МОТИВИ: Подсъдимият Д. е предаден на съд с обвинение по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „а“ и „б“
б.”б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, ЗА ТОВА, че на 20. 06. 2016 год. на ГП І – 4, до разклона за с.
Камбурово, общ Омуртаг, при управление на л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. Номер
Т 61 – 67 АС, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – не
изпълнил задължението си да контролира непрекъснато превозното средство което
управлявал, и по непредпазливост причинил смъртта на Й.М. – на 57 години, от
гр. Търговище, както и тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, и средна телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота на М. Н. – на 5 години, от
гр. Търговище.
С оглед обстоятелствата по делото, същото беше насрочено от
съда за разглеждане по реда на глава 27 от НПК – предварително изслушване на
страните. Подсъдимият и защитника му – адв. Д. ***
дадоха съгласие за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, като подс. Д. заяви, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, съгласявайки се, да не се събират доказателства
за тях.
Повереникът на наследниците на
пострадалата и законни представители на пострадалото малолетно дете дадоха
съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие. Същите бяха
конституирани като частни обвинители.
Представителя на Окръжна прокуратура изрази становище, че
няма пречка за разглеждане на делото по съкратената процедура, пледира за признаване
на подс. Д. за виновен по предявеното му обвинение, и
налагане на наказание лишаване от свобода към специалния минимум от ТРИ години,
с приложение на чл. 66, ал. 1 НК, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
5 година, съгл. чл. 343г от НК.
Частното обвинение пледира за налагане на наказание лишаване
от свобода в справедлив размер и
налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС с оглед 343г НК в
максималния, предвиден от закона срок.
С оглед становището
на участниците в производството, делото
протече по реда на съкратено съдебно следствие – чл. 371 и сл. от НПК. Страните
по делото заявиха съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи
лица, а при постановяване на присъдата да се ползват материалите от досъдебното
производство съгл. чл. 371 ал. 2 НПК. Това съгласие съдът одобри с определение,
предвид липса на нарушение на процесуалните правила на досъдебното
производство. При предварителното изслушване подсъдимия заяви, че се признава
изцяло за виновен по предявеното му обвинение, признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират
доказателства относно тях. Съдът одобри и това съгласие с нарочно определение
съгл. чл. 372, ал. 4 НПК. След като приобщи материалите по досъдебното
производство на осн. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 283 НК, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС – категория В от
1979 година. Бил наказван един път по административен ред за допуснато
нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
На инкриминираната дата, около обяд подс.
Д. управлявал собствения си автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. номер Т 61 – 67
АС по Главен Път І – 4 в посока от гр. София за гр. Варна, в близост до
разклона за с. Камбурово, общ. Омуртаг. На предната дясна седалка до водача бил
св. Б., зад него, на задната седалка била седнала Й.М. – на 57 години, а до
нея, на задната лява седалка, в количка, пътувала петгодишната М. Н.. Времето
било слънчево, платното за движение – сухо, с асфалтово покритие, без
недостатъци. Автомобилът бил технически изправен, и се движел с около 73,4
км/ч. Пред него се движел л.а. Сеат с водач св. В.П..
По същото време, в обратна посока със скорост 117 км/ч, в
дясната лента на пътя се движел седлови влекач „МАН“,
с рег. номер РВ 69 – 06 МС и прикачено към него полуремарке
Кроне с рег. номер РВ 83 – 60 ЕН. Автомобила се
управлявал от св. Д.К.. Зад него се движел автобус на фирма „Биомед“ с водач св. В.П.. П. имал намерение да изпревари
товарния автомобил и се придвижил леко наляво, но след като видял насрещно
движещите се автомобили, включая лекия автомобил „Сеат“ и автомобила, управляван от подс.
Д., се отказал от маневрата. Това движение на автобуса към осевата линия и
реакцията на водача на л.а. „Сеат“ провокирала подс. да предприеме аварийно задействане на спирачната
система на автомобила. Предвид неправилното боравене с органите на управление –
спирачка и волан, лекия автомобил започнал транслация и ротация по
часовниковата стрелка в спирачен режим, променяйки траекторията си на движение
в ляво, навлизайки със задната си част в лентата за насрещно движение.
Последвал удар между лявата предна броня на седловия влекач и лявата задна страница на лекия автомобил.
В следствие породените центробежни сили от лекия автомобил излетели возещата се
на задната седалка М. и намиращата се в количката до нея М. Н..
В следствие на удара, возещата се на дясната задна седалка Й.М.
получила автомобилна травма – тежка съчетана черепно мозъчна, гръдна и коремна
травми, травматичен излив на кръв под меките мозъчни
обвивки, счупване на ребра двустранно, с разместване на костните фрагменти,
разкъсване на лявото белодробно крило, разкъсвания на черния дроб, излив на кръв в гръдната и коремната кухина. Вследствие
изброените увреждания М. починала на място, почти веднага след инцидента.
Причината за смъртта на М. била тежката съчетана черепно мозъчна, гръдна и
коремна травми с натрошаване на ребра двустранно, и кръвоизливи в телесните
кухини, довели до травматично хеморагичен шок, които
били в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП.
М. Н. получила масивно разкъсване на слезката
с изливане на голямо количество кръв в коремната кухина, което довело до загуба
на слезката и разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Загубата на слезката съставлява
тежка телесна повреда по см. на чл. 128 от НК, а разстройството на здравето,
временно опасно за живота съставлява средна телесна повреда по чл. 129 НК, като
и двете са в пряка причинна връзка с
претърпяното ПТП.
Заключението на приложената по делото автотехническа
експертиза е, че опасната зона за спиране на л. а. „Фолксваген Голф“ е 57
метра, а за т. а. „МАН“ била 143 метра.Ударът е бил неизбежен, тъй като при
възникване на опасността автомобилите са били на 42, 3 метра. Не е на лице
причинна връзка между превишаване скоростта от страна на водача на т. а. и
настъпилото ПТП, тъй като дори при движение с максимално разрешената за него
скорост от 70 км/ч. опасната зона била 62,1 метра. Т. е. сбора от опасните зони
за спиране на автомобилите, участници в произшествието, надвишава почти три пъти разстоянието на което
са се намирали при възникване на ситуацията. Причината за настъпването на процесното ПТП от техническа гледна точка била неправилната
преценка на пътната обстановка от подс. Д., който при
създадената пътна ситуация предприел аварийно спиране, допускайки неправилно
боравене със спирачките и волана, което от своя страна сочи за липса на контрол
върху управляваното МПС, и съставлява нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
От изложеното до тук като фактология
– изведено от обстоятелствената част на обвинителния акт, по безспорен начин се
установи, че на инкриминираната дата 20. 06. 2016 год. управлявайки собствения
си автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. номер Т 61 – 67 АС, нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си да
контролира непрекъснато превозното средство, които управлявал и по
непредпазливост причинил смъртта на Й.М. от гр. Търговище, както и тежка
телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, и
средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота на М. Н. от гр. Търговище.
С деянието си подс. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 343, ал. 4, вр.
ал. 3, б. „а“ и „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Затова
съдът го призна за виновен по това обвинение.
Признавайки подс. за виновен,
съдът му определи наказание при условията на осн. чл. 373, ал. 2 НПК, и чл. 58а, ал. 1 НК. Предвиденото в
закона наказание по чл. 343, ал. 4, препращаща към ал. 3 б. „б“ на същия
текст е от ТРИ до ПЕТНАДЕСЕТ години „лишаване от свобода“. Съобразявайки всички
обстоятелства по делото – смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
личността на подс. Д., степента на обществена
опасност на деянието и на самия подсъдим, съдът прие, че наказанието следва да
се определи над специалния минимум, а именно в рамките на ЧЕТИРИ години и ШЕСТ
месеца „лишаване от свобода“. С оглед естеството на производството съдът
следва, прилагайки чл. 58а, ал. 1 от НК, да намали с 1/3 размера на така
определеното наказание. Спазвайки това, съдът определи окончателно наказание на
подс. Д. – ТРИ години „лишаване от свобода“.
С оглед напредналата възраст на подс.
съдът прие, че така определеното окончателно наказание ЛОС не следва да бъде
търпяно ефективно. Целите на наказанието спрямо този подсъдим биха се
постигнали и с прилагане на „условно“ наказание – с приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Както беше отбелязано по-горе, касае се за непредпазливо деяние. Въпреки
тежкия съставомерен резултат, не е обществено
оправдано подс. да бъде изпратен в затвора. Затова
съдът отложи наказанието на подс. на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Максималния
изпитателен срок би осъществил целите на чл. 36, ал. 1 НК както в индивидуален,
така и в генерален план.
Съдът прие, че целите
на наказанието в максимална степен ще се осъществят, като на подс. освен наказанието ЛОС, се наложи наказание „лишаване
от правоуправление, което действително да е в един възможно най – продължителен
срок. Отнемане възможността на подс. да управлява МПС
всъщност е обществено оправдана – напредналата му възраст, вследствие на което
реакциите и възприятията стават по – бавни, са в основа на възникването на ПТП
– то. Разбира се, следва да се отбележи, че в процесното
ПТП е налице съпричиняване от страна на товарното
МПС, но това не е взето под внимание от Окръжна прокуратура при внасяне на
делото в съда. Това обстоятелство в никакъв случай обаче не оневиняма
подс. Д.. Затова съдът прие, че налагане на кумулативно
предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК „лишаване от правоуправление“ следва да бъде в размер на СЕДЕМ
ГОДИНИ.
Подсъдимият беше осъден и да заплати направените разноски по
делото.
Водим
от горното, съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: