Р Е Ш Е Н И Е
№255
гр. Д. , 08.06.2023 г.
В И М Е Т
О Н
А Н
А Р О Д А
Д.кият
административен съд, в публично заседание на девети май, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на
прокурора от Окръжна прокуратура гр.Д., Веселин Вичев и секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 539 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл.
от административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на Р.Д.Р. и Р.Ж.Р., подадена чрез адв.А.Ч.-*** Д., уточнена в
изпълнение на указания на Върховен административен съд с молба с вх. № 3991/15.11.2022 г. Претендира се
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили
следствие на незаконосъобразно бездействие на общинската администрация да
завърши отчуждителната процедура като предаде отстъпено като обезщетение жилище
- апартамент срещу отчужден недвижим имот по реда на Закона за териториално и
селищно устройство (отм.), както следва: иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в общ размер за
двамата ищци от 18 000 лева, претърпени през периода 01.09.2015 г. до
01.09.2020, иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане мораторна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди сумата 9 142,13 лева - в общ размер за двамата
ищци, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва, считано от
01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., иск за заплащане на сумата от по 2 500
лева за всеки от двамата ищци – представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени за периода 01.09.2015
г. до 01.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното заплащане на присъдените обезщетения.
В исковата молба се
твърди, че вредите са причинени от бездействието на Община град Д. в отчуждителна
процедура. Като обезщетение за отчуждената собственост на праводателите на
ищцата било отредено четиристайно жилище в ж.к. "9-ти Септември" в
гр. Д.. Впоследствие тази заповед била изменена със Заповед № 646/ 27.05.1983
г. на председателя на ИК на ОБНС — град Т. (Д.), с която на отчуждените
собственици, Ж.В.Н.и Й.М., както и на тяхната дъщеря, Р.Р. и нейния съпруг Р.Р.,
били отредени два апартамента. За допълване на предмета на обезщетението, на
двамата ищци бил отреден апартамент, състоящ се от две стаи и кухня в същия
жилищен блок. С последваща Заповед № 278 от 24.1.1991 г. предметът на
обезщетението на ищците бил индивидуализиран и им било отстъпено и право на
строеж върху държавната земя, върху която ще бъде построен жилищният блок. През
2009 г. били поканени от "Жилфонд-инвест" ЕООД гр.Д. да изберат
жилище в жилищен блок "Д." в проект за строителство. В резултат на
това със Заповед № 1347/ 03.11.2009 г. на кмета на Община град Д. била изменена Заповед № 278/ 1991 г. в частта на т.
86 като им е било отредено да получат апартамент № 1, секция "А" на
трети етаж (първи жилищен) на ж.б."Д." в гр. Д.ул“....“",
състоящ се от две стаи и кухня с площ 72.06 кв.м, ведно с изба № 1 с площ 6.10
кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху общинската земя, върху която се
строи ж.б. „Д.". Отреденият им като обезщетение имот обаче не бил получен и
до настоящия момент. Затова ищците считат, че следва да бъдат обезщетени. В
исковата и уточняващата я молба имуществената вреда е обусловена от създадена
от ответника невъзможност ищците да ползват имота за времето, когато са били
лишени от фактическа власт. Определят размера на вредата на база средно
месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална
характеристика, като се позовават на съдебната практика на ВКС, както и на
решения на Европейския съд по правата на човека. Ищците считат, че следствие на
неизпълнението са претърпели имуществени вреди, които съизмеряват с наема за
процесния имот по средни пазарни цени за периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2020
г. и затова претендират обезщетение в общ размер за двамата от 18 000 лв., иск по чл.86 от ЗЗД от 9142,13 лв. в общ
размер за двамата, представляваща изтеклата законната лихва на обезщетението за
имуществени вреди, считано от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. Претендират
заплащането и на неимуществени вреди в размер на 2500 лв. за всеки от тях, общо
5000 лв., за причинените им тревоги,
притеснения, надежди и очаквания, унижение и отрицателни емоции, понесени в периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. породи от неизпълнение на
задължението общината да завърши строителството и предостави определеното като
обезщетение жилище и законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът – Община град Д., чрез адв.П.А.,
оспорва исковата претенция по основание и размер като поддържа възражението си
за нередовност на исковата молба. В писмения отговор на исковата молба прави искане
исковата молба да бъде върната, а производството да се прекрати, поради
неизпълнение на дадените указания. Алтернативно изразява становище, че
бездействие на Община град Д. не е налице. Общината не бездействала и това се доказвало от полаганите
активни усилия за завършването на блок „Д.“ и предаване на апартаментите в него
на правоимащите лица. Били сключени два договора за възлагане на строителство
от 07.07.2010 г., и от 21.11.2019 г. Активното поведение на общината се
доказвало и от показанията на свидетеля Николай А., който заявил, че живее в
завършено и предадено на семейството му жилище н този блок. Счита, че
преценката за поведението на ответника следвало да се извършва след 03.11.2009
г., а не от 80-те години на ХХ век. Оспорват се и твърденията, че ищците са претърпели
имуществени вреди, тъй като не било ясно какви точно имуществени вреди се
претендират. Обезщетението, определено на база на месечния наем, не било реално
претърпяна вреда, тъй като подобна сума никога не била влизала в патримониума
на ищците. Претенцията за имуществени вреди не можела да се определи и за
пропуснати ползи. Не било доказано по категоричен начин, че имуществото на
ищците би се увеличило със сумата, претендирана като имуществена вреда. По тези
основни съображения, подробно изложени в съдебно заседание и в писмената защита,
процесуалният представител на ответната страна моли исковата молба да бъде
върната, а производството прекратено, алтернативно да бъде отхвърлена, а в
полза на общината да се присъдят направените по делото разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр.Д. дава заключение за частична основателност на исковата
претенция, във връзка с което изразява становище, че ищците не са претърпели
имуществени вреди, а единствено неимуществени такива. Пледира да се ползва
критерият „справедливост“ при определяне на техния размер.
Производството по
делото е образувано е след отмяната на Решение № 250 от 15.07.2021 г. по адм.
дело № 434/2020 г. по описа на Административния съд – Д.. С Решение №
8173/27.09.2022 г., по адм.дело № 12078/2021 г. по описа на Върховен
административен съд, трето отделение е върнал делото за ново разглеждане на
етап изправяне на исковата молба.
В изпълнение на
указанията на Върховния административен съд, ищците са представили молба с вх.
№ 3991/15.11.2022 г., с която са конкретизирали исковите си претенции, описани
по-горе.
По
делото са приети събраните писмени доказателства при първоначалното му
разглеждане, разпитани са вещите лица, изготвили комплексната експертиза и са
разпитани двама свидетели, единият от които потвърждава изцяло показанията си,
дадени при първоначалното разглеждане на делото.
След
като обсъди доказателствата по делото във връзка с твърденията на страните,
съдът приема за установено следното:
Със Заповед № 474/
18.04.1983 г. и Акт за завземане на недвижим имот от 06.02.1987 г. имотът на родителите на ищцата е отчужден и
завзет, Според акта за завземане, отчужденият имот е представлявал масивно жилище
от 98,82 кв.м., строено през 1956 г., с изба от 15,08 кв.м., вход за изба от
4,32 кв.м., паянтова постройка, стр.1956 г. от 7,47 кв.м., паянтово натурно
помещение от 9,81 кв.м., гараж от 24,84 кв.м., построени върху дворно място от
186 кв.м. Като обезщетение за отчуждената собственост на праводателите на
ищцата било отредено четиристайно жилище в ж.к. "9-ти Септември" в
гр. Д.. Впоследствие тази заповед била изменена със Заповед № 646/ 27.051983 г.
на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет — град Т. (Д.),
с която на отчуждените собственици, Ж.В.Н.и Й.М., бил отреден апартамент,
състоящ се от две стаи и кухня в ж.к. "хххххх" в гр.Т.. За допълване
на предмета на обезщетението, на двамата ищци, Дъщерята на отчуждените
собственици Р.Ж. и нейният съпруг Р.Р., бил отреден апартамент, състоящ се от две стаи
и кухня в същия жилищен блок. Съответно на това разпределение, с отделна
Заповед № 870/ 16.04.1987 г. на председателя на ИК на ОбНС гр.Т., са
разпределени и паричните влогове в блокиран влог, съпътстващи обезщетяването на
отчуждените собственици. С последваща Заповед № 278 от 24.1.1991 г. предметът
на обезщетението на ищците бил индивидуализиран и им било отстъпено и право на
строеж върху държавната земя, върху която ще бъде построен жилищният блок. Със
Заповед № 1347/ 03.11.2009 г., след направен избор на жилище от ищците, кметът
на Община град Д. изменил Заповед № 278/ 1991 г. като отредил да получат апартамент
№ 1, секция "А" на трети етаж (първи жилищен) на ж.б."Д." в
гр. Д.ул“....“", състоящ се от две стаи и кухня с площ 72.06 кв.м, ведно с
изба № 1 с площ 6.10 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху общинската
земя, върху която се строи ж.б. „Д.".
Страните не спорят
за обстоятелството, че отреденият им като обезщетение имот не е получен и до
настоящия момент. От данните по делото се установява, че общината е провела
обществена поръчка и е избрала изпълнител за изграждането на жилищен блок „Д.“.
За доказване на твърденията, че Община град Д.
не е бездействала, ответникът е представил Договор за възлагане на строителство
с рег. № ДР-127/07.07.2010 г., сключен с „Възход-Валентино“ ООД за изпълнение на строително-монтажни работи с
предмет: СМР на жилищен блок „Д.“ и Договор за строителство с рег. № 104-190 от
21.11.2019г., сключен с „НСК София“ ЕООД на осн. чл.112, ал.6 от Закона за
обществените поръчки за изпълнение на обществена поръчка с предмет “Строително
монтажни работи на обект жилищен блок „Д.“ с обслужваща част ЗП общо от 1422,71
кв. и РЗП 7555,93 кв.м. Договорът е със срок за изпълнение на
строително-монтажните работи 48 месеца. Впоследствие обаче обществената поръчка
била прекратена поради нарушения при откриването и провеждането й. С решение №
46-1 по протокол № 46 от 26.02.2019 г. Общинският съвет - Д. възложил на Община
Д. да сключи договор за отпускането на краткосрочен банков кредит с поемане на
общински дълг, посредством който да се финансира инвестиционен проект
„Изпълнение на строително-монтажни работи по довършване на жилищен блок „Д.“.
След проведена обществена поръчка на 21.11.2019 г. бил сключен договор между
Община - Д. и „НСК София“ ЕООД за извършване на строително-монтажни работи на
обект: жилищен блок „Д.“ в град Д..
Независимо от тези
действия, към днешна дата изграждането на блок „Д.“ не е приключило и
определеният като обезщетение апартамент не е предаден на ищците.
По делото не се
спори, че имотът, който ищците следва да получат като обезщетение в
новостроящото се крило на блок „Д.“, се намира в центъра на град Д., където се
е намирал и отчуждения имот.
По
делото отново бяха събрани гласни доказателства.
В свидетелските си показания,
М.В.А., заявява, че поддържа изцяло показанията си, дадени при първоначалното
разглеждане на делото. Според тази свидетелка ищците са били млади, когато са
придобили право на обезщетение, а от тогава
35 години чакали да го получат. От показанията на свидетеля Николай
Ангелов А. се установява, че при всяко събиране на семейството се повдигал и
въпросът за неполученото жилище и притесненията и ядовете, които причинява
това.
Съдът кредитира
свидетелските показания като достоверни и дадени добросъвестно. Същите не се
оспорват от страните.
За доказване на
имуществените вреди по делото е била изготвена експертиза от вещото лице Т.Д., която
е дала заключение, че средният месечен пазарен наем за отстъпения в обезщетение
двустаен апартамент с площ от 72,06 кв.м. в жилищен блок “Д.” за процесния
период от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. се равнява общо на сумата от 14 273,45
лева, а лихвата за забава върху него за същия период възлиза на 3245,08 лева.
Ищците, чрез адв.Ч.,
са е оспорили тази експертиза с основния мотив, че специалността на вещото лице
е икономическа, а не оценителска, поради което съдът при първоначалното
разглеждане на делото е допуснал извършването на допълнителна комплексна
съдебно – оценъчна и икономическа експертиза.
В настоящото
производство са призовани и разпитани вещите лица, изготвили заключение по
допуснатата Комплексна съдебно-оценъчна и икономическа експертиза. И двете вещи
лица при изслушването им в съдебно заседание заявяват, че поддържат направеното
заключение в Комплексната експертиза, представена на 31.03.2021 г. по адм.д. №
434/2020 г. Според заключението на експерта
оценител, П.И.М., приходът, който ищците
биха могли да получат в случай на отдаване под наем на отреденото им жилище -
апартамент № 1, секция „А“, ет.3, първи жилищен, в жилищен блок “Д.“, ул.“Иван
Пенаков“ в гр.Д. - за исковия период от 01.09.2015
г. - 01.09.2020 г. би бил в размер на 12 680 лева, ако жилището е
необзаведено и 15 080 лева, ако жилището е обзаведено. Съответно вещото
лице, Т.Д., е изчислила дължимата законна лихва за процесния период в двата
варианта, като в първия лихвата е
3 003,92 лв., а във втория 3 521,93 лв.
Заключението бе
оспорено при новото разглеждане на делото от процесуалния представител на
ищците, адв.О., с възражението, че наемните цени са занижени и неправилно
определени от експерта-оценител. При оспорване на заключението не се сочат
доказателства, не се иска допускане на друга експертиза. Ищците настояват, чрез
процесуалния си представител, при решаването на делото да се вземе предвид заключението
за наемните цени по първата експертиза, оспорена от тях като некомпетентна при
първоначалното разглеждане на делото.
След съпоставка на
двете експертизи съдът намира, че следва да кредитира като обективна и
безпристрастна втората, т.е. комплексната експертиза, тъй като тя е изготвена
от компетентни вещи лица с необходимите специални знания и дава най-достоверна
и надеждна оценка според нейните цели, обхват и съдържание. Вещото лице –
оценител е избрало правилно базата за стойността с оглед на характера на
задължението на ответника (предаване на новопостроен имот) и съдържанието на
допълнителната заповед по чл.100 от ЗТСУ (отм.) от 03.11.2009 г., приложило е
подходящи подходи и методи за оценка, извършило е необходимите справки и
сравнителни анализи, използвайки информация за реално сключени сделки от
действащи агенции за недвижими имоти на национално ниво, а не офертни цени от
интернет платформи, посочило е ясно и
точно конкретните отклонения, които оказват съществено влияние върху естеството
на заданието и използваните изходни данни и допускания, определило е
съответната тежест, т.е. степен на достоверност, която се придава на отделните
индикации за стойност при формиране на мнението за стойност, след което е дало
най-адекватните средни пазарни стойности за месечен наем за процесния недвижим
имот съобразно неговия вид, местонахождение и функционална характеристика,
свеждайки до минимум относителната грешка и субективните фактори в процеса на
оценяване.
Съдът приема за
компетентно изготвена и достоверна комплексната експертиза във втория й
вариант, за обзаведен апартамент, каквато е обичайната практика в гр.Д. за
отдаване под наем на жилища.
По допустимостта на исковите претенции
При извършената
проверка за допустимост на предявените искове, настоящият съдебен състав счита,
че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищците
да искат от съда да се произнесе по предявените претенции, с която е сезиран.
Исковете са предявени
от лица с активна процесуална легитимация, които твърдят, че са претърпели
имуществени и неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни
лица на Община град Д., довели до незавършване на отчуждителна процедура с
предаване във владение на недвижим имот - жилище, започнала
със Заповед № 646/27.05.1983г. Ищците твърдят, че отчуждителната процедура е следвало
да приключи в законоустановените срокове с предоставяне на жилището,
индивидуализирано първоначално при отчуждаването, а впоследствие
индивидуализирано със заповед на кмета на общината от 2009 г. и че отговорна за
неизпълнението на това задължение на административния орган е Община град Д..
Твърденията в
исковата молба и в уточняващата молба към нея, подадена при новото разглеждане
на делото в изпълнение на указанията на ВАС, са достатъчни да се приеме, че
исковите претенции са допустими, изяснени по основание и размер и подлежат на
разглеждане по същество.
Пасивната
процесуална легитимация е правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Нормата на чл. 205 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на
чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ относно реда за разглеждане на исковете, посочва като
правосубектен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
По основателността на исковата претенция
Разгледана по
същество, исковата молба е частично основателна.
Исковете за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи, неимуществени
вреди и акцесорната претенция за лихви, черпят правното си основание от чл.1, ал.1 на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.
В конкретния случай
се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразно бездействие за
периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., изразяващо се в непредаване на ищците
на жилище като обезщетение за отчужден имот, също жилище. Следователно,
отговорността на общината би възникнала при наличието на няколко предпоставки,
а именно: 1/незаконосъобразно бездействие на нейн орган или на длъжностно лице
при или по повод изпълнение на административна дейност; 2/реално претърпяна
вреда (имуществена и неимуществена) и 3/
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Незаконосъобразно бездействие на орган или на длъжностно
лице на общината при или по повод изпълнение на административна дейност
Съгласно
разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетението. В този случай съдът по обезщетението инцидентно следва да се
произнесе, налице ли е незаконосъобразно бездействие на органи или на длъжностни
лица на Общината в отчуждителната процедура.
Съдът приема за
безспорно установено наличието на първите две предпоставки за ангажирането на
отговорността - незаконосъобразно бездействие на орган или на длъжностно лице
на общината при или по повод изпълнение на административна дейност, по следните
съображения:
Съгласно § 9, ал. 1
от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на
отменените разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ, по които е издадена
заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се
прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отменения чл. 102 Закона за
собствеността. Нормата на чл. 105, ал.1-3 от ЗТСУ (отм.) в приложимата й към
момента на отчуждаването редакция (ДВ. бр.45/08.06.1984г.) определя следното:
(1) Недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации, се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите
съгласно с този закон. (2) Завземането на недвижимите имоти от инвеститора
става по административен ред с мотивирана заповед на органа по чл. 95, която
може да се обжалва съгласно чл. 138, ал. 1, т. 9. (3) Правоимащите събират
добивите от отчуждените имоти до обезщетяването им по законния ред.
Отчуждаването на
недвижим имот, собственост на граждани, извършено по реда на отменения ЗТСУ, се
извършва в административно производство и е административна дейност.
По делото се
установява, че имотът на родителите на ищцата, който е представлявал жилище за
нея и за нейния съпруг, е отчужден по реда на ЗТСУ (отм.), като със Заповедта
за отчуждаване с № 646/27.05.1983 г. е определено имотно обезщетение с два
апартамента за двете семейства, на родителите на ищцата, както и на ищцата и
нейния съпруг.
Между страните няма
спор, че започнала през 1983 г. отчуждителна процедура не е приключила към 2009
г., когато със съответната нова Заповед № Заповед № 1347/ 03.11.2009 г. е
индивидуализирано окончателно обезщетението, което ищцата е следвало да получи
като е определен конкретен недвижим имот-жилище в новостроящ се блок „Д.“
(„Добруджа“).
От Община град Д.
не се твърди и не се представят доказателства правоимащите да са получили
парично обезщетение.
Затова съдът намира
за безспорно, че до настоящия момент ответникът не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от чл. 98 и сл. от ЗТСУ(отм.), да предаде във владението на Р.Ж.Р.
и Р.Д.Р. определеното им като обезщетение жилище.
В този
продължителен период от завземането на семейното жилище на семейство Русеви (Акт
за завземане на недвижим имот от 06.02.1987 г. – 2023 г.) до настоящия момент, период
в който се включва и претенцията за обезщетение от 01.09.2015 - 01.09.2020 г., следва
да се приеме, че ответникът е
бездействал и бездействието му е незаконосъобразно, тъй като правно относимо е
обстоятелството дали ответникът е построил и е предал владението на недвижимия
имот, отреден за обезщетение, а не дали е обсъждал проблема, предприемал
действия за започване и довършване на започналото строителство и т.н.
С това бездействие
органите и длъжностните лица на Община град Д. са нарушили гарантираното на ищците
право, както по отменения ЗТСУ, така и
по действащите разпоредби - чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република
България и чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи и § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Възражението на
процесуалния представител на ответника, че след 03.11.2009 г. следва да се
извършва преценка за поведението на ответната страна, а не от 80-те години на
ХХ век, е необосновано. Няма правно основание да се приеме, че ищците не черпят
права от началото на отчуждителното производство и че правата им са възникнали
едва с поредната заповед на органа по отчуждаването за индивидуализация на
отредените жилища, т.е. със заповедта от 03.11.2009 г. На оценка от съда
подлежат всички факти в отчуждителната процедура и обстоятелството, че исковите
претенции са за период от 01.09.2015 г. до датата на исковата молба не променя
факта, че започналата през 1983 г. отчуждителна процедура не е приключила и до
настоящия момент с предаване във владение на полагащия се на ищците недвижими
имот-жилище.
Действащото към
момента на отчуждаването законодателство е определяло сравнително кратки
срокове за приключване на отчуждителните производства. Нормата на чл.102 от
Закона за собствеността (отм.) в редакцията й на ДВ,бр.31/17.04.1990 г., е
предвиждала, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на решението за
отчуждаване на имота правоимащият не бъде обезщетен, по негово искане органът, извършил
отчуждаването, отменя акта за отчуждаването на имота или извършва нова оценка. А
когато собственикът е обезщетен с жилище в сграда, която предстои да бъде
построена, този срок започва да тече от завземането на отчуждения имот или в
случая от 06.02.1987 г.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ
за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените
разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ, по които е издадена заповед за
отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се прилагат
отменените разпоредби на ЗТСУ и отменения чл. 102 ЗС. Затова съдът приема, че
сроковете за приключване на отчуждителната процедура са били ясни от момента на
започването й.
Компетентният административен орган, както в
производството по чл. 102 ЗС (отм.), така и в производството по § 9 от ПЗР на
ЗУТ, е кметът на общината. Действително по делото се установява, че в общината
са предприети активни действия за обезщетяване на собствениците - гласуване на
финансови средства в общинския бюджет, сключване на договор със строители и
т.н. за довършване изграждането на всички секции на жилищен блок „Д.“.
Горното
обстоятелство обаче не променя факта, че ищците не са получили във владение жилището,
което им е отредено. В случая незаконосъобразното бездействие се изразява в
непредоставяне на определеното в отчуждителното производство жилище за
обезщетяване на собствениците и членовете на тяхното семейство, а не в
предприемането или непредприемането на действия, свързани с финансиране на
строителството. Общинските органи са имали и все още имат задължение да
предоставят на ищците отстъпеното им като обезщетение жилище. Затова не може да
се приеме тезата на ответника, че от доказателствата, установяващи вземане на
решения за изграждането на блок“Д.“, се стигало до извода, че ответникът не е
бездействал.
Съдът приема за
безспорно установено, че правоимащите в процедурата по отчуждаване не са бездействали относно получаването на дължимото
им се обезщетение. Те са участвали в преговори с общинските власти и са ползвали
всички други разрешени правни способи – подавали са жалби и писма до множество
различни държавни органи за съдействие за реализиране на имущественото им право
на собственост, от което са били лишени от 1987 г. до днес.
Не се спори и че предаването
във владение на недвижим имот-жилище в полза на семейство Русеви е задължение
на органите на управление и длъжностните лица в Община град Д..
Реално претърпяна вреда - имуществена и неимуществена – и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразното бездействие
Настоящият случай
на незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица в Община град Д. за
периода от 08.05.1992 г. до настоящия момент е типичен случай на отчуждаване на
недвижим имот, извършено през 80-те години на 20 век по реда на ЗТСУ (отм.),
което не е приключило в недопустимо продължителен период.
Съдът приема, че
ищците са претърпели реални имуществени и неимуществени вреди, които следва да се обезщетят за
претендирания период от 5 години. Безспорна е причинната връзка между вредите и
незаконосъобразното бездействие на органи и длъжностни лица на Община град Д..
Имуществени вреди
В исковата молба и
в уточняващата молба се сочи, че имуществените вреди произтичат от
невъзможността да използва обекта на собственост.
При така заявената
претенция съдът намира, че имуществени вреди са породени от обстоятелството, че
от момента на завземане на отчужденото жилище до настоящия момент ищците са лишени
от правото си на собственост, т.е. от правото да владеят, да управляват и да се
разпореждат със собствения си имот. Те не могат да предоставят имота за
обезпечение с цел получаване на банково финансиране за укрепване на
икономическото благосъстояние на семейството. Лишени са от възможността да
продадат недвижимия имот, напр., за да закупи друг такъв в друго населено място
и т.н., от всички действия с имота, които биха довели до увеличаване на тяхното
имущество.
В практиката си Върховния касационен съд
приема, че в случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил
лишен от възможността да го ползва, той реално е бил възпрепятстван от
възможността да реализира следващите се от имота облаги, от което търпи
обедняване. Тези изводи произтичат от разбирането, че упражняването на право на
собственост върху един недвижим имот води до възможността имуществото на
собственика да се увеличи и обратното, лишаването от правото на собственика да
владее, управлява и да се разпорежда със собствения си имот, води до намаляване
на неговото имущество, т.е. до понасяне на реални имуществени вреди.
След като ищците са
лишени от възможността пълноценно да упражняват правото си на собственост по
начините, указани по-горе, съдът приема, че те търпят реални имуществени вреди.
Подобни случаи на
продължително неприключване на отчуждителни производства са предмет на дела на
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), заведени срещу България. С Решение
от 09.06.2005 г. по делото „Кирилова и други срещу България” (жалби № 42908/98,
44038/98, 44816/98 и 7319/02), ЕСПЧ
приема в т. 105 от решението, че посегателството върху правата на
жалбоподателите да ползват собствеността си се изразява в продължаващото
неизпълнение на задължението за предоставяне на определеното им обезщетение.
В т.123 от
решението по делото „Кирилова и други срещу България“,
ЕСПЧ казва следното: „Вярно е, на
последно място, че някои от жалбоподателите са били настанени в общински
апартаменти до изграждане на обещаните като обезщетение обекти. Въпреки това,
остава фактът, че в продължение на много години, те са живели в несигурност.
Тази несигурност, съчетана с липсата на ефективни вътрешноправни средства за
защита, и нежеланието – дори противодействието – на компетентните органи да
намерят решение на проблема на жалбоподателите в толкова дълъг период от време,
налагат извода на Съда, че жалбоподателите вече са понесли особена и прекомерна
тежест, нарушила необходимия справедлив баланс между обществените интереси и
закрилата на правото за мирно ползване на собствеността.“
ЕСПЧ посочва
по-специално, че необичайно продължителната забава на обезщетението при
отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято
собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено
когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване.
ЕСПЧ се е произнасял
и по други дела: „Б. срещу България“, „Л. срещу България“, „А. срещу България“
и др. В същите ЕСПЧ изрично е посочил, че необичайно продължителната забава на
обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за
лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на
несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави
парично обезценяване. Това виждане е възприето и в практиката на ВАС, който в
свое решение по адм.д. № 9967/2021 г. отбелязва: „… независимо че решенията не
са задължителни, за да се гарантира правната сигурност и справедливост, при
аналогични, от правна и фактическа страна, случаи, правните изводи също следва
да са аналогични.“
Безспорно е също,
че за ищците са настъпили претендираните имуществени вреди, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на
административния орган.
В случая не се
претендират имуществени вреди, вследствие от нереализиран наем на имота като
пропуснати ползи, но независимо от това, начинът за определяне на техния размер
е съобразен с размера на наемната цена, който ищците биха реализирала в случай
на отдаване под наем на подобен, сходен имот - имот със същото местонахождение,
квадратура, функционална характеристика, съобразно трайно установената съдебна
практика на съдилищата (Решение № 32/11.07.2017г. по т.д. № 60028/2016г. Г.К.,
ІІ отд. на ВКС, Решение № 719/27.10.2010г. по гр.д. № 532/2010г., Г.К., ІІІ
Г.О. на ВКС. Предвид установеното неблагоприятно засягане на правната сфера на
ищцата, общината дължи обезщетяване на всички вреди /чл.4 от ЗОДОВ/, като
основателно имуществените вреди за процесния период се претендират в размер,
съответстващ на пазарния наем за аналогични по вид, местонахождение и функционални
характеристики жилищни имоти, определен чрез назначената комплексна експертиза.
В тази насока е и преобладаващата съдебна практика.
Не приема за
основателно възражението на ищците, че определения размер на полагащия се наем
за жилище от вида на процесното е занижен. Вещото лице обосновано сочи, че
наемните цени са определени въз основа на реално сключени договори за наем и
тъй като наемният пазар в гр.Д. за наемане на жилища не е развит, което е
публично известен факт, няма как да се оправдаят очакванията за определяне на
по-високи цени.
Съдът приема, че
при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди следва да се
приеме втория вариант за размера на наемните цени през процесния период, който
е изготвен за отдаване под наем на обзаведен апартамент, каквато е обичайната
практика при отдаването под наем на жилища в град Д. и е по-логичен по
отношение на доходите, които се реализират от отдаване под наем на жилища в
централната градска част. Във този вариант вещото лице оценител установява, че имуществена
вреда е в размер на 15 080 лева. На ищците следва да се присъди обезщетение
за имуществени вреди в размер на 15 080
лева за периода 01.09.2015 – 01.09.2021 г.
като претенцията им за горницата до 18 000 следва да се отхвърли като
недоказана.
Неимуществени вреди
Определянето на
размера на неимуществени вреди се извършва по общото правило на чл.52 от Закона
за задълженията и договорите, приложим, съгласно § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗОДОВ. Обезщетението за неимуществени вреди има само
компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови до
някаква степен психическото равновесие на пострадалото лице / Решение №
553/27.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 196/2012г., ІV, г.о., ГК/. Това обуславя
необходимостта от пълно и всестранно обхващане на всички, настъпили в резултат
на увреждането, неимуществени вреди.
Съдът приема за
доказани психически увреждания, емоционални болки и страдание на ищците,
породени от чувството им на безпомощност, унижение, осъществена спрямо тях за много
продължителен период несправедливост. Тези нежелани емоционални преживявания не
може да не намерят негативно отражение в здравословното състояние на ищците,
които заявяват, че когато им е било отредено жилището са били млади, а към
настоящия момент са вече на зряла възраст. От свидетелските показания на
двамата свидетели се установява, че ищците не са изключение в емоционален план
от останалите хора и подобно на всеки разумен човек са изпитвали множество негативни
емоции, които пораждат психическо страдание, поради неизпълнение на
задължението на ответника.
Достатъчен за
доказване на претърпените емоционални болки и психическо страдание, е само
фактът, че семейното жилище е било завзето през 1987 г. и че оттогава до
настоящия момент ищците чакат получаване на отреденото им жилище. В исковата си молба те изтъкват факта, че когато е възникнало правото им на
обезщетение, ищецът е бил на 31 години, а ищцата – на 28 години, а сега са
съответно на 68 и 65 години като това обстоятелство достатъчно обосновава претърпените
от тях психични болки, страдания, негативни емоции, поради неизпълнение на
ангажимента и задължението на общинските власти да приключат отчуждителната
процедура с фактическото предаване на отреденото като обезщетение жилище. Следствие от неизпълнение на задължението на ответника от датата на
завземане на семейното жилище през 1987 г. до настоящия момент, ищците са
понесли продължителни негативни емоционални преживявания, свързани с ясното
осъзнаване, че неправомерно, при явно неспазване на действащия закон –
посочените по-горе правни норми на отменените ЗТСУ, ЗС и на действащите
разпоредби на КРБ и ЗУТ, те са били лишени от общинските власти от възможността
да ползват своята собственост. Това продължително време на несигурност и
неизвестност е белязало много голяма част от живота на ищците. При всяко
семейно събиране се е обсъждала с емоционална болка и страдание допуснатата от
общинските власти несправедливост. Независимо, че се претендира обезщетение за
пет годишен период, не може да не се съобрази и обстоятелството, че ищците са
лишени от своята собственост от м.февруари 1987 г. до настоящия момент или за
период над 30 години. Затова съдът приема, че ищците доказват понесените от тях
неимуществени вреди
След като съобрази
съдържанието на понятието “справедливост” и че то е обусловено от конкретните и
обективно съществуващи обстоятелства по настоящия казус - начин на извършване,
обема, характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените
негативни емоции и страдания, психологическите последици за увредения,
възрастта на увреденото лице, съдът намира, че следва да уважи изцяло
претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5 000 лева общо, или по 2500 лева за всеки от ищците за претендирания
период 01.09.2015 - 01.09.2020 г.
Претенция за заплащане
на обезщетение по реда на чл.86 от ЗЗД в размер на 9 142,13 лева,
представляващо лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 18
000 лева за периода 01.09.2015 г. – 01.09.2020 г., е неоснователна.
Според т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, когато
вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което
се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. Затова,
преди признаване на бездействието за незаконно, не е основателна претенцията за
лихви за забава. В процесния случай твърдените вреди произтичат от бездействия
на администрацията, за които се заявява, че продължават към датата на
предявяване на иска. Поради това обезщетение може да се иска след признаването
на тези бездействия за незаконосъобразни, което се установява с влизане в сила
на настоящото решение.
По тези съображения
следва да се отхвърли искът за заплащане на лихви за забава върху размера на
установените имуществени вреди за периода
01.09.2015 - 01.09.2020 г.
Претенцията за присъждане на законна лихва върху размера
на обезщетението
Претенцията за присъждане
на законна лихва върху размера на обезщетението следва да се уважи, но не считано
от датата на подаване на исковата молба, а от датата на влизане в сила на
решението, с което се установява незаконосъобразността на бездействието по
съображенията, изложени по-горе с оглед постановеното в Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Р.Р. и Р.Р. обезщетение
за причинените им имуществени вреди в периода 01.09.2015 - 01.09.2020 г. в общ размер
на 15 080 лева, обезщетение за причинените им неимуществени вреди за същия
период в общ размер от 5000 лева ( по 2500 лева за всеки от ищците), както и законната лихва върху присъдените обезщетения,
считано от датата на влизане в сила на решението.
Разноски
Претендираните
разноски следва да се определят съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ като ответникът бъде осъден да заплати разноските по производството, вкл.
и внесената държавна такса, извършени при първоначалното разглеждане на делото,
в касационната инстанция и при новото разглеждане на делото. Съдът следва да
осъди ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска като дължими са уговорените и платени
възнаграждения на адвокат при първоначалното разглеждане на
делото, в касационната инстанция и при новото разглеждане на делото. Ищците
представят списък на разноските, с който претендират извършени разноски в
производството-държавни такси и депозити за вещи лица, вкл. и за повторното им
изслушване в общ размер на 990 лева, които следва да им се присъдят изцяло на
основание чл.10, ал.3, изр. 1 от ЗОДОВ. Ищците претендират извършени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 4 700 лева при разглеждането на
делото във всички инстанции, за които представят доказателства за заплащане. На
основание чл.10, ал.3, изр.2 от ЗОДОВ тези разноски следва да им се присъдят
съобразно уважената част от иска. Възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
възнаграждението за адвокат е определено към минимума по чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На ответника следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждения съобразно отхвърлената
част от иска. Ответникът представя доказателства за извършени разноски в размер
на 3 960 лева за всички етапи от производството.
След извършено
прихващане на двете суми на ищците се дължат разноски в размер на 2 486,59
лева.
С оглед изложеното,
Административен съд - Д., пети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община град Д., БУЛСТАТ ********* с адрес гр.Д., ул. „Б.“
№ ., представлявана от кмета на общината да заплати на Р.Д.Р. с ЕГН **********
и Р.Ж.Р. с ЕГН **********,***, общо сумата
от 15 080 лева (петнадесет хиляди и осемдесет лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди за периода 01.09.2015 г. до 01.2020 г., както
и законната лихва върху присъдената сума, считано от влизането в сила на
решението до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Община град Д., БУЛСТАТ ********* с адрес гр.Д., ул. „Б.“
№ ., представлявана от кмета на общината да заплати на Р.Ж.Р. с ЕГН **********,***, сумата от 2 500 лева ( две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение
на неимуществени вреди за периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община град Д., БУЛСТАТ ********* с адрес гр.Д., ул. „Б.“
№ ., представлявана от кмета на общината да заплати на Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 500 лева ( две хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение на неимуществени вреди за периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община град Д., БУЛСТАТ ********* с адрес гр.Д., ул. „Б.“
№ ., представлявана от кмета на общината да заплати на Р.Д.Р. с ЕГН **********
и Р.Ж.Р. с ЕГН **********,*** сумата от 2486,59 ( две хиляди четиристотин
осемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки), представляваща разноски по
делото за държавна такса, вещи лица и адвокатско възнаграждение за всички етапи
от производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска