Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 31.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Кюстендил, наказателно отделение, десети състав в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов
при секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД №1940 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.К.Б., ЕГН – ********** против Наказателно постановление № 18-1139-001945 издадено на 20.11.2018 год. от началник сектор Пътна полиция при ОД-МВР гр. Кюстендил, с което за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000/ две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева , а на основание Наредба N Iз.- 2539 на МВР са му отнети и 12 точки.
С жалбата се иска издадения административен акт да бъде отменен поради допуснати процесуални нарушения при издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява със защитникът му адвокат В.П.. Иска даване ход на делото и отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.
Твърди се, че АНО не е съобразил решението си съобразно доказателствата по делото. Твърди се, че с Б. не е извършил вмененото му нарушение.
Административно-наказващият орган не взима участие в производството.
Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 11.11.2018 г. около 04:50 часа в гр. Кюстендил, общ. Кюстендил по ул. "Шести септември“ жалбоподателя се намирал в проверявания от служители на полицията автомобил „Нисан навара“ с рег. № **** собственост на С. Н. И.. Проверката била започната от служители от Охрана на обществения ред при РУ на МВР гр. Кюстендил. На по-късен етап извикали колегите си от сектор КАТ-Пътна полиция, които съобразно докладваното от колегите им съставили АУАН бланков № 800198 от 11.11.2018 год. Твърди се ,че жалбоподателят имал остър мирис на алкохол поради това бил поканен да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта му чрез „Алкотест“ 7510 с фабр. № А0265. Твърди се че водача/ които се намирал на седалката в дясно от волана на автомобила отказал да даде подобна проба. Издали му и ТИМИ № 0035458 а при самата проверка не представил СУМПС. Водача на автомобила отказал да даде каквато и да е проба. Отказал да подпише съставения срешу него АУАН. По делото липсват и до края на съдебното следствие въпреки изричното разпореждане на съдът да се представят всички доказателства послужили за издаване на атакуваното НП не бе представено доказателство за връчен препис от така съставения АУАН на виновното лице.
В проведеното съдебно следствие са разпитани свидетелите Д.С.В., М.И.П., М.К.Б., М.Л.В., М.Б.М., О.И.К.. Всички служители при РУ –МВР гр. Кюстендил. Съдът намира дадените от тях показания за относително достоверни. Самите свидетели не можаха да дадат смислено обяснение защо служители от охрана на обществения ред преследват автомобил вероятно извършил нарушение по ЗДвП. АНО не представи писмени доказателства по делото ,че тези служители са издържали успешно съответните изпити и имат заповед за да извършват и подобни проверки. Но ако те бяха със съответните правоспособности то не е следвало в последствие да търсят помощ от колегите си в сектор КАТ пътна полиция. Допуснатото очевидно смесване на права и задължения в хода на така извършената проверка хвърля нотка на съмнение относно достоверното изложено от свидетелите в залата. Обясненията им носят белега на предварително оговорени такива а не на обективно пресъздаващи обстановката реално съществуваща в хода на проверката. Не звучат убедително и безпристрастно обяснения посочващи непрекъснат визуален контрол над потенциалният обект в зоната на движение на автомобила от мястото на потеглянето му до мястото на проверката. Съдът познава добре въпросното място и не може да приеме безрезервно твърдението , че всичко се е виждало непрекъснато и се е контролирало от служителите от началото до края. Навярно и затова в желанието си да докажат ,че лицето установено на седалката до водача на автомобила е управлявал същият проверяващите са пренебрегнали и останалите правила по ЗАНН.
В съставения на твърдяното местонарушение АУАН и вменявайки на нарушителя извършено нарушение на цялата разпоредба на чл. 174 ал.3 те реално са ограничили правото му да разбере в какво точно е обвинен и организира адекватната си защита. От така вмененото му нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП не става ясно в хода на проверката дали не е представил СУМПС или контролният талон към него или и двата документа. В АУАН нарушението е изписано цифрово но не и словесно за да е ясно какво точно са констатирали проверяващите. И не последно по значимост като нарушение на процесуалните правила остава това, че издадения тогава на местонарушението АУАН не е връчен по надлежният ред на вписания като нарушител Б.. Доказателства за това,че той е отказал да получи издадения АУАН по делото не се представиха от АНО въпреки изричното разпореждане на съдията докладчик по делото.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, показанията на свидетелите Д.С.В., М.И.П., М.К.Б., М.Л.В., М.Б.М., О.И.К..
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗДвП но същият съдържа неотстраними пороци. Както се посочи по-горе вмененото нарушение посочено като такова по чл.174 ал.3 и чл. 100 ал.1 т.1 е направено по неясен до степен абстрактен начин. На практика излиза, че виновното лице е отказало изцяло проверка за поредицата от нарушения визирани в разпоредбата на чл. 174 ал.3 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП а на практика в съдебно заседание свидетелите твърдят ,че е отказал само изпробването му за алкохол като потвърждават факта ,че лицето е било на седалката в дясно от тази на водач на автомобила.
АУАН и НП макар и да притежават необходимите реквизити, сочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН са очевидно опорочени. Но още по тежко нарушението относно спазване изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на НП. На практика нарушителят е бил лишен от възможността да направи възражения по акта. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са порочно пресъздадени в степен, ограничаваща правото на защита на жалбоподателя, в частност – да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, респ. за което е наказан.Затова и обясненията на свидетелите са безспорно обвързани с обвинителната им теза, но не носят характера на безспорни такива.Затова съдът намира за основателни доводите на защитата.
Категорично единствено се установиха обстоятелствата, свързани с допуснатите процесуални нарушения но не и автора на твърдяното нарушение от проверяващите.
Установи се, че при конкретните условия на време, място и обстановка е извършвана проверка. Водача на автомобила не се е намирал на седалката в автомобила. В автомобила е пътувал посочения за виновен Б.. Но не е ясно защо след като не е бил на волана на автомобила и след като няма свидетел сочещ, че на излизане от дискотеката именно той е седнал зад волана и поел управлението на овтомобила е следвало да се подчинява и дава кръв за алкохолно или каквото и да е друго изследване. Безспорни са и посочените по-горе допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на АНП..
При това положение съдът счита ,че АНО незаконосъобразно е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за това деяние, като му е наложил предвидените за него наказания, които са абсолютно недоказани.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № № 18-1139-001945 издадено на 20.11.2018 год. от началник сектор Пътна полиция при ОД-МВР гр. Кюстендил, с което на М.К.Б., ЕГН – ********** за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000/ две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева , а на основание Наредба N Iз.- 2539 на МВР са му отнети и 12 точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: