МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА НА 14.09.2015г.
ПО НОХД № 619 / 2015 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД–НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската окръжна
прокуратура е повдигнала обвинение и внесла обвинителен акт срещу:
И.П.Д., ЕГН: **********
за деяние наказуемо по
чл.343, ал.4,
вр.ал.3, пр.4 и 5, б.”б”, вр. ал.1, б.”б” от НК за това, че на 21.07.2013г. на
главен път I-9, в района на
ресторант „Горица”, намиращ се до с.Горица, обл.Варна
при управление на МПС – л.а.” Дачия Логан” с рег.№ А 3884 ВТ, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.5ал.1 т.1 „Всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди” и чл.20, ал.1 от Закона за движение по
пътищата – „ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват” , и по непредпазливост причинил смъртта на
Т. Ю. К., родена на ***г. и средна телесна повреда на И.Е.В., изразяваща се в
контузия на мозъка, обсусловила разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Делото е разгледано и решено при процедура по чл.371, т.2
и сл.НПК.
В пледоарията си по
съществото на делото, представителят на ВОП поддържа фактическа обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт и счита обвинението за доказано по
несъмнен начин. С оглед чистото съдебно
минало и причината, поради която подсъдимия е допуснал нарушение на правилата
за движение, а от там и причинил съставомерния
резултат на вмененото му деяние, счита, че на подс.Д. следва да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” към минималния размер, което да бъде
редуцирано с 1/3, а изпълнението на което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок. По отношение на акцесорното наказание- „Лишаване от право да
управлява МПС” предлага същото да е с размера на наказанието лишаване от
свобода.
Защитата в лицето на адв.К. в
съдебно заседание не оспорва
фактите изложени в ОА и се присъединява към становището на прокурора и моли за
налагане на минимално наказание като сочи за счекчаващи
обстоятелства изразеното съжаление за стореното, чистото съдебно минало и
факта, че подзащитния му издържа жената, с която живее на съпружески начала.
По отношение на обвинението не счита ,че подзащитния му е извършил нарушението на чл.5 от ЗДвП,
счита, че нормата е обща и моли да бъде оправдан по този пункт.
В последната
си дума подсъдимия съжалява за стореното и моли съда да отчете
липсата на умисъл за действията му.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намери
за установени следните факти, така
както са изложени в обвинителния акт:
Подсъдимият И.П.Д. работил като водач на таксиметров
автомобил и управлявал л.а. „Дачия Логан” с рег.№ А 3884 ВТ.
На 21.07.2013г. след 14, 30 часа подсъдимия бил нает от
руските гражданки И.Е.В. и Т. Ю. К., които били отседнали в хотел „Релакс” в гр.Поморие, за да ги откара до КК „Камчия”,
находящ се до с.Близнаци обл.Варна.
Подс.Д. управлявал автомобила по главен път I-9. Пътните
условия били добри, времето слънчево, пътната настилка от асфалт –суха и без
нарушение на покритието й.
Около 16.00 часа подминал с.Горица и наближил намиращия
се от лявата страна на пътя по посока на движението му ресторант „Горица”.
Подсъдимият отклонил вниманието си наляво към намиращата се в непосредствена
близост до ресторанта зоологическа градина, като поканил и пътуващите в
автомобила руски гражданки да погледнат в тази посока. Поради това, че отклонил
вниманието си подсъдимия загубил контрол над автомобила. Последният се насочил
в дясно от първоначалната посока за движение и се ударил с предната си дясна
част в задната лява част на спрелия в уширението
извън пътното платно л.а „Ауди А6” с рег.№ Х 8442 ВН, собственост на
св.Венцислав Радков Р., с намиращата се в него св.Н. Д. Д..
Очевидци на катастрофата съобшили
на тел.”112”. На място пристигнали два екипа на спешна помощ, които
транспортирали И.В., Т. К., Н. Д. и подсъдимия Д. до МБАЛ „ Св.Анна-Варна”АД.
В болничното заведение останали за лечение В. и К., а
подсъдимия и Д. били освободени след проведения им преглед.
След проведено лечение на 23.07.2013г. В. била изписана
от болницата, но Т. К. починала на 27.07.2013г. в МБАЛ „Св.Анна-Варна”АД.
От назначените в хода на разследването СМЕ се установява,
че причината за смъртта на Т. К. е получената контузия на мозъка, която в хода
на своето клинично протичане се е усложнила с развитие на кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, двустранна лобарна гнойна хеморатична бронхопневмония. Между тези увреждания и
настъпилата смърт е налице причинно–следствена връзка.
В резултат на произшествието В. получила разкъсно –
контузни рани в дясната слепоочна област, горен клепач на дясно око, долна
челюст в дясно, кръвонасядания в дясната половина на
челото и контузия на мозъка, която обусловила разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Видно от заключението на изготвена автотехнческа
експертиза, причината за възникването на пътното транспортно произшествие е
отвличане вниманието на подс.Д. от непосредственото
управление на автомобила и загуба на контрол над същия.
От изготвената съдебно–химическа експертиза и приобщения
към делото протокол от същата се установява, че подсъдимия не е употребил
алкохол преди настъпването на ПТП.
Видно е от приобщената справка от Сектор „ ПП” при ОД на
МВР гр.Бургас за допуснати нарушения на правилата на за движение, че подс.Д. е правоспособен водач с наложени редица наказания
за извършени нарушения на специалния закон.
Гореизложената
фактическата обстановка се
установява по категоричен и безспорен начин от събрания на ДП доказателствен
материал, приобщен по реда на чл. 283 от НПК-протокол за оглед на меспроизшествие и фотоалбум към него, съдебно- медицински
експертизи, съдебно-химически експертизи, автотехническа експертиза,
свидетелство за съдимост, медицинска документация и епикризи, справка за
нарушения на ЗДвП, показанията на свидетелите И.В. , Н. Д., В.Р.. Р.Т., Т.Т., Д.Я., от направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл.371, т.2 от НПК .
Доказателствата
по делото–установени от гласни и писмени доказателствени средства, надлежно
събрани и проверени в хода на досъдебното производство установяват по несъмнен
начин фактите, които са очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимия Д.,
като се подкрепят и допълват.
Съдът
прие, че в събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито
взаимно изключване на факти и обстоятелства, поради което ги кредитира изцяло.
С оглед установените фактически
положения, съдът направи
и следните правни изводи като прецени,
че подсъдимия И.П.Д. от обективна и
субективна страна е осъществил
състава на пррестъплението, съставомерно по чл.
343 ал.4 вр. ал.З пр. 4 и 5, б. „Б”, вр. ал. 1 б. „В” и го призна за ВИНОВЕН в това, че на 21.07.2013 год. на Главен път 1-9, в
района на ресторант „Горица", намиращ се до с. Горица обл.
Варна при управление на МПС л.а. „Дачия Логан" с per. № А 3884 ВТ, нарушил правилата за
движение чл. 20, ал.1 от Закона за движение по пътищата-„Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват" и по
непредпазливост причинил смъртта на Т. Ю. К., родена на *** г. и средна телесна
повреда на И.Е.В., изразяваща се в контузия на мозъка, обусловила разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
На основание чл.304 от НПК, съдът оправда подс.Д. да е извършил нарушението
по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът прецени, че подсъдимия следа да
бъде оправдан за това нарушение поради следното:
Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е обща и като такава тя се субсумира, когато е
извършено и нарушение на специална разпоредба на закона. В настоящия случай
разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП също се явява обща, но тя стои в пряка
причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и противоправния съставомерен резултат. Именно вмененото на подсъдимия
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от специалния закон не е причината за настъпването
на ПТП и последното не се явява следствие от това нарушение.
Обект на престъплението по чл. 343 ал.4 вр. ал.З пр. 4 и 5, б.
„Б”, вр. ал. 1 б. „В” от НК са
обществените отношения гарантиращи спазването на правилата за движение по
пътищата, установени в специалния закон и
осигуряващи по този начин безопасността на транспорта, изразяваща се в опазване
живота и здравето на гражданите и недопускане причиняването на имуществени
вреди.
От
обективна страна подс.Д. е осъществил състава на престъплението като при управление
на МПС причинил по непредпазливост смъртта на Т. Ю. К. и средна телесна повреда
на И.Е.В..
Налице е съставомерния
престъпен резултат–смъртта на К., в следствие на причинените от ПТП контузия на
мозъка, която в хода на своето клинично протичане се е усложнила с развитие на
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, двустранна лобарна
гнойна хеморатична бронхопневмония, и средна телесна
повреда на И.В., изразяваща се в контузия на мозъка, която обусловила
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Горепосочените
телесни увреждания на двете пострадали лица се установяват от изготвените в
хода на д.п и приобщени по реда на чл.283 от НПК съдебно- медицински
експертизи.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между
виновното поведение на подсъдимия- нарушаването на правилата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП /загубил контрол над управляваното от него МПС, след като отклонил
вниманието си/,
предизвиканото ПТП и причинените на пострадалите К. и В. травматични увреждания.
Между причинената на К. контузия на мозъка и настъпилата
смърт също съществува пряка причинна връзка.
Причинно-следствената връзка се установява от събраните
по делото доказателства и най-вече от изготвените СМЕ, АТЕ и гласните
доказателствени средства.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо и
неосъждано лице.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вина- небрежност / несъзнавана непредпазливост/. Подсъдимия не е предвиждал
настъпването на обществените опасни последици, но е могъл и е бил длъжен да ги
предвиди.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
се наложи на подс. Д., съдът
като взе предвид степента на обществената опасност на деянието
и подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства,
установи следното:
Инкриминираното деяния
разкрива висока степен на обществена
опасност с оглед характера
на засегнатите отношения и настъпилите от него тежки последици-смъртта на Т. Козловска и средна телесна повреда на И.В..
От друга страна обществената опасност на подсъдимия е
ниска- същия е с утвърдени трудови навици и не е осъждан. Чистото съдебно
минало наред с изразеното съжаление за стореното съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства. .
Като отегчаващо обстоятелство съдът установи множеството
допуснати нарушения на специалния закон от негова страна– подсъдимия има
издадени 27 на брой наказателни постановления за допуснати нарушения, като
повечето са влезли в сила и 8 на брой фишове за такива нарушения, видно от
справката на Сектор „Пътна полиция” – Бургас.
Съобразно горното, при минимален превес на смекчаващи
обстоятелства и на осн.чл.54, ал.1 от НК, съдът наложи наказание „Лишаване от
свобода” в размер малко под средно предвидения за конкретното престъпление, а
именно, в размер на четири години и шест месеца, което на основание чл.58а ал.1
от НК редудицира с 1/3 и определи за изтърпяване
наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години.
С оглед
данните за личността на подсъдимия, съдът прецени, че за постигане на целите на
специалната и генералната превенция не е необходимо той да търпи ефективно
наказанието лишаване от свобода.
Поради
това и прие ,че са налице са и условията за прилагане на института на условното
осъждане, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
определеното му за изтърпяване наказание с максимален изпитателен срок от пет години,тъй като намери
,че за поправянето и превъзпитанието на дееца не е необходимо ефективното му
изтърпяване.
На осн.чл.343г от НК наложи на подс.Маринов
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от четири години.
С така наложените на подсъдимия наказания, съдът счете ,
че ще се постигнат целите визирани в чл.36 от НК.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР-Варна сумата от 507, 18 лева.
Състава
на съдът постанови приобщените веществени доказателства- хартиен плик съдържащ
парче тъкан, 2 бр. хартиени пликове съдържащи косми, 2 бр. хартиени пликове
съдържащи натривки с кафяво-червена течност, да се унищожат след влизане в сила
на присъдата.
Предвид
гореизложеното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: