РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 16.06.2018 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в  състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 2 по описа за 2017 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на §49 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, във връзка с чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

              Административното дело е образувано по искова молба, подадена от Г.В.В. с ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с правно основание чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, за претърпени нематериални вреди, причинени от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Бургас в периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. като задържан с мярка за неотклонение ”задържане под стража”, последица от лошите битовите условия и медицинското обслужване.

               По отношение на лошите битови условия в исковата молба са наведени доводи, че при постъпването му в затвора Бургас на 20.05.2011г. бил настанен директно в килия 210 от 5 кв.м. на втора ЗПС на затвора, оборудвана само с легло и кофа за тоалетна, вместо в приемно отделение, предвидено от закона за адаптация и запознаване с вътрешния ред на затвора, в нарушение на чл.47 ал.1 и ал.3. Твърди, че в посоченият период е бил настанен в спални помещения /килии/ с № 210, № 222, № 224 и №234, във втора зона с повишена сигурност /ЗПС/ на Бургаския затвор, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ, не са оборудвани със санитарен възел и течаща вода, имат лоша хигиена и нямат достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, което представлява форма на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Посочва, че първите три килии били с площ от 5 кв. м, а № 234 - от 10 кв. м. за периода от началото на август 2015 до 12.12.2015г., а в другите килии през предходния период, като били настанени по двама човека. Илага, че с изключение на № 234 на човек се падало по 2,5 кв. м.площ, поради което бил принуден по-голямата част от денонощието да прекарва в леглото си. Леглата били неудобни - на два етажа, като качването и слизането от тези легла не е обезопасено, бил настанен на горното ниво, което налагало да се катерят като маймуни. Твърди, че не му е осигурен престой на открито. Сочи, че в килии  № 210, № 222 и № 224 естественото осветление е ограничено с по един прозорец с площ на светлия отвор от по-малко от 0,5 кв. м, от дебели около 3 см. решетки, от гъста мрежа зад тях, от широка около 10 см, метална шина по средата на решетките и от ламаринен водобран в горната част с широчина 15 см., поради което притокът на чист въздух не е достатъчен. Излага доводи за силно замърсяване на въздуха в помещенията, вредни изпарения от изпраните дрехи и мухъл от тях, за наличие на влага и лоша хигиена. Твърди, че в килиите нямало столове и сядали на обърнати кофи, липсвал санитарен възел и достъп до течаща вода и тъй като в тази зона били постоянно заключени в килиите, за тоалетна се налагало да ползват 20-литрова кофа, която никога не се сменяла и за която не давали препарати за дезинфекция. Храната се носела на място по килиите и се хранели на един/два метра от мястото за ползване за удовлетворяване на естествените си нужди, без възможност за измиване на ръцете си след това, поради липсата на течаща вода. Масичките били стари, с гитенаксови плотове и хигиената им е занижена, плотовете се почиствали само с мокър парцал, без препарати за дезинфекция, което е предпоставка за зарази, наред с липсата на вода за миене в килиите.  При това били постоянно застрашени от бактериални инфекции, кофите за тоалетна воняли отвратително и затова били трудно използваеми, само в краен момент - налагало се да се въздържат от удовлетворяване на естествените им нужди до отваряне на килията. Препарати не се давали и за тоалетната, от съображение за сигурност. Сочи, че през нощта не се гасят лампите, което освен, че увредило зрението му и увеличил диоптъра си, му действало зле на психиката и на пълноценната нощна почивка, често е след вечерна проверка надзирателите влизали на претърсване на килиите и личен обиск, без да се съобразяват с изискванията на чл.84 ал.2 т.2 от ЗИН за осем-часова непрекъсната почивка. Също така правят „гол” личен обиск без присъствието на лекар в противоречие с чл. 93 ал. 1 и ал. 3 от ЗИН. Създаденият график за отваряне на килиите за престой на открито в последния момент и ползване на тоалет, при който всички  30 души от коридора, вместо навън, едновременно хуквали към тоалетната и всеки уринирал където свари - по всички стени на банята, умивалника и тоалетната, наред с липсата на тоалетни на каретата в коридора миришело на урина, освен другите миризми, хигиената в банята и тоалетната била изключително занижена и вредна за здравето. Контейнерите с боклуците били под килиите, ри което в по-топлите дни, и в края на седмицата, тъй като ги изхвърляли в понеделник,  непоносимо воняли и миризмата им се разнася в килиите и из целия коридор. Навсякъде, особено нощем се разхождали плъхове, мишки, хлебарки и дървеници, които разнасяли зарази, а през лятото пък не могли да спят от комари и мухи. При престоят на открито нямало и навес, където да се подслони човек, в случай, че завали или силно пече. В коридора били заедно с наказателните килии /карцера/,със запечатаните-наказаните със специален режим /същия като нашия/ за минимум 6 месеца, и с изолираните по чл.60 от ЗИН - психично болни, наркомани, буйстващи, заразно болни, като крастави и туберкулозни, инвалиди, немощни старци, които едва се придвижват и имат нужда от гледане, но ги оставят сами, педофили, изнасилвачи и шпиони, тъй като по другите коридори ги бият. Това била средата, в която съжителствал и битовите условия, на които бил подложен 4 години и 8 месеца, за претендирания период от 20.05.2011 г до 12.12.2015 г.в противоречие с постановеното в ЗИНЗС - чл. 2 т.3; чл. 3 ал. 1, ал. 2 т. 1,2 и 3, ал. 3; чл. 43 ал. 2,3 и 4, поради което счита, че следва да бъде обезщетен за причинените му вреди от действията и/или бездействията на административни органи и длъжностни лица, като исканото обезщетение е по 200 лв /двеста лева/ за всеки ден престой при горепосочените условия, от които бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. С оглед на съдебната практика в България, редуцира исканото обезщетение за лошите битови условия на 90000 /деветдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

                По отношение на медицинското обслужване навежда твърдения, че не съответства на чл.128 и сл. от ЗИНЗС. Твърди, че в началото на 2012 г във втора ЗПС бил настанен заедно с тежко болния от туберкулоза в последна предсмъртна фаза М.М.К., от което съжителство бил заразен с туберкулоза, открита в МБАЛ Шумен. Тъй като била в начална фаза, бил излекуван за 3 месеца с Изонид 100 и Карсил, които приемал до края на август 2012 година, осигурени му безплатно. Ищецът, излага че исканото обезщетение по тази точка по време на престоя в ОЗ Бургас за процесния период е по 100 /сто/ лева за всеки ден при горепосочените условия, от които  бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. С оглед обаче, на съдебната практика в България, редуцира исканото обезщетение по тази точка на 10000 /десет хиляди/ лева, което обезщетение претендира да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Позовава се на установените обективни критерии от Европейският съд по правата на човека, по които преценява относимостта към чл. 3 от ЕКПЧ за условията на престой на лицата в местата за лишаване от свобода.

     В съдебно заседание ищеца лично и чрез процесуалният си представител адв. А.М., поддържа иска, като моли да се счита предявен на основание чл.284 от ЗИНЗС, във вр. с чл.3 от ЗИНЗС. Конкретизира, че претендираните вреди от незаконосъобрзани действия или бездействия на длъжностните лица от администрацията на ответника са раделени, като описаните по т.2 от ИМ вреди са оценени на 10 000 лева, а останалите 90 000 лева са от вредите, претърпени от лошите битови условия в затвора. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски по приложения Списък на разноските /на л.277 от делото/. В молба на л.273 от делото ищецът моли да му бъдат присъдени разноски във вр. с подготовката на исковата молба преди назначаването на служебния адвокат, като в тази връзка прилага Граждански договор за правно обслужване и разписка от 20.01.2018г. на л.271, който да бъде включен в списъка, ведно с другите разноски по делото за СМЕ и тези от 2.20 лева за копиране на протокола от с.з., представен от служебния адвокат. 

     Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София оспорва изцяло предявения иск. В писмен отговор на л.39 от приобщеното към настоящото а.д. №95/2017 г. на АдмС Бургас, застъпва становище, че  предявената искова претенция е неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което не са налице предпоставките по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с подробни аргументи в тази връзка.  Посочено е, че исковата молба съдържа обобщени, декларативни изявления относно лошите условия в Затвора - Бургас въобще, без да е направена каквото и да е индивидуализация на обстоятелствата, които се отнасят до личното положение на ищеца, при което липсва един от елементите на фактическия състав, което е достатъчно основание иска да не бъде разглеждан, без да е необходимо да се разглеждат останалите предпоставки - дали са претърпени вреди и налице ли е причинна връзка. Моли да бъдат присъдени в полза на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София разноски за юк. възнаграждение, вкл. и при частично уважаване на исковата претенция, претендира такива съразмерно отхвърлената част.

               Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност изцяло на претендираната претенция в размер на 10 000 лева за причинени вреди от ответника, за предоставяне некачествено медицинско обслужване по време на престоя на В. в Затвора гр.Бургас, в периода 20.05.2011 година – 12.12.2015 година. В тази връзка се позовава на депозираните две заключения по назначените медицински експертизи, установяващи, че по отношение на оплакванията на ищеца е полагана необходимата медицинска грижа, не е създаден обоснован риск за здравето му, като лечението и диагнозите му са правилни и адекватни.

               По отношение на другият иск за неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия, счита че единствените данни в тази насока са от разпита на двамата свидетели Д.Ж. *** и свидетеля М.К., които в различни периоди от време са били заедно с ищеца В. в Затвора гр.Бургас. Техните показание могат да бъдат анализирани в две посоки. От една страна твърдяните от тях лоши битови условия се дължат на поведението на самите лишени от свобода, за което няма как държавата да носи отговорност, като установеното уриниране по стените на баните и други подобни явления, които са в резултат на поведението на самите лишени от свобода.  Излага, че по отношение на другите обстоятелства няма как да се търси също отговорност от страна на ответника, тъй като затвора е място, където ищеца няма как да подбира компанията, в която попада и това, че там се намират психично болни лица например, наркомани или педофили не е по вина на ответника. По отношение на оплакването, че прозореца е бил с решетка, счита, че няма нищо по-естествено от това прозореца в един затвор да е с решетка и не може да се търси отговорност от държавата, за това, че е създала условия за предотвратяване извършването на други престъпления.

                 Единственото, за което, намира че са били създадени неблагоприятни условия, е била невъзможността за постоянен достъп до санитарни възли и се е налагало задържаните лица да ползват кофа, и недостатъчната топлина през зимата. Искът в тази му част, счита за доказан частично. Претърпените вреди са в минимален размер. За точност излага, че двамата свидетели изобщо не посочват ищеца да е претърпял вреди, дисконфорт и някакво друго неудобство от наличието на кофи, а те само ги констатират като обстоятелство. Приема оплакванията от очите, като въпрос на здравословен проблем, който би могъл да бъде отстранен, или лекуван, а това за психическия дисконфорт от самото задържане, за естествена реакция на всеки един нормален човек поставен при такива условия, но това не следва да се вменява като отговорност на ответника. По тези съображения, моли съда да уважи иска за неимуществени вреди претърпени в резултат на лошите битови условия в Затвора гр.Бургас за исковият период, в минимален размер при съобразяване практиката на съдилищата в тази насока. Възразява по присъждането на  разноски по претендираната сума за консултантски услуги за изготвяне на искова молба, тъй като от данните по делото ставало ясно, че адв.Валери В. е син на ищеца и счита, че не са представени безспорни доказателства за реалното изплащане на тази сума.

              Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, които обсъди по реда на чл. 12 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, наред с доводите на страните, провери основателността на исковата претенция и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

              По делото няма спор относно факта за престоят на ищеца през  претендираният период от 20.05.2011 година до 12.12.2015 година в Затвора Бургас, а и това се установява от събраните по делото доказателства.                   

              Според представеното на лист 43 от приобщеното а.д. № 95/2017 г. на АдмС Бургас, становище на началник на Затвора Бургас с изх.№ 2703/28.09.2017 г.,  на 20.05.2011 г. ищецът Г.В.В. е преведен в затвора Бургас, като задържан с мярка за неотклонение ”задържане под стража”, а от 30.05.2011 година  до 12.12.15 година е бил настанен във втора зона с повишена сигурност на основание чл. 248 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС с обвинение по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК по ДП № 154/01.04.2009г. на ОД на МВР гр. Шумен, в групата за обвиняеми и подсъдими. В становището е посочено, че  „Втора зона с повишена сигурност“ /II ЗПС/ е разположена на втори етаж в корпуса на затвора гр. Бургас. В същият коридор са разположени наказателните килии /също постоянно заключени/ и отделението по чл. 60 от ЗИНЗС. Обособяването между II ЗПС, наказателни килии и отделението по чл. 60 от ЗИНЗС е установено чрез преградни решетки, които се държат постоянно заключени. Ползването на санитарен възел от настанените в този коридор се извършва със съдействието на надзирател, което не позволява осъществяването на контакт на настанените в спалните помещения лица в изпълнение на законовите разпоредби на ЗИНЗС.

              Посочено е също, че от настаняването му във II ЗПС л. св. Г.В.В. е обитавал спални помещения № 210, 222, 224 и 232. Помещенията с № 210, 222 и 224 са с идентични размери от 190 см х 320 см. и с жилищна площ от 6 кв.м. За период от около половин година до превеждането му в затвора гр. Ловеч, л. св. В. е обитавал спално помещение № 232, което е с размери 410 см. х 320 см. Във всички спални помещения, в които е бил настаняван, е съжителствал само с едно лице. Всички посочени спални помещения разполагат с по един прозорец, с изключение на № 232 където прозорците са два, с размери 120см./60см., което гарантира достъпа на пряка слънчева светлина, както и нормално проветряване и снабдяване с чист въздух. В спалните помещения има налични ел. лампи, които осигуряват изкуствено осветление през тъмната част на денонощието. Отоплението в затвора Бургас се осъществява чрез парова централа и мрежа от радиатори в спалните помещения. Ползването на баня е съобразно законовите изисквания - два пъти седмично, в дните вторник и четвъртък. В цитираните спални помещения и към момента няма изградени самостоятелни санитарни възли, поради тази причина се осигурява необходимото съобразено с конкретния случай време за личен тоалет, установено с изискванията на чл. 96 ал. 5 от ППЗИНЗС, като за същото е утвърден от началника на затвора, действащ за визирания период, график за разпределение на времето във втора зона с повишена сигурност.

               Съгласно писмо на л.154 от делото л.св. В. е постъпил на 20.05.2011г. в затвора Бургас, като обвиняем по ДП №154/2009г. по описа на ОД на МВР Шумен, като на 17.12.2015 година е преведен в затвора Ловеч. При проверка на затворническото досие е установено, че при постъпването му на 20.05.2011г. е бил настанен в приемно отделение към затвора Бургас, след което е настанен в ЗПС. В затворническото досие на ищеца са установени два броя жалби във връзка с битовите условия в затвора Бургас и нула броя жалби относно качеството на медицинското обслужване. Към писмото е приложена медицинска справка за времето на пребиваването на ищеца в затвора Бургас, листи за извършени прегледи, искане за образно изследване и резултат.

              Видно от представената на л.169 от делото  Заповед №269 от 30.05.2011г. на началника на затвора Бургас, ищеца е настанен на основание чл. 248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия. Според отбелязаното в нея ищеца е запознат със заповедта на 30.05.2011г., но няма данни да е обжалвал по посочения в нея ред.

              От становището на инспектор СДВР на II гр  /лист 171 по делото/, дадено във връзка с жалба на В. относно настаняването му в група за обвиняеми и подсъдими, се установява, че първата среща с него е проведена на 06.06.2011г., като е подчертано, че срещите с ищеца били силно ограничени, поради честите и дълги отсъствия от затвора в гр. Бургас, свързани с присъствието му на наказателното делото в гр. Шумен. Цитираната в исковата молба „килия №210“ е спално помещение във ПЗПС и в него са настанявани само изолирани по чл.248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, като ищецът е бил настанен в нея  на 30.05.2011г. Посочено е, че настаняването по смисъла на чл.248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС се извършва в обособената II Зона с повишена сигурност. Спалните помещения в нея са с приблизителна квадратура 5,7 кв.м., и в тях са настанени по двама души. Оборудвани са с легла, шкафчета за лични вещи и маса. Поддържането на чистотата и хигиената в спалното помещение е грижа на настанените в него, а администрацията на затвора осигурява необходимите за това метли, кофи и миещи препарати. Сочи нарушаването на хигиената в спалните помещения е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100 ал.2 т.3 от ЗИНЗС. Според същото становище няма как обвиняемият В. да е държан сам два месеца, след постъпването в затвора в гр. Бургас, защото е постъпил на 20.05.2011г. и първото му превеждане на дело в ареста на гр. Шумен е било на 27.06.2011г. При влизането в затвора на ищеца е извършен личен обиск, с което не са нарушени правата на ищеца по чл.93 ал.3 от ЗИНЗС, тъй като в чл.92 ал.1 т.1 на ЗИНЗС това е описано като задължително мероприятие. Обвиняемия В. не съобщава да му е правен обиск на интимни части, следователно няма нарушение на чл.93 ал.3 от ЗИНЗС. Към момента 05.10.2012г., съгласно графика за разпределение на времето, настанените по чл.248 от ЗИНЗС са отключени от 06,10 до 06,40 часа, от 10,30 до 10,45 часа, от 11,30 до 12,00 часа, от 14,30 до 14,45 часа, от 18,00 до 18,30 часа и от 20,20 до 20,40 часа, без в това време да са включени двата часа престой на открито. В това време сумарно от 2 часа и 20 минути, настанените в зоната с повишена сигурност имат възможност да ползват, намиращия се в коридора телефонен апарат. Едно от местата за престой на открито е оборудвано с телефонен апарат, при което е налице възможност за провеждане на телефонни разговори по 3 часа и 20 минути ежедневно и по различно време на деня. Според затворническото досие на Г.В., същият е получил за лично ползване телевизор, транзисторен радиоприемник и вентилатор на 31.05.2011г., което е следващия ден след разпределянето му в групата за обвиняеми и подсъдими. На 03.08.2011г. има издадена служебна бележка за внасянето на още един транзисторен радиоприемник.

              По приобщеното а.д. № 95/2017 г. на АдмС Бургас са приложени подадените от ищеца по време на престоят му в затвора Бургас жалби /л.54-58, л.60, л.61, л.69-71, л.76-78, л.86-87, л.97, 103-105/, сигнали /л.92-95/ , искания /л.61, л.96, л.101-102, л.107-109/ и молби / л.89, л. 100, л.110, л.111, л.112-113/ до затворническата администрация.

             Във връзка с жалба на ищеца до ГДИН от 25.09.2012г. за нарушение на ЗИНЗС, във вр. чл. 47 ал. 3 чл. 48 ал.1 чл. 50 ал. 1 чл. 52 ал. 1 ал. 2 относно настаняването му в ЗПС, психолога на затвора Бургас дава сведение /л.172 /, че същият е преведен от СА - Шумен в Затвора - Бургас, по разпореждане на Окръжна прокуратура гр. Шумен, с вх. № на разпореждането в Затвора - Бургас 4493 /18. 05. 2011 г. на 20. 05. 2011 г / петък /. Дните от 21 до 24 май 2011 г. били обявени от Правителството за неработни дни, като 23 май, се отработил на 28. 05. 2011 г.В първия работен ден на 25. 05. 2011 г. психолога е извикал В. за психологическо интервю и изследване, за да се запознае с личностовите му особености и да изготви необходимата документация за представянето му на Разпределителна комисия. Резултатите от процедурите са описани в Психологическо заключение № 398 / 2011 г. от 25. 05. 2011 г. След запознаване с формуляра от затворническото му досие / чл. 48 ал. 1 от ЗИНЗС/, е проведен със същия диагностичен разговор. В хода на интервюто ищецът бил уведомен от психолога, че ще бъде настанен в групата за обвиняеми и подсъдими, при условията на чл. 248 ал. т. 1 от ЗИНЗС, който го е запознал и с графика за разпределение на времето, действащ във II зона за повишена сигурност. Изрично е посочено, че по време на цялата среща, В. не е поставил искане да му бъдат предоставени правата и задълженията в писмен вид / чл. 52 ал. 2 от ЗИНЗС/.

              Видно от приложената на лист 173 от делото Декларация от 30.05.2011 г., В. е декларирал, че при постъпването му в затвора Бургас е запознат с правата и задълженията, регламентирани в ЗИН, ППЗИН и ПВР.

              С докладна записка на л.178  от септември 2013 година по повод жалба на ищеца относно миризма от контейнерите за смет е докладвано до началника на затвора Бургас, че оплакването  от   разпостраняващата   се   лоша   миризма   в   района   около контейнерите е основателно за конкретния случай, предприети са необходимите действия за решаване на проблема и слабостите са отстранени. Според Докладната организирането на сметоизвозването се осъществява от посочената общинска фирма с 4 броя контейнери, собственост на фирмата. Зоната около контейнерите се почистват ежедневно, измива и обработва с хлорна вар и дезинфектант от л. св.- работещ по домакински щат. За целта със собствени средства е обособено място където са позиционирани на площадка, изградена с необходимите наклони към канализационните шахти в непосредствена близост до пожарен хидрант и лесен достъп до вода за измивано и почистване и на контейнерите и на площадката около тях. При проверка на 03.09.2013 г. е установено, че на 4 контейнера липсват капаците, за което своевременно е уведомена фирмата и на 04.09.2013 г., и четирите контейнера били заменени с нови. По повод на тази жалба ищецът е уведомен от зам. министъра на МП с писмо на л.183 по делото за организирането на сметосъбирането, като е отразено че оплакването за лоша миризма е основателно, но се касае за единичен инцидентен случай.

               В становище на л.88 от а.д. № 95/2017 г. на АдмС Бургас по молба от 31.10.2014г. на ищеца относно ползване на тоалетната /на л.89/ е изложено, че със Заповед №269/30.05.2011г. на основание чл. 248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС е настанен в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия. В утвърденият график за разпределение на времето на настанените във II - ра ЗПС са посочени по време периодите, в които обвиняемите и подсъдимите се отключват и ползват правото си на личен тоалет /общо 5 /пет/ за деня/. Изключение от графика било направено единствено през месец септември на 2014г., когато по - голямата част от обвиняемите имали стомашно - чревна инфекция и при нужда били отключвани. Изложено е също, че този изолиран случай умело бил използван от обв. В., който от тогава искал при всяко негово почукване по вратата на спалното помещение да му се отваря. И тъй като той се изявявал като „говорител“ на цялата група, неговият пример е последван и от други, които също „по спешност трябва да отидат по голяма нужда“. Съгласно същото, в зоната освен изолираните по чл. 248 от ЗИНЗС са обособени спалните помещения на изолираните по чл. 60 от ЗИНЗС, които са отключени и на изтърпяващите дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“. При изготвяне на графика е съобразено ползването на личния тоалет да бъде в различно време за всеки един от трите вида категории обособени спални помещения /изолирани по 248 от ЗИНЗС, настанени в НК и настанени на осн. чл. 60 от ЗИНЗС/.  Според становището до момента от провежданите ежедневни разговори с надзирателите от пост №15 става ясно, че се правят компромиси, когато има подобна нужда. Като цяло общността на изолираните по чл. 248 от ЗИНЗС се характеризира с по- висока претенциозност и завишена подозрителност. Когато за нещо направили компромис в следващият момент вече го приемали за даденост и в случай на противопоставяне считали, че това е тенденциозно спрямо тях, след което следва жалба срещу съответния служител. Такъв е и описаният случай от обв. В. на 29.10.14г. Веднъж не му е отворено спалното помещение когато е поискал и веднага е последвала жалба, като отбелязва, че самият той не е склонен да се съобразява с установените правила в условията на затвора. Не приемал също и наложените ограничения съгласно обвинението, като се противопоставял чрез множество жалби до различни институции.

              Според изготвената от психолога на затвора докладна записка по повод жалба на ищеца срещу инспектор в затвора Бургас от 21.04.2015г. за „злоупотреба със служебно положение и умишлени действия“ такива не са установени.

              В изпълнение Разпореждане на съда от 03.01.2018 г. по делото е изпратена справка  /л.136-137/ от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в затвора-Бургас, с отговори от т. 2 до т.7 по поставените  в исковата молба на Г.В.В. въпроси. По изнесеното в т.1 съдът е уведомен, че всички служители от Медицински център на затвора-Бургас, които към дата 20.05.2011 г. са имали отношение към извършването на медицински преглед на ищеца при постъпването му в затвора вече не са служители на затвора-Бургас, както и че  съгласно разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.6 от ЗИНЗС на всеки новопостъпил се извършва медицински преглед, като това се удостоверява със медицинска бележка, която се съхранява в личното досие на задържаното лице.

               При постъпването на В. в затвора Бургас на дата 20.05.2011г., като новопостъпило лице е настанен в Приемно отделение, където пребивавал до дата 30.05.2011г. В рамките на посочения период същият е информиран за установените законови правила за спазване на вътрешния ред и дисциплина, както и за правата и задълженията, съобразно статута му по стандартно установената процедура за провеждане на Адаптационна програма за новопостъпили лица в затвора. Процедурата включва попълване и подписване на декларация от всяко лице, запознато с правилата и изискванията на контролираната среда. На дата 30.05.2011 г. е разпределен със Заповед на Началника на затвора Бургас №56/30.05.2011г. във втора група- група за лица със статут на обвиняем или подсъдим. На същата дата, със Заповед на Началника на затвора Бургас № 269/30.05.2011г., е настанен в помещение на осн. чл. 248 ал.1 т. 1 от ЗИНЗС. В приемното отделение се предоставя възможност на всяко новопостъпило лице чрез телефонно обаждане, да уведоми близките си, че се намира на територията на затвора, по негово изрично желание.

                Според справката в затвора Бургас се предоставят санитарни материали и почистващи препарати на лишените от свобода един път месечно в рамките на необходимото количество, съобразно числеността на групите.   В затвора Бургас е налична цистерна, постоянно заредена с чиста вода, която да се ползва за хигиенизиране на посудата при необходимост. Телефонните услуги, предоставени за ползване от лишените от свобода на територията на затвора, са предмет на сключен договор между ДП „ФЗД“ и фирма „BVPhone“, в който договор затворът не е страна.

               Обособените помещения на осн. чл.248 ал.1 т. 1 от ЗИНЗС, към посочения период се намират на втори етаж, малко крило в корпуса на затвора. В посочения коридор са обособени помещения за наказателни килии и помещение на осн. чл. 60 от ЗИНЗС, съобразно конструктивните особености и възможности на сградата, като отделните категории помещения са районирани и отделени едно от друго е допълнителни физически метални ограждения. Към медицински център в затвора Бургас е наличен стационар, в който се настаняват болни лишени от свобода по преценка на Директора на МЦ. В МЦ е обособено специално помещение, където се изолират болни от туберкулоза. Всички настанени лица в посочените категории са ползвали престой на открито по установен график по едно и също време. Индивидуално ползване на престой на открито, се осъществява при наличие на особени обстоятелства по преценка на администрацията или при наличие на основателна причина на конкретен лишен от свобода или лице със статут на обвиняем или подсъдим и след писмено разрешение на Началника на затвора.

               В изпълнение Разпореждане от 05.01.2018 г. по настоящото дело, съдът е уведомен  от ответника, че в затворническите досиета на лишените от свобода, включително и на л.св. В. не се съхраняват докладни записки за извършени претърсвания в спалните помещения на лишените от свобода.           

               В постъпилото по делото становище се сочи, че престоя на открито в затвора в гр. Бургас е организиран съгласно изискванията на чл.71 от ППЗИНЗС. В чл.71 ал.2 от ППЗИНЗС е казано, че местата за престой на открито „по възможност предлагат защита при лошо време“, но не се вменява това задължение. На мястото за престой на открито в затвора в гр. Бургас няма изградена защита от лоши метеорологични условия, поради конструктивните особености на сграда и прилежащите и площи. В текстовете на чл.71 от ППЗИНЗС, където са дадени изискванията за оборудване на мястото за престой на открито и правилата за провеждане на престой на открито, се казва, че „администрацията на затвора осигурява подходящи условия - съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве“. Не са записани изисквания за наличие на санитарни възли. 

               Обърнато е внимание, че в чл.71 ал.7 от ППЗИНЗС са посочени случаите, които и може да бъде прекратен престоя на открито и длъжностните лица, които имат право да го направят. В същите член и алинея е записано, че „в тези случаи времето за престой на открито при възможност се компенсира през следващите дни“. В затвора в гр. Бургас времето за престой на открито е залегнало в графика за разпределение на времето на всяка една затворническа група. Изпълнявайки тази незадължителна част от чл.71 ал.7 от ППЗИНЗС би се нарушил графика за разпределение на времето на всяка една затворническа група. Биха се нарушили правата по чл. 86 т.1 на всички осъдени, обвиняеми, подсъдими и задържани лица. Обиските на лишените от свобода и претърсването на помещенията, в които са настанени лишените от свобода, се извършват в съответствие с разпоредбите на чл.92, чл.93 и чл.95 от ЗИНЗС и чл.85, чл.86 и чл.87 от ППЗИНЗС. Планираните претърсвания на помещенията се извършват по утвърден график, а всички останали в съответствие с разпоредбите на чл.86 ал.2 от ППЗИНЗС. Информация за претърсванията, извършвани в спалното помещение на л. св. В. може да бъде извлечена от затворническото му досие. От 17.12.2015г. лишеният от свобода търпи наказание си в затвора Ловеч.

               В докладна записка на л.184 от 20.05.2015г. относно жалба на ищеца за липса на време за тоалет в графика за разпределение на времето преди престоя на открито, е установено, че според действащя график за разпределение на времето на лишените от свобода, разпределени в зоната за повишена сигурност, се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Поради факта, че липсват санитарни помещения в жилищните помещения се осигурява време за тоалет. В утвърдения график за разпределение на времето през светлата част на денонощието са осигурени шест времеви диапазона за достъп до санитарен възел, два от тях са съобразени с престоя на открито. На всички лишени от свобода в затвора са осигурени два престоя на открито един преди обяд и един след обяд, общо 1 ч. и 45 м, с което е изпълнена нармата за не по-малко от един час на ден. При това становището по тази жалба е за неоснователност.

              В тази връзка е и становището на л.185, според което са осигурени правата по чл.86 ал.1 т.1 и чл.151 ал.1от ЗИНЗС, въпреки разпоредбата на чл.248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, дори в повече от упоменатите законови изисквания. Относно хигиенизирането на санитарните помещения на ЗПС е отбелязано, че тази дейност се извършва от лишените от свобода от 3-та или от 6-та група, по график.

               С писмо на л.189 по делото се установява, че в лабораторния регистър за микробиологични изследвания за туберкулоза към Микробиологична лаборатория на „МБАЛ-Шумен”АД, под № 162 на дати 28.05.2012 г. и 29.05.2012 г. е изследван материал за доказване на туберкулоза на името на Г.В.В.. Изследването е поискано от д-р И. М. от Специализирана болница за активно лечение по фтизиатрични заболявания. Резултатите от микроскопското и културелното изследване са били отрицателни. Изследванията са извършени от д-р Е. Б. - микробиолог към „МБАЛ-Шумен”АД. Датата на съобщаването на резултата към СБАЛПФЗ е 03.07.2012 г. й 10.07.2012 г. Прилагаме заверени копия от страници от Лабораторен регистър за микробиологично изследване за туберкулоза при Микробиологична лаборатория и резултати от микроскопско и културелно изследване. Поради закриване на СБАЛПФЗ, на 01.12.2012 г. дейността е прехвърлена към Фтизиатрично отделение към „МБАЛ-Шумен”АД.

              Според писмото лицето Г.В.В. не е преглеждан и не е лекуван на територията на „МБАЛ-Шумен”АД в края на месец май 2012 г. и няма регистрирани изследвания на кръвна захар на това лице на дата 15.11.2011 г. На 15.11.2012 г. в 7,30 ч. е регистриран преглед на същия в СО на „МБАЛ-Шумен”АД под амб.№ 20343. Пациетът е преглеждан по повод оплаквания от „съхнене на устата”. Поради съмнение за захарен диабет е назначен кръвно захарен профил за тази дата за 7,30 ч., 12,00 ч. и 18,00 часа, при което са регистрирани стойности на кръвната захар съответно: 7,8; 8,6; 8,24. Приложени са заверени копия от лист за амбулаторен преглед в СО, както и страници от журнал за регистрация на изследванията в Клинична лаборатория при „МБАЛ-Шумен”АД от дата 15.11.2012 г. На 22.11.2012 г. в 7,35 ч. е регистриран преглед срещу заплащане на Г.В.В. в Спешно отделение към „МБАЛ-Шумен”АД, амб.№ 20797 с диагноза Е 11 - захарен диабет, новооткрит. Назначен е кръвно захарен профил. Бланките от направеното изследване са предоставени на лицето. Към писмото са приложени заверени копия от амбулаторен лист за преглед на пациент в СО, както и страници от журнал за регистрация на изследванията в Клинична лаборатория при „МБАЛ-Шумен”АД от дата 22.11.2012 г. Отразено е, че на 22.10.2012 г. в журнала на Отделение по образна диагностика под № 3375 е регистрирано платено от пациента образно изследване на лумбални прешлени с поставена рентгенологична диагноза „ Парамедиална дискова херния на ниво 4-5 лумбален прешлен с псевдолистеза”. Разчитането е извършено от д-р Д. А. - специалист образна диагностика. Приложено е заверено копие от журнала на отделението, както и копие от рентгенов образ регистриран на тази дата на диск. Отразено е, че на лицето Г.В.В. на 22.10.2012 г. няма регистрирани клинични прегледи, както и назначена терапия от специалисти работещи в „МБАЛ-Шумен”АД.

              По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

             За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани като свидетели: лишените от свобода /л.св./ Д.А.Ж.,*** и М.М.К. ***, чиито показания съдът кредитира, доколкото по релевантните факти са непротиворечиви, логически последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото.  

               Според показанията на свидетеля Ж., с ищеца се познават от престоят му в затвора гр.Бургас, като в продължение на 3 години и половина били в една килия във втора зона с повишена сигурност. Според свидетеля през цялото време били в една малка килия, нямала 5 квадрата, но така я водели по документи. В килията имало две вишки, два шкафа, маса, кошче за боклук и кофа за малка и голяма нужда.  Установява, че е водил дело за лошите битови условия в Затвора Бургас. Леглата в килията са тип русенски легла, с издънени пружини, на два етажа, и ги връзвали, за да могат да спят. Тоалетната през цялото пребиваване била в кофата. В последствие са извършили ремонт и са направили санитарен възел, но това било вече 2017 година. До времето на престоят им с В. била с кофа. При тези условия 23 часа били заключени, като 1 час имали престой на открито. 

              Според свидетеля в килията нямало достъп до свеж въздух. Имало направена една капандурка, с цел да влиза свеж въздух, която   старшините/надзирателите нарочно я затваряли, с цел да няма вземане даване с другите настанени от карцера, и през лятото било много горещо и задушно, въпреки че имали вентилатор.  

     Килията се намирала на втория етаж. До колкото си спомня  първо били в килия № 222 и след като направили карцера ги преместили в килия №224. Според свидетеля казаното за едната килия се отнася и за другата, т.к. се намирали на един етаж, били едни и същи, включително и за капандурата. Карцерът се намирал между двете килии. В началото цялото крило било само „Зона за повишена сигурност”, но някъде от 2015 година „Зоната за повишена сигурност” е и карцер. Зоната за повишена сигурност била напред, а след това бил карцера, като ги разделяла само една формална решетка в коридора, която не била заключена. През деня тези от карцера имали достъп до тях, през нощта всичко се заключвало.

     Свидетеля сочи, че в килията имало обикновена крушка, която била дразнеща, постоянно светела и се отразявала на очите, както и на съня. В  22:30 часа спирали тока, но крушката, оставала да свети цяла вечер. Имало случаи в 01:00 часа, в 02:00 часа през нощта, в които  им извършвали обиск, при което всичко се изхвърляло навън.

     Прозореца на двете килии № 222 и № 224 определя около 1.20 см. широк  и  висок 0.50 см., с две крила по 0.50 см. - 0.60 см. Представлявал дебела решетка по средата с едно желязо, с поставена втора мрежа и след това козерка от тенекия, която непозволявала да влиза светлина.  Самият прозорец е от дървена дограма, с изпочупени прозорци, на които през зимата им лепели тиксо, за да не навява студено, запушвали ги с одяла, но през лятото ставало адска жега, защото до самата сграда на затвора имало цехове. Сутрин, обед и вечер им носели на количка храната, като им сипвали по един черпак. Ако те си нямали посуда да им сипват, то наличните в затвора чинии били стари алуминиеви.

   Според свидетеля в двете спални помещения не е имало мивки. От мястото, където се хранели, кофата за тоалетна се намирала на около 1.50 см. Препарати за почистване на кофата не им давали,  купували си от лафката.  По време на баня ги пускали килия по килия и в рамките на 30 минути трябвало да се изкъпят и да се изперат, като дрехите нямало къде да ги слагат и ги простирали в килията по вишките. Дрехите през зимата мухлясвали от самата влага, тъй като зимата пускали парното по 30 минути,  три пъти на ден.

   Установява, че през пролетта на 2014 година имало наводнения в затвора след обилен валеж на дъжд. Наводнила се кухнята, в резултат на това се влошило качеството на храните, които се намирали там и започнали да се разболяват доста лишени от свобода. Самият той хвана разстройство на стомаха и диария. В. също. Поне за 3 - 4 пъти си спомня за масово разстройство. Когато има такова разстройство старшините не отваряли за тоалетна. Поради строгия режим им казвали, че нямат право да излизаме и на почукванията не отваряли, казвали им, че си имат кофи.

    На практика коридора бил разделен на три. Първо Зоната с повишена сигурност. След това карцер от 4 килии. Зоната с повишената сигурност била с 5 или 6 килии и в дъното 3 килии с психично болни, наркомани, туберкулозни, крастави и ги настанявали там. С тях правели отделно каре, но на практика били на едно и също каре, т.е само една мрежа ги деляла. Използвали едно и също помещение и се страхували да не се заразят, и въпреки че писали жалби до къде ли не специално за това, никой не им обърнал внимание.  

    На карето нямало тоалетна,  направена чешмичка, да пият вода. Карето било малко /сутрин/ и голямо /на обяд от 13:00 часа до 14:00 часа/, като малкото каре е 30 минути, а голямото 1 час през работните дни, общо 1 час и половина. В събота и неделя е само голямото каре по 1 час. Малкото и голямото каре са на отделни места. И на двете места нямало навес, имало по една чешма. Ако евентуално завали дъжд или сняг нямало къде да стоят и трябвало да се прибират.

     Случвало се е като отворят килиите за каре, лишените от свобода да тръгнат всички към тоалетните, тъй като им се ходи и ставало голяма навалица на тоалетните. Понеже нямало място за всички в тоалетната, се ползвала банята и мивките, където пикаели /около/ 30-40 човека и от нерегламентираното уриниране целия коридор миришел.

   Според свидетеля препарати за общата тоалетна не били давали и се почиства само с вода. В килиите, както и в коридора, тоалетната, банята, в помещенията навсякъде било пълно с мишки, дървеници и хлебарки. Като били с В. в една килия, той се оплаквал, че го болят очите от самата светлина, питал го дали и при него е така, и психически от самото задържане, не се чувствал добре, защото не било един, два пъти. Според същият свидетел използвали банята два пъти в седмицата - вторник и четвъртък, като отваряли килия по килия, и в рамките на 15 - 30 минути трябвало да се изкъпят и  изперат.

   Свидетеля К. познава В. от 2012 година от Затвора гр.Бургас, втора зона, където го заварил през месец февруари. Същия бил настанен в килия №206, като с В. не са били в една килия заедно. Ходил в килията на В. да гледа телевизия, когато ги отваряли, сутрин един час за тоалет, после закуска и ги прибирали в спалните помещения, след това каре. След като се прибирали от карето ги пускали половин час, да ползват пак тоалет. През това време ходел в килията на В. за телевизия. И след тези 30 минути ги прибирали пак, всеки в неговата си килия.

    В килията на В. нямало тоалетна. Имало една кофа, която се ползвала за нужди – малки и големи и не можело да се диша от миризмата. Никой не давал препарати. В килията на В. имало багаж, телевизор и не било мръсно. За хигиената вътре в спалното всеки, трябвало всеки да си го почиства.   

    Според свидетеля имало точно до прозорците едно въже от втора вишка до парната тръба, където простирали дрехите вътре в килията. Леглата били на два етажа, вързани с въжета и телове, защото били счупени.

     Прозорците били с две малки крила, около 0.50 см. – 0.60 см., а височината около един метър. От външната страна имали решетки и върху тях една облицовка като козерка. Козерката е от ламарина и тази ламарина  прави сянка за слънчевата светлина и не можело да набие слънце вътре.

      Хранели се в килиите, тъй като нямало столова. В килията на В. имало маса, кофата за нужди била на около един метър от масата и до входната врата. За баня ги пускали по една килия и по 20 минути да правят тоалет. В банята се заварвали лишените от свобода от наказателните килии и от зоната с повишена сигурност.

     Свидетелят сочи, че година и четири месеца бил във втора зона на Затвора гр.Бургас. Първият път постъпил 2012 година и след като се разболял от туберкулоза постъпил на 20.04.2012 година в болницата към Затвора гр.Ловеч. Като се върнал в Затвора гр.Бургас, пак бил във втора зона. Влизал да гледа телевизор при В., но нито той, нито свидетелят знаел, че е болен от туберкулоза. Разбрал, че е болен като почнал да кашля и да храчи.  Закарали го в градската болница в гр.Бургас и там установили, че е болен от туберкулоза, престроял един месец и го превели в Затвора в гр.Ловеч, в туберкулозната болница. В ловешката болница му казали, че туберкулозата бавно идвала и бавно си заминавала. Не може да каже дали е бил, преди постъпването в Затвора гр.Бургас болен и кога се е разболял от туберкулоза.  Отвънка на карето нямало тоалетна, нито санитарен възел, нямало покрив. Общите тоалетни ги пускали да ползват извън килиите сутрин, обед и вечер. Като отварят килиите си общували помежду си, надзирателите не им правили забележка, вкл. и когато ходел в килията на В. го виждали, но не казвали нищо. Нямало проблеми на карето, че се събират с другите.

   За изясняване на спора от фактическа страна по искане на ищеца е допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещо лице пулмолог и вещо лице съдебен лекар. Съдът кредитира приетите и неоспорени заключения, като компетентни, обективни и безпристрастно дадени, съответстващи на събраните по делото доказателства.

     От писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание уточнения от специалиста по съдебна медицина  се установява, че според приложената медицинска документация по делото ищецът се оплаквал от болки в областта на кръста, датиращи от 10 години преди задържането му в затвора. С помощта на скенер са установени данни за дископатия- дискова херния на ниво Л-3,4 и 5 поясни прешлени и псевдолистеза на ниво Л-3-4. Лечението при това заболяване е консервативно или оперативно, като в конкретния случай експерта не разполага с данни за лечението му, но в документацията не се установили медицински документи за извършена операция. Най-вероятно се лекува с нестероидни препарати, аналгетици, витамини и ненатоварване с физическа дейност и подходящо легло. Диагнозата диабет, поставена през 2012 година се отхвърля от вещото лице, поради нормалните стойности на кръвната захар, установени с профила и нормалните стойности на гликирания хемоглобин, който според експерта е най-важен показател за диабета.

               От писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание уточнения от вещото лице пулмолог се установява, че се касае за пациент с диагноза „Латентна туберкулозна инфекция“, поставена след преглед и изследвания, назначени от специалист - пулмолог в СБАЛПФЗ - гр. Шумен. Според експерта латентната туберкулозна инфекция /ЛТБИ/ се определя като състояние на устойчив имунен отговор на попадналите в организма антигени на причинителя Mycobacterium tuberculosis при отсъствие на клинични прояви на активна форма на туберкулоза. Благодарение на имунния отговор на организма - гостоприемник туберкулозните микобактерии остават в клинично неактивно или латентно състояние. ЛТБИ обичайно се открива със стандартизиран туберкулинов кожен тест на Манту или с Интерферон - гама базирани тестове. Рискът от развитие на заболяване в течение на целия живот при лица с ЛТБИ представлява 10%. Появата на болестта зависи от различни фактори, най-важният от които е имунния статус на организма. Появата на активна туберкулозна инфекция може да бъде предотвратена чрез комплексен пакет от мерки, включващи провеждане на тестове, клинични прегледи и изследвания, осигуряване на ефективна химиопрофилактика, завършване курса на лечение и провеждане на мониторинг и оценка на провежданото лечение. Контролът на туберкулозното заболяване в затворите е особено строг през последните десет години. Медицинският       персонал е обучен изпълнява Методично указание на M3 за контрол на туберкулозата в местата за лишени от свобода. Всички контактни лица на болните с туберкулозно заболяване се обработват по съответен алгоритъм и се регистрират. Вероятността за контакт с болни преди този престой назад във времето е много по-голяма, поради липсата на масов скрининг извън затворите.През посочения от ищеца Г.В.В. период в Затвора гр. Бургас няма диагностицирани с активна туберкулоза лица, т.е. няма източник на инфекция - лишен от свобода, с когото ищецът да е имал контакт, предизвикал имунен отговор по типа на ЛТБИ.

               Относно въпросът какво лечение е проведено, адекватно и навременно ли е по отношение на медикамента Изонид 100, експерта установява следното: Профилактиката, диагностиката, лечението и последващото наблюдение на всички форми на туберкулозна инфекция, вкл. ЛТБИ в България се осъществяват, съгласно критериите и стандартите на СЗО, на базата на които са създадени Методични указания и изпълняваща ги специфична национална мрежа от структури - областни лечебни заведения, лаборатории, специалисти - областни мениджъри с екипи медицински сестри, специализирани отделения за лишени от свобода. От представената медицинска документация е видно, че на 29.05.2012 г. лишеният от свобода Г.В.В. е консултиран от специалист - пулмолог и областен мениджър по програмата за туберкулоза в Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания - гр. Шумен. Поради анамнестични данни за предполагаем контакт с туберкулозно болен, на пациента е извършен физикален преглед и му е направена рентгенография на белите дробове. Приложен е и туберкулинов кожен тест на Манту, в съответствие с изискванията на методичното указание за диагностика при съмнение за туберкулоза. Оплакванията, свързани с бронхо- белодробната система като кашлица, както и анамнестичните данни за намаляване на теглото и нощни изпотявания не са намерили потвърждение при клиничния преглед. Без патологични отклонения е и рентгенографията на белите дробове, описана от специалиста, което отхвърля активно туберкулозно заболяване. Установен е хиперергичен тест на Манту - 17 мм., при което следвайки протокола са изследвани и двукратно храчки за бактерии на Кох - отчетени като отрицателни, видно от журнала на Микробиологичната лаборатория. Коректно е поставена диагноза „Латентна туберкулозна инфекция”. Лечението на ЛТБИ е важна профилактична мярка срещу активно туберкулозно заболяване и е възприета във всички страни. На лишения от свобода Г.В.В. е назначена химиопрофилактика с Изонид таблетки х 3 т. дневно за три месеца. Изонид е основният медикамент за провеждане на химиопрофилактика при ЛТБИ. Предоставя се безплатно на всички диагностицирани пациенти с ЛТБИ, без оглед на социалния и здравноосигурителен статус. Медикаментът е назначен в оптимална доза за оптимален период от време. Проследяването на ефекта от химиопрофилактиката се осъществява отново с кожен тест на Манту след изтичане на тримесечния период на прием на медикамента. В случаят контролният тест на Манту е извършен на 10.09.2012г. и е отчетен на 13.09.2012 г., като нормергичен -10 мм., а нормергични са инфилтратите отчетени между 5мм. и 14 мм. Проведените клинични изследвания и тестове, поставената диагноза и лечението с медикамента Изонид, таблетки от 100 мг. в дневна доза от 300 мг. са навременни , адекватни и в съответствие с приетите международни медицински стандарти за диагностика, профилактика и лечение на Латентната туберкулозна инфекция и националните методични указания. Мониториран е ефекта от приложеното лечение. Според експерта проведеното лечение е ефективно и крайният му резултат е клинично здрав пациент. 

               При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:

               По делото са предявени и се поддържат от ищеца два обективно кумулативно съединени иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковете за присъждане на обезщетение са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни действия/бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Бургас в периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. като задържан с мярка за неотклонение ”задържане под стража”, последица от битовите условия в размер на 90 000 лева  и от медицинското обслужване в размер на 10 000 лева. 

                Подсъдността на исковете и компетентността на съда е разрешена  с Определение № 13781 от 14.11.2017 г. по адм.д. №12522/2017 г., с което състав на Осмо отделение на ВАС е определил, че компетентен по правилата на местната подсъдност да се произнесе по исковата молба на Г.В.В., изтъряващ наказание „лишаване от свобода в Затвора Ловеч, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е Административен съд Ловеч и изпратил делото по подсъдност на с.съд, което е постъпило с вх. № 3464/16.11.2017г. по описа на АдмСЛ.  При това настоящият състав е продължил съдопроизводствените действия, при съобразяване извършените вече такива по а.д.95/2017г. на АДмС Бургас, приобщено към настоящото дело. 

                 Предявените искове отговарят на изискванията, разписани в чл.127 от ГПК. Активната легитимация на ищеца следва от качеството му на страна в материалното правоотношение, от развитието на което твърди, че са настъпили вредите. Исковете са насочени срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.  

     Разпоредбата на чл. 284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, приложима с оглед §49 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., след подаване на ИМ/, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

    Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

     Според чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284 ал. 1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284 ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

             Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява пасивно легитимирана страна, т.к. упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище София съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, вкл. затвора Бургас, са нейни териториални служби /чл. 12 ал.3 ЗИНЗС/. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявените искове. Във връзка с разпоредбата на чл.153 ал.3 от АПК компетентният административен орган, който следва да бъде ответник по оспорването на действията / бездействиеята, а от там и по предявените искове за обезщетение, е ГД”ИН” гр.София, която е компетентното юридическо лице към датата на предявяване на иска.

               Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Затвора Бургас представлява административна дейност по изпълнението на наказанията и задържането под стража, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода и задържаните под стража, съобразно правното им положение и статут.

                  Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК, като чл.284 ал.1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявените срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”  два съединени иска с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ /сега чл.284 от ЗИНЗС/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди настъпването, на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия/бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на Затвора Бургас, са процесуално допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

               Съгласно чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

               Съдът отбелязва, че макар исковата молба да е предявена с оглед хипотезата на чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, то в случая не следва да се извършва преценка за осъществен фактически състав на сочената норма, предвид законово придаденото ретроактивно действие на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС.                

              Както бе отразено по-горе текста на чл. 284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, сочи че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

               Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

              Относно  чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

               Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. 

               Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3 ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3 ал.2/.

               Ако с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди – в случая на ищеца.

               Съгласно разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. 

                 По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За квалифицирането на едно бездействие/действия като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от В. искова молба релевираните като основания на исковата претенция незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията на Затвора Бургас се изразяват в неосигуряване на минимални битови и хигиенно-санитарни условия на задържаното лице - на минимална свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода и на условия за поддържане на личната хигиена; на пряк достъп на дневна светлина и навес при престоя на открито, извършване на обиск през нощта и на медицинско обслужване.

                В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража”. Съгласно чл.240 ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

                Според разпоредбата на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м., като в закона /в действащата за периода на исковата претенция редакция на §13 от ПЗР на ЗИНЗС/ изрично е било посочено, че тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 год. В чл. 20 ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл. 20, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно § 6 от ПЗР на ППЗИНЗС /сега § 9 от ПЗР на ППЗИНЗС/, нормата на чл. 20 влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ, за постоянен достъп до санитарно помещение и течаща вода и за осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещенията, не са част от действащото законодателство нито за периода на исковата претенция, нито към настоящия момент. От тази гледна точка формално не са налице нормативно регламентирани задължения за администрацията на местата за лишаване от свобода и на арестите в посочения по-горе смисъл. Това обаче не означава, че администрацията не е длъжна да осигури на лицата такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.         

               Въпросът, който се поставя в случая, е дали конкретните условия, при които ищецът е бил поставен за времето на пребиваването му в Затвора Бургас при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, сочат на накърняване на конституционно признатото му право по чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по чл. 10 т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права съответно релевират нарушаване на забраната по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.

                Съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл. 10 т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл. 3 от Конвенцията е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, както и по отношение на лицата, на които е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” /по аргумент от чл.240 от ЗИНЗС/, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените /съотв. задържаните като обвиняеми и подсъдими лица/, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лицата съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията съответно на мярката за неотклонение, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица, при зачитане на правата и достойнството им/чл.2 т.3 от ЗИНЗС/.

               Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на чл.3 от Конвенцията, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006 г. по делото ****„мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.

                В исковата молба изрично се посочва, че претенциите на В. за обезщетение могат да се отнесат като такава във връзка с нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа /КЗПЧОС/ от страна на администрацията на Затвора Бургас през процесния период.

               По силата на чл. 5 ал. 4 от Конституцията, КЗПЧОС е международен договор, ратифициран и  влязъл в сила за Република България поради което е част от вътрешното право. Съгласно чл.1 от КЗПЧОС страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията. Според чл. 3 от КЗПЧОС никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В качеството на договаряща страна по конвенцията, българската държава е длъжна да осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката да не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи. В този смисъл са решенията на  Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, а именно Решение от 27.11.2012 г. по делото ****; решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото ****и много други.

              Относно заявената в исковата молба претенция за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на нечовешки и унизителни битови условия на живот, съдът намира за необходимо да отбележи, че следва да се позове на пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков срещу България в изложението на своите мотиви, тъй като същото съдържа данни за състоянието на затворите в страната. В решението се споменава постъпването на посочения лишен от свобода през 2002 г. в Затвора Бургас, но данните за състоянието на този затвор обхващат период с начало 2012 г.

                Съгласно  пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков срещу България, както и други, постановени преди това решения на ЕСПЧ срещу България във връзка със сътоянието на нейната пенитенциарна система, са установени множество нарушения на чл. 3 от КЗПЧОС в различни затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. Нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. Съгласно посочената съдебна практика по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание.

                 При преценката на условията на задържане, трябва да се има предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането. В този смисъл е и нормата на чл. 284 ал. 2 от ЗИНЗС, която указва, че в случаите по чл. 3 ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Идентични на установената в чл. 3 от КЗПЧОС забрана са въведени от българското законодателство в чл. 29 ал. 1 от Конституцията /никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение/ и цитираните по-горе чл. 3 ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. В чл. 10 т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. /обн. ДВ, бр. 60/1970 г., в сила за Република България от 23.03.1976 г./ изрично  е предвидено, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Разпоредбите на чл. 43 ал. 2 ал. 4 и ал. 5 от ЗИНЗС са законови гаранции на националното право за съществуването на нормални условия на живот в местата за лишаване от свобода. Такива гаранции съдържат и минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева през 1955 г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 /CXXIV/ от 31.07.1957 г. и 2076 /LXII/ от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите.

                Съобразно чл.240 от ЗИНЗС доколкото в Част четвърта от с.з. не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдението на лишаване от свобода се прилагат и по отношение  на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, какъвто е настоящият случай. В исковата молба на В. се сочи, че нанесените му неимуществени вреди са произлезли от действията и бездействията на длъжностни лица от Затвора Бургас и затворническата администрация, която е на пряко подчинение на ГДИН при МП.

                Предвид така установените факти относно битовите условия на живот в Затвора Бургас, въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по задържане подстража по реда на НПК, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно  – нормална обитаема площ в спални помещения /килии/ № 210, 222 и 224/; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за престоят в килии № 210, 222, 224 и 234 в Зона с повишена сигурност на Бургаския затвор; условия за поддържане на лична хигиена. Такива задължения са установени за органите и служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС и ППЗИНЗС посредством въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 43 ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. (макар това изискване да влиза в сила от 01.01.2019 г. /изм. ДВ, бр.103 /2012г./. Съгласно чл. 20 ал. 3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Според чл. 20 ал. 2 от ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. В случая в спалните помещения /килии/ в които е бил настанен ищецът, макар и само с още един задържан при обстоятелството, че при тях се използва и се намира кофа, в която задържаните облекчават своите естествени нужди, води до извода, че възможността за адекватно проветряване е силно ограничена, почти невъзможна. При това според свидетелските показания масата на която се хранят е на около метър и половина от кофата, в която се облекчават. Ограниченият достъп до тоалетна, течаща студена и топла вода безспорно предпоставя нечовешко и унизително отношение и представлява нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Отговорността на държавата за причинените вреди  е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер на отговорността означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай е безспорно установено противоправното фактическо бездействие на ответника и претърпените от това бездействие неимуществени вреди - унижаване на човешкото достойнство на ищеца Няма съмнение също, че е налице причинна връзка между ограничения достъп до банята и тоалетната през по-голямата части претърпените от ищеца физически и психически болки, страдания и неудобства. Безспорно, ползването на кофа вместо тоалетна, в помещение, в което се намират и други хора, независимо от броят им, без да е осигурена каквато и да е възможност /преграда/ на човек  да се изолира по някакъв начин от останалите в стаята в такъв деликатен момент, причинява  значително неудобство на всеки нормален човек, и накърнява достойнството му. 

              Ищецът в посоченият период безспорно е бил унизен и е търпял притеснения дори само от факта, че единствената му възможност през повечето време е да ползва кофа за задоволяване на физиологичните си нужди, независимо дали фактически е ползвал кофата, както и от факта, че не е имал избор и е бил принуден да присъства не по своя воля, когато другия лишен от свобода е ползвал кофата, което също причинява силни притеснения и неудобство на всеки нормален човек, наред с принудата да се въздържат до отварянето на килиите от удовлетворяване на естествените им нужди до отваряне на килията.  Посочените обстоятелства не са част от правилата за изтърпяване на наказанието и задържането под стража, а понесеното от ищеца унижение на достойнството определено превишава унижението, което е присъщо в такава ситуация поради самия факт, че е задържан под стража.  Следва да бъде отчетена и нормата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г., и която според чл.5 ал.4 от Конституцията на РБългария, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според нея, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

                 По казуси, сходни с процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.  

                С оглед на това претенцията относно битовите условия в гореописаната част се явява основателна по правното си основание. С оглед изложеното съдът приема, че поставянето на ищеца в гореописаните неблагоприятни материални условия в Затвора Бургас за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС. Съгласно цитирана норма на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В настоящия случай, от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да оборят законовата презумпция за настъпилите за ищеца неимуществени вреди за лошите битови условия. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за доказани по основание претърпените от ищеца неимуществени вреди поради недостатъчна площ на затворническите помещения, които е обитавал, затруднен достъп на дневна светлина и проветривост, както и поради липсата на течаща вода и санитарен възел в спалните помещения, които е обитавал.

                 Хигиената в спалните помещения, и в санитарните помещения е възложена на лишените от свобода, и доколкото затворническата администрация няма задължение за изграждане на навес, съдът не установи незаконосъобразно действие бездействие, при което са неоснователни твърденията в тази връзка. Такива се явяват и твърденията, относно извеждането на лишените от свобода на „каре“, което администрацията е осъществявала по определения график. Следва да се съобрази, че ищецът е настанен в помещение по чл.248 от ЗИНЗС с приложената по делото заповед на началника на затвора Бургас, каквото изискване е поставено в чл.248 ал.2 от ЗИНЗС, предвид повдигнатото му тежко обвинение и която заповед не е оспорена от ищеца по указания й ред. С оглед събраните по делото доказателства, че са спазени от ответника условията за престой на открито не по-малко от един час на открито, в съответствие с чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, като са отключени от 06,10 до 06,40 часа, от 10,30 до 10,45 часа, от 11,30 до 12,00 часа, от 14,30 до 14,45 часа, от 18,00 до 18,30 часа и от 20,20 до 20,40 часа, без в това време да са включени двата часа престой на открито, тези, че изпълнено изискването при постъпването му в Затвора Бургас за настаняване в приемно отделение, предвидено от закона за адаптация и запознаване с вътрешния ред на затвора, не се установи нарушение на чл.47 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, при постъпването си в затвора Бургас е декларирал, че е запознат с правата и задълженията, регламентирани в ЗИН, ППЗИН и ПВР както и на разпоредбите, регламентиращи извършването на обиск / чл.93 ал.2, 93 и чл.94 от ЗИНЗС/ не се установи незаконосъобразно действие/бездействие на затворническата администрация в тази връзка. В утвърдения график за разпределение на времето през светлата част на денонощието са осигурени шест времеви диапазона за достъп до санитарен възел, два от тях са съобразени с престоя на открито. На всички лишени от свобода в затвора са осигурени два престоя на открито един преди обяд и един след обяд, общо 1 ч. и 45 м, с което е изпълнено изискването на чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС за престой не по-малко от един час на ден.

               В съответствие с чл. 71 ал. 2 от ППЗИНЗС престоят на открито се провежда под надзора на служители от надзорно-охранителния състав на специално определените места в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, като законодателят е предвидил същите да предлагат защита при лошо време само при наличието на такава възможност.

                 Според доказателствата по делото престоя на открито в затвора в гр. Бургас е организиран съгласно изискванията на чл.71 от ППЗИНЗС, като се установява че на мястото за престой на открито в затвора в гр. Бургас няма изградена защита от лоши метеорологични условия, поради конструктивните особености на сграда и прилежащите и площи. Отделно в текстовете на чл.71 от ППЗИНЗС, където са дадени изискванията за оборудване на мястото за престой на открито и правилата за провеждане на престой на открито, е регламентирано, че „администрацията на затвора осигурява подходящи условия - съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве“, като не са записани изисквания за наличие на санитарни възли. 

                 В чл.71 ал.7 от ППЗИНЗС са посочени случаите, които и може да бъде прекратен престоя на открито и длъжностните лица, които имат право да го направят, като е записано, че „в тези случаи времето за престой на открито при възможност се компенсира през следващите дни“. Според данните по делото в затвора в гр. Бургас времето за престой на открито е залегнало в графика за разпределение на времето на всяка една затворническа група и с изпълнението натази незадължителна част от чл.71 ал.7 от ППЗИНЗС би се нарушил графика за разпределение на времето на всяка една затворническа група, както и правата по чл. 86 т.1 на всички осъдени, обвиняеми, подсъдими и задържани лица.  Обосновано с данните по делото като цяло обиските на лишените от свобода и претърсването на помещенията, в които са настанени лишените от свобода, се извършват в съответствие с разпоредбите на чл.92, чл.93 и чл.95 от ЗИНЗС и чл.85, чл.86 и чл.87 от ППЗИНЗС. Планираните претърсвания на помещенията се извършват по утвърден график, а всички останали в съответствие с разпоредбите на чл.86 ал.2 от ППЗИНЗС.  

                Според доказателствата, след запознаване с формуляра от затворническото му досие / чл. 48 ал. 1 от ЗИНЗС/, е проведен с ищеца диагностичен разговор. В хода на интервюто е бил уведомен от психолога, че ще бъде настанен в групата за обвиняеми и подсъдими, при условията на чл. 248 ал. т. 1 от ЗИНЗС, който го е запознал и с графика за разпределение на времето, действащ във II зона за повишена сигурност. Установи се по делото, че при направеното от психолога разясняване, ищецът не е поставил искане да му бъдат предоставени правата и задълженията в писмен вид по чл. 52 ал. 2 от ЗИНЗС. Според доказателствата по делото едно от местата за престой на открито е оборудвано с телефонен апарат, при което е налице възможност за провеждане на телефонни разговори по 3 часа и 20 минути ежедневно и по различно време на деня. Според затворническото досие на ищеца, същият е получил за лично ползване телевизор, транзисторен радиоприемник и вентилатор на следващия ден след разпределянето му в групата за обвиняеми и подсъдими - 31.05.2011г., а на 03.08.2011г. има издадена служебна бележка за внасянето на още един транзисторен радиоприемник. Освен това за процесния период администрацията на затвора Бургас е осигурявала за л.св. съответните препарати за почистване и хигиенизиране на помещенията, осигурено е самостоятелно легло и спални принадлежностти в съответствие с чл.84 ал.2 т.4 от ЗИНН. От администрациятана затвора Бургас своевременно са предприети мерки за отстраняване миризмата от контеинерите за смет.

                 Съвкупният анализ на доказателственият материал обосновава извод, че в процесния случай негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на ищеца надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража”, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора Бургас в нарушение на изискването по чл.2 т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.240 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, с оглед на което съдът приема, че предявеният иск за вреди от лоши битови условия срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” е доказан по своето основание, но същия е частично основателен по размер.

                Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 90 000 лв. за процесния период/, следва да бъде определен при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, изискваща при неимуществените вреди определяне на обезщетението по справедливост. Следва да се отчете, че по същността си понятието „справедливост” е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. В действителност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство – 4 години и 8 месеца/, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, съдът приема, че за процесния период от 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. като задържан с мярка за неотклонение ”задържане под стража”. искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4800 /четири хиляди и осемстотин /лева.

                Освен характера на деянието и на увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания, с оглед престоя  на ищеца в бургаският затвор, бе съобразен и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 година на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 година на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 година на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.), и след като се отчете обстоятелството, че с посочените решения е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, счита че справедливото обезщетение следва да е в размер на 4800 лева. В останалата част до претендирания пълен размер от 85 200 лева искът следва да бъде отхвърлен, ведно с законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Предвид частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението.

                В тази връзка от съда бе съобразена и съдебната практика на съдилищата, както и тази на ВАС по идентични случаи, застъпена в адм.д. № 6900/2016г., адм.д. № 11674/2015г., адм.д. № 13556/2014г., адм.д. № 5621/2016г., адм.д. № 13974/2015г., адм.д. №9976/2015г., и други.

               Съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за лоши битови условия от датата на увреждането, за неоснователен и недоказан. Съгласно ТР № 3/2004г. от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. ВКС, ОСГК мораторна лихва се присъжда от датата на преустановяване на незаконното действие или бездействие, но само когато се касае за  незаконни актове на правозащитни органи, а не при действия или бездействия на администрацията. Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане по арг. от чл.84 от ЗЗД /липсва покана/.При това определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.01.2017 година до окончателното изплащане. 

                    Относно втората претенция на ищеца за обезщетяване на претърпените от него неимуществените вреди от 10 000 лева, причинени от незаконосъобразни действията и/или бездействията на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Бургас в периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. като задържан с мярка за неотклонение ”задържане под стража”, последица от медицинското обслужване, съдът съобрази следното:     

              По тази претенция фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се свеждат до това, че в началото на 2012 г във втора ЗПС бил настанен заедно с тежко болния от туберкулоза в последна предсмъртна фаза М.М.К., от което съжителство бил заразен с туберкулоза, открита в МБАЛ Шумен. Тъй като била в начална фаза, бил излекуван за 3 месеца с Изонид 100 и Карсил, които приемал до края на август 2012 година, осигурени му безплатно. От събраните по делото доказателства и съдебно медицински експертизи тези твърдения не се доказаха. Експерта съдебен лекар е категоричен, че диагнозата диабет, поставена през 2012 година се отхвърля, поради нормалните стойности на кръвната захар, установени с профила и нормалните стойности на гликирания хемоглобин, който според експерта е най-важен показател за диабета. Експерта установява, че според приложената медицинска документация по делото ищецът се оплаквал от болки в областта на кръста, датиращи от 10 години преди задържането му в затвора.

                В настоящия случай от събраните по делото доказателства и СМЕ се установява, че на ищеца са извършени адекватни на оплакванията му прегледи и изследвания. В процесния период, който частично съвпада с пребиваването му в Следствения арест – Шумен по нохд /от 20.05.2011г., от 23.06.2011г. до 01.08.2011г., от 19.09.2011г. до 15.12.2011г., от 21.01.2012г. до 26.03.2012г., от 20.04.2012г. до 28.04.2012г., от 12.05.2012г. до 03.06.2012г., от 15.06.2012г. до 09.08.2012г., от 28.08.2012г. до 29.08.2012г. и от 18.09.2012г. до 27.12.2012г., от 09.08.2013г. до 12.02.2014г./ с помощта на скенер са установени данни за дископатия- дискова херния на ниво Л-3,4 и 5 поясни прешлени и псевдолистеза на ниво Л-3-4, след редица направени изследвания в болницата в гр.Шумен.  Лечението при това заболяване е консервативно или оперативно, като в конкретния случай в документацията не се установили медицински документи за извършена операция. По време на процесния престой в затвора Бургас, вещото лице не е  намерило медицинска документация с данни да е обострено това заболяване. Отразило е, че са направени изследвания по повод оплаквания от ищеца В., но тъй като заболяването на практика датира преди постъпването му в затвора и то от специалист Невролог и са посочени тези данни, то счита, че това заболяване не е в резултат от престоя в Затвора.

               Според експерта - пулмолог латентната туберкулозна инфекция /ЛТБИ/ се определя като състояние на устойчив имунен отговор на попадналите в организма антигени на причинителя Mycobacterium tuberculosis при отсъствие на клинични прояви на активна форма на туберкулоза.При по-голямата част от инфектираните лица отсъстват признаци или симптоми и те не са заразни, но при тях съществува риск от развитие на заболяване, при което те могат да станат източници на инфекцията.

              От писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание уточнения от вещото лице пулмолог се установява, че при ищеца се касае за пациент с диагноза „Латентна туберкулозна инфекция“, поставена след преглед и изследвания, назначени от специалист - пулмолог в СБАЛПФЗ - гр. Шумен. Според специалиста се предполага, че повече от една трета от населението на земята е инфектирано с Mycobacterium tuberculosis, т.е. над два милиарда души са с риск от развитие на заболяване, затова е трудно да се определи бъдещето на туберкулозата при този установен резервоар. Относно твърденията на ищеца, че в Затвора в Бургас е имал контакт с туберкулозно болни затворници, което е причина за заболяването му, вещото лице приема тази възможност за малко вероятна, тъй като контролът на това заболяване в затворите е особено строг през последните десет години. Тъй като няма данни затворника, за когато ищеца споменава дали току що е влязъл в затвора отвън, дали са му направени съответните медицински прегледи, които да докажат наличие на заболяването /туберкулоза/, но предвид докладна записка на фелдшера на затвора, който твърди, че въпросния затворник е изследван и на практика няма данни за туберкулозни заболявания.

              Според експерта медицинският персонал е обучен и изпълнява Методично указание на M3 за контрол на туберкулозата в местата за лишени от свобода. Медицинските специалисти в местата за лишени от свобода при всяко съмнение за туберкулозно заболяване изпълняват задължителен алгоритъм за своевременно откриване на болни лица. При наличие на данни за заболяване лицата се насочват към специалист по пневмология и фтизиатрия за консултация. В тази връзка и фелдшерът на Затвора в гр.Бургас декларира точно този начин на работа в своя докладна записка и отхвърля категорично присъствието на болен от туберкулоза и контакта му с ищеца във времето на пребиваването му там. В този смисъл твърденията на Г.В. за контакт с туберкулозно болен по време на престоя му в Затвора Бургас според вещото лице са безпочвени. Вероятността за контакт с болни преди този престой назад във времето е много по-голяма, поради липсата на масов скрининг извън затворите. През посочения от ищеца Г.В.В. период в Затвора гр. Бургас няма диагностицирани с активна туберкулоза лица, т. е. няма източник на инфекция - лишен от свобода, с когото ищецът да е имал контакт, предизвикал имунен отговор по типа на ЛТБИ.

               Вещото лице пулмолог дава заключение, че профилактиката, диагностиката, лечението и последващото наблюдение на всички форми на туберкулозна инфекция, вкл. ЛТБИ в България се осъществяват, съгласно критериите и стандартите на СЗО, на базата на които са създадени Методични указания и изпълняваща ги специфична национална мрежа от структури - областни лечебни заведения, лаборатории, специалисти - областни мениджъри с екипи медицински сестри, специализирани отделения за лишени от свобода. От представената медицинска документация е видно, че на 29.05.2012 г. лишеният от свобода Г.В.В. е консултиран от специалист - пулмолог и областен мениджър по програмата за туберкулоза в Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания - гр. Шумен. Поради анамнестични данни за предполагаем контакт с туберкулозно болен, на пациента е извършен физикален преглед и му е направена рентгенография на белите дробове. Приложен е и туберкулинов кожен тест на Манту, в съответствие с изискванията на методичното указание за диагностика при съмнение за туберкулоза. Според експертизата оплакванията, свързани с бронхо - белодробната система като кашлица, както и анамнестичните данни за намаляване на теглото и нощни изпотявания не са намерили потвърждение при клиничния преглед. Без патологични отклонения е и рентгенографията на белите дробове, описана от специалиста, което отхвърля активно туберкулозно заболяване. Установен е хиперергичен тест на Манту - 17 мм., при което следвайки протокола са изследвани и двукратно храчки за бактерии на Кох - отчетени като отрицателни, видно от журнала на Микробиологичната лаборатория. При това коректно е поставена диагноза „Латентна туберкулозна инфекция” /ЛТБИ/. Според експерта лечението на ЛТБИ е важна профилактична мярка срещу активно туберкулозно заболяване и е възприета във всички страни. На лишения от свобода Г.В.В. е назначена химиопрофилактика с Изонид таблетки в посочената доза х 3 т. дневно за три месеца, като Изонид е основният медикамент за провеждане на химиопрофилактика при ЛТБИ. Предоставя се безплатно на всички диагностицирани пациенти с ЛТБИ, без оглед на социалния и здравноосигурителен статус. Медикаментът е назначен в оптимална доза за оптимален период от време. Проследяването на ефекта от химиопрофилактиката се осъществява отново с кожен тест на Манту след изтичане на тримесечния период на прием на медикамента. Контролният тест на Манту е извършен на 10.09.2012г. и е отчетен на 13.09.2012 г , като нормергичен -10 мм. /Нормергични са инфилтратите отчетени между 5мм. и 14 мм./ Проведените клинични изследвания и тестове, поставената диагноза и лечението с медикамента Изонид, таблетки от 100 мг. в дневна доза от 300 мг., според вещото лице са навременни, адекватни и в съответствие с приетите международни медицински стандарти за диагностика , профилактика и лечение на Латентната туберкулозна инфекция и националните методични указания . Мониториран е ефекта от приложеното лечение. Според заключението на на вещото лице –пулмолог проведеното лечение е ефективно и крайният му резултат е клинично здрав пациент.

              Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и контрол е регламентирано в чл.128 ал.1 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр.25/2009 г. и в издадената по делегация от този текст Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Според правилото на законовата норма на задържаните лица се създават условия за опазване на физическото и психическото им здраве. Видно от представената по делото медицинска документация и експертните заключения по комплексната медицинска експертиза през процесния период за ищеца са създадени такива условия, като е положена необходимата грижа, извършени са необходимите медицински прегледи и изследвания, с нужното разчитане на резултатите, и са му предписвани адекватни на състоянието му медикаменти. Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл.284 от ЗИНЗС. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки относно медицинското обслужване, то последица от това е отхвърляне на предявения от него иск.

    По отношение на медицинското обслужване, с оглед наличните доказателства съдът приема, че не е създаден обоснован риск и е било съобразено със здравословното състояние на ищеца. Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл.128 ал.3 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на този текст Наредба № 2 от 22.03.2010 година за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.      

                Относно своевременно ли е предоставена медицинска помощ на ищеца за процесния период, адекватно ли е лечението, Съдът съобразява изцяло заключението по комплексната съдебномедицинска експертиза.

                 В хода на процеса не се установи противоправно действие/бездействие на затворническата администрация относно медицинското обслужване, за процесния период в затвора Бургас, с което да се нарушава чл.3 от ЗИНЗС. По делото безспорно се доказа, че за процесния период ищецът е получавал адекватно медицинско обслужване. При това се явява неприложима разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в която законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, обосновава извода, че предявеният иск за медицинското обслужване с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.  С оглед цялостната неоснователност на иска не следва да обсъжда размера на неимущуствените вреди.  

       По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на ищеца по приложения от ПП адв.М. Списък, както и от ответника.

                 Във вр. с искането за заплащане разноски от 300 лева за изготвяне и консултации във вр. с подадената искова молба съдът съобрази следното: Исковата молба е подадена и подписана лично от В.  с дата 12.12.2016 г. Видно от представения на л.274 от делото Граждански договор за правно обслужване от 12.11.2016 година, върху който с коректор е поправена година без отбелязване кога и от кого, и в който се съдържат общи и принципни клаузи за изготвяне на искова молба и въззивна жалба /каквато в производство, като настоящото не е предвидена/, същия не кореспондира конкретно с настоящата искова молба за процесните вреди и период, още повече че този договор не е представен при подаването на исковата молба, и при служебно известния факт  за наличието и на други заведени от В. дела, съдът е поставен в невъзможност да приеме, че този разход е направен именно във връзка с настоящото дело, за да бъде признат. В представената Разписка на л. 271 е посочено, че от съпругата на В. са заплатени на 20.01.2018г. на адв. В.В. 300 лева, произтичащи от граждански договор от 12.11.2016г. за подготовка и изготвянена искова молба до Административен съд Ловеч без каквато и да била конкретика за номер и година, а безпорно към момента за който се твърди, че е платено е било известно делото и годината, като при справка в деловодната система на съда се установява, че от В. са заведени пред АдмСЛ за 2016г. и 2017 година, освен настоящето дело, още четири административни дела. Поради изложеното искането за заплащане на този разход макар и своевременно заявено, се явява неоснователно и недоказано.

                Съгласно чл. 286 ал. 3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, като в случая такъв е назначен по реда на Закона за правната помощ /ЗПП/.  С определение № 1836 от з.с.з на 29.08.2017г. по приобщеното към настоящото дело - а.д. № 95 по описа за 2017 година на АдмС Бургас решаващият съдебен състав е предоставил правна помощ на В. / на л. 21 от приобщеното дело/. В същото определение съдът е обсъдил представена от В. молба на основание чл.23 ал.2 и ал.3 от ЗПП, според която страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, като е удовлетворено искането в тази връзка и за такъв е назначена адв. М. ***. В съответствие с предвиденото в чл.286 ал.3 от ЗИНЗС заплащане разноски за един адвокат, в случая такъв е назначен по реда на ЗПП, чието заплащане следва да се реализира по предвидения в чл.38 от ЗПП ред. 

              С оглед цялостната неоснователност на исковата претенция относно медицинското обслужване е неоснователно искането за присъждане на сторените в тази възка разноски за внесен депозит за изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза в размер на 300 лева в тежест на ответника.

             При съобразяване разпоредбата на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС и предвид изхода на делото и с оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото от ищеца разноски – внесена държавна такса в размер на 10 лева /платежно нареждане на л.8 от делото/, наред с направените разходи за преписи от 2.20 лева.

               Относно разноските в полза на ответника: Съгласно чл.286 ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищецът да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Следователно ответникът има право на разноски по делото само при изцяло отхвърлен иск или при оттегляне или отказ от иска, но не и при частично уважаване на исковата претенция. В тази връзка претенцията на процесуалният представител на ответника се явява неоснователна.

              Воден от горните мотиви и на основание чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, във вр. с  чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, четвърти състав,

               

                                                        РЕШИ: 

                    ОСЪЖДА, на основание чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. *****, бул. ****** № *** да заплати на Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч, сумата от 4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Бургас в периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. като задържан с мярка за неотклонение ”задържане под стража”, последица от лошите битовите условия, изразяващи се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, в съответствие с хигиенните изисквания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2017 година до окончателното й изплащане, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 85 200 лева, като неоснователен и недоказан.

              ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.***** за изплащане на обезщетение за забава от датата на увреждането от лошите битови условия, като неоснователен и недоказан.  

                ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.В. с ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.***** иск от 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действията и/или бездействията на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Бургас в периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. като задържан с мярка за неотклонение ”задържане под стража”, последица от медицинското обслужване, като неоснователен и недоказан.               

                ОСТАВЯ без уважение искането на Г.В.В. с ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч за присъждане на разноски в тежест на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. *****, за внесен депозит за изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза в размер на 300 лева, с оглед цялостната неоснователност на исковата претенция относно медицинското обслужване.

               ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на Г.В.В. с ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч разноски за производството по делото в размер на 12.20 /дванадесет лева и двадесет ст./ лева.

                ОСТАВЯ без уважение искането на Г.В.В. с ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч за присъждане на разноски в тежест на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. ****, представляващи 300 лева за адвокатски хонорар по граждански договор от 12.11.2016г. на адв. В.В. за подготовка и изготвяне на искова молба до Административен съд Ловеч, като неоснователна и недоказана.

              ОСТАВЯ без уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. **** за присъждане на разноски за юк. възнаграждение, вкл. и при частично уважаване на исковата претенция, съразмерно отхвърлената част.

              Решението подлежи на обжалване чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

             Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: