, извършените от процесуалния представител на ищеца действия по
представителство и защита в заповедното производство, изразяващи се в попълване на
заявление по образец, съдът счита, че дължимото в полза на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение за представителство в заповедното
производство възлиза на 100 лева.
По изложените съображения, в тежест на ответника следва да бъде възложено
заплащането на разноски в общ размер на 550 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Н. М., ЕГН **********,
действащ чрез законния си представител – С. Н. М., ЕГН **********, срещу „Б. Е.“
АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ вр. чл.
5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., че ответникът дължи на Т. Н. М., ЕГН
**********, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет №
FB478, по маршрут Барселона – София, планиран по разписание на 12.08.2023 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, което е предмет на издадена в
полза на ищеца Заповед № 5379/15.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7322/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 172 състав.
ОСЪЖДА „Б. Е.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на Т. Н. М., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител – С. Н. М., ЕГН
**********, направените в производството разноски в размер на 550 лева.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: ____________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6