Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 04.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 764 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 544617/25.11.2018г. по гр.д. № 32405 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 74-ти състав Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******е
осъдено да заплати на Агенция „П.И.” ,
с адрес за призоваване по делото: гр. Ямбол, ул. „*******на основание на чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от
877,63лв., ведно със законната лихва
от 22.05.2018г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, причинени
на 22.03.2016г. сумата от 192,49лв., представляващи мораторана
лихва върху главницата за периода от
22.03.2016г. до 18.05.2018г., както и съдебни разноски от 314,78лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за горница над 877,63лв. до предявен размер от 975,84лв. и за горница над 192,49лв. до предявен размер от
214,03лв., като Агенция П.И.” е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК-З. съдебни
разноски от 20,13лв.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5201458/07.12.2018г. по регистъра на СРС от ищеца Агенция „П.И.” частта в които исковете са отхвърлени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно
районният съд съобразил амортизация и овехтяване на увреденото имущество.
Обемът на отговорността на ответника обхващал претърпените вреди и следвало да
се съобразят разходите на ищеца за възстановяване на предхождащото увреждането
състояние. За вложените нови материали
за същото не следвало да се взема предвид изхабяването, въпреки че увредената
вещ може и да е имала такова. Следвало да се възстанови стойността срещу която
застраховано имущество може да се възстанови чрез закупуване на друго със
същото качество, а не стойността на увреденото имущество с оглед овехтяването
му. Основателна била и претенцията за
лихва, в забава се изпадало от деликта. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете - Застрахователно акционерно дружество
ОЗК-З.”АД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил
жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно.
Присъденото обезщетение било в размер на пазарна стойност на претърпените
вреди. Правилно било кредитирано заключението по техническата експертиза,
приложило корекционен коефициент за овехтяване Ирелевантно бил определен от
застраховател по имуществена застраховка
размер на обезщетението, защото
неговата отговорност била различна от тази на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”. Претендирал е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията на въззиваемия-ищец за разноски за адвокат.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2014081/22.05.2018г., изпратена по пощата на 18.05.2018г.
депозирана от Агенция „П.И.”, Булстат *******със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. *******срещу Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД,
ЕИК *******, с която е поискала от
съда осъди ответника да й заплати сумата от
975,84лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи
увреждане на 8 м. телена предпазна мрежа с дебелина до 3 мм ; на 8
м. сглобяеми бетонни елементи за облицовка на отводнителни окопи на АМ Тракия”, км. 281 + 700 вдясно, които
вреди са причинени на 22.03.2016г. от
виновно противоправно поведение на водач на „Рено 440 Магнум”, рег. № ******с
прикачено ремарке рег. № ******, застрахован при Застрахователно акционерно
дружество ОЗК-З.”АД по застраховка Гражданска отговорност” полица № 23/115002958648/03.12.2015г.;
сумата от 214,03лв., представляващи
обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от 22.03.2016г. до
18.05.2018г., както и разноски по делото. Навела е твърдения, че водач на застрахования при ответника товарен
автомобил с полуремарке на 22.03.2016г. нарушил правила за движение по пътищата
като не упражнил контрол върху МПС и напуснал пътно платно в дясно и се ударил
в канавка, така реализирал ПТП в
резултат на което ищецът понесъл процесните вреди, за отстраняването им ищецът направил разходи
от 975,84лв., поканил ответника да му заплати обезщетение за тях, но това не
било направено от него.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД, ЕИК ******* в предоставения
му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че не носи отговорност за
обезщетяване на ищеца, вредите ,водач на застрахован при него автомобил не бил
провел виновно противоправно поведение, вреди не били в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, вреди не били претърпени, оспорил е размер, не бил изпаднал в забава от
момента, посочен от ищеца.Претендирал е разноски.
По делото е прието извлечение от
регистъра на Гаранционния фонд съгласно
което за автомобил с рег. № ******има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” от ответника ЗАД „ОЗК-З.” на
03.12.2015г. по полица №
23/115002958648/03.12.2015г с период на действие от 03.12.2015г. до
02.12.2016г.
По делото е прието неоспорено от
страните Разрешение за ползване № СТ-05-02/02.01.2013г., издадено от ДНСК,
съгласно което ползването на АМ Тракия, лот 4 от км. 276 + 200 до км 325 + 280
е разрешено на 02.01.2013г.
По делото са приети Констативен протокол за ПТП от 1407722/22.03.2016г., носещ подписи на
органи на МВР, посетили местопроизшествие и на водач на МПС, съгласно който на
22.03.2016г. около 05,00ч. на АМ
„Тракия”, км. 281 + 700 в посока от София към Бургас е настъпило ПТП с участие
на Рено 440 Магнум”, рег. № ******с прикачено ремарке рег. № ****** собственост
на „А.Н.” ЕООД, управляван от И.Н., който не упражнил неперкъснат контрол върху
управлявания състав и напуснал пътно платно вдясно и се ударил в канавка, при
което били нанесени вреди по автомобила и увреждания на 1бр. бетонен кол към
предпазна ограда за животни-деформиран, деформирани били и телена мрежа и 4 бр.
бетонни блокчета към отводнителна канавка.
По делото е прието писмо от ищеца
до ответника, количествено-стойностна сметка, известие за доставяне, съгласно
които на 28.03.2016г. ищецът е съставил покана до ответника за плащане на
обезщетение за претърпени вреди от ПТП
по Констативен протокол
1407722/22.03.2016г., като е поискал сумата от 975,84лв. за обезщетение
на вредите, които представлявали работи по възстановяване на 8 м. телена
предпазна мрежа с дебелина до 3 мм ;
на 8 м. сглобяеми бетонни елементи за
облицовка на отводнителни окопи, като на 30.03.2016г. ответникът е получил
писмо от ищеца.
С приетото по делото заключение
по съдебно авто-техническата експертиза вещото лице е посочило, че ПТП е
настъпило поради отклонение на автомобила от пътно платно, като в причинна
връзка с това поведение на водача са настъпили процесните вреди. Посочило е, че
този извод обосновава при съобразяване на описани вреди на автомобил и на пътни
съоръжения в Протокола за ПТП. Посочило е, че пазарната стойност на работи и материали за отстраняване на
процесните вреди към дата на ПТП е в размер на 975,84лв. В случая не можело имущество да ремонтира, същото
следвало да се замени с ново, като при определяне на цената вещото лице
съобразило и присъщите разходи за работи по отстраняване на вредите-транспорт
на материали. За възстановяване на вредите следвало да се изработят
съоръженията, да се транспортират до място на увредени пътни съоръжения, да се
демонтират увредени такива и да се монтират новите, като се извозят увредените
съоръжения. Посочило е, че стойността на уврежданията по процесните съоръжения
е 705,79лв. като се съобрази коефициент на овехтявяне от 0,08 за бетонни
елементи и 0,5 за телена предпазна мрежа, които коефициенти били обичайни и
доколкото нямало данни за експлоатационен срок на съоръжения, те следвало да се
приложат. Ако се съобразяло разрешението за строеж от 2013г., то тогава
корекционният коефициент бил 0,9 и тогава тази стойност била 877,63лв. Този корекционен коефициент
отчитал амортизация на елементите, тоест това че са били използвани малко
повече от 3 години преди процесното ПТП. Ако елементи се сменят с нови то цена
е 975,84лв. Увредените пътни съоръжения не се ремонтирали, а се заменяли с
нови, защото това се налагало от съображения за сигурност по пътното платно.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Съдът се е произнесъл по исковете така, както
са предявени, при съобразяване на твърдения за факти и търсена защита. Дадената от районния съд правна квалификация
не се отразява на валидността и допустимостта на решението.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило от поведение на водач на автомобил, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника по застрахователен договор от 03.12.2015г., от съдът
приема, че приложимият материален закон досежно процесния случай е Кодекса за З.то в сила от 01.01.2006г.,
(отм.) Релевантно при определяне на правната квалификация е материалният
закон, действащ към възникване на правоотношението по договора за застраховка и
в този смисъл е § 22 от ПЗ на КЗ ( в сила от 01.01.2016г.). )В този смисъл
Определение № 660/19.11.2019г. по т.д. №
505/2019г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.).
Предявените искове са с правно основание чл. 226 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл.
51 от ЗЗД .
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди,
причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното
събитие, пазарна стойност
към момента на увреждането на увреденото имущество, за което е предявен иск за
обезщетяване на имуществени вреди , за
които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
Със застраховката Гражданска отговорност
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по
застраховка „ГО” на
автомобилисти покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 226 от КЗ (отм) увреденият, спрямо който
застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за
обезщетение на
претърпените от него вреди, като
застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от договора за застраховка,
с изключение на изрично посочените.
В конкретния случай с възизвната
жалба са въведени оплаквания срещу решението на СРС само в частта за размера на присъденото обезщетение
на вредите. При така наведени оплаквания и при съобразяване на разпоредбата на
чл. 269 от ГПК обстоятелство, че решението на СРС в частта, в която е уважил
исковете не е обжалвано и силата на пресъдено нещо на решението в тази част обвързва
страните и съда, то съдът приема, че по делото е установено, че на 22.03.2016г. около
05,00ч. застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” полица
№ 23/115002958648/03.12.2015г. водач на
автомобил„Рено 440 Магнум”, рег. № ******с прикачено ремарке рег. № ****** е
провел виновно противоправно поведение и е нанесъл вреди на ищеца,
представляващи увреждане на 8 м. телена предпазна мрежа с дебелина до 3 мм и на
8 м. сглобяеми бетонни елементи за облицовка на отводнителни окопи на АМ Тракия”, км. 281 + 700 вдясно, като е
изпаднал в забава на плащането на обезщетението на тези вреди на 22.03.2016г.
По размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбата на чл. 273
от КЗ (отм.) обезщетението за претърпени имуществен вреди се определя с оглед
на действителната стойност на причинената вреда. Това обезщетение е равно
на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Действителна е стойността, срещу която може да се закупи друго със
същото качество. Това е пазарната стойност на имуществото към увреждането му. Тя
е от значение тогава когато се налага подмяна на имуществото с друго. При
частична увреда от значение е възстановителната стойност. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
(В този смисъл Решение № 52/08.07.2010г. по т.д. № 652/2009г. на ВКС,
І-во Г.О.; Решение № 167/11.05.2016г. по дело № 1869/2014г. на ВКС, ІІро Т.О.;
Решение № 209/30.01.2012г. по т.д. № 1069/2012г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение №
115/09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС, ІІро Т.О.; постановено по реда на
чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай по делото се
установи, че увреденото имущество на ищеца не може да бъде ремонтирано, а
следва да се подмени с ново, но са необходими и действия по монтирането на
новите пътни съоръжения. При така установеното и като съобрази заключението на
вещото лице по съдебно-авто-техническата експертиза, то съдът приема, че
пазарната стойност на вредата е в размер
на 975,84лв. към дата на ПТП. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
вярно, задълбочено, неопровергано от другите доказателства по делото. При
съобразяване на установената от вещото лице необходимостта от поставяне на нови
елементи на пътни съоръжения, както и на работи по демонтаж, монтаж,
транспорт съдът приема, че предявеният иск
е основателен до пълния му предявен размер. С оглед гореизложеното съдът
приема, че неправилно районният съд е отхвърлил иска за главница за горница над
877,63лв. до предявен размер от 975,84лв. и решението в тази част следва да се
отмени, като се постанови друго, с което
иск за тази горница бъде уважен.
По делото е установено, че в
забава ответникът е изпаднал на 22.03.2016г., за това обстоятелство решението
на СРС в необжалваната част обвързва съда. При така възприето и на основание на
чл. 162 от ГПК съдът приема, че неправилно районният съд е отхвърлил иска за лихва за горница над 192,49лв. до предявен размер от 214,03лв. и
решението в тази част следва да се отмени, като се постанови друго, с
което иск за тази горница бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззиваемия
и той следва да бъде осъден да заплати на въззивника съдебни разноски за производство
пред СГС в размер на 25лв. за държавна такса и сумата от 100лв. разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
със Закона за правната помощи Наредбата за заплащането й.
Решението на СРС в частта, в
която в тежест на ищеца са поставени съдебни разноски следва да се отмени.
На ищеца следва да се присъдят
съдебни разноски за производство пред СРС в размер на още 35,22лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 544617/25.11.2018г. по гр.д. № 32405 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 74-ти състав в частта, с която са отхвърлени
исковете на Агенция „П.И.” , с адрес
за призоваване по делото: гр. Ямбол, ул. „*******срещу Застрахователно акционерно
дружество ОЗК-З.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******с за заплащане на сумите, както следва: сумата от 98,21лв. ( горница над 877,63лв. до
975,84лв), ведно със законната лихва от
22.05.2018г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на 8 м.
телена предпазна мрежа с дебелина до 3 мм
; на 8 м. сглобяеми бетонни
елементи за облицовка на отводнителни окопи
на АМ Тракия”, км. 281 + 700 вдясно, които вреди са причинени на
22.03.2016г. от виновно противоправно
поведение на водач на „Рено 440 Магнум”, рег. № ******с прикачено ремарке рег.
№ ******, застрахован при Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД по
застраховка Гражданска отговорност” полица № 23/115002958648/03.12.2015г.;
сумата от 21,54лв. (горница над
192,49лв. до 214,03лв) , представляващи
обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от 22.03.2016г. до
18.05.2018г. и в частта, с която Агенция
П.И.” е осъдена да заплати на ЗАД
„ОЗК-З.” съдебни разноски от 20,13лв.
и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „*******да заплати на Агенция „П.И.”, Булстат *******със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. *******, с адрес за
призоваване по делото: гр. Ямбол, ул. „*******сумите, както следва: основание
чл. 226 от КЗ (отм) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 98,21лв. (деветдесет и осем лева и 0,21лв), ведно със законната
лихва от 22.05.2018г. до изплащането
й, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на 8 м.
телена предпазна мрежа с дебелина до 3 мм
; на 8 м. сглобяеми бетонни
елементи за облицовка на отводнителни окопи
на АМ Тракия”, км. 281 + 700 вдясно, които вреди са причинени на
22.03.2016г. от виновно противоправно
поведение на водач на „Рено 440 Магнум”, рег. № ******с прикачено ремарке рег.
№ ******, застрахован при Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.”АД по
застраховка Гражданска отговорност” полица № 23/115002958648/03.12.2015г.;
сумата от 21,54лв. (двадесет и един лева и 0,54лв.) , представляващи обезщетение за забава
за плащане на главницата за периода от 22.03.2016г. до 18.05.2018г.; на
основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК
сумата от 160,22лв. (сто и шестдесет
лева и 0,22лв) , представляващи съдебни разноски за производството пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.