Р Е Ш Е Н И Е
№ 72/12.2.2020г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Петров
2. Христина Юрукова
При
секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Паун Савов разгледа
докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 1385,
по описа на съда за 2019 г. За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на
„Лазур Паркет 97“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, бул. „България“ № 73, с представляващ Стоян Спасов Спасов, против
Решение № 640/30.10.2019 г., постановено по АНД № 1043/2019 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление
№ 400946-F418640/24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.
Пловдив при Централно управление на НАП, с което на „Лазур Паркет 97“ ЕООД гр.
Пазарджик, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд
е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се да бъде
отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба – ЦУ на НАП гр. София, чрез
процесуален представител – юрк. К., оспорва касационна жалба и иска от съда да
остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендират
се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на
Районен съд Пазарджик е правилно, законосъобразно и обоснована, като предлага
да бъде оставено в сила.
Административен съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и
основателността на подадената касационна жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата
обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи,
които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд Пазарджик е потвърдил наказателно
постановление № 400946-F418640/24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив при Централно управление на НАП, с което на „Лазур Паркет
97“ ЕООД гр. Пазарджик, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно, че на 05.07.2018 г. при извършена проверка от служители на НАП в
магазин за паркет, входни и интериорни врати, находящ се в гр. Пазарджик, бул.
„България“ № 73, стопанисван от „Лазур паркет 97“ ЕООД гр. Пазарджик е
констатирано, че за получена авансово сума на 26.06.2019 г. на стойност от 100
лева от Николай Петров от гр. Пазарджик не е издаден фискален бон от ФУ, нито
касова бележка от прономерован и прошнурован кочан, съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В резултат на това е съставен АУАН и
издадено наказателно постановление за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният
съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на
лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод. Тоест, законодателят не обвързва
издаването на касова бележка с окончателното плащане, а точно обратното -
касова бележка следва да бъде издавана при всяко едно плащане.
В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил
подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и
показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено
наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е
приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно
нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни
предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и
вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В решението на районния съд е застъпено и становище по
отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че
административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН,
като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е приел, че
случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения,
както и, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
С оглед изхода на делото,
своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд –
Пазарджик, ХІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 640/30.10.2019 г.,
постановено по АНД № 1043/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА „Лазур Паркет 97“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „България“ № 73, с
представляващ Стоян Спасов Спасов да заплати на Национална
агенция по приходите сторените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/