Р Е Ш
Е Н И
Е № 447
гр.Пазарджик, 22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, втори
въззивен състав в открито заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ:Борислав Илиев
Ели Каменова
при секретаря Г.Младенова, като се запозна с докладваното
от съдия Б.Илиев в.гр.д.№685 по описа на Пазарджишки окръжен съд за 2019 г., и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК. С решение от 16.05.2019г.,
постановено по гр.д.№1082/2018г.
по описа на Районен съд В.е разпределено ползването на незастроената част от
дворно място, съставляващо УПИ II-796 в кв.374 по плана на гр.В.с идентификатор
23008.8.526, целия с площ от 489 кв.м., при граници и съседи: при съседи: имоти
23008.8.529, 23008.8.9577, 23008.8.528, 23008.8.527 и 23008.8.525, съобразно
вариант ІІ /вариант втори/ на допълнително заключението на съдебно - техническа
експертиза, изготвена от в.л.Б.Г., представляващ неразделна част от решението,
както следва: на С.А.Б., ЕГН ********** *** и Н.А.Г., ЕГН ********** ***
- разпределя ползването на площ, равняваща се на 123,73 кв.м - незастроена, находяща се в северната част
на имота и оцветена в „синьо“ в скица, представляваща Втори вариант на
допълнително заключението на назначената съдебно - техническа експертиза,
изготвена от в.л.Г.(л.102 от делото); на М.И.Й., ЕГН **********
***; В.В.П., ЕГН ********** и Г.С.П., ЕГН ********** *** - разпределя
ползването на площ, равняваща се на 170,27 кв.м
- незастроена, находяща се в
южната част на имота и оцветена в „сиво“ в скица, представляваща Втори вариант
на допълнително заключението на назначената съдебно - техническа експертиза,
изготвена от в.л.Г.(л.102 от делото); Скица,
представляваща вариант ІІ на допълнително заключението на назначената съдебно -
техническа експертиза с вх.№ 1535 от 28.03.2019г., изпълнена от в.л. Г.(л.102
от делото), приподписана от състава на съда е неразделна част от настоящото
решение. Осъдена е М.И.Й., ЕГН ********** ***; В.В.П., ЕГН ********** и Г.С.П., ЕГН **********
***, да заплащат на С.А.Б., ЕГН ********** *** и Н.А.Г., ЕГН ********** ***,
месечно обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС, в размер на 107,0лв. /сто и седем лева/, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на законоустановени причини за изменение в обстоятелствата. Така постановеното решение е обжалвано в срок с въззивна жалба от М. И.Й., В. В.П. и Г. С.П. ***,чрез процесуалния
им пълномощник адв.Ч.Ч. като частично недопустимо,неправилно и незаконосъобразно. Твърди,че
неправилно и недопустимо е конституиран по делото Г. С.П. ,тъй като от
приложеното по делото решение от 04.01.2016г.
на РС В.по гр.д.№305/2015г. е
прието,че той не е придобил в режим на СИО с ответницата В.П. сочената
ид.част.В тази връзка моли да се
обезсили процесното решение в частта касаеща Г. С.П. и се прекрати
производството по делото,като недопустимо.В останалата част намира решението за
неправилно,тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила с оглед рапоредбата на чл.236,ал.2 от ГПК,която задължава съда да
обсъди всички събрани по делото доказателства и да обсъди наведените от
страните възражения. Освен това счита,че решението е неправилно,защото е
постановено при незаконосъобразни правни изводи относно установените
факти,както и при такива несъответстващи на доказателствата по делото. Навежда
доводи във вр. с приложение на разпоредбата на чл.32,ал.2 от ЗС като сочи
практика на ВКС в тази насока. Формулирано е
искане да се отмени решението на първоинстанционния съд и се постанови друго с което се определи начин на
реално ползване между страните съобразно вариант №1 от основното заключение на
в.л. без присъждане на обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС. Не сочи доказателства и
не прави доказателствени искания.
В срокът по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивниата жалба от Н.Г. и С. Б. с който се оспорва подадената
жалба по съображения изложени в отговора. Формулирано е искане за отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на обжалваното решение,като правилно и законосъобразно.
Не сочи доказателства и не прави доказателствени
искания.
Пазарджишкият окръжен съд, при условията на служебната
проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на
обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното
решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма,
поради което се явява валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Въззивният съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, за да се произнесе по основателността на жалбите взе предвид
следното: В
исковата си молба ищците С.А.Б., ЕГН ********** *** и Н.А.Г.,
ЕГН ********** ***, п р о т и в тримата ответници – М.И.Й., ЕГН ********** ***;
В.В.П., ЕГН ********** и Г.С.П., ЕГН ********** ***. твърдят, че
са единствени наследници на А.Г.М.,
ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 26.10.2011г., който бил собственик
по силата на Н.а. 166, том 1, н.д. 319/02.06.1978г. на 1/2 ид.част от парцел
II, имот пл.№ 796 в кв. 47 по плана на с. Д., Р.община, целият с площ 1240
кв.м. заедно с построената върху същия къща на 60-шестдесет кв.м. при съседи:
от две страни улици и П.Г.М. " по действащия към годината на издаването на нотариалния акт
/1978г./ план на село Д.. Впоследствие, видно от приложените към исковата молба
скица на Службата по геодезия, картография и кадастър-гр. Пазарджик, част от
този имот, по предходния план на с. Д. била заснета със стар номер, посочен в
горния нотариален акт, а именно парцел II -796, кв. 47 с площ 489 и
административен адрес: с. Д., п.к.4641, ул.***, а към момента съставлявал имот
с идентификатор 23008.8.526. За целия поземлен имот с този идентификатор
ответниците по делото се били снабдили с НА № 57, том 3, рег.817, дело
373/06.06.201З г. по регистъра на Службата по вписванията /Това бил НА № 161,
том I, рег.2012, н.д. 160 на нотариус рег.№ 541 по регистъра на НК-Симеон
Даскалов с район на действие РС- Велинград, като нотариалния им акт бил издаден
по реда на обстоятелствена проверка на дата 06.06.2013г. на името на първите
две ответници при квоти 1/2 ид.части за М.Й. и 1/2 ид.част за В.П./. Третият
ответник конституирали като съпруг на В.П., с когото тя била в брак от
29.04.2001 г. съгласно приложено Удостоверение по акт за сключен брак 24/2001
г. на Община В.и притежавала заедно с него своята 1/4 ид.част от имота в режим
на СИО. Твърдят още, че ищците назад във времето -повече от 40 години и към
момента на снабдяване с нотариален акт на ответниците, владеели заедно с
ответниците поземления имот, описан по-горе, върху който била построена тяхната
жилищна сграда - източния калкан от къщата двойник с идентификатор
23008.8.526.2, западния калкан от която сграда притежавали ответниците,
притежаващи и нова жилищна сграда с идентификатор 23008.8.526.1 и застроена площ
76 кв.м., както и стопанска постройка с идентификатор 23008.8.526.3 с площ 25
кв.м. Поради факта на тяхното владение и обстоятелството, че никога във времето
ищците и техните наследодатели не се били отказвали от собствеността си върху
поземления имот, и не били преустановявали владението си и лично, и при
условията на присъденинено владение от своите наследодатели, предявили пред РС-
В.иск срещу ответниците с правно основание чл.108 от ЗС за отстъпване на
собствеността и предаване владението върху 1/2 ид.част от поземления имот и на
основание чл. чл.537, ал.2 ГПК поискали да бъде отменен до 1/2 ид.част Н.а 161,
том I, рег.2012, н.д. 160 на нотариус рег.№ 541 по регистъра на Нотариалната
камара Симеон Даскалов с район на действие РС-Велинград, издаден по реда на
обстоятелствена проверка на дата 06.06.201 Зг, вписан в службата по вписванията
под номер 57, том 3, рег.817, дело 373/06.06.201 Зг. по регистъра на Службата
по вписванията. След близо пет години дела пред всички съдебни инстанции, ВКС с
решение 125/21.12.2017г. по гр.д. 4101/2016г. окончателно остави в сила
въззивното решение на Окръжен съд-Пазарджик 187/11.05.2016 г. по в.гр.д.
171/2016г., с което потвърдил решение на Районен съд-В.№ 1/04.01.2016г. по
гр.д.305/2015 г. /под който номер бе преобразувано първоначално образуваното
гр.д. 1293/2013 г гр.д. 1293/2013 г гр.д. 1293/2013 г.Влязлото в сила решение
на РС-В.по гр.д. 305/2015г., вписано с Акт 112, том I, Входящ рег. № 940/13932 от дата 01.06.2016г.
обаче не довело до предаване фактическата власт от страна на ответниците върху
реална част от имота, съответна на техните права /или ползвана от ищците преди
започване на съдебните производства/. Предложили доброволно уреждане на
отношенията с ответниците, като заявили, че са съгласни да върнат старите
граници на владението си без да търсят точна част от дворното място,
съответстваща на правата им. Ответниците не предали реално фактическата власт
върху имота и въпреки съставения Протокол за въвод във владение по изп. дело №
20168830400634 на ЧСИ П. И. *** ищците не можели да се
ползват от собствеността си поради агресивното поведение на ответниците. Към
момента не било разпределяно реалното ползване на собствеността им върху
поземлен имот с идентификатор 23008.8.526, който притежавали при равни права от
една страна ищците и от друга страна ответниците, а това било необходимо за да
можели да получат реално параметрите, в които ще осъществяват фактическата
власт върху собствеността си и което нямало как да стане извънсъдебно поради
изключително влошените отношения между тях от една страна и ответниците от
друга. Заявява и ,че са съгласни при невъзможност да получат реално ползване
върху част от имота, съответстваща изцяло на тяхното право на собственост, да
бъдат обезщетени парично от страна ответниците. Във връзка с претендираното обезщетение излагат
аргументи и сочат съдебна практика, а именно: В тази смисъл Решение
№139/16.11.2015 по дело №2715/2015 на ВКС, ГК, II г.о./ Когато обектът на
съсобственост не позволява такова разпределение, то няма пречка определените за
ползване части да не отговарят напълно на притежаваните дялове от имота. В този
смисъл е практиката в посоченото в определението за допускане на касационно
обжалване Решение № 41 от 20.06.2011г. по гр.д. № 415/2010 г.. на I г.о., която
настоящият състав споделя. Когато на един съсобственик бъде определена за
ползване площ, по-голяма от неговия дял в съсобствеността, а на друг
съсобственик - по-малка площ, то ползващият по- голяма площ дължи парично
обезщетение, съответстващо на гражданските плодове за частта, надвишаваща
неговия дял в съсобствеността. За да не бъде разрешаването на един спор
източник на бъдещ такъв, то изравняването на несъответствието между правата в
съсобствеността и определените за ползване дялове, следва да се извърши в
същото производство. В такава хипотеза следва да се приеме, че искането за
реално ползване обхваща и искането за парично компенсиране при предоставяне за
ползване на част от имота, неотговаряща на правата в съсобствеността. Затова, в
рамките на производството по чл.32. ал.2 ЗС_съдът следва да определи и
дължимото парично обезщетение, равняващо се на гражданските плодове за частта
от имота, която съсобственикът не може да ползва съразмерно на дела си. Доколкото с възприетия от
съда вариант не се осигурява ползване, съответстващо на дяловете в
съсобствеността, то възникналото с този начин на разпределение неравенство
следва да бъде компенсирано в рамките на същото производство, за да не се
създават бъдещи спорове и неудобства за съсобствениците. Следователно, който получава за ползване
площ по-малка от правата му в съсобствеността, следва да получи и гражданските
плодове, припадащи се на площта, която не може да ползва реално. Тъй като по
делото не са събрани доказателства за размера на паричното обезщетение,
необходимо за уравняване на несъответните дялове на ползване, а за това са
нужни специални знания, то за законосъобразното разрешаване на спора е
необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия. Поради това,
обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново
разглеждане, при което да бъде допусната експертиза за определяне на дължимото
парично обезщетение за компенсиране на неравенството в разпределените за
ползване дялове. След събиране на тези доказателства съдът следва да извърши
разпределението, включващо и присъждане на паричната сума, дължима за уравнение
на неравните дялове на ползване.Въз основа на така очертаната обстановка се
иска съдът да постанови решение с което
да определите начина на реално ползване
на съсобствения им ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 23008.8.526 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Д., общ. Р. , одобрени със Заповед
РД-18-17/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: се. Д., ул. ***, с площ от 489, трайно предназначение на територията-урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, номер по предходен
план: имот 796 от квартал 47, съставляващ УПИ II-796, при съседи: имоти
23008.8.529, 23008.8.9577, 23008.8.528, 23008.8.527 и 23008.8.525, от който
имот ищците притежават при равни права 4/8 идеални части, а ответниците
притежават другата половина от имота, а именно 3/8 от него притежава М.И.Й. и
1/8 общо в режим на СИО притежават В.В.П. и Г.С.П., като част за реално
ползване да бъде определена общо за двете ищци. При евентуалност - при техническа невъзможност за реално
ползване на половината от площта на имота, се иска да се определи стойността на
обезщетението, което следва да заплащат ответниците за ползата, за периода от
предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, налагащи изменяване или
прекратяване заплащане на обезщетението, ведно със съответната законна лихва
при забава съгласно установената към момента актуална съдебна практика. В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговори от
ответниците, с който оспорват предявения иск за реално ползване на
процесния имот, по следните съображения: Беспорно страните по делото са били съсобственици на
процесния недвижим имот. Този имот ответника- М.И.Й. , заедно със съпруга си - В.Л.Й.с
ЕГН **********, който починал на 15.05.1989г., закупили в режим на съпружеска
общност с НОТАРИАЛЕН АКТ №27 от 13.01.1976г., том I, дело 56/1976г.. по описа
на РС-Велинград. Това обстоятелство в последствие било признато и с констативен
НОТАРИАЛЕН АКТ №70, том I, дело №128/1976г., по описа на РС- Велинград. След
смъртта на В.Л.Й.- съпруг на първата ответница и баща на втората ответница, те
като наследници на същия, се явявали съсобственици на процесният поземлен имот,
както следва: М.И.Й. на 3/8 идеални части от имота, а В.В.П. на 1/8 идеална
част от същия. Процесния имот към момента на придобиването му, съобразно тогава
действащия план на с.Д. от 1973г., бил част от имот с пл.№796, за който е бил
отреден един общ парцел XIII-796 в кв.47 с площ от 1070 кв.м., в който
тогавашния имота с пл.№796 е участвал в него с площ от 1000 кв.м. Със ЗАПОВЕД
№198/28.12.1978г., на заместник председателя на ОНС-гр.Пазарджик било извършено
частично изменение на регулационния план, съобразно което парцел II-796 бил
разделен на два новообразувани парцела, както следва: II -796 в кв.47 с площ от
515 кв.м. и XIII -796 в кв.47 с площ от 455кв.м. В последствие със ЗАПОВЕД
№РД-25-106/08.05.1997г., на Кмета на Община Р. било одобрено ново частично изменение на плана за
регулация, с която парцел XIII -796 бил заснет с площ от 490 кв.м. По сега
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри новообразувания парцел II
-796 в кв.47 бил обозначен като имот с идентификатор 23008.8.526 с площ от
489кв.м., а парцел XIII -796 в кв.47 бил обозначен като имот с идентификатор
23008.8.527 с площ от 469кв.м. Другата 1/2 идеална част от процесния имот с
идентификатор 23008.8.526 била собственост на ищците, в качеството им на
наследници на А.Г.М..Всички тези обстоятелства безспорно се установявали от
представеното с исковата молба РЕШЕНИЕ №04.01.2016г.,на РС-В. постановено по
гр.д.№305/2015г., с което и на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен
представения от ищците по делото НОТАРИАЛЕН АКТ №161, том 1, нот.дело №160 от
2013г., издаден от нотариус- Симеон Даскалов, до размера на 1/2 ид.ч. от признатото право на собственост
върху процесния имот. С оглед на изложеното на първо място намират за неправилно и недопустимо
искането на ищците за конституиране по делото на Г.С.П., който с посоченото по-горе
решение било прието, че той не е придобил в режим на СИО с ответницата - В.В.П.,
сочената идеална част. В тази връзка се иска, производството по делото спрямо
ответника Г.С.П., да бъде прекратено като недопустимо, тъй като било безспорно
обстоятелството, че по иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС необходими
другари са единствено съсобственици и само те следвало да бъдат конституирани,
както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно списък на
разноските. На второ място безспорно искът с правно основание
чл.32, ал.2 ЗС бил допустим единствено, когато липсвало споразумение между
съсобствениците, досежно ползването на общата вещ или когато това споразумение
е вредно за вещта. Единствено в тези случаи била допустима спорна съдебна
администрация, при която съдебното решение замествало мнозинството на
съсъобствениците и преценявало
целесъобразността и възможностите
за разпределяне ползването на общата вещ. В тази връзка според представения по
делото ПРОТОКОЛ за въвод във владение от 18.07.2016г., изготевен от ЧСИ-Петя И.,
предадено било владението и ползването на 1/2 ид.ч. от процесния имот. От
момента на въвода им до ден днешен ищците се ползвали изцяло от правата си от
имота, като никой не им бил пречил нито оспорвал ползването му. Поради това и
намират за недопустим предявения иск. В случай, че съда намери искането за допустимо, се
иска при постановяване на решението си, при определяне начина на реално
ползване между страните, да се съобрази с дяловите им права в съсобствеността,
фактическото състояние на имота и изградените постройки в същия. Въззивният съд, като съобрази
доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства,намира за установено следното: От представения от ищците
констативен нот.акт№ 166/02.06.1978г., нот.дело №
319/2018г.- се установява ,че
А.Г.М. е признат за
собственик по давностно владение на ½ ид. част от п.II , им.пл.№ 796 в
кв.47 по плана на с.Д., целия с площ от 1240кв.м., заедно с построената в него
къща на 60 кв.м. Представено е удостоверение за наследници на А.Г.М., починал
на 26.10.2011г. от
което се установява,че негови наследници са двете му дъщери - ищците С. А.Б. и Н.А.Г.. По
делото е представен и констативен нот.акт№ 161/06.06.2013г. от който се установеи,че с него са признати за
собственици поради наследяване по закон и давностно владение ответниците М.И.Й.
и В.В.П., при следните права ¾ за М.Й. и ¼ за В.П. на следния
имот: Поземлен имот с идентификатор 23008.8.526 по плана на с.Д. от 2010г.,
целия с площ от 489 кв.м., представляващ им. № 796 по предходния план, за който
е отреден п.II -796 от кв.47 по плана на Д., без постройките в него. От представените решения постановени от ВлРС, ОС
Пазарджик и ВКС по гр.д. № 305/2015г. по описа на ВлРС, предявения от С.Б. и Н.П.,
срещу М.Й. и съпрузите В. и Г. П. , искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, са уважени. С тях е
признато за установено по отношение на М.Й. и съпрузите В. и Г. П., че С.Б. и Н.П. са собственици на ½ ид.част от
Поземлен имот с идентификатор 23008.8.526 по плана на с.Д. от 2010г., целия с
площ от 489 кв.м., представляващ им. № 796 по предходния план, за който е
отреден п.II -796 от кв.47 по плана на Д.. А и на осн. чл.537, ал.2 от ГПК е
отменен констативен НА 161/06.06.2013г. до размера на 1/2 ид.част от същия
имот, с който ответниците М.Й. и В.П. са се легитимирали като собственици по наследство и давностно
владение. Като неоснователно съдът
намира възражението на жалбоподателите, че Г.П. не бил собственик в процесния
имот с идентификатор 23008.8.526 по плана на с.Д. поради което не бил правилно конституиран като надлежна страна по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС. Действително в производството по издаване на констативен
НА 161/06.06.2013г. за собственост
ответника Г.П. не е участвал изобщо,но същевременно в него е посочено собствеността да е придобита не само по
наследство, но и в резултат на давностно
владение. Признатия за собственик на 1/4 ид. част от имота с идентификатор
23008.8.526 – В.П. към момента на съставянето му - 06.06.2013г. е имала сключен граждански брак с Г.П. от 29.04.2001г.-видно от удостоверение за гр.брак. При това положение както за В.П. така и за съпруга й Г.П. е текъл
10 годишния давностен срок по чл.79 от ЗС, предвиден за придобиване по давност
на един имот, тъй като за времето от 2001г., когато е сключени гражданския брак
мужду В. и Г. П.и до издаване на КНА №161 е изминало време от повече от 10
години. А по делото няма данни нито се
твърди съпрузите П.да са живеели другаде в този период т.е собствеността върху
¼ от ид. част от имота с идентификатор 23008.8.526, придобита както по наследство
така и по давност от В.П. с въпросния НА
№161/2013г. е придобита по давност и от нейния съпруг Г.П., в режим на СИО.
Поради това и страна по искът по чл.108 от ЗС е била не само съпругата В.П., но
и нейния съпруг Г.П.. Ето защо съдът намира, че ответника Г.П. е съсобственик в
процесния имот, така както е съсобственик и съпругата му В.П. и като
съсобственик е материално правно легитимиран да участва в производството по
разпределяне ползването на общата вещ, какъвто е предмета на настоящото дело.
Т.е възражението на ответника Г.П., че искът по чл.32, ал.2 от ЗС е недопустим
спрямо него и поради това производството по делото да се прекрати е неоснователно. Освен това ответника Г.П., като съпруг
на В.П., за която е налице титул за собственост е ползвател на общата вещ на
законно основание и като такъв е лигитимиран да е страна по иск по чл.32, ал.2
от ЗС. По делото страните не спорят, че са съсобственици
в поземлен имота с идентификатор 23008.8.526, при квоти по ½ за ищците и
за ответниците, а това и се установява от факта, че с влязло в сила съдебно
решение е установено спрямо настоящите
ответници, че ищците да са собственици на ½ ид. част от процесния
имот. А за останалата една втора от
него е налице титиул за собственост
обективиран в КНА №161/2013г., за която част той е валиден. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС овластява съда при предявено
искане на един от съсобствениците да администрира взаимоотношенията им по повод
ползването на обекта на съсобствеността. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото
или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното
ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата
вещ. Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на
съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност
за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ в каквато насока е и трайната
практника на ВКС. При иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът
следва да се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на
правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към момента на
решаване на спора и да осигури удобен начин на ползване и достъп до имота и
построените в него сгради, както и помещенията от общите части на сградата с
оглед обслужването и поддръжката им. В
тази връзка по делото е прието основно и
допълнителни заключения по СТЕ , с което са предложени три варианта на разпределяне ползването на
дворното място от съсобствениците му. Жалбоподателите ответници изразяват желание разпределяне ползването на
дворното място да се извърши по 1-ви вариант на СТЕ.Ответниците по въззивната
жалба желаят разпределението на ползването на дворното
място да се извърши по 3-ти вариант на СТЕ, тъй като при него се предвижда
най-малко обезщетение за разликата. От допуснатото и изслушано основно Заключение на СТЕ се установява, че
съсобствения между страните имот - поземлен имот с идентификатор 23008.8.526 е целия с площ от 489 кв.м. В него има построени три
сгради, а именно: жилищна сграда №1 с площ от 76кв.м; жилищна сграда №2 с площ от
94кв.м и допълващо застроявано – сграда № 3 с площ от 25кв.м. т.е. заетата със постройки площ е
общо 195кв., а незастроената площ е 294 кв.м. От тях собственици на жилищна
сграда №1 на 76 кв.м. и на стопанската постройка на 25кв.м. са ответниците.
Освен ищците и ответниците са съсобственици на по ½ ид част от жилищна
сграда №2 с площ от 94кв.м, като ищците са собственици на източната й половина,
а ответниците на западната половина.
Тази сграда има изградени два самостоятелни входа за всяка от източната
и западната й половина. Освен това в дворното място има изградени и долепени до
жилищната сграда и попълващото застрояване, собственост на ответниците три
навеса от дървена конструкция, както и паянтова сграда за котелно. Въз основа на така установеното от вещото лице останала
незастроена площ от 294кв., от която при права от ½ или за по 147кв.м за
ищците и ответниците е направено разпределение на ползването й в три варианта. В допълнителното заключение на СТЕ, поради различната
собственост върху построените в дворното място 2 бр. жилищни сгради от
основното застрояване, е направено разпределение на ползването на незастроената
част от дворното място на база площта му от
489 кв.м. от която при права от ½ или за по 244,50кв.м за ищците
и ответниците застроена и незастроена част, като са отчетени площите на
застройките, според това на кого принадлежи собствеността върху тях. И трите варианта на разпределение на ползването на
незастроената част от дворното място на основното и допълнителното заключение,
като площи за ползване от страните не се различават. Единствено разликата се
състой в това колко е квадратурата която е в повече или недостига до правата на
собственост от по ½ ид.част от целия имот,което обстоятелство има значение за стойността на претендираното
обезщетение от ищците.
Съдът
намира, че начина за определяне на реално ползване на процесното дворно място
следва да се разпредели по 2-ри вариант от допълнителното заключение на в.л.,
тъй като по нито един от вариантите не се осигурява разпределение на ползването
поравно съобразно квотите между страните. Първия вариант предвижда най-голяма
разлика между квотите в съсобствеността и разпределената част за реално
ползване. Третия вариант е направен така, че достъпа до масивната постройката
от допълващото застрояване на ответниците се осигурява по една пътечка, която
допира до навеса зад къщата и до навеса до постройката от допълващо
застрояване. Това разпределение на ползването би довело до необосновано
затрудняване на собствениците да ползват собствената си сграда от
допълващото застрояване. По тези
съображения съдът намира, че най-удачния варианта за разпределяне на ползването
е именно втори вариант, при който е осигурено едно сравнително добро
пространство за достъп на ответниците до сградата им от допълващото
застрояване, а и площта за реално
ползване е по-близка до квотите в съсобствеността на страните, който ще осигури удобен начин на достъп и ползване
на имота и построените в него сгради с
оглед безконфликтно служене с общата вещ както и обслужването и поддръжката на
същите.
Като
неоснователно съдът намира оплакването
на жалбоподателите,че в процесния имот няма незаконно построени сгради , а
имало законно изградени ,поради което същите не следвало да бъдат приспаднати
от разпределението на останалата свободна от застрояване част от дворното място.В тази насока разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС
предвижда,че
може да се ползува съсобствения имот
според неговото предназначение без да се пречи
на останалите съсобственици да си служат с имота според правата им. Ако един от
съсобствениците застрои част от съсобствения имот без в негова полза да е
учредено право на строеж и сам ползува построеното, при спор за разпределение на
ползуването това обстоятелство следва да бъде отчетено, за да може и на
останалите съсобственици да се определи за ползуване такава част от имота,
която да съответствува на техните права в съсобствеността. Според
настоящия състав това разрешение следва да бъде възприето и в настоящия случай.
Извършеното от съсобствениците застрояване следва да бъде съобразено, като при
възможност в определения дял за ползване на всеки съсобственик бъде включена
застроената от него част от имота, доколкото това застрояване е извършено по
повод ползването на съсобствения имот, но само ако това не пречи на другия
съсобственик и не нарушава неговите права и не би довело до намаляване частта
за ползване на другия съсобственик с оглед правата му в съсобствеността.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателите,че разпределяне на ползването по реда на чл.32,ал.2 от ЗС
следва да се осъществи по вариант 1-ви от основното заключение на в.л. тъй като
посоченият вариант предвижда най-голяма разлика между квотите в съсобствеността
и разпределената част за реално ползване ,което е впротиворечие с изисването за
съобразяване с правата на съсобственост и фактическото ползване на имота и
осигуряване на удобен и достъпен начин на ползване и достъп до имота и построените в същия сгради.
В
предвид на изложеното въззивният съдът намира, че предявения иск следва да бъде
уважен, като се разпредели ползването на съсобствения между страните недвижим имот представляващ дворно място- УПИ
II-796 в кв.374 по плана на гр.В.с идентификатор 23008.8.526, целия с площ от
489 кв.м., при граници и съседи: при съседи: имоти 23008.8.529, 23008.8.9577,
23008.8.528, 23008.8.527 и 23008.8.525, между съсобствениците на дворното място
– ищците и ответниците, по вариант втори
от допълнителното заключение на допуснатата и изслушана СТЕ.
Съдебната практика допуска в производството по
чл. 32, ал.2 ЗС, при невъзможност правата на страните да бъдат съобразени или
това създава значителни неудобства, разпределението да се извърши при
несъответствие с притежаваните от съсобствениците права, като съсобственикът,
получаващ за ползване по голяма част от притежаваната, ще дължи обезщетение по
чл. 31, ал.2 ЗС..Тъй като по избрания
втори вариант на разпределеното ползване на ищците се предоставя за ползване
дворно място с 73,77 кв. по-малко от собствеността им върху ½ ид част от
целия парцел, а според допълнително заключение по СТЕ, размерът на
обезщетението за тази площ е 107лв. на месец, то следва да се определи и обезщетение за
ищците в този размер, което ответниците следва да заплащат ежемесечно,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на законоустановени
причини за изменение на обстоятелствата. Въз
основа на установената по делото фактическа страна на спора , районния съд е достигнал до същите правни изводи постановявайки обоснован
и законосъобразен съдебен акт съобразен с материалния закон, който следва да
бъде потвърден.
Не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване
на решението. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл. 235 ал. 2 ГПК при постановяване на обжалваното
решение районният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил доводите
на страните.Въззивната жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Съобразявайки характера на настоящото
производство в тежест на
жалбоподателите не следва да се възлагат направените от ответниците съдебно-деловодни
разноски. Водим от горното Пазарджишкият окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.05.2019г. на
районен съд В.,
постановено по гр.
д.1082/2018г.по
описа на същия
съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред
ВКС гр.София .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.