С решение № 64 от 30.11.2004 г., постановено по гр.д.№ 838/2004 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали против Тодор Николов Кундев иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ по запис на заповед от 22.05.2002 г., като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Красимир Асенов Моллов, който го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост на формираните правни изводи. Необосновано съдът бил приел, че в случая са отпаднали каузалните отношения между страните по делото, които са били причина за издаване на ефекта. Представената по делото декларация по никакъв начин не подкрепяла този извод. Това било така, тъй като от една страна тази декларация била с дата 22.05.2002 г. и от съдържанието на същата не се установявало, че към датата на издаването на процесния ефект са съществували визираните извънменителнични отношения, за да се приеме, че те имат характер на каузални такива. От друга страна, дори и да се приемело, че към датата на издаване на ефекта между страните са съществували някакви други правоотношения, то не се е установило по делото, че същите били включени в посочената декларация. Необоснован бил също извода на съда за идентитет на страните по менителничното и извънменителничното отношение. Така процесната декларация касаела правоотношения между Елена Александрова Моллова и Красимир Асенов Моллов, от една страна и Тодор Николов Кундев и Никола Тодоров Кундев – от друга страна. Същевременно процесното менителнично правоотношение касаело само Красимир Асенов Моллов и Тодор Николов Кундев. Твърди се също, че районният съд неправилно приложил материалния закон като е приел, че в случая липсвал елемент от фактическия състав на менителничното неоснователно обогатяване, а именно – че ищецът не търпял каквато и да е имуществена вреда. Считан този извод за неправилен. В случая била налице вреда за ищеца и тя била последица именно от неплащането на дължимата сума от ответника на основание издадения от него менителничен ефект, както и от прескрибирането на ефекта. Абсурдно било да се приеме, че ефектът бил изплатен, защото плащането се осъществявало чрез предаване на менителничния документ. В случая оригиналът на процесния запис на заповед към датата на подаване на исковата молба е бил в поемателя Красимир Моллов. Счита, че ако по процесния запис на заповед било извършено плащане, то същият е щял да бъде предаден на издателя – пряк длъжник или най – малко плащането щяло да е отбелязано върху документа. Без да са осъществени тези факти не можело да бъде формиран обоснован извод, че по ефекта е извършено плащане. Ето защо моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество като уважи предявения иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски. Въззиваемият Тодор Николов Кундев оспорва подадената жалба. Твърди, че отношенията им били уредени със споразумителен протокол и нотариално заверена декларация. Моли съда атакуваното решение да бъде оставено в сила. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен от Красимир Асенов Моллов против Тодор Николов Кундев иск за неоснователно обогатяване, с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ, за сумата в размер на 1 500 лева по запис на заповед от 14.03.2001 г. Видно от представеният по делото запис на заповед, същия е издаден от ответника Тодор Кундев /въззиваем пред настоящата инстанция/ на 14.03.2001 г., с падеж 14.04.2001 г., място на издаване – гр.Кърджали и място на плащане – гр. Кърджали. С цитирания запис на заповед Тодор Кундев като издател безусловно е обещал да плати на поемателя Красимир Моллов /въззивник пред настоящата инстанция/ сумата в размер на 1 500 лева. Не се спори по делото, че записа на заповед не е бил предявен за плащане на въззиваемия Кундев /ответник по иска/, както и че на падежа сумата по записа на заповед в размер на 1 500 лева не е била платена от последния. Във връзка с процесния запис на заповед, издателя Тодор Кундев твърди, че през месец май 2002 г. били уредени всички финансови взаимоотношения с поемателя Красимир Моллов, за което последния подписал нотариално заверена декларация. Видно от представената по делото нотариално заверена декларация от 22.05.2002 г., Красимир Асенов Моллов е декларирал, че «след като предадат на мен и на съпругата ми Елена Александровна Моллова владението на имотите /описани подробно/, няма да имам никакви финансови претенции към Тодор Николов Кундев и Никола Тодоров Кундев и двамата от гр.Кърджали лично и като едноличен търговец с фирма «Никола Кундев» и че към момента на предаване владението на описаните по-горе имоти двамата не ми дължат никакви суми». На гърба на цитираната декларация Красимир Моллов е декларирал, че на 03.06.2002 г. в гр. Кърджали му било отстъпена собствеността и предадено владението върху описаните недвижими имоти в декларацията. По отношение на така представената декларация, настоящият състав съобрази следното: Записът на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа. За неговата действителност не се изисква да бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от условията, които са уговорени между страните. Записът на заповед е абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като съществен елемент за издаването му основанието. Не предпоставя като условие за действителност наличността на друга основна сделка с каузален характер, нито пък валидност на правоотношението по каузалната сделка. Действително, съгласно доктрината житейската причина за издаване на менителничния документ са именно различни каузални правоотношения, породени между страните – издателя на ефекта и поемателя по записа на заповед. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление обаче, правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничния ефект е издаден. Когато записът на заповед се издава за изплащането на един съществуващ дълг, изпълнението на задължението по него не се подчинява на правилата, които са установени в гражданските закони за сделката между страните, защото той изключително зависи от своята форма, която създава менителнично задължение. С други думи, настоящият състав счита, че независимо от цитираната декларация, установяваща уреждане на извънменителнични отношения между страните, същата не установява сама по себе си изпълнение на задължението по записа на заповед. Или, в случая в жежест на ответника е било да докаже плащане на сумата по записа на заповед и доколкото по делото не са представени доказателства, че сумата по записа на заповед е била платена, то следва да се приеме, че същата е дължима. Впрочем, от представения пред въззивната инстанция споразумителен протокол от 22.05.2002 г., с нотариална заверка на подписите, се установява, че действително са съществували каузални отношения, но между различни страни, а именно – между Красимир Асенов Моллов и съпругата му Елена Александровна Моллова, от една страна, и едноличния търговец Никола Тодоров Кундев с фирма «Никола Кундев» - от друга. Следователно, процесната декларация не установява по никакъв начин уреждане между страните по настоящото дело на отношение, което има характер на каузално такова спрямо процесния запис на заповед. Ето защо необоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая е налице отпадане на правоотношението, респективно правоотношенията, послужили като причина за издаване на ефекта. Предвид гореизложеното съдът намира предявения иск за неоснователно обогатяване, с правно основание чл.534, ал.1 от Търговския закон, за сумата от 1 500 лева за основателен. Съгласно чл.534, ал.1 от ТЗ, когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете си по него поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя сумата, с която той се е обогатил в негова вреда. Този иск е специална хипотеза по отношение на ЗЗД - особен случай на менителнично неоснователно обогатяване. Фактическия състав който поражда правото по чл.534,ал.1 от ТЗ включва следните предпоставки: запис на заповед, който отговаря на изискванията на чал.535 от ТЗ за форма и съдържане, притежаване на права по записа на заповед, да е налице изгубване на правата по записа на заповед поради давност или поради неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, приносителят на записа на заповед да е обеднял, а издателят да се е обогатил за негова сметка, да е налице причинно – следствена връзка между обогатяването и обедняването и невъзможност сумата да се получи на друго основание. В тази връзка от цитирания запис на заповед се установява, че ищецът като поемател и приносител на процесния запис на заповед е имал право на пряк менителничен иск срещу ответника, в качеството му на издател на записа на заповед. Това е така, тъй като записа на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа на заповед, в случая 1 500 лева – чл.535, т.2, чл.538 и чл.481, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.44 от ЗЗД. Цитирания запис на заповед съдържа реквизитите, посочени в чл.535 от ТЗ, а именно - в текста на документа е включено наименованието “запис на заповед”, безусловно обещание на издателя да плати на поемателя определена сума пари, падеж на вземането, място на плащане, името на поемателя, дата и място на издаването, подпис на издателя, поради което следва да се приеме, че менителничния ефект е редовен от външна страна акт. Тук следва да се отбележи че с непредявяването за плащане на записа на заповед, който е с определен падеж, поемателят не губи правата си по него по отношение на прекия длъжник, какъвто е издателят, а губи евентуално правото да реализира регресната отговорност на останалите задължени лица. От друга страна, предвид обстоятелството, че са изтекли три години от падежа-14.04.2001 г., ищецът е изгубил възможността да предяви пряк менителничен иск по чл.531, ал.1 от ТЗ срещу ответника, поради погасяването му по давност. Налице е и обедняване на ищеца, изразяващо се в пропускането да увеличи активите си, защото е изгубил правата си и обогатяване на ответника /издател на записа на заповед/ във вреда на ищеца /поемател по записа на заповед/, както и причинно – следствена връзка между обогатяването и обедняването, защото щетата на приносителя произтича от неплащането на главницата по записа на заповед. Ето защо предявения иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ е основателен, поради което следва да се отмени решението на районния съд, като се осъди въззиваемият Тодор Кундев да заплати на въззивника Красимир Моллов сумата в размер на 1 500 лева, представляваща главница по записа на заповед, издаден на 14.03.2001 г. в гр.Кърджали от Тодор Кундев в полза на поемателя Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, с падеж – 14.04.2001 г. и място на плащане – гр.Кърджали, с която сума въззиваемият неоснователно се е обогатил във вреда на въззивника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Що се касае до искът за мораторна лихва, то видно от решението в случая липсва произнасяне от районния съд. Това обстоятелство обаче не води до недопустимост или неправилност на решението в тази му част. Касае се за непълнота на решението, за отстраняването на която е предвиден специален ред в чл.193 от ГПК. Ето защо настоящият състав не следва да се произнася по този иск. При този изход на делото следва да се осъди въззиваемият да заплати на въззивника направените пред двете инстанции разноски общо в размер на 145.80 лева, от които 95.80 лева – държавни такси и комисионни и 50 лева – адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 64 от 30.11.2004 г., постановено по гр.д.№ 838/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА Тодор Николов Кундев от гр.Кърджали, бул.”Беломорски” № 77, бл. ”Арда”, вх.А, ап.2, с ЕГН ********** да заплати на Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.”ГУСВ”, вх.Б, ет.1, ап.18, с ЕГН ********** сумата в размер на 1 500 лева, представляваща главница по записа на заповед, издаден на 14.03.2001 г. в гр.Кърджали от Тодор Николов Кундев в полза на поемателя Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, с падеж – 14.04.2001 г. и място на плащане – гр. Кърджали, с която сума Тодор Николов Кундев неоснователно се е обогатил във вреда на Красимир Асенов Моллов, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2004 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 145.80 лева. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове: 1.
2. |