Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. П., 20.12.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
П.ският районен съд, в публично заседание на 21.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна В.
при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията В. гр.д. № 1260 по описа на съда за 2011г. за да се
произнесе взема предвид:
Предявени два субективно съединени иска с правно основание чл. 216 ал.1 т.4
от ДОПК.
Постъпила е искова молба от Публичен изпълнител при ***, ***, срещу ***,
гр. М. представлявано от Л.Г.Б., срещу Г.Х.Д.***, и срещу И.И.М. ***, в която
се твърди, че на 23.12.2009г. на първият ответник, който до 18.10.2010г. е бил
с организационна форма ООД, е била връчена ***Твърди се, че Ревизията е
приключила с издаване на ревизионен акт от 25.06.2010г., връчен на
05.07.2010г., с установени задължения в размер на 112863.32лв. Твърди се, че актът
не е обжалван и е влязъл в сила, както и че към датата на подаване на и.м. няма
постъпили плащания по него. Твърди се, че след
връчването на *********е продал недвижим имот в гр. П. на *** Г.Х.Д.а на
21.05.2010г. е продал недвижим имот в гр. П. на *** И.И.М.. Твърди се, че тези
сделки са недействителни по отношение на държавата, сключени са с намерение да
се увреди *** и да се осуети събиране на вземането Моли се съда на осн. чл. 216
ал. 1, т. 4 от ДОПК, да прогласи недействителността по отношение на *** на
сделките по ***на ***и ***, претендират се разноски.
****** счита, че исковете са недопустими и неоснователни, счита, че ***и ***са
били връчени на лица без представителна власт, че не са налице установени публични
задължения. Оспорва, че сделките са с намерение да се увреди ***, доколкото твърди,
че това е предмета на дейност на дружеството, че ОС е взело решение за продажба
на имотите 2 месеца преди започване на каквито и да било действия на органите
на ***, че имотите са прехвърлени възмездно на трети за дружеството лица, че
продажбите са били на цени над пазарните стойности.
***Г.Х.Д.е оспорил иска като
неоснователен, счита, че не е свързано лице с *** ***, поради което *** е
следвало да докаже наличие на увреждащо намерение у страните по сделката,
твърди, че дружеството е взело решение за продажба на имота много преди
връчването на ***, че няма увреждане на публичния взискател, т.к. платената
сума надвишава стойността на данъчната оценка от 16 000лв. НВаправени са
възражения, които не са допуснати за разглеждане в настоящето производство.
***И.И.М. не дава становище по предявения срещу него иск
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Първоначално по делото са представени ***н.Т.н.Н. ***, връчен на ***на
05.07.2010 г. чрез Е.И.И.– ***, ***, връчена на 07.04.2010 г. на Ж.М.– *** от ***,
и ***връчена на 23.12.2009 г. на Г.Л.– *** от ***. Доколкото тези доказателства
са били оспорени от ответниците по делото, съдът е задължил с ****** - *** - да представи оригиналите на тези
доказателства. Впоследствие, след няколко проведени съдебни заседания, в съдебно
заседание на 24.10.2019г. тези доказателства са изключени с протоколно
определение от доказателствата по делото и независимо, че в последното по
делото заседание *** е опитал да представи отново такива доказателства, те не
са приети по делото доколкото *** не е посочил причините за късно представяне
на изискани от съда и вече изключени от делото доказателства. Видно от
представения ***, на 29.04.2010 г. ******– гр.М. е продал на Г.Х.Д.следния
недвижим имот: ***, находящ се в ***, с площ 62,95 кв.м., заедно с ***, както и
0,373 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, който имот
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***за сумата от
25 000 лв. Съгласно *** И.И., на 21.05.2010 г. ***е продал на И.И.М.
следния имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***представляващ ***,
находящ се в ***, за сумата от 25 000 лв. Впоследствие ***е преобразувано
в ***с едноличен собственик на капитала Л.Г.Б.. Съгласно приетото удостоверение
за актуално състояние на *** ***, предмета на дейност на дружеството е:
търговско представителство и посредничество; сделки с недвижими имоти;
консултантски услуги; туристически, рекламни и информационни услуги, а
основната дейност е покупка и продажба на собствени недвижими имоти. Такъв е
бил предмета на дейност на дружеството и към 08.03.2010 г., съобразно
актуалното към тази дата удостоверение на ОС – М. по ***приложено на лист 24 от
делото. Съобразно представения от *** от общо събрание на съдружниците на ***,
на 22.10.2009 г. ОС е взело решение за продажба на двата имота ***и ***във ***като
е упълномощило управителя С.С.да представлява дружеството. От представените на
лист 101-109 писмени доказателства е видно, че *** ***е подал жалба до ***
срещу ***от 25.06.2010 г. , ***от 15.12.2009 г., ***и ***като по делото не са
представени доказателства за изхода от
обжалването. В съдебно заседание от 28.09.2011 г. са изнесени данни, че
административния орган не е уважил жалбата, и че е налице производство пред РС
– В.Т., но доказателства относно влизането в сила на ***по делото не са
представени. Производството по настоящето дело е било спряно до приключване на
наказателното производство във връзка с действията на посоченото като *** от ***-
Г.Л., който е получил ***. По повдигнатите обвинения е налице оправдателна
присъда по ***по описа на ОС – М.. Относно начина на покупка на имота от *** Г.Д.,
по делото бяха събрани гласни доказателства. Св. С.Ц. посочи, че е била
посредник при продажбата на имота като управител на ***и е предлагала
апартамента за огледи от името на продавача. Купувачът бил с друга агенция, не
останала с впечатление страните да се познават, апартамента бил предлаган 2-3
месеца, докато се намери купувач, имало около 10 огледа преди покупката. Помни,
че огледите правила дъщерята, но купувач бил бащата, който дошъл от гр.Т..
Знае, че при продажбата всички документи били изрядни и нямал задължения по
ДОПК. Св. З.В.посочи, че е била посредник като представител на З.Д.при покупката
на жилището в квартал ***. Посочи, че момичето е гледало доста имоти и се е
спряло на този заради цената и броя на стаите, че апратамента бил за тотален
ремонт. Посочи, че тя, като брокер се е свързала с колегите, които предлагали
имота и отишли да го видят. Посочи, че всички документи били изрядни,
продавачът нямал задължения, за което много внимавали когато цената се
предавала в брой. Посочи, че имотът бил закупен от бащата на момичето, той
дошъл от село и едва пред нотариуса видял за пръв път продавача. Същото беше
потвърдено и от св. Н.И., колежка на св. В. дружеството посредник ***. Св. З.Д.,
дъщеря на отв. Д. посочи, че живее в закупеното от баща ѝ жилище от ***, че
много дълго време са търсили жилище, ходили на много огледи, месеци търсили
жилище, което да ги устройва като квадратура и цена. Спрели се на това жилище,
но то било за тотален ремонт, не било живяно в нето, посочи, че при огледите
ключ имал посредника, не били виждали представител на ***, такъв видели чак на
сделката, не сключили предварителен договор. Съжителят на св. Д. – св. М.Г.потвърди,
че когато са ходили да оформят документите, видял и документ за липса на
задължения на продавача, всичко било изрядно. Независимо, че тези свидетели са в роднински и близки отношения с *** Г.Х.Д.съответно
заинтересовани от изхода на делото, съдът оценява показаният на свидетелите З.Г.Д.и
М.П.Г.като преки, логични и в съответствие с останалите, събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че контактите на страните по сделката се
осъществявали чрез брокери на всяка от страните, процесният имот, независимо,
че е закупен от *** Г.Х.Д.се обитава и понастоящем от дъщеря му.
При така установеното от фактическа страни, съдът приема следното от правна
страна: Чл. 216 ал.1 т.4 ДОПК урежда недействителността на сделки и действия на
лица с установени публични задължения, когато са извършени с намерение да се
увредят публичните взискатели. Законът предоставя на държавата, в лицето на
публичния взискател едно преобразуващо субективно право, което се упражнява
чрез конститутивен иск. За да бъде уважен този иск и съдът да прогласи
относителна недействителност на сделката е необходимо да е реализиран
фактическият състав определен в разпоредбата на чл. 216 ал.1 т.4 ДОПК, а
именно: 1. Наличие на установено с влязъл в сила Ревизионен акт задължение
спрямо определено лице- длъжник; 2. Извършване от това лице на действия или
сделки със свое имущество с Animus nocendi - намерение за увреждане на ***. Така
индивидуализираните предпоставки следва да са налице кумулативно, като тежестта
на доказването им е на ***, както е посочил съдът в доклада си по делото. Реално
по делото не са налице доказателства за наличие на задължения на *** *** към ***.
Процесуалното поведение на *** е довело до изключване на представените копия на
такива, а представените впоследствие документи, едва след като вече са
изключени от делото, не са приети, поради преклузия на искането за това, като
същевременно се отбележи, че те не са нито нововъзникнали нито новооткрити по
смисъла на закона. Предвид гореизложеното съдът приема, че не е налице първата
предпоставка- елемент от фактическия състав на чл. 216 ал.1 т.4 ДОПК и
следователно само на това основание искът се явява неоснователен по отношение
на всички ответници, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че и по отношение на наличието
на втория елемент не се събраха доказателства по делото. Действително, доказва
се извършване от *** ***(сега ***) на действия на разпореждане със свое
имущество, предвид представените нотариални актове от 2010г. Това разпореждане
е увреждащо кредиторите, доколкото според действащата доктрина и съдебна
практика, при трансформация на недвижимо имущество в пари има увреждане, тъй
като последните биха могли да бъдат укрити или отчуждени значително по-лесно.
Следва обаче да се отчете, че самото намерение за увреждане (animus nocendi)
като факт е мисъл и желание да се ***рави нещо във вреда на ***, т.е. съзнание,
че със съответния правен акт се уврежда кредиторът, най-често като се намалява
имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на
кредиторите (чл. 133 ЗЗД). Следователно, като вътрешно мисловно-емоционално
състояние на длъжника, респективно на неговите управителни органи, то няма
самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в
контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи
след преценка на всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е
такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да
стане при косвено такова, на основата на предположения, произтичащи от
преценката на конкретните факти, материалзиращи субективното намерение за
увреждане. Съдебната практика е константна и непротиворечива, че намерението не
се предполага и следва да бъде доказано от *** - Решение № 436/22.12.2011 по дело №308/2011 на ВКС, ГК, III г.о.;
Решение № 27 от 28.02.2013 г. по т. д. № 410/12 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. По настоящето дело
доказателства в тази посока не бяха наведени. Нещо повече - *** предостави
множество писмени и устни доказателства, от които може да се изведе обратен
извод: предметът на дейност на *** *** е продажба на недвижими имоти; от
протокола от общото събрание на съдружниците на ***, се установява, че решението
за продажба на процесните имоти е взето на 22.10.2009г.; свидетелските
показания установяват, че страните по сделките не са се познавали, че сделките
са осъществявани чрез брокери.
Предвид гореизложеното субективно съединените искове на основание чл. 216 ал.1
т.4 ДОПК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.3 ГПК, *** следва да бъде
осъден да заплати разноските за адвокатско възнаграждение на *** Г.Х.Д.в размер
на 600 лв., и на ответнвика *** – в размер на 2 202лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан, предявения иск на основание чл.216,ал.1,т.4 и т.6 от ДОПК, от ***., чрез Главен публичен
изпълнител Л.А.против ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, и Г.Х.Д.ЕГН
**********, с адрес ***, за обявяване относителна недействителност на договор
за покупко-продажба на ***, находящ се в ***, с площ 62,95 кв.м., заедно с ***,
както и 0,373 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, който
имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, обективиран
в ***.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения иск на
основание чл.216,ал.1,т.4 и т.6 от ДОПК, от ***., чрез Главен публичен изпълнител Л.А.против ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, и И.И.М., ЕГН **********,***,
за обявяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***представляващ ***, находящ се в ***,
обективиран в ***с И.И.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, ***. да заплати на Г.Х.Д.ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, ***., да заплати на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 2 202лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред П.ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: