РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
гр. Пловдив, 09 февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2906 по описа
за 2020 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с
чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.
3. Ответникът по жалбата –
Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод
за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. При осъществена оперативна проверка на 09.10.2020 г. на търговски обект - кафе-аперитив
„Еделвайс“, находящ се в гр. Първомай, ул. „Н. Вапцаров“ № 17, стопанисвано от
“ТОДИВА” ЕООД, е установено, че дружеството в качеството му на лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е
регистрирало и отчитало всяка извършена продажба на стоки чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство,
с което е прието, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118 от ЗДДС.
Конкретно в тази насока е установено следното: при извършена
контролна покупка на три броя кебапчета на стойност 3.60 лв., свинско с грах 1
бр. на стойност 4.00 лв., пилешка супа на стойност 2.50 лв., 2 броя айрян на
стойност 1.40 лв., гарнитура 1.20, крем брюле на стойност 4.00, 3 филии хляб на
стойност 0.90 лв., заплатени в брой от проверяващия екип, преди легитимация, на
М.Р.Н.- сервитьор, за продажбата не е издадена фискална касова бележка от
въведеното в обекта фискално устройство - „ДАТЕКС ДП 150" с инд. номер ДТ
787989, фиск. памет № 02787989, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ
на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Посочено е, че нарушението се обосновава от установената
положителна касова разлика в размер на 242,20 лева, изготвен опис на паричните
суми, както и изведен КЛЕН от фискалното устройство.
За извършената продажба е следвало да бъде издаден
фискален касов бон с № 0002731 от 09.10.2020 г., като с този номер е изведен
отчет „X" от проверяващите. От изведения КЛЕН от фискалното устройство е установено,
че не е налице маркиране на извършената продажба.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол
за извършена проверка сер. АА № 0072815/09.10.2020 г. на основание чл. 110, ал.
4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-процесуалния кодекс.
При това положение е направен извод, че дружеството „не
е спазило реда и начина за издаване на съответния документ за продажба, издаден
по установения ред за продажба“.
Въз основа на тези фактически установявания е издадена и
процесната заповед, с която на “ТОДИВА” ЕООД е наложена
принудителна административна мярка запечатване на стопанисвания от дружеството
търговски обект кафе-аперитив „Еделвайс“, находящ се в гр. Първомай, ул.
„Н. Вапцаров“ № 17 и забрана достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
За
да обоснове продължителността и съразмерността на мярката ответният
административен орган е изложил мотиви относно местоположението на обекта,
предлагания асортимент, броя на местата в заведението и е съобразил
установените при проверката обстоятелства (неиздаването на фискален бон за
множество закупени храни и напитки и установената положителна разлика на парите в касата
и отчетените от ФУ в размер на 242,20 лв.). Също така
е посочил, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта
му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на
относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният - недопускане на вреда за фиска.
ІV. За правото:
9. Оспореният
административен акт – ЗНПАМ, е постановена от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите
констатации на органа по приходите са истинни, а направените въз основа на тях
правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта,
която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния
такъв. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията за тези изводи.
10. Между страните не се формира спор по установените факти.
Оспорващият не отрича факта на извършеното нарушение. Защитната теза на
жалбоподателя най-общо се основава на твърдения, че налагането на принудителна
административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от нейните
цели закрепени в закона, а продължителността й (14 дни) е определена в
нарушение на принципа на съразмерност залегнал в чл. 6, ал. 5 от АПК като
мотивите относно преценените в тази връзка обстоятелства са общи и абстрактни.
По правилото на чл. 168 от АПК съдът не е ограничен само с обсъжданията на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на събраните доказателства да провери
законосъобразността на административния акт на всички нормативно установени
основания.
11. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС в
приложимата редакция, принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. В случая процесната ЗНПАМ е издадена от Началник Отдел „Оперативни
дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, надлежно
упълномощен от Изпълнителния Директор на НАП съгласно Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 3 от ЗНАП също в приложимата редакция, органи
по приходите са както изпълнителния директор на агенцията, така и директорите
на дирекции и началниците на отдели и сектори.
12. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като
такъв следва да отговаря на изискванията, възведени в разпоредбите на чл. 59 и
чл. 146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка
законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
По аргумент от чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006 г., конкретните цели на
процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция,
пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с
което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията
на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните
обороти.
Според разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съответно, в чл. 36, ал. 1 от
Наредбата, изчерпателно са изброени случаите, при които продажбите/сторно
операциите се документират с касови бележки от кочан.
Цитираните разпоредби създават
задължение за регистриране и отчитане на оборота от продажби (т.е. на приетите
плащания за извършените в търговския обект доставки), поради което във всички
случаи на получаване на плащане при доставка, лицето получило плащането е
длъжно да издаде фискален бон или касова бележка от кочан в случаите по чл. 36, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.01.2006 г.
По делото няма спор, че процесната
сума (в общ размер на 17,60 лв.) е платена в брой, а не по банков път. Поради
това, получаването на тази сума е следвало да бъде документирано по предвидения
в данъчното законодателство ред
и начин, а именно чрез издавен на фискален бон или касова бележка от кочан (в
случаите по чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г.) към момента на получаване
на плащането, и след като това не е сторено, без всякакво съмнение е налице
нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г.
13. В случая не бе оборена нито дори разколебана установената от
административния орган фактическа обстановка. Възраженията на жалбоподателя,
относно риска да понесе вреди от прилагането на мярката, са неотносими към
предмета на спора. Що се отнася до обстоятелството, че в случая по делото няма
доказателства за издадено НП за установеното нарушение, следва да се посочи че
административното наказване и административната принуда преследват различни
цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и
същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им
законосъобразност. Неспазването на реда за издаване на съответен документ за
продажба (какъвто каза се безспорно е настоящия случай), е предвидена в закона
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на
подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение, а не в
хипотеза на наложено административно наказание /каквато е уредбата по чл. 124а ЗАДС/.
14. Процесната принудителна административна мярка не цели да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане един правно обоснован резултат – спазване на
фискалната дисциплина и предотвратяване на вреди за фиска.
15. В настоящия случай срокът на мярката е съобразен с конкретиката
на извършеното нарушение, за което каза се са изложени подробни мотиви (извършена
е преценка на неговата тежест – неиздаване на фискален бон за множество храни и
напитки поръчани от проверяващите и установената едновременно с това положителна
касова разлика в размер на 242,20 лв., която надхвърля два пъти и половина
регистрирания във ФУ оборот в размер на 104,80 лв.; изложени са мотиви относно
местоположението на обекта и броя на местата в него; срокът на наложената ПАМ е
обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, съответно недопускане на вреда за
фиска). При
това положение следва да се приеме, че ПАМ е определена за срок, неограничаващ
правата на дружеството в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. Като всяка една ПАМ и процесната ще рефлектира неблагоприятно на
дейността на дружеството. Засягането в случая на правната сфера на оспорващия обаче,
е съразмерно спрямо преследваната легитимна цел – предотвратяването и
преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както
и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на
обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл не се
установява нарушение на принципът за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК,
нито противоречие на ПАМ с целта на закона. В случая с предвидената от
законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за осигуряване на
законосъобразно поведение от страна на оспорващото дружество като данъчно
задължено лице, без ПАМ да се приравнява на санкция.
16. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорената Заповед за налагане на ПАМ. Това има за последица неоснователност на
жалбата. Тя следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
17. При този изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, на НАП следва да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска
защита, които се констатираха в размер на 100 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ТОДИВА” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В.В.С.- И., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-650-0072815/20.10.2020 г., издадена от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – кафе-аперитив „Еделвайс“, находящ се в
гр. Първомай, ул. „Н. Вапцаров“ № 17, стопанисвано от “ТОДИВА” ЕООД, като е
постановено и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА “ТОДИВА” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
В.В.С.- И., да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, сумата в
размер на 100 лв., представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: