Решение по дело №1770/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ„Лимнос- Г. Пейчев“, [ЕИК], чрез процесуален представител адв. Х. Б., против Заповед № РД-01-689/28.08.2023г., издадена от кмета на Община Царево.

Жалбоподателят иска оспорения акт да бъде обявен за нищожен, евентуално да бъде отменен като незаконосъобразен. Счита, че същият е издаден от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон, при съществени пороци на изискуемата от закона форма и при несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа жалбата. Адв. Б. счита, че процесния акт - заповедта е нищожна, не е валидна. На първо място не е издадена от компетентен орган, а на следващо място незаконосъобразна на всичките основания, които са посочени в чл.146 от АПК. Иска при решаване на делото съдът да вземе предвид цялостното демонстрирано от насрещната страна поведение и в частност не спазване на сроковете. Ответникът не представя документи удостоверяващи връчването на акта по смисъла на закона относно разпоредбите за общи административни актове. Пълномощникът на жалбоподателя твърди, че заповедта е издадена по смисъл, съдържание и цел индивидуален административен акт и тя не е имала функциите да изпразни съответното пространство от всичките хора, тя е насочена единствено и само спрямо доверителя му. Твърди, че има допусната груба злоупотреба с власт упражнена административна репресия, в конкретния случай спрямо доверителя му. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Адвокат Б. представя по делото и писмена защита, в която излага подробни аргументи по същество на спора.

Ответникът, кмет на Община Царево, не се явява и не изразява становище по спора.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването. Жалбоподателят е собственик на моторен кораб Бс-160, „Приятел“, има издадено разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав, с риболовен кораб „Приятел“. Спазен е предвидения с чл.179 от АПК, срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 28.08.2023г. кметът на Община Царево, на осн. чл.3, ал.2 от Наредба №19 от 9.12.2004г. за регистрация на пристанищата на Република България във вр. с чл.28, ал.2, т.2 от Наредба №9 от 17.10.2013г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти и чл.35б, ал.3, б.“а“ от Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията на Община Царево, издал оспорената Заповед№ РД-01-689.

Със заповедта забранил приставането и престоя на риболовни кораби на кейова стена, разположена между кейово място №1 и кейово място, собственост на ИА“Морска администрация“ с координати на кейовата стена от 4673315.275- 694874.057 до 4673303.259- 694893.730 и съгласно схема, приложена към заповедта.

По делото е представен акт за публична общинска №93/5.06.2008г. за [ПИ] по КК на [населено място] (л.123).

Представен е протокол № 15/29 септември 2008г. на Общински съвет Царево (л.126-127). С решение № 151 по протокола е създадено общинско предприятие „Пристанище“. На общинско предприятие „Пристанище“ са предоставени за управление следните имоти- общинска собственост:

Недвижим имот-публична общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор № 48619.505.39 по КК на [населено място] (в хода на съдебното производство е установено, че този номер е погрешно изписан, действителния номер е № 48619.504.39, така както е посочен в акт за публична общинска №93/5.06.2008г.), с площ от 17 551/седемнадесет хиляди петстотин петдесет и един/кв.м., с начин на трайно ползване-„за пристанище”; пристанищни съоръжения, разположени в този терен, включително:защитен вълнолом-280/8м., вълнолом-150/30 м., част от кейови стени с дължина на частта 150м., електрическо захранване, канализационни съоръжения и огради; част от двуетажна масивна сграда, цялата със ЗП от 225/двеста двадесет и пет/ кв.м., представляваща имот с идентификатор №48619.505.39.3 по КК на [населено място]; недвижим имот-частна общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификационен №48619.504.83 но КК на [населено място], с площ [рег. номер].м., с начин на трайно ползване-„за рибарско пристанище”; недвижим имот-частна общинска собственост, представляващ едноетажна масивна постройка на бетонов фундамент със ЗП от 248 кв.м., изградена в УПИ I кв.ЗЗ по плана на [населено място]; недвижим нмот-публична общинска собственост представляващ поземлен имот с идентификатор № 000878.501.567 по КК на [населено място] и недвижим имот-публична общинска собственост, представляващ поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място].

С решение № 151 е приет и Правилник за организацията и дейността на ОП“Пристанище“ (представен по делото-л.111-115).

Според удостоверение за регистрация на пристанищен оператор № 21028/25.08.2022г. ОП“Пристанище“ е регистрирано като пристанищен оператор в Регистъра на пристанищните оператори на Република България с право да предоставя пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 1 и т, 3 от ЗМПВВППРБ: пътнически услуги; швартоване; снабдяване на корабите с вода, електрическа енергия и комуникации; корабно бункероване с гориво и смазочни материали в пристанище за обществен транспорт „Царево”; швартоване в рибарско пристанище „Мичурин” (л.125).

За пристанище за обществен транспорт Ц. О. зона, която по своето предназначение отговаря на характеристиките на пристанище по чл.108 от ЗМПВВППРБ, на 21.01.2021г. е издадено удостоверение за експлоатационна годност (л.109-110).

По делото е допусната и приета съдебно техническа експертиза. Според заключението на вещото лице, част от мястото по отношение на което с оспорения акт е въведена забрана представлява невисока комбинирана рампа с наклонени подходи от двете страни и попада в обхвата на [ПИ] (грешно вписан като [ПИ]), описани в Протокол М15 на Общински съвет – Царево.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че грешка е допусната в протокола, като е записано 48619.505.39, но става въпрос за един и същи ПИ с [идентификатор]. Цялото пристанище, което е описано в заповедта попада в този [ПИ].

II. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспореният акт е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя му.

Съображенията за това са следните.

Заповед № РД-01-689/28.08.2023г., издадена от кмета на О. Ц. представлява общ административен акт по см. на чл.65 от АПК.

По своята правна същност въведената със заповедта забрана е акт на управление по отношение на недвижим имот- общинска собственост.

Според разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗОС, имотите и вещите - общинска собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка. Ал.5 на нормата предвижда, че имотите и вещите - общинска собственост, които не са предоставени за управление на други лица, се управляват от кмета на общината.

По делото е доказано, че ПИ с идентификатор № 48619.504.39 по КК на [населено място], в обхвата на който попада и територията по отношение на която със заповедта е въведена забрана, е предоставен за управление на Общинско предприятие „Пристанище“, с решение № 151 по протокол № 15/29 септември 2008г. на Общински съвет Царево.

При това положение по отношение на този имот кметът на О. Ц. не може да извършва дейности по управление, както е сторено в случая с оспорената заповед.

Според чл.4, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общинско предприятие „Пристанище“- Царево, предприятието управлява пристанищната инфраструктура и другите дълготрайни активи на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение „Царево“, „Ахтопол“, както и пристанищата по чл.107-108 от ЗМПВВППРБ.

Чл.6 от Правилника изрично посочва, че предприятието извършва управление и експлоатация на пристанищната инфраструктура и управление и експлоатация на пристанищата по чл.107-108 от ЗМПВВППРБ, както и предоставяне на услуги, свързани с дейността им.

Според чл.14 от Правилника общинското предприятие се управлява от директор.

Поради това действията по управление на предоставеното на предприятието имущество, както и предоставянето на услуги (каквито услуги са осигуряването на възможност за приставане и престой на кораби), свързани с това имущество следва да се извършват от директора на предприятието, а не от кмета на Община Царево. Затова акт със съдържанието на процесната заповед може да бъде валидно издаден от директора на Общинско предприятие „Пристанище“- Царево.

С оглед изложеното съдът намира, че Заповед № РД-01-689/28.08.2023г. е издадена от административен орган при липсата на материална компетентност, поради което същата следва да бъде обявена за нищожна.

Съдът отбелязва, че посочените в заповедта правни основания за издаването й нито предпоставят съдържанието на разпоредителната й част, нито обосновават извод за наличието на материална компетентност на издателя й.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са доказани в размер [рег. номер].(2000лв. за възнаграждение на адвокат и 650лв. за възнаграждение на вещо лице).

Воден от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ХІV състав,

Р Е Ш И:

О. З. Н. Заповед № РД-01-689/28.08.2023г., издадена от кмета на О. Ц..

ОСЪЖДА Община Царево да заплати на ЕТ„Лимнос- Г. Пейчев“, [ЕИК] сума в размер [рег. номер]., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд гр.София, в 14 дневен срок от съобщаването му.