Определение по дело №598/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260258
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20201500200598
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И  Е

 

                                    гр. Кюстендил  30.06.2021 г. 

 

                                      В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на тридесети юни  две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА Ц.

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.С.

                                                                   И.К.

 При секретаря ГАЛИНА КИРИЛОВА и с участието на прокурора от КнОП  ВАЛЕРИ  ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Ц. ЧНД № 598 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

 

     Производството е по реда на чл.433 и сл.НПК във вр. с чл.87 НК.Образувано е по молба на П.В.Н., ЕГН **********,***, понастоящем в гр.Торонто, Канада,  подадена чрез защитника му адв.А.Р., за допускане на съдебна реабилитация  по отношение осъждането му с Присъда № 12/8.06.2009 г. на Кюстендилския окръжен съд по НОХД № 376/2008 г. по описа на съда. Релевирани са доводи за наличие на предпоставките на чл.87 НК по отношение на молителя. Моли се за постановяване на определение за допускане на реабилитация на основание чл.87 НК. Към молбата са приложени Удостоверение изх.№ 2211/2020 от 30.102020 г. на Районна прокуратура – Дупница, характеристика на молителя,  свидетелство за съдимост на молителя. Служебно бяха изискани и се представиха документи от ДСИ и ЧСИ за образувани изпълнителни дела с оглед събиране на доказателства за възстановяване на неимуществените вреди, които Н. е осъден да заплати с посочената присъда.

     Становището на КнОП е за неоснователност на молбата поради липса на една от предпоставките на чл.87 НК – възстановяване на причинените вреди.

    Защитникът на молителя адв.Ал.Р. моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи молбата за съдебна реабилитация на молителя Н. поради наличие на всички предпоставки за това – безспорно установено добро поведение. Не са възстановени изцяло неимуществените вреди от молителя, но от събраните данни за образувани изпълнителни дела се установява, че вземането е погасено по давност, тъй като след 2011 г., когато са внесени 276,20 лв. от молителя, до настоящия момент, не са извършвани действия по изп.дело. Действително самият осъден може да изпълни задължението си и след изтичане на давността, но очевидно и тук е проявена пасивност от взискателите. Сумата е завишена, а молителят няма недвижими имоти в България , не притежава и леки автомобили, но завишената сума и липса на работа в България са уважителни причини по см.на чл.87 ал.2 НК за невъзстановяване на вредите.

     КнОС, след цялостно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, намери молбата за съдебна реабилитация за допустима като подадена от надлежна страна - осъденото лице, но за неоснователна, по следните съображения:

     Единственото осъждане на молителя П.Н., видно от справката му за съдимост, е процесното осъждане – с Присъда № 12/8.06.2009 г. на КнОС по НОХД № 376/2008 г . по описа на съда, влязла в сила на 5.03.2010 г., за извършено на 21.08.2007 г престъпление по чл.115 НК. С присъдата молителят Н. е осъден да заплати и обезщетение за неимуществени вреди на пострадалите от престъплението, както следва: на Елена Н. и Костадин Н. – по 25 000 лв.; на  Д. Н., П. Н. и Л. Н.  - по 30 000 лв. Сумите са присъдени със законната лихва от датата на деянието – 21.08.2007 г. до окончателното им изплащане. Присъдата на КнОС е изменена в гражданската част с Решение № 369/30.10.2009 г. на САС, постановено по ВНОХД № 551/2009 г., като са увеличени присъдените обезщетения  на гражданските ищци  Д.Н., П. Н. и Л. Н. от по 30 000 лв. на по 40 000 лв. за всеки от тях. В останалата част присъдата на КнОС е потвърдена. Решението на САС е потвърдено  с Решение № 57/5.03.2010 г.  на ВКС, постановено по НД № 690/2009 г.         

    Видно е от справката за съдимост и от Писмо вх.№ 261841/8.03.2021 г. на началник сектор РСИН- гр.Кюстендил, че молителят Н. е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване остатъка от наложеното му наказание”лишаване от свобода”в размер на неизтърпяния остатък от 1 година 1 месец 16 дни с влязло в сила на 26.02.2013 г. Определение на КнОС по ЧНД № 78/2013 г. и за целия неизтърпян остатък Н. е изтърпявал наложената му през изпитателния срок на УПО пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Наказанието пробация е изтърпяно от 18.02.2013 г. до 4.04.2014 г.

   От  Удостоверение изх.№ 2211/2020 от 30.10.2020 г. на Районна прокуратура – Дупница се установява, че след извършена проверка в Унифицираната система на прокуратурата на Р България, към тази дата,  срещу молителя Н.  няма обвинения по неприключени наказателни производства.  

      От представената характеристика/на л. 4 от делото/ от съседка в блока, където молителят живее, се установява,че той добър и възпитан човек, готов винаги да се притече на помощ, съпричастен към битовите проблеми в блока.

      Молбата за реабилитация е подадена пред КнОС на 26.11.2020 г.

      От писмо вх.№ 264556/24.06.2021 г. на ЧСИ Милена Джоргова, с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, изискано служебно от съда се установи, че срещу молителя П.В.Н. въз основа на издаден на 15.03.2010 г. от Окръжен съд изпълнителен лист по НОХД № 376/2008 г. по описа на съда, е образувано изпълнително дело № 172/2010 г. и длъжникът П.Н. е длъжен да заплати по 25 000 лв. на К. П. Н. и Е.А. Н., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. По делото е постъпила сума от 267,20 лв. на 30.12.2011 г.

      От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Производството за реабилитация е отделно самостоятелно особено производство, уредено в глава ХХХІV, раздел ІІ НПК. В него съдът, след преценка на изискващите се от чл.434 ал.2 т.1 и 2 НПК доказателства, се произнася с определение по основателността на предявената молба за реабилитация.

      Условията за допускане на съдебна реабилитация са уредени от материалноправната норма на чл.87 НК, съгласно която всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като І- инстанция, ако в течение на 3 години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, ако е имал добро поведение и при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

    Съдът приема, че се материалноправните предпоставки за реабилитация по чл.87 ал.1 т.1 НК по отношение на молителя Н. са налице. На 4.04.2014 г. е изтекъл изпитателния срок на условното му предсрочно освобождаване и тогава е изтърпял наложената му с определението за УПО мярка за пробационен надзор. Считано от 4.04.2014 г., 3-годишният срок по чл.87 ал.1 НК е изтекъл на 4.04.2017 г., а молбата за реабилитация е предявена на 26.11.2020 г., т.е. след изтичане на този 3-годишен минимален срок.  Липсват по отношение на молителя образувани и висящи наказателни производства .

     От представеното удостоверение на КнОП за липса на обвинения по неприключени наказателни производства към 16.06.2020 г. следва да се приеме, че Н. има добро поведение не само в 3-годишния срок, но и към настоящия момент. В този срок той не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание. Други доказателства за добро поведение  са представената характеристика и факта, че освен процесното осъждане молителят няма никакви други осъждания, т.е. извършеното престъпление е било инцидентна проява в живота му.  Налице е хипотезата на чл.87 ал.1 т.1 НК за допускане на съдебна реабилитация.

     Не е налице обаче втората кумулативно изискваща се предпоставка на чл.87 т.2 НК – при умишлено престъпление молителят да е възстановил причинените вреди. С извършеното престъпление по чл.115 НК са причинени неимуществени вреди на пострадалите, които неимуществени вреди се установи, че не са възстановени от молителя. По образуваното изп.дело с взискатели Е. и К.Н.и е постъпила еднократно сумата от 267,20 лв. на 30.12.2011 г. Съгласно константната съдебна практика на възстановяване подлежат не само имуществените, но и неимуществените вреди от престъплението. В случая се установи, че те не са възстановени и на двете групи пострадали лица. Еднократният превод на сумата от 267,20 лв. на Е. и К.Н.и не може да се приеме за възстановени неимуществени вреди.

      Съдът в тези връзка не споделя защитния довод, че е изтекла изпълнителката давност за пострадалите лица и те са проявили бездействие. 5-годишният давностен срок за пострадалите лица и от двете групи да предприемат принудително изпълнение действително е изтекъл. Първата група пострадали – Д., П. и Л. Н.и изобщо не са предприели действия на принудително изпълнение срещу молителя за получаване на присъденото им обезщетение за неимуществени вреди. А по изп.дело № 172/2010 г. след 2011 г. не са постъпвали никакви суми.

    Принудителното изпълнение обаче е предвидено като възможност, а не като задължение, когато липсва доброволно изпълнение на задължението. Липсата на образувано изпълнително производство, респ.  такова с изтекла погасителна давност, не е пречка осъденият доброволно да изпълни задължението си, нито пък означава, че у кредиторите липсва интерес от изпълнението.

  Съдебният състав намира за несъстоятелен защитния довод, че погасителната давност по чл.117 ЗЗД се приравнява на уважителна причина по см.на чл.87 ал.2 НК. Защото изтичането на предвидения в чл.117 ЗЗД 5-годишен давностен срок не дерогира общото правило на чл.45 ЗЗД – че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

    Същевременно според съдебния състав липсват други уважителни причини, които да са попречили на Н. да възстанови неимуществените вреди – напр. пречка от здравословен характер, пречеща му да реализира доходи, или тежко материално положение. Той няма движима и недвижима собственост, но това не се приравнява на тежко материално положение. А ненамирането на работа поради статуса му на осъждано лице според съда също не е уважителна причина за неизпълнение на задължението по чл.87 ал.1 т. НК.

 Цитираните от защитата съдебни решения в обратен смисъл нямат обвързваща сила за съда, тъй като не са задължителна съдебна практика. Съдът е запознат с наличието на съдебна практика и в обратния на гореизложените съображения смисъл, но не я споделя по изложените вече съображения.

    Изложеното налага извода, че по отношение на молителя Н. не е налице кумулативно изискващата се предпоставка на чл.87 ал.1 т.2 НК и молбата му за допускане на съдебната му реабилитация следва да се остави без уважение.

    Предвид изложеното и на основание чл.436  ал.1 НПК във вр. с чл.87 ал.1 НК, Кюстендилският окръжен съд

                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата  за съдебна реабилитация на П.В.Н., ЕГН **********,***, понастоящем в гр.Торонто, Канада,  по отношение осъждането му с Присъда № 12/8.06.2009 г. на Кюстендилския окръжен съд по НОХД № 376/2008 г. по описа на съда.

   Определението може да се обжалва и протестира по реда на глава ХХІ НПК в 7-дневен срок, считано от днес, пред Софийския апелативен съд.

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: