Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 / 20.01.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 1080 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Е.А. (E. A.), роден на ***г. в Република Турция, с Карта за продължително пребиваване №****** и Паспорт №*********, издаден на ***г. в Р.Турция, с посочен адрес: гр.Б., ж.к***, подадена чрез пълномощника му адв.Р.С., против Решение №119 от 26.09.2022г. постановено по а.н.д. №20225620200442 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.
В касационната жалба се излагат съображения за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на съдебния акт. Счита се, че не били установени с експертиза или по друг начин, естеството и характерът на стока, която да била акцизна и за която АНО наложил глоба в размер на 19 720 лева, като не било установено и пренасяне на стоката през границата. В АУАН или в НП не било описано как било установено какво представлявала стоката, внасяна на охраняваната от митницата територия. Неясно било как в такъв случай съдът приел, че стоката била „тютюн за наргиле”, такова понятие в ЗАДС нямало. Описание по реда на чл.110 от НПК за вида на стоката не било налице, т.е. как била опакована, в какви разфасовки, колко бройки. Освен това, стоката не била претеглена, защото върху опаковките на турски имало написано означение за тегло, като актосъставителят и АНО приели, че тя била с тегло по един килограм на опаковка, което било прието и от Районен съд – Свиленград. Така било прието, че стоката била 29 кг., въпреки обясненията на наказаното лице за тегло 30 кг. на същата. На следващо място в жалбата се обосновава твърдение за изпълнително деяние, представляващо опит за митническа контрабанда, а не за довършено нарушение митническа контрабанда, тъй като ако били пренасяни „29 килограма тютюн”, то те не били стигнали до охраняваната от митниците територия, доколкото били спрени на влизане в България и на държавната граница. Сочи се, че опитът бил наказуем само в определени случаи и заради това, ако бил налице такъв то налагането на наказание за това следвало да се обоснове от АНО. Това обаче не било сторено, поради което волята му останала неясна, а в тази насока съдът не се произнесъл въпреки възражението на жалбоподателя. На последно място се твърди, че още в началото на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, едно от които било липсата на преводач при съставяне на акта. Този съществен пропуск не бил отчетен от PC – Свиленград.
По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление в частта на наложената глоба и в частта на отнемане на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *******, регистрационен талон и 1 бр. контактен ключ.
В писмено становище и в съдебно заседание жалбата се поддържа чрез пълномощник. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът – Заместник директор на Териториална дирекция „Митница Бургас“, чрез процесуален представител в писмени бележки, изразява становище в насока неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № BG2022/1000-907/НП от 04.07.2022г. на Заместник-директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“, в частта с която на Е.А. (E. A.), роден на ***г. в Република Турция, от гр.Б., ж.к***, за извършеното нарушение на чл.233, ал.3 във вр. с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.233, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗМ, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 19 720 лева, и на основание чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет в полза на държавата лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег.№ *******и рама № *****************, ведно с регистрационен талон и 1 бр. контактен ключ.
За потвърди наказателното постановление в оспорените му части, районният съд е приел, че била спазена административната процедура по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление. В случая не било допуснато нарушение по разясняване съдържанието на АУАН на жалбоподателя - митническите служители установили, че той владее говоримо български език и използвайки турски език, който служителите владеели говоримо, му разяснили ситуацията. От показанията на митнически служители ставало ясно, че те провели с адресата на акта разговор на български и турски език, от който за свидетелите К. и Ч. не възникнали съмнения, жалбоподателят да не разбрал случващото се в този момент. Липсвали допуснати нарушения и по осъществяване превод на издаденото НП, тъй като същото било получено от българският адвокат, който бил процесуален представител на жалбоподателя, съгласно изричното писмено изявление за това на оспорващия. При съставянето на АУАН и НП били спазени съответно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В двата акта нарушението било описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на извършеното деяние и да организира адекватно защита си. АУАН и НП били издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Санкционният акт бил издаден и при спазване на материалния закон, като правната квалификация на нарушението била правилно определена. Доказано било, че на 04.04.2022г. при влизането си в България през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Турция, жалбоподателят носел, т.е. фактически превозил през държавната граница, стока с търговски характер, за която се дължал акциз, представляваща „тютюн за наргиле“, без да го декларира пред митническите органи преди това. Тютюнът за наргиле бил скрит на няколко места в управлявания от наказаното лице автомобил и разкрит от свидетелите К. К.и В.Ч.. Последните били категорични, че стоката била във фабрично опаковани пакети от по 1 000 гр., което обстоятелство не се оспорвало, поради което не се наложило допълнителното ѝ претегляне. Следователно, налице било превозване през държавната граница на акцизна стока без знанието и разрешението на митническите органи, което представлявало състав на нарушение по чл.233, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗМ. Доказан бил и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесената стока – тютюн за наргиле, стока, за която на основание чл.4, т.1 във вр. с чл.2, т. 2 от ЗАДС се дължал акциз. Съобразно вида и количеството на стоката, същото надвишавало многократно допустимите нормативноустановени прагове за безмитен внос, предвидени в чл.51а, ал.4, т.4 от ППЗДДС, във вр. с чл.58, ал.7 от ЗДДС. Правилно било установено и авторството на деянието, което било извършено виновно, при пряк умисъл, поради което административнонаказателна отговорност била ангажирана именно на жалбоподателя. Относно възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в смисъл, че липсвало описание на предмета на нарушението, съдът посочил, че действително в AУAH и в НП не било описано, че тютюнът бил в пакети, етикетирани относно грамажа, но тези обстоятелства не представлявали задължителен елемент от съдържанието на АУАН и НП. В случая същественото било обстоятелството относно общото количество на тютюна за наргиле, по което нямало спор. На следващо място, в решението на РС са изложени изводи за липса на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Обоснован е и извод относно размера на наложеното наказание, като същото е прието за правилно определено – при спазване на критериите по чл.27 от ЗАНН и съобразно чл.233, ал.3 от ЗМ. Законосъобразно с НП било постановено и отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за превозването стоката - предмет на митническа контрабанда, тъй като стойността на автомобила не надвишавала стойността на стоката.
Настоящата инстанция намира решението за валидно и допустимо. Разгледано по същество, решението е правилно.
Оспореният
съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
При правилно установената от районния съд фактическа обстановка,
настоящата инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че от
събраните по делото доказателства от обективна страна се установява по несъмнен
начин извършването на визираното в АУАН и НП деяние.
Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, а в ал.6 е предвидено, че стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките. В ал.8 на същата разпоредба е предвидено отнемане в полза на държавата на превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда. За да е осъществен съставът на вмененото на касатора административно (митническо) нарушение, е необходимо да се пренася стока през държавната граница и да няма знание или разрешение на митническите органи за това – т.е. стоката да не е представена, декларирана или обявена пред митническите органи. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението административно наказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението, като е превозило през държавната граница стоки - тютюневи изделия, а именно 29кг. тютюн за наргиле, без да ги декларира.
Съставомерността на извършеното деяние, липсата на допуснати нарушения в хода на административно-наказателното производство и вината на нарушителя са били правилно установени от съда. Същият е обсъдил всички твърдения и възражения на жалбоподателя, изложени пред настоящата инстанция, касаещи доводите му, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения свързани с липса на осъществен надлежен превод на жалбоподателя на съдържанието на АУАН и НП, неизясняване от страна на митническите служители на вида и количеството на пренасяната стока, по начин водещ на несъмнения извод, че същата е акцизна такава, като в ЗАДС няма понятие“тютюн за наргиле“ и че деянието е останало във фазата на опита, и аргументирано ги е приел за неоснователни. В случая размерът на наложеното наказание е правилно определен, в законоустановеният минимален размер съобразно чл.233, ал.3, вр. с ал.1 от Закона за митниците. Съображенията на въззивният съд в изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, същите са изключително подробни и добре обосновани, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 221,ал.2, изр.2-ро от АПК следва да се препрати към тях.
Законосъобразно районният съд е потвърдил и обжалваното наказателно постановление в частта му по пункт III, с която в полза на държавата от жалбоподателя е отнето собственото му, използвано за превозване на стоките, моторно превозно средство, ведно с прилежащите му регистрационен талон и 1 бр. ключ. Както правилно е посочено в оспореното решение преценка за наличието или липсата на съответствие между стойността на превозното средство послужило за превозване на стоките и предмета на митническата контрабанда при внос на територията на Република България е митническата им стойност и това ясно е посочено в чл. 233, ал.1 от ЗМ. В хода на АНП е изготвена експертиза, която да установи стойността на лекия автомобил на жалбоподателя, от която се установява, че последната е в размер на 2500.00 лева. От изготвеното по АНП становище е видно, че стойността на стоката възлиза на 9860.00 лева. Тези стойности не са оспорени от жалбоподателя в хода на въззивното производство и не са ангажирани доказателства и доказателствени искания, с които възприетото от митническите органи да бъде оборено. Предвид така установените стойности на предмета на контрабанда и на послужилото за превозването им през държавната граница м.п.с., то видно е че стойността на лекият автомобил не надвишава стойността на стоката и не е налице несъответствие по смисъла на чл.233, ал.8 от ЗМ.
Цитираната от касатора съдебна практика на касационната инстанция е неотносима към настоящия казус, а преценката си за това дали деянието е останало във фазата на опита или същото е довършено съдът гради въз основа на установените по делото фактически установявания. В случая безпорно е установено, че деянието е довършено. За прецизност следва да се посочи, че дори в конкретната хипотеза да би бил налице само опит за митническа контрабанда, това не би довело до отпадане на административно наказателната отговорност на касатора. Това е така, тъй като наказуем съобразно нормата на чл.233, ал.1 от ЗМ е и опита за митническа контрабанда. Неправилното квалифициране на деянието като довършено би довело единствено до възможност въззивният съд да приложи нормата на чл.63, ал.7, т. 1 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният съд правилно е приложил закона.
За пълнота на мотивите, настоящата инстанция следва да посочи, че необосноваността не е касационно основание за касиране на решението - макар актовете на районните съдилища постановени по дела от административно-наказателен характер, да подлежат на обжалване пред административните съдилища по реда и при условията на АПК, по отношение касационните основания ЗАНН препраща към НПК и това по силата на чл. 348,ал.1-3 НПК са – нарушение на закона, съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание .
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е единствено претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, поради което същото следва да бъде уважено като му се присъдят такива в размер на 80.00 лева .
Водим от гореизложеното и на основание чл.221 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №119 от 26.09.2022г. постановено по а.н.д. №20225620200442 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.
ОСЪЖДА Е.А. (E. A.), роден на ***г. в Република Турция, с Карта за продължително пребиваване №*********да заплати на Агенция Митници разноски по а.н.д.(К) 1080/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 80.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.