Решение по дело №1690/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 октомври 2018 г. (в сила от 7 декември 2018 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20184430201690
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р Е Ш Е Н И Е

№ .............

   28.09.2018 г., гр. Плевен

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ  СЕПТЕМВРИ две хиляди и  осемнадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДАРИЯ МИТЕВА

 

            при секретаря А. ДОБРЕВА , като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1690 по описа на  ПлРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на И.Ц.К.  ЕГН  **********, с адрес *** против Наказателно постановление №15-019/04.06.2018г., издадено от Началника на отдел ****, с което на основание чл.71 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 1000 лева за извършено административно нарушение на чл.33 ал.1 от ЗРА.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление,като незаконосъобразно,неправилно и издадено при явни нарушения  на материалния и процесуалния закон.Жалбоподателят посочва,че отразеното в НП,както и в акта,въз основа на който е съставено то,не е вярно и не отговаря на фактическата обстановка и съдържа неверни констатации..Въззивникът обективира в жалбата си твърдение,че не са описани количествата риба които е уловил,а само се споменава вида на рибата,не е посочена формата на изпълнителното деяние посочени  в чл 33 ал1 от ЗРА,тези нарушения счита че са допуснати както в АУАН,така и в НП.С изложените мотиви се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата,на сочените в нея основания и се изразява становище за непълнота и незаконосъобпазност  на административното обвинение.

Административно наказващият орган редовно призован се представлява от юрисконсулт И.*** ,редовно упълномощен по делото,оспорва жалбата като неоснователна и представя писмено становище,в което излага доводите си за законосъобразност на издаденото НП.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните Плевенският  Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, От фактическа страна с акт № В 0012776/22.05.2018г. за установяване на административно нарушение съставен от Д.Д. на длъжност главен специалист в сектор „РК” на ИАРА- отдел –обл Плевен  и свидетели П.Б. –гл.инспектор  и Х.И. –мл.ПИ- РУ –грПордим се констатира,че на 22.05.2018г. в  8.40ч. при извършена проверка служители на РУ-гр.Пордим на път 3-3501в посока с. Одърне ,превозва в товарното отделение на автомобил Мерцедес –модел 212Д с ДКН ЕН 8963ВНриба от вида костур-0,620гр,пъстър толстолоп-60,25кг,шаран-15,280кг в прясно състояние.Превозването на риба се извършва в забрана за риболов по чл 32,ал1 Приложение 1от ЗРА и т1,п.т4 от Заповед №РД09-347/11.04.2018г на МЗХГ.

Нарушението е квалифицирано като такива  по чл.33 ал.1 от ЗРА .Административнонаказващият орган е квалифицирал  деянието като нарушение на чл.33 ал.1 от ЗРА и е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя,като на основание чл.71 ал.1 от ЗРА  на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/лева.

Описаната фактическа обстановка установена от събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите –актосъставителят Д. ,напълно преповтаря описаната в АУАН и НП,фактическа обстановка,като твърди че Въпросната заповед цитирана  в АУАН ,касае любителският и стопанският  риболов на територията на РБългария,като е описано в нея кои са водните обекти ,които са разрешени за любителски риболов по време на забраната и изключенията от тази заповед са регистрираните риболовни стопанства.Количеството което е констатирано  и отразено в акта на 22.05.2018г не е съпроводено от никакви документи –декларация за произход на рибата или някакъв търговски или платежен документ.Количеството на превозваната риба е над 3 кг,минималното количество до което е разрешено.Нарушителят не е представил никакъв документ нито към момента на проверката ,нито след това.Само казал че е от частен водоем,но не уточнил водоема.При въпрос от страна на  адв Д.  адвокат на жалбоподателят, ако е ловил рибата в канал идващ от язовир Каменец,какъв документ следва да представи  за рибата  ,актосътавителят отговаря че би следвало да влезе в комуникация с рибовъдното стопанство и да иска документ от тях.

 Свидетелят Б.  потвърждава изцяло от показанията на свидетеля Д. , участвал в мобилната група по установяване на нарушението,като напълно потвърждава казаното от актосъставителят.Като уточнява че рибата е около 75кг ,над разрешеното количество  и нарушителят не представил никакъв документ за това количество риба, и с приемно предавателен протокол е предадена на социален патронаж гр Пордим.Твърди пред съда,че жалбоподателят му е казал,че идва от язовир с.Одърне,но това е без значение,те са съставили акт за превоз в  периода на забраната.

В тази насока са и показанията на свидетелят Х.И.-мл полицейски испектор. Преповтаря всичко написано като фактическа обстановка в АУАН,както и че количеството рибе е измерено със служебна везна в РПУ-Пордим,описано в АУАН и същият подписан от жалбоподателят без възражение.

Показанията на горепосочените свидетели съдът преценява, като обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, кореспондиращи изцяло със събрания писмен доказателствен материал, поради което ги кредитира изцяло.

За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения,доводите и становищата на страните.

При така установената фактическа обстановка,съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице,посочено като нарушител,поради което същата е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Процесният АУАН е издаден от оторизиран орган,при спазване на разпоредбите за съставянето и подписването му и съдържа всички реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН.Наказателното постановление е издадено от компетентен орган при спазване на процедурата на чл.52-58 от ЗАНН и съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН.Съгласно Заповед № РД 09-347/11.04.2018г. издадена на основание чл.47 ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл.91  и ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите-административно наказващият орган притежава нормативно установено властническо правомощие скрепено със съответната материална и териториална компетентност да издава юридически актове с които да налага по административен ред административни наказания.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗРА в периода на забраната по чл.30 ал.3,т.1,ал.4 и ал.5 и чл.32 ал.1 не се допуска пренасянето,превозването и продажбата на риба и други водни организми в живо,прясно и охладено състояние.Ал.1 на чл.32 от ЗРА пък гласи,че във водните обекти по чл.3ал.1 т.1 и т.2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване,съгласно Приложение № 1.Един от съществените елементи от обективната страна на нарушението по чл.33 ал.1 от ЗРА е именно наличието на забрана,формата на нейното въвеждане,периода и компетентния орган.В процесния случай в АУАН и НП е посочено,че  И. ***., извършва превоз на риба ,подробно описана по вид и тегло в АУАН,претеглени със служебна везна в РПУ-Пордим в прясно състояние,като цитираната в НП Заповед № РД 09-347/11.04.2018г  на Министъра на земеделието и храните е посочена като нарушена такава.Разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗРА,към която чл.33 ал.1 от ЗРА препраща-има характеристиките на бланкетно препращаща към съдържанието на Заповед № РД 09-347/11.04.2018г . В изпълнение на това,заповедта е публикувана в интернет страницата на ИАРА,както и на страницата на МЗХ.Веднъж оповестена,заповедта въвежда забраната без да е необходимо да се извършват каквито и да е било други действия,включително издаване на допълнителни разпореждания или поставянето на табели.От момента в който заповедта се оповести,забраната за улов или пренасянето,превозването и продажбата влиза в сила и всеки,който предприеме действия от които може да се направи обосновано заключение,че са предприети с цел улов на риба по време на въведена забрана,следва да понесе административно наказателна отговорност.

            Съдът намира,че в настоящия случай  конкретното нарушение е описано пълно,ясно,точно и съобразно изискванията на ЗАНН,в описанието на същото се съдържа информация за вида на въведената забрана,периода на действие на забраната,който се извлича от т.I,т.2 на Заповед № РД 09-347/11.04.2018г ,издадена от Министъра на земеделието и храните,както и въз основа на коя от предвидените  от закона хипотези е въведена тя,което е видно от съдържанието на НП.Действително самото пренасяне или превозване на риба в забранителния период само по себе си не представлява нарушение.Необходимо е рибата предмет на нарушението да бъде в живо,прясно или охладено състояние.В конкретния случай както в АУАН,така и в НП е налице фактическа обосновка относно състоянието на рибата.При фактическото и описание е конкретизирано нейното състояние-в прясно състояние.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира административното нарушение за безспорно доказано, респ. за установено. Както бе посочено по-горе съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели  които са логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си. Посочените свидетели излагат  непосредствени, непротиворечиви възприятия, както за лицето осъществило посочените действия, мястото на извършването им, протеклата проверка и поведението на жалбодателя, като индивидуализират по безспорен начин риболовния кораб и нарушителя.

Следователно жалбоподателя на 22.05.2018г. в 08: 40ч. при извършване на проверка от служители на РУ грПордим е превозвал подробно изброеното по вид и количество риба като улов-цяла в прясно състояние,в нарушение на въведената забрана по чл.32 ал.1 от ЗРА и т.I,т.2 на Заповед № РД 09-347/11.04.2018г,издадена от Министъра на земеделието и храните е осъществил състава на нарушение по чл.33 ал.1 във връзка с чл.71 ал.1 от ЗРА,приложими към датата на нарушението.Деянието е извършено в периода на забраната,което от обективна страна е определящо за съставомерността на деянието. Жалбодателят може да бъде субект на вмененото му административно нарушение, защото е без значение за осъществяването на състава на нарушението дали извършителят е физическо лице, юридическо лице или едноличен търговец, тъй като приложимата санкционна норма на чл.71, ал.1 от ЗРА си служи с израза "който", което от своя страна води до извода, че особено качество за субекта на административното нарушение не се изисква и такъв безспорно може да бъде и физическо лице, както е и в настоящия случай.

Съдът намира,че в случая не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН.Определението за понятието „маловажен случай” се съдържа в чл.93 т.9 от НК,приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.”Маловажен случай е налице,когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.Предвид характера на нарушението и обществените отношения които то засяга,както и липсата на такива смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства,които да сочат,че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от разглеждания вид,настоящата инстанция счита,че процесния случай не представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Във връзка с горното съдът намира,че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана,респ. извършеното нарушение е санкционирано по приложимия към датата на нарушението чл.71 ал.1 от ЗРА,като в случая правилно АНО е наложил наказанието „глоба” в минимален размер.Като взе предвид горното съдът намира,че НП с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева,на основание чл.71 ал.1 от ЗРА следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление   Наказателно постановление №15-019/04.06.2018г., издадено от Началника на отдел „***, с което на основание чл.71 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 1000 лева за извършено административно нарушение на чл.33 ал.1 от ЗРА.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Плевенски районен съд пред Административен съд Плевен, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..

                                                                                    /Д.Митева/