Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1292 гр.Пловдив, 11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 10.08.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №4206/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №518596-F536162/17.06.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на
„Аладин Фуудс“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.185,
ал.2 вр. с ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ
вр.с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно
и моли същото да бъде отменено.Релевира единствено доводи за наличие на
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт, който счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка на 28.01.2020г. на обект-магазин находящ се
в гр.Съединение, ул.Кирил и Методий 6, стопанисван от „Аладин Фуудс” ООД се
констатирало че не е регистрирана чрез операцията служебно въведени суми
промяна в касовата наличност в размер на 100,38лева, представляваща парични
средства в повече в касата.Видно от описа на паричните средства кд-92 по
установената разлика от 100.38лева е в резултат на неотразени чрез операцията
служебно въведени суми.Фискалното устройството в обекта позволява операциите
служебно въведени и служебно изведени суми.Нарушението било установено от св.З.
М., която съставила на дружеството АУАН F536162/31.01.2020г. за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.Против
АУАН не е подадено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН и наказващия орган
издал процесното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания по делото доказателствен материал – писмените доказателства-АУАН, констативен протокол, опис на паричните
средства на каса, ценоразпис, фискални бонове, декларация и оправомощителна
заповед.В подкрепа на писмените доказателства са и гласните такива на
актосъставителя М., които съдът изцяло кредитира като единни и
безпротиворечиви.Поначало не се и спори по фактите, а само че нарушението е
извършено формално и че е налице маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото компетентността на административно наказващия
орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена
в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни
признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са
законоустановените реквизити на АУАН и НП. Ясно е и от двата акта, кога и къде
е извършено нарушението и по този въпрос не може да има никакво съмнение.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ Извън
случаите на продажби / сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми.
Следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика
отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се
ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна на
ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за
налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на
определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с
което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.
Относно искането за приложение на
чл.28 от ЗАНН съда следва да отбележи следното. Съгласно ТР № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно
наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените
вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива,
които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия
орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение,
доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не
съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.В случая според съда такива доказателства
отличаващи деянието като маловажно не са налице.Сумата от 100, 38лв. не е в
нисък размер, касае се за данъчно нарушение което фактически е на просто
извършване без да има необходимост от настъпване на конкретена имуществена
вреда за фиска за да е осъществено от обективна страна.
Съгласно разпоредбите на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 33, ал. 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за
допуснато такова нарушение търговецът са наказва с имуществена санкция в размер
от 500, 00 /петстотин/ лева до 2000, 00 /две хиляди/ лева. Видно е, че
наложеното от наказващия орган административно наказание е в минималния размер,
предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която е приложена правилно при определяне на
административното наказание, с оглед обстоятелството, че нарушението не е
довело до неотразяване на приходи. В тази насока административнонаказващият
орган е приложил основния критерий при определяне на наказанието, залегнал
в чл. 27 ЗАНН, а именно тежестта на нарушението, като е отчетен
размерът на паричната сума, която не е регистрирана. Ето защо наложеното
наказание – имуществена санкция в минимален размер, а именно 500 лв., се явява
обосновано и справедливо.
По изложените съображения, съдът
счита че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Национална
агенция по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120лева.Производството по делото, след даване на ход на съдебното следствие
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, делото не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение
на минимума от 80лева.
Поради всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/
№518596-F536162/17.06.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Аладин Фуудс“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл.185, ал.2
вр. с ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.с чл.
118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Аладин Фуудс“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
И.П.