Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, Х – ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Маринела Маринова-Стоева
При секретаря Даниела
Асенова, като разгледа гр. д. № 01783 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от “Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. срещу
Л.П.К. за осъждането й да заплати на осн. чл.
79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ сумата 489,78 лв. – цената на услуга за доставена, отведена
и пречистена вода за периода 17.01.2018г. – 04.01.2021 г. за имот, находящ се в
гр. П., ул. „С.“, бл*вх. В, ет*ап.13, с аб. № ******* и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 68,26 лв. – лихви за забава върху главницата за периода 17.02.2018
г. – 30.03.2021 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначания му особен
представител – адв. З., е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по
изложени съображения. Счита, че страните не се намират в договорни отношения.
Оспорва се истинността и редовността на воденото счетоводство на ищеца, както и
се твърди, че не е доказано качествено изпълнение на задължението за доставка
на ВиК услуги. Прави възражение, че вземанията са погасени с предвидената в чл.
111, б. В ЗЗД тригодишна давност. Сочи се, че общите условия на дружеството не
са разгласени по съответния ред.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема
от фактическа и правна страна следното:
По иска
по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.
203 ЗВ:
По делото е представен нотариален акт за
покупко-продажба № 21, рег. № 3997, дело № 195 от 2003 г. на нот. Р.М., видно
от който ответницата е придобила собствеността върху апартамент № 13, находящ
се в гр. П., ул. „С.“, бл*вх. В, ет. 5.
Представена е и молба от 31.10.2005 г. от Л.К.,
адресирана до „ВиК“ ООД за откриване на партида за студена вода, като
молителката се легитимирала като собственик с посочения нот. акт.
По реда на чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК съдът е обявил на
страните, че му е служебно известно, че с решение ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора –
„Водоснабдяване и канализации“ ООД-П.,
публикувани на 21.08.2014 г. във в. „ Новинар“
и на 02.09.2014 г. във в. „СъП.“ / централен и местен ежедневник/.
Обявено е за безспорно между страните по реда на чл.
146, ал.1, т. 2 ГПК, че процесният имот е водоснабден, както и всички имоти,
находящи се на същата улица.
По делото са представени Заповеди от 04.03.2015 г. и 01.06.2016 г. на управителя на
„ВиК“ ООД за определяне на цени на ВиК услуги за 2015 г. и 2016 г. и обява за
цените през 2018 г.
.
Обстоятелството, че ответникът е потребител на
услугите В и К за процесния период по смисъла на чл. 3,
ал.1, т. 2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г., както и на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги се установява от представените
нотариален акт за покупко-продажба, въз основа на който ответникът се е
легитимирал като собственик на процесния имот в подадена молба от 31.10.2005 г.
до ищцовото дружество, с която е поискал откриване на партида за студена вода. Следователно
доказва се, че за процесния период между страните е съществувало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е имал задължението за доставка на В и К
услуги - доставена, отведена и пречистена вода, а в тежест на ответника е
възникнало задължение да заплати стойността на услугите в определен срок.
Доставката и заплащането на В и К услугите е уредено от разпоредбите на Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. и общите условия на доставчика-ищец (л. 10-14 от делото),
които общи условия са общоизвестни и обвързват всички абонати на В и К
доставчика, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Установено е, че ищцовото дружество е публикувало Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от " Водоснабдяване и канализация” ООД на
потребителите в гр. П. от 2014 г., приложими за процесния период.
Установява се от неоспореното заключение на съдебно-икономическата
експертиза (СИЕ), че са били доставяни В и К услуги за процесния период за
жилище, находящо се в гр. П., ул. „С.“, чл*вх. В, ет*ап*с аб. № *******
От представената справка-извлечение за аб. № *******
(л. 10 от делото) с титуляр ответницата, се установява, че за процесния период,
ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на В и К услуги -
питейна вода, в процесния имот, която е в размер общо на 489,78 лв. - главница
и 68,26 лв. – лихви. Отразеното в справката-извлечение се потвърждава и от
заключението на СИЕ, което
настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК, както и от въз основа на които съдът приема за
установено, че общият размер на доставената и използвана В и К услуга - питейна
вода възлиза на 489,78 лв. – главница. Съдебно-икономическата експертиза е
изготвена въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото
дружество. Изпълнението на това задължение на дружеството-ищец, съчетано с
приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат
като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и
стойност В и К услуга - питейна вода, налага извода, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си за доставка на В и К услуга в процесния имот на
ответника за процесния период.
В отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК
ответникът е направил възражение, че представените от ищцовото дружество
писмени доказателства представляват извлечения от счетоводните му книги и
доколкото последните не са водени редовно, те не могат да бъдат доказателство
за съществуващи задължения на ответника в настоящото производство.
Действително, законът предпоставя, че търговските книги, които се водят от
търговеца, са доказателство за извършените в тях записвания, ако са водени
редовно. Само в последния случай като доказателство могат да се ползват и извлеченията
от тези книги. Законът предпоставя, че търговските книги могат да бъдат
доказателство в исковото производство като лицето, което се позовава на тях, не
е длъжно да доказва всеки път, когато представя такива книги или извлечения от
тях, обстоятелството, че книгите са водени редовно. Това задължение би
възникнало при оспорване на редовността, но за да е налице това, самото
оспорване следва да бъде конкретизирано, т.е. да бъде посочено в какво точно се
състои твърдяната нередовност. Без наличието на такава конкретизация, а
извършено само общо оспорване, търговецът няма да бъде в известност точно какви
доказателства би следвало да ангажира, за да обори твърденията за нередовно
водене на търговските книги.
По иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В общите условия е предвидено, че потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за използвани В и К услуги в 30 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като в ОУ е предвидено и че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което следва и от чл. 40, ал.1 от Наредбата. Следователно в ОУ и в закона е
предвиден падеж за плащане на В и К услугите и ответникът има задължение да
плати стойността на използвани В и К услуги в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като липсват доказателства от ответника за плащане
на стойността на тези услуги, поради което е изпаднал в забава и дължи на осн.
чл. 86 ЗЗД мораторна лихва без да е необходима покана от страна на ищеца (чл.
84, ал.1, изр. първо ЗЗД). От СИЕ се установява, че лихвата за забава в
изплащането на главницата възлиза на 68,26 лв.
Възражението за погасителна давност е основателно за
част от задължението. С ТР № 3/2011 г. е прието, че задълженията на
потребителите, включително и за В и К услуги, представляват задължения за
периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл. 111, б.
В ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена В и К услуги в 30 -дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. Погасителната
давност е прекъсната на 09.04.2021 г., когато е предявена исковата молба. Ето
защо съдът приема, че са погасени по давност тези задължения за главница, чиято
изискуемост е настъпила до 08.04.2018 г..
Погасени по давност ще са вземанията, за които е
издадена фактура № ********** на стойност 10,44 лв., като ответникът остава
задължен за стойността на В и К услуги за периода след това в общ размер на 479,34
лв. – главница, а за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното
вземане са погасени поради изтекла давност и вземанията за мораторна лихва
върху главниците, начислени от ищеца върху погасените вземания в размер на 2,85
лв. Съответно размерът на претендираната лихва за останалия период върху
непогасената главница е 65,41 лв., за която сума искът е основателен, а следва
да се отхвърли за погасената по давност претенция.
По
разноските:
Ищецът доказва разноски в исковото
производство общо 650 лв., от които 50 лв. – заплатена ДТ, 300 лв. – заплатено
адв. възнаграждение и 150 лв. – възнаграждение на вещо лице и 150 лв. –
възнаграждение за особен представител, които му се дължат в съотношение 544,75/558,04
(уважената част и целия претендиран размер), или 634,51 лв.
Ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но в производството е представляван от
особен представител и не е извършил такива.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Л.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, гр. П., ул.
Средец № 11 на осн. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ сумата 479,34 лв. – цената на услуга за доставена, отведена
и пречистена вода за периода 19.02.2018г. – 04.01.2021 г. за имот, находящ се в
гр. П., ул. „С.“, бл*вх. В, ет*ап.13, с аб. № ******* и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 65,41 лв. –
лихви за забава върху главницата за периода м. 04.2018 г. – 30.03.2021 г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203
ЗВ в частта над сумата от 479,34 лв. до претендираните 489, 78 лв. за периода 17.01.2018
г. – 19.02.2018 г., и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта над сумата от 65,41 лв. до претендираните 68,26 лв. за
периода 17.02.2018 г. – 04.01.2021 г., начислени върху сумата от 10,44 лв., КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Л.П.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, гр. П., ул. Средец № 11 на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата 634,51 лв.
- разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в
2-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия: