Р Е
Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 12.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на осми април, две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2153 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Иск за
развод поради разстройство на брака, с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата Л.В.Б. *** изтъква в исковата си молба
против ответника А.М.Б. ***, че с него са сключили
граждански брак на 05.09.2006 год.
в гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч
- първи и за двамата.
Заявява, че от
брака си нямат родени деца. Веднага след сключването на брака заминали да
живеят и да работят в Гърция на остров Крит, където съжителството им продължило
няколко месеца. В началото на 2007 година съпругът й напуснал домът, в който
живеели в Гърция и не разбрала къде е отишъл. От тогава тя не се е чувала с него,
не е живяла заедно с него в един дом, не знае къде се намира ответника, дали
още е в Гърция или някъде другаде. Дори когато си идвала в Република България,
в гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч твърди, че не са се събирали и всеки един от тях
живее живота си.
Пояснява, че е
налице дълга фактическа раздяла, повече от 13 години, поради което бракът им
съществува формално и е изпразнен от съдържание. С оглед фактическата раздяла е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради което желае да прекрати
този брак.
Предвид на
изтъкнатото за нея се поражда правния интерес от сезиране на съда с настоящата
претенция, поради което моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански
брак между нея и ответника, без да се произнася по въпроса за вината за
настъпилото дълбокото и непоправимо разстройство на брака, предвид дългата
фактическа раздяла помежду им повече от 13 години.
След прекратяване
на брака ищцата желае да възстанови предбрачното си фамилно име Маркова.
Семейно жилище не
са имали, нито са придобивали такова, тъй като за съжителството им в Гърция
около 3, 4 месеца живеели на квартира.
В законният
едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не е изразил становище по предявения срещу него иск за развод.
Ищцата в
съдебно заседание, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.М.В. ***, която от името на доверителката си поддържа
исковата молба и я намира за основателна и доказана с оглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Отново, както и в обстоятелствената част на
исковата молба, акцентира на обстоятелството, че след сключване на граждански
брак страните са живели по-малко от една година заедно и от тогава са
разделени, без да се събират отново и да живеят съвместно. В този смисъл и
поради наличието на продължителна фактическа раздяла счита, че брака между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува формално и след като е
изчерпан от съдържание следва да бъде прекратен без да се издирва чия е вината
за разстройството на брака. Не претендира за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, като окончателната държавна такса по делото заявява, че ще заплати
доверителката й.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Съдът като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, доводите на процесуалния представител на ищцата,
по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК и съобразно нормите,
регламентиращи процесните отношения по СК, приема за установено следното от
фактическа страна :
Страните по делото са сключили
граждански брак на 05.09.2006 год. в гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, за което е съставен
акт за граждански брак №2, видно от дубликат на удостоверение за сключен граждански
брак №АО-04-20/24.10.2016 на Обищна-гр.Угърчин. След
брака съпругата приела фамилното име на своя съпруг и вместо Маркова се именувала
Б..
За изясняване на действителните
отношения между съпрузите, по делото са ангажирани гласни доказателства като от
показанията на св.Юлиян Венциславов Марков, който е
брат на ищцата и съдът преценява с оглед на всички други данни по делото, като
се има предвид възможната тяхна заинтересованост, на основание чл.172 от ГПК,
се установява, че през 2006 год. страните сключили граждански брак и заминали
за Гърция на остров Крит, за да работят. Сестра му се върнала в Република
България сама, като му казала, че съпругът й я оставил. Според свидетеля
страните живели в Гърция около 1 година – няколко месеца. В момента не знае
къде се намира А., нито са го виждали, нито са чували къде е. Сестра му не
поддържа никаква връзка с него. Нито го чува, нито го вижда. От момента, в
който са се разделили страните, те не са се събирали отново. Свидетелят поясни,
че сестра му отдавна е взела решение да прекрати брака си с ответника. Откакто А.
е оставил сестра му, не я е търсил по никакъв повод. Страните нямат семейно
жилище в Република България.
От показанията на св.Павлина Начкова
Маринова, която познава страните, тъй като живее в съседство с ищцата в
гр.Угърчин се разбира, че през 2006 год. Л. се омъжила за А.. Веднага сслед сключването на гражданския брак съпрузите не са стояли в страната, а заминали да работят
в Гърция. Когато Л. се върнала в Република България била сама. Често си идвала
от Гърция и винаги си идвала сама. Свидетелката знае, че А. я е оставил там и
че страните са се разделили още докато са били в Гърция. Пред съда уточни, че тя
също е ходила в Гърция преди 10 години, като Л. я взела и тя да работи там.
Когато отишла при Л. в Гърция, не е виждала А. и дори той не й се обаждал и
ищцата не знаела къде е той. Според свидетелката страните не могат да продължат
да живеят като семейство повече, тъй като А. избягал и нямало никаква вест от
него. Родителите му живеят в гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, но той не е идвал
дори при тях да ги види. Л. го е търсила много пъти по телефона, но А. не й се
обажда и тя като негова съпруга няма никаква връзка с него. От 2006 год.,
откакто страните са сключили граждански брак, да са живели 4-5 месеца в Гърция
и оттогава вече не са заедно.
При наличието на тези факти, районният
съд приема, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен, за което свидетелстват ангажираните гласни доказателства на цитираните
по-горе двама свидетели, които подробно описаха отношенията между съпрузите и
възможно ли е бракът им да продължи да съществува за в бъдеще. Установи се по
безпорен начин, че брачните отношения между Л.В.Б. и А.М.Б. са само формални,
поради което те са ненужни, както на страните като съпрузи, така и на
обществото. Доказа се по делото, че разстройството на брачните отношения е трайно,
за което говори и факта, че повече от 13 години те живеят във фактическа раздяла,
което в хода на настоящият бракоразводен процес се установи от ангажираните от
ищцата гласни доказателства – показанията на св.Юлиян Венциславов
Марков и св.Павлина Начкова Маринова. Фактът, че въпреки продължителната
фактическа раздяла съпругата е правила опити да установи контакт със своя съпруг,
който опит се е оказал неуспешен и тя и към момента продължава да не знае къде
е той, показва, че тя като негова съпруга не може да живее по този начин и
затова е взела решение да прекрати брака си с него, което решение за развод съдът
приема, че е сериозно обмислено и е непоколебимо, а за това какво е отношението
на съпруга по предявения срещу него иск за развод, съдът не придоби
впечатления, предвид неявяването му в съдебно заседание и не представяне на
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК.
Следователно при наличието на така
представените доказателства според съда, ищцата, чиято бе доказателствената тежест
в настоящия бракоразводен процес, при условията на пълно и главно доказване,
установи наличието на продължителна фактическа раздяла между съпрузите, която
продължава и към настоящия момент, довела неминуемо до тяхното отчуждение един
от друг като съпрузи, липсата на съпричастност и уважение, зачитане на
личността в семейството, грижа и подкрепа между членовете на семейството, все
основни принципи, уреждащи семейните отношения /чл.2, т.6 и т.7 от СК/, като
липсата на който и да е от тях и най-вече продължилата повече от 13 години фактическа
раздяла дава основание на съда приеме, че не са налице предпоставки за заздравяване
на брака.
Имайки предвид петитума на
исковата молба, с която е сезиран, в която ищцата не желае съдът да се
произнася по въпроса чия е вината за разстройството на брака, то намира, че
следва да бъде уважено това нейно право и да не обсъжда кой от двамата съпрузи
има по-голяма вина за разстройството на брака. Затова и съдът счита, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и същия следва да бъде прекратен
при условията на чл.49, ал.1 от СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
След прекратяване на брака съпругата
ще възстанови предбрачното си фамилно име и ще се
именува Маркова.
Семейно
жилище съпрузите не са имали, нито са придобивали такова, тъй като по време на
съжителството им в Гърция, около 3,4 месеца са живеели на квартира.
С оглед изхода на бракоразводния
процес, както и изтъкнатото от пълномощника на ищцата в пледоарията му по съществото
на делото, че доверителката й няма претенция за разноски, то съдът счита, че не
следва да й присъжда такива.
Окончателната държавна такса, която
съдът определя е в размер на сумата 50 лева, на основание чл.6, т.2 от ТДТССГПК.
Ищцата е внесла първоначална държавна такса за образуване на делото в размер на
25 лева, като останалите 25 лева следва да се заплатят отново от нея, за което
съдът съобрази изтъкнатото от нейния пълномощник в пледоарията му по съществото
на казуса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯ БРАК между Л.В.Б.,
ЕГН-**********, с адрес *** и А.М.Б.,
ЕГН-**********, адрес ***, сключен на 05.09.2006 год. в гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч,
за което е съставен акт за граждански брак №2/05.09.2006 год. в гр.Угърчин,
Област-гр.Ловеч, на основание чл.49, ал.1 от СК, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината.
След прекратяването на брака
съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – МАРКОВА.
Семейното жилище съпрузите не са имали, нито са придобивали такова, тъй
като по време на съжителството им в Гърция, около 3,4 месеца са живеели на
квартира.
Съдебно-деловодните разноски за настоящия бракоразводен процес ищцата не е
претендирала, поради което и съдът не и присъжда такива.
ОСЪЖДА
Л.В.Б., ЕГН-**********, с адрес *** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 25 /двадесет
и пет/ лева, представляваща окончателна държавна такса, на основание чл.6, т.2
от ТДТССГПК.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :