Р Е Ш Е Н И Е № 836
гр.Пловдив, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 1305/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.462 ал.2 от ГПК.
Постъпила
е жалба от първоначалният взискател „Уникредит Булбанк“ АД гр.София срещу постановление за разпределение от 30.04.2019г. на сумата
от 84 169 лева, извършено
от на ЧСИ Росен Раев рег. № 910 - район на действие Окръжен съд Пловдив, по изпълнително
дело № 20179100400839. По отношение на разпределението
жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
разпределение и иска частичната му отмяна по отношение на отказа на ЧСИ да
задели и пази по сметка сумата от 4 1198,18 лева, заявена от жалбоподателя като
разноски по т.д. №106/18г. на ОС Пловдив.
Присъединеният
взискател «ЕВН България Топлофикация» ЕАД гр.Пловдив намира жалбата за
неоснователна и иска оставянето й без уважение.
Длъжникът
Е.Б., представлявана безплатно от адв.Е.И. счита жалбата за неоснователна по
съображения посочени в писмено възражение. Претендира разноски по делото.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.462 ал.2 от ГПК срок, платена е държавна
такса за обжалване действията на ЧСИ и като процесуално допустима жалбата
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата срещу извършено
разпределение е неоснователна. Изпълнителното дело № 20179100400839 на ЧСИ Росен
Раев рег. № 910 - район на действие Окръжен съд Пловдив е образувано на 24.11.2017г.
по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД гр.София с приложен изпълнителен
лист на РС Пловдив от 12.10.2017г. издаден по ч.гр.д. № 15953/2017г., с който длъжницата
Е.Е.Б. е осъдена да заплати на
взискателя „Уникредит Булбанк“ сумата от
49 112,15 лева главница дължима по договор за банков ипотечен кредит
№204/0340/16908282, а също и 6 256,08 лева лихва, 206,26 лв. такси,
законната лихва върху главницата от 10.10.2017г. до окончателното плащане,
1111,49 лв. държавна такса, както и 1636,34 лв. адвокатско възнаграждение. На
основание чл.60 ал.4 от ЗКИ жалбоподателят „Уникредит Булбанк“ АД с молба от
25.10.2012г. /л.24/ е вписал законна ипотека върху имота закупен с горния
ипотечен кредит, а именно апартамент в гр.П., ул.“***. Изпълнението по
изпълнителното дело е насочено именно върху този имот, който е продаден на
публична продан за 84 169 лв. на лицето А. Ф., която е внесла сумата в
срок и именно тази сума се разпределя с обжалваното разпределение.
Междувременно,
тъй като изпълнителния лист е бил издаден от РС Пловдив в заповедно
производство по реда на чл.417 от ГПК с допуснато незабавно изпълнение, то след
подадено възражение срещу заповедта по чл.417 от ГПК, започнал процес пред ОС
Пловдив по установителен иск по чл.422 от ГПК именно относно процесния договор за банков ипотечен кредит
№204/0340/16908282. Делото не е завършило на първа инстанция. Като с молба от
22.03.2019г. /л.391, т.2/ взискателят „Уникредит Булбанк“ е поискал от СИ да задели и пази по
сметка сумата от 4 1198,18 лева, заявена като разноски по т.д. №106/18г. на ОС
Пловдив, като се е позовал на чл.174 изр.2 от ЗЗД и чл.459 ал.2 от ГПК. С
обжалваното разпределение ЧСИ е отказал да уважи това искане с мотив, че в
молбата за вписване на законната ипотека не е вписано като обезпечено от
ипотеката и вземането за съдебни разноски, а е вписано като обезпечено
вземането за разноски за принудително събиране на кредита, поради което това
вземане не попада в приложното поле на чл.174 изр.2 от ЗЗД и чл.459 ал.2 от ГПК.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя „Уникредит Булбанк“, че взимането му попада в приложното поле на
чл.174 изр.2 от ЗЗД и чл.459 ал.2 от ГПК. Това е така, защото съдебния
изпълнител в рамките на един изпълнителен процес събира принудително единствено
безспорно установени вземания обективирани ясно в изпълнителен лист.
Съдебният изпълнител в рамките на
висящ изпълнителен процес не събира и не обезпечава събирането на бъдещи
несигурни вземания, за които се водят още съдебни дела, като това в настоящия
казус. Единственото изключение от този принцип е визирано в чл.459 ал.2 от ГПК,
където ипотекарния кредитор се счита присъединен по право кредитор, когато
изпълнението е насочено от друг взискател върху предмета на обезпечението и
припадащата му се сума по ипотеката /било договорна или законова/ му се запазва
по сметка на СИ и му се предава когато представи изпълнителен лист.
В казуса обаче ипотекарният
кредитор е всъщност първоначалния взискател и сам е насочил изпълнението на
вземането си, за което има изпълнителен лист върху ипотекираната в негова полза
вещ. В казуса разликите от присъединяването по право по чл.459 ал.2 от ГПК са
две;
1.Тук ипотекарния кредитор има
изпълнителен лист;
2.Тук липсва друг първоначален
взискател с друг изпълнителен лист, който да е насочил изпълнение за друго
задължение върху предмета на обезпечението, което да налага възникването на
фигурата на присъединения по право взискател.
Поради
което не е налице хипотезата на чл.459 ал.2 от ГПК, която да дава право на ЧСИ да счете
първоначалния взискател и за присъединен по право взискател и да му пази
някакви суми до издаването на изпълнителен лист за тях. Това е и процесуално недопустимо,
защото процеса не допуска участието на един и същ правен субект в един процес в
процесуалното му качество на няколко различни страни. Като титуляр на вземането
си ипотекарният кредитор сам решава как да си реализира процесуално правата по
ипотечния кредит – с осъдителен иск, в заповедното производство с или без
незабавно изпълнение. След това в изпълнителния процес същият има редица права,
с които може да си реализира правния интерес, например да спира изпълнението.
Поради което не се налага съдът, за да защити кредиторовия интерес да дописва
закона в чл.459 ал.2 от ГПК и да му придава предпоставки за приложението и
правен смисъл, който не е предвиден от законодателя.
Ето
защо извършеното разпределение е законосъобразно и следва да се потвърди от
съда. Длъжницата Е.Е.Б. е представлявана
в това производство от адв.Е.Г.И. безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
При направено искане за разноски на адв.И. следва да й се присъдят разноски в
размер на 200 лева, на основание чл.2 ал.2 във вр. с чл.10 т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради което и на основание
чл.274 във вр. с чл.463 от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпределение от 30.04.2019г. на сумата
от 84 169 лева, извършено
от на ЧСИ Росен Раев рег. № 910 - район на действие Окръжен съд Пловдив, по
изпълнително дело № 20179100400839.
ОСЪЖДА
„Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С.,
пл.*** да плати на адвокат Е.Г.И. ***00122040, адрес гр.П., ул.**** сумата от 200 лева за
предоставена безплатна правна помощ на Е.Е.Б. по в.гр.д. №1305/2019г. по описа
на ОС Пловдив.
Решението
подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаване на решението на страните пред
Апелативен съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.