Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 390
Гр. Габрово, 09.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 11.11.2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря Д.М., като
разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1290 по описа за 2016 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по подаден установителен иск от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу М.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***.
І.
Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства, от значение за претенидраните
права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди се, че на 16.12.2011 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /като Заемодател/ и
М.П.Х. /като Заемател/ бил сключен Договор за
паричен заем с № 1537227/16.12.2011 г. - „Credit Pensioner", в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се
задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията при които Кредиторът
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора и Общите условия на Договор за паричен
заем към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума
от Заемодателя на Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да
предостави заема и създавала задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора за паричен заем. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на Договора и бил посочен в
него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 980,87 лева (деветстотин и осемдесет лева и осемдесет и седем ст.). Така, договорната лихва по
кредита била уговорена от
страните в размер на 480,87 лева (четиристотин и осемдесет лева и осемдесет и седем ст.). Съгласно разпоредбите на
Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до
11.11.2012 г. на 11 равни месечни погасителни вноски, в размер на 89,17 лева (осемдесет и девет лева и 17 ст.) лева всяка.
С
подписването на Договора за заем Заемателят удостоверил, че Заемодателят го уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях и желаел договорът да бъде сключен.
На основание
сключения Договор за паричен заем, в случай, че Заемателят забавел заплащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни дължал на Заемодателя заплащането на
такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 (девет) лева. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки
следващ 30 дневен период през който имало погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30
календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят не можели да надхвърлят 45,00 (четиридесет и пет) лева.
На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45,00 (четиридесет и пет) лева.
На основание
Закона за потребителския кредит на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 15.07.2012 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва
бил 120,93 лв. (сто и двадесет лева и 93 ст.), който бил съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била погасена до момента била в размер на 645,00 (шестстотин четиридесет и пет) лева, с която били погасени както следва: такса
разходи 45,00 (четиридесет и пет) лева,
договорна лихва 387,60 лева (триста осемдесет и седем лева и 60 ст.) и главница 212,40 лева (двеста и дванадесет лева и 40 ст).
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 11.11.2012 г. и не бил обявяван за пресрочно изискуем.
На 16.11.2010 г. между „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********, чийто универсален правоприемник била „Агенция за събиране на
вземания" АД, ЕИК ********* и „Изи Асет Мениджмънт" АД бил сключен рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД. На 01.10.2013 г. било подписано Препис - Извлечение от
Приложение № 1/01.10.2013 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД от 16.11.2010 г., по силата на което вземането
на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
1537227/16.12.2011 било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения. Препис - Извлечение от Приложение №
1/01.10.2013 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
съществувало единствено в
електронен вариант. В § 2 Предмет, т. 2.1., изр. 2 от Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД изрично било записано, че „....Приложение № 1 ще бъде съставено във вид на електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и
електронния подпис (ЗЕДЕП).".
Съгласно
изискването на закона, на М.П.Х. било изпратено Уведомително писмо за цесия и Покана за
доброволно изпълнение Изх. № УПЦ-С-ИАМ/1537227, с дата 12.02.2016 г. които тя
не потърсила. На 19.05.2016 г. било изпратено отново Уведомително писмо за цесия и Покана
за доброволно изпълнение Изх. № УПЦ-С-ИАМ/1537227, което също не било получено. Поради това длъжникът да
се считал за уведомен с исковата молба за извършването на
цесията.
Съдът
уважил претенцията по подаденото от кредитора заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК и по образувано ч. гр. д. 571/2016 била издадена Заповед № 997 за
изпълнение на парично задължение. Срещу заповедта било депозирано възражение.
Искането на ищеца е съдът да постанови съдебен акт по силата на който да признае за
установено по отношение на М.П.Х., че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания" АД по Договор за паричен заем с № 1537227/16.12.2011 г. - „Credit Pensioner" главница 287,60 лева (двеста осемдесет и седем лева и 60 ст.), договорна лихва 93,27 лева (деведесет и три лева и 27 ст.) за периода от 14.07.2012 г. до 11.11.2012 г. (падеж на последната
погасителна вноска), ведно със законната лихва за забава от датата на входиране
на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както
и лихва за забава 120,93 лева (сто
и двадесет лева и 93 ст.) за периода от 15.07.2012 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, или обща сума в размер на 501,80 лева (петстотин и
един лева и 80 ст.),
Както и да бъде осъден длъжникът да заплати разноските, извършени по заповедното
производство в размер на
300,00 (триста) лева -
юрисконсултско възнаграждение и 25,00 (двадесет и пет) лева - държавна такса и извършените
в исковото производство за държавна такса
в размер на 125,00 (сто
двадесет и пет) лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева.
2. От страна на
ответника:
Ответницата не представя отговор
по повод връчената й искова молба.
В откритото съдебно заседание по
делото ответницата се представлява от сина си, който признава предявения иск.
3. След признанието на иска от страна на
ответника постъпи искане за прекратяване на съдебното дирене.
4. С оглед направеното признание на иска съдът е прекратил съдебното
дирене и е постановил, че продължава разглеждането на
делото при признание на иска от страна на ответника.
ІІ. Правна квалификация.
Предявен е установителен
иск с процесуално основание чл. 422 от ГПК.
Материалните права на
ищеца се основават на разпоредбите чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 ал. 1 от Закона за потребителски кредит (Обн.,
ДВ, бр. 18
от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ІІІ. С оглед направеното признание на иска и при отсъствието на отрицателните процесуални
предпоставки, предвидени в чл. 237 ал. 3 от ГПК са налице условията предвидени
в чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение съобразно признанието на
ответника, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск и претенциите за разноски.
Предвид ТР № 4/2013 от
18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив за дължимостта на разноските извършени както в исковото,
така и в заповедното производство, които са 325 лева /25 лева държавна такса и
300 лева юрисконсултско възнаграждание/ по воденето на заповедното производство
и 425 лева /125 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждание/ по
воденето на исковото производство.
По изложените
съображения и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че М.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4:
- сумата 287,60 лева
(двеста осемдесет и седем лева и 60 ст.) – главница, дължима по Договор за паричен заем с № 1537227/16.12.2011
г. - „Credit Pensioner", ведно със законната лихва, считано от 29.02.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата;
-
сумата 93,27 лева (деведесет и три лева и 27 ст.) – договорна лихва за периода от 14.07.2012 г. до 11.11.2012 г.
(падеж на последната погасителна вноска)
-
сумата 120,93 лева (сто и двадесет лева лева и 93 ст.) – лихва за забава
за периода от 15.07.2012 г. до 28.02.2016 г. вкл. (датата преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда),
за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 997/01.03.2016 г. по ЧГД № 571/2016 г. на Районен съд -
гр. Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***
ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата
325 лв. (триста двадесет и пет лева и 00 ст.) - разноски по делото по воденето на заповедното
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***
ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата
425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева и 00 ст.) - разноски по делото по
воденето на исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Габрово от страните в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: