Р Е Ш Е Н И Е
№297
гр. Велико Търново,4.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Велико Търново, VIII-ми
състав, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П. И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №561/23г.по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на М.Д.Н. *** против Заповед № СА-01-02-7531-2 /
19.10.2022г. на Кмета на Община Полски Тръмбеш, с която е разпоредено
на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.
225, ал.2, и чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ да се премахне незаконен строеж
„Пристройка на съществуваща жилищна сграда“, находяща
се в УПИ Х-26, кв. 23 по плана на село Стефан Стамболово и е определен срок до
30.06.2023г. за доброволно изпълнение.
В жалбата се сочи, че същата е
незаконосъобразна като постановена при съществени процесуални нарушения и при
неправилно прилагане на материалния закон. Процесуалните нарушения се изразяват
от липса на Заповед на Кмета на Община П. Тръмбеш, с която да е определено
длъжностно лице по чл.223, ал.1 от ЗУТ. Твърди, в тази
връзка, че не може да се сподели извода
на АО, че производството е започнало със съставяне на констативен акт №
1/30.9.2022г. Следователно е налице незаконосъобразно протичане на
административното производство, липса на надлежно оправомощаване
на длъжностното лице, което е съставило констативния протокол. Освен това АО не
е спазил и предвиденият в чл. 57, ал.1 от АПК седемдневен срок за издаване на
процесната Заповед, който започва да тече от датата на съставяне на
констативния протокол.
Нарушението на материалния закон според
жалбоподателя се изразява в неправилно приетото от АО, че се касае за строеж – доплъващо застрояване, представляващ пристройка към жилищна
сграда, изградена на границатата със съседния УПИ IX27 кв. 23 по плана с. Стефан Стамболово. , одобрен
през 1920 г. Съгласно представения по делото Нотариален акт № 854 т. 5 н.д.
317/2017г. собственик на този имот е М.Н.. АО е изложил мотиви, че строежът не
е съгласуван и одобрен от Главен архитект на Община П. Тръмбеш инвестиционен
проект и няма издадено Разрешение за строеж, поради което същият се явява
незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Доколкото обаче се касае за
строеж пета категория , допълващо застрояване към съществуваща сграда, то
приложима е разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗУТ, която не изисква собственикът
да се снабди с инвестиционен проект , съгласуването му с Главен архитект на
Общината и съответно издаване на
Разрешение за строеж. Видно от приложената скица е, че не се касае за нов
строеж , и няма самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор
по ЗКИР по смисъла на §5, т. 39 от ДР към ЗУТ, а е част от съществуваща полумасивна сграда и
представлява „Текущ ремонт“ на строеж с цел подобряване и поддържане в
изправност на сградите. С оглед на горното , след като липсва такова законово
изискване, то не е налице твърдения от ответника „незаконен строеж“, който да
подлежи на премахване. От съда се иска да отмени обжалвания акт.
В о.з. се представлява от адв. М., която поддържа така подадената жалба с направените
в нея оплаквания. Счита, че с оглед събраните в хода на производството
доказателства се касае за търпим строеж, в какъвто смисъл са и указанията на
ВАС в отменителното решение. Претендира заплащането
на направените по делото разноски.
Ответник жалба – Кмет на Община П.
Тръмбеш, заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Счита, че
с издаване на Заповед № СА-01-02-8236/10.8.2022г-. от Кмета на Община П.
Тръмбеш е епределена работна група, която да извърши
проверка на строежа, като видно от т. 2 на същата Е.В. е определена да състави
констативен протокол по чл 223, ал 2 от ЗУТ. При
издаване на Заповедта е спазена законоустановената
форма, тъй като същата съдържа подробно изложение на установените от органа
фактически обстоятелства , както и формиране на съответстващите им правни
изводи. При издаване на Заповедта не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като същата е издадена и в съответствие с материалния закон. От
събраните по делото доказателства вкл. Изслушаната СТЕ, която потвърждава
констатациите на АО се касае за нов строеж- пристройка към съществуваща жилищна
сграда и е допълващо застрояване, което означава, че съответства на легалното
определение за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Следователно за него се
изискват одобрени инвестиционни проекти и издаване на Разрешение за строеж,
каквото не е издавано. Посочва, че не може да се сподели становището на жалбоподателя,
че се касае за текущ ремонт, а не за строеж. От представената по делото скица
по действащия план от 1920 г. вкл. И от СТЕ не може да се установи идентичност
на сградите по плана и тези изградени на място. При новото разглеждане на
делото намира, че жалбоподателят не е доказал, че е налице търпим строеж по
смисъла на § 16 и §127 от ЗУТ, в какъвто смисъла са указанията на ВАС в отменителното решение. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна приема за
установено следното :
С Решение № 8979/27.9.2023г. постановено
по адм.д. 4102/23г. на ВАС е отменено постановеното
по адм. д. 715/22г. Решение № 49/7.03.2022г. и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Съгласно нормата на чл. 226 ,ал.1 от АПК
при повторното разглеждане на делото, същото започва от порочното действие при
първоначалното разглеждане на същото, като дадените от ВАС указания са
задължителни за настоящата инстанция. В тях изрично се посочва, че съдът не е
изследвал въпроса досежно датата на извършване на
строителството на постройките , предмет на премахване, поради което не е
изложил мотиви досежно приложението на §. 16 от ДР на
ЗУТ и § 127 от ЗИД на ЗУТ.
Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № СА-01-02-7531-2 / 19.10.2022г. на кмета на община
Полски Тръмбеш, с която е разпоредено на основание чл.
225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал.2, и чл.
223, ал.1, т.8 от ЗУТ да се премахне незаконен строеж „Пристройка към
съществуваща жилищна сграда“, находяща се в УПИ Х-26,
кв. 23 по плана на село Стефан Стамболово и е определен срок до 30.06.2023г. за
доброволно изпълнение.
Административното производство е
започнало по подадено Заявление от к. А.,*** Тръмбеш, че в съседен имот е изграден „строеж“ долепен до
оградата на заявителя, за който липсват съгласувани инвестиционни проекти и
издадено Разрешение за строеж, което го прави незаконен. От Кмета на Община П.
Тръмбеш се иска, след като установи горните факти да разпореди премахването на
незаконната постройка. По повод на това заявление Кметът на Община Полски Тръмбеш издава Заповед №
СА-01-02-8236 / 10.08.2022г., с която определя работна група в състав Е.В., М.Г.и
А.М., която да извърши проверка в УПИ Х-26, кв.23 по ПУП на с.Стефан Стамболово,
като при установено нарушение, длъжностното
лице Е.В.- строителен техник към
Общината, да състави и подпише
констативен акт по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Проверката е извършена от работната група на
08.09.2022г, за което е съставен
Констативен протокол № 1/ 30.09.2022г. от Е.В., в присъствието на жалбоподателката, която го е подписала без
възражения. В този протокол са обективирани констатациите, че е налице „Строеж“ от пета
категория, представляващ пристройка към съществуваща жилищна сграда, находяща се в УПИ Х-26, кв.23 по ПУП на с.Стефан Стамболово,
поради което се касае за допълващо застрояване. Сградата е изградена със
скелетна стоманобетонна носеща конструкция, състояща се от стоманобетонова
подова плоча, колони, греди и покривна плоча, на границата със съседния имот.
Застроената площ на пристройката е 32,63 кв.м. , разпределена съответно в
помещения – Баня от 10 кв.м., Котелно помещение от 14,50 кв.м. , Мокро
помещение -8,13 кв.м. при светла височина от 2,50 м. Към пристройката е
обособен вход от североизточната фасада и такъв директно от жилищната сграда.
Към момента на проверката строежът е бил на етап „Груб строеж“ , при което не
са изпълнени довършителните работи. Установен е собственика на имота и строежа – М.Д.Н.,
съгласно Нотариален акт № 864, топ 5, дело 317 / 2017г. Записана е и
констатацията, че за строежа не са представени строителни книжа – одобрени от Главен архитект
на Община П. Тръмбеш инвестиционни проекти и Разрешение за строеж. В преписката
се съдържа и издадената скица – извадка
от ЗРП на с. Стамболово с посочени в него три броя помещения- предмет на по-
късно издадената Заповед за премахване на незаконен строеж.
Въз основа на редовно съставеният Констативен протокол,
ответник жалба - Кмет на Община Полски
Тръмбеш издава оспорената пред съда заповед с правно основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, касаеща
премахване на незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от същия закон.
По делото по искане на ответник жалба е допусната и изслушана СТЕ, която
съдът цени като обективна и безпристрастна. Задачите на вещото лице са посочени
в постановеното при предходното
разглеждане на делото протоколно Определение от 16.12.2022. Съдът установява
горната фактическа обстановка на база приетата административна преписка по
обжалваната Заповед.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След извършване на служебна
проверка
вкл. И в изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК, да провери всички
основания за законосъобразност на оспорвания акт, не само посочените от
жалбоподателя, съдът установи, че обжалвания
акт е издаден
от компетентен орган – Кмет на Община П. Тръмбеш, която се явява Община по местонахождение на имота съгласно
чл. 225а,ал.1 от ЗУТ.
Доколкото в акта са посочени фактическите установявания на
административния орган, и направените въз основа на тях правни изводи,
настоящата инстанция намира, че е спазено изискването за форма съгласно чл. 59,
ал.2 от АПК. Съответствието на фактите на посочените от органа правни основания
е въпрос досежно материалната законосъобразност на
акта, не касае неговата действителност от формална страна.
От жалбоподателката са направени множество възражения за
съществено нарушение на процесуалните норми, които сами по сее си са основание
за отмяната на акта, доколкото съществено са ограничили правото на защита на
адресата на акта. Това са липса на материална компетентност на органа издал
Констативен протокол №1/30.9.2022г. , с
който неправилно органът е приел, че започва административното производство.
Освен това актът е издаден след изтичането на предвидения в закона 14 дневен
срок за постановяването му съгласно чл. 57, ал.1 от АПК, доколкото органът се
явява едноличен. Част от тези оплаквания
съдът намира за неоснователни. Съгласно приложената по делото Заповед № СА-01-02-8236 / 10.08.2022г.,
на Кмета на Община П. Тръмбеш се определя работна група в състав Е.В., М.Г.и А.М.,
която да извърши проверка в УПИ Х-26, кв.23 по ПУП на с.Стефан Стамболово, като
при установено нарушение, длъжностното
лице Е.В.- строителен техник към
Общината, да състави и подпише
констативен акт по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Следователно в качеството си на надлежно оправомощено лице Е.В. на длъжност строителен техник при
Общината е съставила този констативен акт.
Правилно органът е приел, че административното производство е започнало
именно с издаване на този акт, тъй като същият се предхожда единствено от
подаденото от трети лице заявление за наличие на незаконен строеж, което не се
явява страна в настоящото производство. Доколкото жалбоподателката е
присъствала на съставянето на този акт, настоящата инстанция намира, че органът
е изпълнил и задължението си по чл. 26 от АПК да уведоми страната за
започналото производство. Органът е дал възможност на страната да сочи
доказателства, самият той служебно е извършил проверки за наличие на
инвестиционни проекти и Разрешения за строеж за този обект, приобщил е всички относими и допустими за спора доказателства. С оглед на
което настоящата инстанция намира, че същият е изпълнил задължението си по чл.
35 от АПК да постанови акта, след като изясни фактическата обстановка по спора.
С оглед отменителните указания на ВАС, доколкото
органът не е изследвал въпроса за търпимостта на строежа съгласно §16 и §127 от
ЗУТ, съдът не намира, че това се явява
съществено процесуално нарушение, доколкото този въпрос може да бъде изследван
и в хода на съдебното обжалване на административния акт. Настоящата инстанция намира
за основателно оплакването, че органът не е издал Заповедта в предвидения от закона срок по чл.
57, ал.1 от АПК 14 дни от датата на съставяне на Констативния акт.Трайно в
практиката на ВАС се посочва, че тази норма е императивна и неизпълнението на
задължението за произнасяне в срок, формира т. нар. мълчалив отказ, който може
да бъде оспорван пред съда. Мълчалив отказ по чл. 145, ал.
2, т. 1, във вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 АПК
на задължението на административния орган да разгледа по същество отправено до
него искане. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в
предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният
орган, а неговото бездействие прегражда пътя за настъпване на правните
последици, които са търсеният правен резултат. Административният орган има
възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да издаде или
откаже издаване на административния акт. Във всички случаи в рамките на срока
по чл. 57, ал. 1 АПК органът е длъжен да материализира акта си в
писмена форма. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е
условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ
на съдебен контрол. Решение № 11688
от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2083/2014 г., VII
о.,Както се посочи по- горе, трайно в практиката на ВАС се приема, че срокът е
инструктивен, а не преклузивен, още повоче , че в настоящата хипотеза, актът не се издава по
заявление на жалбоподателката, поради което не може да се формира и мълчалив
отказ.
По приложението на материалния закон
съдът намира следното :
Съгласно
чл. 148, ал. 1 ЗУТ
строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. .
При
издаването на заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ административният орган, освен
липсата на строителни книжа за проверявания строеж, следва да установи вида,
местонахождението и всички останали признаци, позволяващи неговата
индивидуализация, тъй като точното описание на незаконния строеж пряко влияе на
законосъобразността на заповедта, с която е наредено премахването му. С оглед
на така изложеното, за да е материално законосъобразна Заповедта, органът
следва да докаже, че се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ,
какъв е характерът на застрояването и вид категория на строежа, че за същия е
необходимо наличието на строителни книжа, каквито не са предоставени.
Досежно първата
предпоставка, че се касае за строеж, по делото е приета като доказателство и
изслушана без възражения СТЕ, която установява, че процесната пристройка
отговаря на изискванията на "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ
и същият се явява пета категория, доколкото касае допълващо застрояване. Като
такъв съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ за
него не се изискват инвестиционни проекти, а само Разрешение за строеж, каквото
няма спор по делото не е представено от страна на жалбоподателката. Твърденията
на жалбоподателката за наличие на съществуващ строеж и извършване само на текущ
ремонт на същия се опровергават от заключението на вещото лице. Но дори да се
приеме нейната теза, че се касае за ремонт, то същият има качеството на основен
такъв, по смисъла на § 5, т. 42 ДР на
ЗУТ, а не текущ такъв по § 5, т. 43 ДР на
ЗУТ. Съгласно т.42 на §5 от ДР на ЗУТ, "основен ремонт"
на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни
елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и
строително- монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени
материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или
се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им
годност. С оглед на вложените материали, които времево се различават от тези по
основното застрояване, изградените стоманено- бетонови пояси, както и излята
стоманено- бетонова плоча, съдът не може да приеме, че се касае за текущ
ремонт. Настина съобразно § 53, ал. 2
и 3 ПЗР на ЗИД на ЗУТ е допустимо извършването на основен ремонт
и реконструкция на сгради, които не са предвидени за запазване по действащите устройствени планове, от която категория е спорната
постройка, но въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж,
т. е. въз основа на одобрени строителни книжа, които в случая не са налице
Или с други думи, по делото е допусната СТЕ,
като с нея е безспорно установено, че процесния обект
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ.
По своята същност - второстепенна
постройка на допълващото застрояване, същия е "шеста
категория" съгласно чл. 137, ал. 1, т.
6 ЗУТ, попада в приложното после на чл. 147, ал. 1, т.
1 ЗУТ, а именно строеж на допълващо застрояване по чл. 46, ал.1 от ЗУТ. В т.5 от заключението на вещото лице подробно е описан „строежът“ като е
посочено, че по протежение на цялата северозападна фасадна стена на двуетажната
жилищна сграда и на част от северозападната фасадна стена на едноетажната
жилищна постройка е изграден зид от тухлена зидария с дължина от 12,45 м, върху
ивична стоманобетонова
основа, в т.ч. с излети на място укрепващи стомано-
бетонови колони в зидарията и укрепващ пояс по цялата им дължина . Върху
оградата към имота на заявителя е излят стаманобентонов
пояс с дължина от 13, 70 м. ,а върху него е иззидан надзид
от хулена зидария с височина 1,20 м. Над част от тези два успоредни зида, за
помещение № 1 и № 2 по скицата на вещото лице е излята стоманобетонова
покривна площ с дължина от 10,70 м., при което са образувани два броя
едноетажни помещения с иззидана между тях междинна стена от тухлена зидария ,
покрити с таванска стоманобетонова плоча и трето помещение,
което изрично е посочено, че няма характер на такова, т.5.3. Именно в тази част съдът не кредитира
заключението на СТЕ, в която се твърди за наличие на полезна площ на помещение
№ 3 от 7,50 кв.м. След като същото няма покрив, налице са само оградни стени: към уличната регулация, към съседния парцел
и към помещение № 2, поради което съдът намира, че за него не може да се
твърди, че представлява допълващо застрояване от пета категория. След като този
обект, неправилно в атакуваната Заповед не е посочен, като ограда, не са били
изследвани възможностите за изключение по чл.151 от ЗУТ, не е преценено от
администрацията дали същият е търпим, то в тази част Заповедта се явява
материално- незаконосъобразна.
За
останалите две помещения, правилно административният орган е приел, че същите
не попадат в нито едно от изключенията, визирани в нормата на чл. 151 ЗУТ.
В този си вид изграденото представлява строеж, шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.
6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, тъй
като попада в приложното после на чл. 147, ал. 1, т.
1 ЗУТ – строеж на допълващо застрояване по чл. 46, ал. 1 ЗУТ,
като за него не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но се изисква
строително разрешение, поради непопадането му в хипотезата на чл. 151 ЗУТ.
Липсата на строително разрешение сочи на незаконен строеж, което е основание за
административният орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна
да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде
преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. Следва да се има
предвид, че за да се приеме един строеж за търпим, следва кумулативно да са
налице описаните в закона предпоставки: време на извършване на строителството и
строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно ЗУТ. С тези указания е върнато делото за ново разглеждане от
настоящата инстанция.
По делото от
страна на административния орган, въпреки разпределената тежест на доказване не
е установена точната дата на извършване на строежа. Установено е, че строежът
във вида и размерите, установени от контролните органи, е отразен в действащата кадастрална карта,
поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.2, ал. 5 от ЗКИР,
съгласно която основните данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти и сгради, отразени в кадастъра, представляват доказателство
за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Както е
посочило и вещото лице стр. 52 от делото, въз основа именно на тази геодезическа снимка без дата, е издадена от Общината Скица
№ 460/29.9.2022г.
В Заповедта не са изложение съображения
за нетърпимост на строежа, освен това няма и каквато и да е яснота относно годината на
построяване, защото в цялата административна
преписка по издаването на
процесната заповед, липсват каквито и да е данни органът да е изследвал периода на
изграждането на строежа. Ето защо
изложените правни изводи относно неговата нетърпимост в писмената защита на ответник
жалба, в крайна сметка се явяват
необосновани. Това пък се
определя от съдебната практика на самата касационна инстанция като достатъчно
основание да се отмени акта по чл.225а от ЗУТ като незаконосъобразен. В този смисъл е и константната съдебна практика, изразена в
Решение № 7920 от 21.06.2017г. по адм. дело №
10695/2016г. на ВАС; Решение №12947/30.11.2016г. по адм.
д. №4515/2016г. на ВАС; Решение №9205/27.07.2016г. по адм.
д. №11362/2015г. на ВАС и др.
Съгласно §16, ал.1, изр. първо от ПР на ЗУТ - Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването
им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Според §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ от 2012г. - Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или
по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за ползване.
Видно е, че в
заключението на СТЕ, липсват каквито и да било изводи, че процесният строеж не отговаря на строителните правила и норми, действали
към момента на изграждането му, нито, че противоречи на нормите на ЗУТ. Следва да се отбележи, че и съгласно §16,
ал.1 от ПР на ЗУТ и съгласно §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ от 2012г.,
законодателят използва съюза „или“, което
на правен език означава, че предпоставките, които се установяват в тези норми
са дадени алтернативно, не кумулативно, а това още означава, че при установено
спазване на предвижданията на действащите към момента на изграждане на
постройката правила и нормативи за нея
тя е „търпима“. По- конкретно съгласно заключението на вещото лице стр.
52 от делото се установява, че част от сградата- помещение № 3 е допустимо по
плана за 1920 г., поради което същото се явява търпимо.
При положение, че се опровергава изводът на органа, че строежът не е
търпим, в горепосочената част, то тогава издадената заповед за неговото
премахване, следва да се възприеме за издадена
в противоречие на приложимия материалния закон. Оспореният административен акт се явява незаконосъобразно издаден на осн.
по чл.146, т.3
и т.4 АПК и следва да бъде отменен в тази част по отношение на помещение № 3.
По отношение на помещение № 1 ,с
полезна площ от 9,36 кв.м., чиито достъп става посредством врата между
помещение от първия етаж на двуетажната жилищна сграда с монтирана ВиК инсталация. По делото липсват данни съществуващата в
имота сграда да е проектирана с помещение, което да е с функцията на санитарно
такова. Действително предмет на оспорената заповед не е основната жилищна
сграда –, за да се изследва въпроса дали е единствено жилище на адресата на
задължението за премахване, но това не се отразява на извода на съда, че с
оглед така установените обстоятелства и нейния статут, премахването на
незаконния строеж би поставило в невъзможност оспорващия да ползва същата като
жилище. Ето защо, като съобразява разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ
и достига до извод за издаване на оспорената заповед в противоречие с принципа
за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като се засягат правата и законните
интереси на адресатите й в по-голяма степен от необходимото за целта, за която
премахването на незаконния строеж се налага, съдът намира, че и в тази част
оспорваната Заповед се явява материално- незаконосъобразна. Преценката за
пропорционалност на разпоредената мярка съдът намира,
че следва да се направи като се отчетат всички установени факти за конкуренция
между лични и обществени интереси, поради което съдът намира, че в настоящата
хипотеза значително биха се увредили интересите на жалбоподателя с оглед
гореизложеното. Отделно от това
премахването на санитарния възел би засегнато по недопустим начин и част от
стара каменна ограда към улицата, както и стената към жилищната сграда в
имота, които са две от стените на
постройката, но не са изключени изрично от предмета на заповедта.
При този изход на процеса, настоящата инстанция намира, че
разноски не следва да се присъждат, като всяка страна понесе направените от нея
такива.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.Н. ***, Заповед №
СА-01-02-7531-2 / 19.10.2022г. на Кмета на Община Полски Тръмбеш, с която е разпоредено на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал.2, и чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ да се
премахне незаконен строеж „Пристройка на съществуваща жилищна сграда“, находяща се в УПИ Х-26, кв. 23 по плана на село Стефан
Стамболово и е определен срок до 30.06.2023г. за доброволно изпълнение за
Помещение № 1 и Помещение № 3.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: