Р Е Ш Е Н И Е № 358
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно
отделение –девети състав, на седемнадесети март две хиляди и двадесета година, след публично
съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Петя Цонкова, след като разгледа
докладваното от председателя въззивно гражданско дело № 191 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство против решение № 4346 от 14.11.2019 г. по гр.д. № 16413 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, ХV гр. състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, против ответника Г.С.Г., обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Г.С.Г. дължи на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, сумата от 167,80 лв., представляваща стойността на топлинната енергия за периода 01.10.2015 г. – 30.09.2017 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „***, сумата от 29,84 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2015 г. – 05.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 5700 от 22.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 9423/2018г. по описа на ПРС, ХVІІ гр. състав.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Заявява се, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал възраженията на особения представител в отговора на исковата молба, както и в уточняващата молба. Ищцовото дружество е било задължено да представи документи, касаещи отопляемия обем и такива са били представени на съда. Заявява се, че по делото са представени и приети всички налични документи, които обосновават изрядността на абонатната станция, обслужваща сградата, в която се намира процесният обект, като и двете експертизи, които са приети по делото са отговорили компетентно, пълно и мотивирано на поставените въпроси и те по безспорен начин доказват както количеството, така и стойността на доставената за процесния период топлинна енергия за обекта на ответника.
Заявява се, че задължението е само и единствено за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и начинът на разпределение и начисляване на доставената на ответника топлинна енергия съответства на специалната методика на нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на топлинна енергия.
Следвало да се приеме, че дружеството ищец правилно е определило стойността на потребената от ответника за процесния период топлинна енергия, като е калкулирало потребената енергия по нормативно определената за периода цена за единица топлинна енергия и оттам правилно е определен размерът на обезщетението за забава.
Предвид всичко изложено считат, че вземането на ищеца е изцяло доказано по основание и по размер. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, като неоснователно и неправилно и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция на ищеца. В тази насока се иска да се отмени решението и частта за разноските, като се претендират се разноски за двете инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Не са направени доказателствени искания пред въззивния съд.
С писмен отговор от адв. М.Л., особен представител на въззиваемия Г.С. Г. се взема становище, с което се оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна.
С допълнително постъпила на 24.02.2020г. молба от юрк. Д.Н., пълномощник на жалбоподателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, се поддържа въззивната жалба и се заявява, че няма да се представят други доказателства; моли се да бъде даден ход на делото по същество; отново се счита, че решението следва да се отмени и в частта за разноските, като се претендират такива, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. по въззивното дело от страна на адв.Л., особен представител на ответника, се поддържа отговора и се оспорва жалбата; няма доказателствени искания; моли да се потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на първоинстанционния съд.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради следното:
За да
постанови обжалваното решение, с което изцяло отхвърля предявените по чл. 422
ал. 1 вр. чл. 415ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД,
обективно съединени положителни установителни искове, районният съд излага
съображения: От една страна приема, че начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия според
вещото лице по съдебно техническата експертиза е бил извършван в съответствие с
нормативните изисквания; като вещото лице е изготвило експертизата, ползвайки
не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител
относно дяловото разпределение; както и че заключението не е оспорено, няма
основание да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и
компетентно на поставените му задачи. Тъй като, конкретният размер на
задълженията на абоната се установява от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, то следва да се приеме, че предявените искове са основателни в
претендираните размери. От друга страна приема, че ищецът не е установил точно
измерване на количеството топлинна енергия от топломера в абонатната станция,
тъй като не се установява измерването на това количество да е извършено с
метрологично годно измервателно средство; следователно, не се установява и че
разпределеното на ответника количество топлинна енергия съответства на реално
потребеното такова.
Въззивният съд намира за правилен крайния извод на
районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно
чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид
оплакванията във въззивната жалба съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК,
становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по
делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Страните не спорят във въззивното производство относно,
установени в първоинстанционното производство с допустими доказателствени
средства, обстоятелства:
Ищцовото
дружество, в качеството му на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал.
1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив, и
ответникът, като собственик на имот, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „***, и имащ качеството на клиент на
топлинна енергия, са в облигационно отношение, по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия за процесния исков период. С оглед сключения при общи
условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач, доставило на ответника, а търговецът, извършващ
дялово разпределение на топлинна енергия „Техем сървисис“ ЕООД разпределил за
имота на ответника, топлинна енергия на
стойност 167,80 лв., представляваща стойността на топлинната енергия за периода
01.10.2015 г. – 30.09.2017 г., която същият не заплатил; за забавата в
плащането, се дължала и сумата от 29,84 лева - обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 02.12.2015 г. – 05.06.2018г. Няма данни ответникът да
е изпълнил задълженията си да погаси посочените суми, поради което срещу него
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното
заповедно производство по частно гр. дело №
9423/2018 г. по описа на ПРС, ХVІІ граждански състав, била издадена
заповед по чл. 410 ГПК за посочените
суми, ведно с разноските в размер на 75
лева /25 лева за ДТ и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение/. Длъжникът бил
призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца се породил правен
интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
През процесния период, безспорно, се установява, че абонатната
станция, обслужваща жилищната сграда, е работила, като е подавала топлинна
енергия за отопление и БГВ; подадена е общо 442,752868 МВтч ТЕ за
разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 34,505668
МВтч за сметка на ищеца. В процесния период в имота всички отоплителни тела са
били отсъединени от топлопреносната мрежа; отопляемият обем на имота е 133
куб.м.; през имота на ответника не преминава щранг- лира; в имота отоплителните
тела са отсъединени и на същите не е начислявана ТЕ за отопление; през
процесния период в имота няма монтирани ИРУ; няма монтиран водомер за топла
вода, тази услуга не се ползва в процесния имот и сума за нея не се начислява. При
което и за имота не са прилагани изискванията на т.6.7 вр. с т.6.5 от Методика
за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост, приложение към
чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Количеството
ТЕ, разпределено в имота на ответника за процесния период, е общо 1,92265 МВтч,
в т.ч. 1,92265 МВтч за отдадена от сградна инсталация, 0 МВтч за отопление и 0
за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество
ТЕ и начисленото от ищеца, което се установява чрез сравнение на справките за
начислената топлоенергия от „Техем сървисиз“ЕООД и ищцовото дружество за
абоната. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ
съответства на специалната методика от
нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на
ТЕ. Безспорно се установява и, че стойността на потребената от ищеца топлинна
енергия за процесния период, възлиза общо на 167,80лв., като за процесния
период няма издавани кредитни известия, а обезщетението за забава, изчислена
върху всяка месечна сума за периода 02.12.2015г. – 05.06.2018г. възлиза на 29,84лв.
Предвид гореизложените обстоятелства, следва да се приеме,
че има данни за неизпълнение на задълженията на ответника, като клиент на
топлинна енергия, за заплащане на месечните дължими суми за доставена топлинна
енергия в собствения му имот, от сградна инсталация, вменени с разпоредбата на
чл. 34 ал. 1 от ОУ, както и че и след изтичане на тридесет дневния срок след
изтичане на периода, за която се отнасят, тези задължения не са заплатени,
поради което и клиентът дължи и лихва от деня на забавата, съгласно чл.35 ал. 1
от ОУ.
Спорен е въпросът, дали ответникът, като клиент на топлинна
енергия, дължи заплащане на месечните суми за доставена енергия от сградна
инсталация за процесния период, респективно, лихви за забава при
несвоевременното им плащане, при липса на данни за изправност на топломера в
абонатната станция, респективно, дали същият е преминал периодична последваща
метрологична проверка, в рамките на която се включва и процесният исков период.
Въззивният съд констатира, че в първоинстанционното
производство в тази насока е направено изрично правоизключващо възражение от
ответната страна чрез особения представител, видно от писмения отговор на
исковата молба, както и уточнено по указание на съда и с молба от 08.07.2019г.,
/лист 70 от делото/, а именно, че се оспорват показанията на топломера в
абонатната станция; при което и се оспорва разпределението на ТЕ за отопление в
етажната собственост, извършвано дистанционно от отчетените показания за ИРУ.
В тази насока, въззивният съд констатира, че при
доказателствена тежест за ищеца,/чл. 154 ал. 1 от ГПК/, по делото не са налице
доказателства, от които да се направи несъмнен положителен извод, че е била
извършвана задължителната метрологична проверка на монтирания топломер в абонатната
станция, в т.ч. периодична последваща метрологична проверка, в рамките на която
да е включен и процесният исков период. В тази насока, съгласно т.6 от Списък за определяне на периодичността на последващи
проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приет със Заповед № А-441 на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор от 13.10.2011 г., обн., ДВ, бр. бр. 85 от
1.11.2011 г., в сила от 1.11.2011 г., топломерите, използвани в абонатни
станции, подлежат на последваща проверка на две години.
Предвид изложеното съображение и въззивният съд приема,
че ищецът не установява точно измерване на количеството
топлинна енергия от топломера в абонатната станция, тъй като не се установява
измерването на това количество да е извършено с метрологично годно измервателно
средство; вследствие на което, не се установява и че разпределеното на
ответника количество топлинна енергия съответства на реално потребеното такова.
Поради
което и въззивният съд намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно. В случая, заключението
на СТЕ се базира на приемане от страна на вещото лице на точно измерване на
количеството топлинна енергия от топломера в абонатната станция, каквото,
точно, измерване, именно, не се установява по делото; в т.н. не са били поставени
от ищеца и задачи за констатиране от страна на вещото лице по поисканата от
ищеца СТЕ, нито, допълнително след направеното от страна на ответника
правоизключващо възражение за липса на данни за точно измерване на количеството
топлинна енергия от топломера в абонатната станция,респ., установяване на
задължителните периодични метрологични проверки на топломера в абонатната
станция.
Съобразно
изложеното, въззивният съд намира за обосновано и правилно решението на
районния съд, поради което приема,че същото следва изцяло да бъде потвърдено,
ведно със законните последици.
Решението
на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло, постановеното на 14.11.2019г. Решение № 4346 на Пловдивския районен
съд, ХV граждански състав, по гражданско дело № 16413 по описа за 2018 година,
с което ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Данов” №
37, против Г.С.Г., ЕГН **********,*** обективно съединени искове
с правно основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че Г.С.Г., ЕГН **********, дължи на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, сумата от 167,80лв., представляваща стойността на
топлинната енергия за периода 01.10.2015 г. – 30.09.2017 г., за обект на потребление,
находящ се в гр. Пловдив, ж.к.
„****, сумата от 29,84 лева
- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2015
г. – 05.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена Заповед № 5700 от 22.06.2018 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 9423 /2018г. по описа на ПРС, ХVІІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО
на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
.