РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Враца, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420100414 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
********* срещу Г. И. К. ЕГН: **********.
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както
следва:
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответникът Г. И. К. дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД сумата от 166,08 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси и потребление на мобилни услуги.
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. И. К. дължи на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от: 346.93 лв., формирана от лизинговите вноски
по сключените договори за лизинг;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Г. И. К. дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от:
555,17 лв., представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти по
договори за мобилни услуги, както и разликата между цената на устройствата по
договорите за лизинг без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договорите.
Посочените суми се претендират въз основа на: за мобилен номер ******** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***** от **.**.**г., изм. с
Допълнително споразумение № **** от **.**.****г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, за мобилен телефонен апарат ******** - условията,
договорени в Договор за лизинг от **.**.**г., за мобилно устройство ********** -
условията, договорени в Договор за допълнителен лизинг № ****** от **.**.****г., за
1
комплект от 5бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг за базови
аксесоари № ****** от **.**.****г., за мобилен номер ******** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ******** от **.**.**г., за мобилен номер
********* - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
****.****г., за мобилно устройство ************ - условията, договорени в Договор за
лизинг от **.**.****г.
За задълженията на ответника са издадени следните фактури от ищцовото
дружество: № ********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г., фактура №
********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г., фактура №
********/**.**.***г;
Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: ********* e подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Г. И. К. за посочените по – горе суми, ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда –
19.12.2022 г., до окончателното заплащане на вземането, разноските по делото – 25,00
лева държавна такса и 360,00 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Срещу заповедта за изпълнение № 2164/ 20.12.2022 г., постановена по ч.гр.дело
№ 3684 от 2022 г. по описа на ВРС е постъпило възражение от длъжника по реда на
чл.414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. януари 2021 г. - м. май 2021г. Във
всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, сключени между него и клиента.
Посочва, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно (за номер ***********преди ***.****.***г.,за номер *** преди
**.***.**г., за номер ***** преди ***.***.****г.) прекратяване на договорите за
мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в
изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно: за номер
******* в т. 11 от Договор за мобилни услуги № *******от ***.***.***г., за номер
**** в т. 11 от Договор за мобилни услуги №*****от **.**.***г., за номер ******* в р.
4, т. 2 от Допълнително споразумение № ***** от **.**.********г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка
не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края
на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща
на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Посочва се на следващо място, че настъпването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните
договори за мобилни услуги. Настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка
2
от цената на лизинговата вещ не довело до възникване на задължение за заплащане на
неустойка от лизингополучателя на основание клауза от договора за лизинг и не е било
последвано от връщане на лизинговата вещ.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
Със становище с вх. № 7389/19.06.2023 г. ищцовото дружество е направило
искане за постановяването на неприсъствено решение.
Съдът намира, че искането не може да бъде уважено и не може да се постанови
неприсъствено решение по делото, предвид депозирането на писмено възражение с
конкретни доводи от страна на ответника в заповедното производство. Една от
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника /наред
с:1. неявяването му в първото по делото съдебно заседание; 2. липса на искане от
ответника делото да се разгледа в негово отсъствие и 3. ищецът да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника/ е непредставяне от
ответника в срок отговор на исковата молба. Настоящото производство е такова по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК и предпоставка за неговата допустимост е от ответника
да е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което да е оспорено вземането на
кредитора. Приетото разрешение в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., т. 9, ВКС, ОСГТК, че процесуалните последици от предявяването на иска
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя
допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на
вземането от длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда
и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 3
131, ал. 1 ГПК. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,ал.
1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника
по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е
подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за
отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., 11.а.
ОСГТК.Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по
чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131,ал.
1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
обоснованите оспорвания на вземането на кредитора, като например: основанието, от
което произтича вземането, за недействителност на това основание,за погасяване на
вземането и др. /така Решение № 396/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., ВКС, IV
г.о./.Следователно и след като възможността на длъжника да обоснове оспорванията си
във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ответникът е подал възражение, в което е заявил
и мотивирал своето оспорване. По изложените съображения следва да се приеме, че
настоящото производство постановяване на неприсъствено решение срещу ответника е
недопустимо.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 3684 от 2022 г. по
описа на ВРС, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против Г. И. К. е издадена Заповед № 2164/ 20.12.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
3
сума: 1068.18 лв., дължима се съгласно фактура№ ********/**.**.***г, фактура № №
********/**.**.***г., фактура № № ********/**.**.***г., фактура № №
********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г., ведно със законната лихва от
19.12.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, държавна такса в размер на
25.00 лв., и сума в размер на 360.00 лв. адвокатско възнаграждение. Вземането
произтича от следните обстоятелства: Договор за мобилни услуги № ******* от
**.**.***г.; Договор за мобилни услуги № ******* от ***.**.***г.; Допълнително
споразумение № *******от **.**.***г. към договор за мобилни/фиксирани услуги,
Приложение към него и Договор за лизинг от ***.**.*г., Д**оговор за допълнителен
лизинг № ***** от **.**.***г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ****от
***.**.***г., Договор за мобилни услуги № ******и Договор за лизинг от***.**.***г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответника Г. И. К. са сключени Договор за мобилни услуги №
*******от ***.**.*******г.; Договор за мобилни услуги № ******* от **.**.*****г.;
Допълнително споразумение № *******от **.**.*****г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, Приложение към него и Договор за лизинг от 08.06.2020г.,
Договор за допълнителен лизинг № ********от *****.*****.*****г., Договор за
лизинг за базови аксесоари № ****** от *****.***.*****г., Договор за мобилни услуги
№******* и Договор за лизинг от *****.***г., като е уговорен срок на действие на
договорите 24 месеца.
Посочените договори съдържат подпис на ответника в качеството му на абонат,
представени са общи условия, придружени с декларация, подписана от ответника, че е
получил подписан от мобилния оператор екземпляр от същите, приема ги и се
задължава да ги спазва.Подписите положени по договорите не са оспорени от
ответника, поради което съдът намира, че са възникнали валидни облигационни
правоотношения по процесните договори.
Представени са и фактури № ********/**.**.***г., фактура №
********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г., фактура №
********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г., които са придружени от
справки за потреблението през съответния отчетен период. В последната фактура №
********/**.**.*** година са начислени всички задължения по предходните фактури,
както и неустойки за предсрочно прекратяване на договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на
спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни
правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните
мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника
далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размера на месечните
абонаментни такси. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответника са сключени следните договори за мобилни услуги:
Договор за мобилни услуги № *******от ***.**.***г.Договор за мобилни услуги №
*****от ***.***.***г.; Допълнително споразумение № ******от ***.***.****г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и приложение към него и Договор за мобилни
услуги № ******.
4
В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението
си по договора.В конкретния случай се претендира само неплатените абонаментни
такси по процесните договори, като не се претендира доставени далекосъобщителни
услуги на определена стойност. За установяване на това обстоятелство са представени
издадени фактури, както в последната с №*******/***.***.*** година са начислени
всички задължения по предходните фактури, неустойки за предсрочно прекратяване и
лизингови вноски. Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право
на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ
карта с уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от
останалите участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи
повиквания, за доказването на това вземане в полза на доставчика е достатъчно
позоваването на подписаните от потребителя договори за съответния абонаментен
план. Липсва и оспорване от ответника на обстоятелството, че през процесния период
телефонните номера на мобилните телефони са били активни.Ответникът не доказа
погасяване на вземането, съобразно разпределената му доказателствена тежест.
Искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца се присъдят
процесните суми, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението до окончателното погасяване на вземането.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо
ЗЗД:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на
спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни
правоотношения по валидно сключен договора за финансов лизинг; 2. че е изпълнил
задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и 3.
настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените
лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си.
Искът е предявен за сумата от 346.93 лв., формирана от лизинговите вноски по
сключените договори за лизинг. Както бе посочено по – горе в решенето, от
представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото
дружество и ответника са сключени Договор за лизинг от 08.06.2020г., Договор за
допълнителен лизинг № ********от *****.****г., Договор за лизинг за базови
аксесоари № ******* от **.***.***г., както и договор за лизинг от07.10.2020г.
Съгласно договорите ищецът като лизингодател предоставя на ответника като
лизингополучател за временно и възмездно ползване описаното във всеки от
договорите устройство, а лизингополучателят се задължава да заплати уговорената
лизингова цена за него.
Установено е изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде
лизинговите вещи – предмет на договорите за лизинг, доколкото в чл. 4 от договорите
е записано, че при подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на
лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на уговорените технически характеристики и комплектован с цялата
документация.
От представената фактура с №******/***.****.**** година се установява, че
ответникът К. не е заплатил дължимите лизингови вноски по договора. В чл. 12, ал. 2
от ОУ на договори за лизинг е уговорено, че месечните вноски стават предсрочно
изискуемо в случай на забава в плащане на дължимо съгласно тези договори плащания.
След допуснатата от ответника забава за посочения период, всички лизингови вноски
са станали предсрочно изискуеми и са дължими на лизингодателя. Ответникът не
5
доказа изпълнение на задължението си за лизингови вноски за процесните устройства.
Искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца се присъди
сумата от 346.93 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението – 19.12.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на
спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни
правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за финансов
лизинг; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на
ответника при предсрочно прекратяване на процесните договори по негова вина; 3.
настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4.
конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в тежест на
ответника е да установи погасяване на задължението си.
Както бе посочено по – горе, от представените по делото писмени доказателства
се установява, че между ищцовото дружество и ответника са сключени договори за
лизинг за различни устройства.
Ищецът, ясно и конкретно е посочил, както в исковата молба, така и в
заявлението обстоятелствата, от които произтича вземането и начина на формиране на
сумата за неустойка.Последната не се формира от стандартните за договора месечни
абонаментни такси за всяка СИМ карта до края на договора. Ищецът претендира
стойността на 3-месечни абонаментни такси без ДДС ( за всеки едни от договорите),
както и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. Видно е, че
процесните договори са сключени на дата 08.06.2020 г. и са със срок на действие
съответно 24 месеца. Неизпълнението на абоната започва считано от месец 12/2020 г.,
следвателно по тях са заплатени едва 6 месечни абонаментни такси. Вследствие на
това търговецът е прекратил предсрочно процесните абонаменти. Съпоставката на
горните периоди посочва, че търговецът ще се лиши от съответните месечни
абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги за период от
приблизително година и половина. Именно уговорената неустойка в размер на 3-
месечни абонаментни такси и то без включено ДДС (доколкото услугата не е
предоставена) цели постигане на основните функции на неустойката - превантивна - да
стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна - да осигури точното
изпълнение на договора и обезщетителна - да компенсира вредите, възникващи за
кредитора от неизпълнението на договора. При положение, че на търговеца не е
заплатена нито една месечна абонаментна такса и доколкото неговото първоначално
очакване е да получи 24 такива ( колкото месеца е срокът на договора ), то заплащането
на обезщетение в размер на 3-месечни абонаментни такси не може да бъде прекомерно
и необосновано високо.
Установява се от т. 7 от договорите , че процесните устройства са предоставени
на абоната на лизингова цена, както на последния е направена отстъпка само и
единствено доколкото същият е сключил договор за мобилни услуги за срок от 24
месеца и доколкото легитимната цел на оператора е била да получи месечните
абонаментни такси за тези 24 месеца, а не да разваля договора.При положение, че
абонатът е преустановил заплащането на дължимите от него суми, не е обосновано
същият да се ползва от преференциалните условия за лоялни клиенти за закупуване на
устройства на специални, по-ниски цени.във всеки един от договорите за лизинг е
6
посочена стандартна цена / по актуална ценова листа/ и с отстъпка, в резултат на
сключения договор за мобилни услуги.
Неизпълнението на абоната да заплати дължимите суми е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесиите договори за услуги, като
във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника. Предвид постигната Спогодба
между Теленор и КЗП относно начина на формиране на неустойките, претендирани
при предсрочно прекратяваше на договорен абонамент, в т.11, стр.2 от всеки от
индивидуалните договори за услуги, е уговорена отговорността на абоната при
прекратяване на договора преди изтичането на първоначалния срок, за който е
сключен, по вина или инициатива на абоната, като същият ще дължи неустойка в
размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС.
Съгласно т.11 от договора, в случай на прекратяване на подписан договор преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по
нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с
него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, а в
случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят
дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки. В случаите, в
които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не
е изтекъл, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (В
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства
на оставащия СРОК на договора.
Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на
всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза страните по
договора предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи
неизправната страна, в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице
пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката
изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в
предвидения размер. Следователно, длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде
санкция за неговото неизпълнение.Неизпълнение на основното задължение на
потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните
услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата
си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението – 19.12.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
Съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност, релевирано с
възражението по чл.414 ГПК е неоснователно.Видно от приложените фактури, същите
са издадени за отчетен период 10.12.2020 г. – 09.05.2021 г. Заявлението за издаване на
7
заповед за изпълнение е подадено в съда на 19.12.2022 г. Следователно, от падежа на
всяка фактура до датата на депозиране на заявлението в съда не е изтекла нито
кратката тригодишна, нито общата петгодишна погасителна давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищцовото дружество.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък
по чл. 80 ГПК разноски в общ размер от 613.18 лева, от които: държавна такса в размер
на 125,00 лева и платен адвокатски хонорар в размер на 488,18 лева с вкл. ДДС. С
оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на
385,00 лева, от които 25.00 лева – платена държавна такса и 360,00 лева – платен
адвокатски хонорар с ДДС. Тези разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Г. И. К., ЕГН:
**********, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование
„Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумите, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 166,08 лв.
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и за потребление
на мобилни услуги въз основа на Договор за мобилни услуги № ********от
******.*****.*****г.; Договор за мобилни услуги № ******** от ******.**.****г.;
Допълнително споразумение № ******* от **.**.***г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, приложение към него и Договор за лизинг от
**.***.*****г., Договор за допълнителен лизинг № *******от ***.**.*****г., Договор
за лизинг за базови аксесоари №**** от **.**.*****г., Договор за мобилни услуги №
*******и Договор за лизинг от **.***.**г., за които са издадени фактура №
****/***.***.***г., фактура № ********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г.,
фактура № ********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г.,ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението – 19.12.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението,за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 2164/ 20.12.2022 г., постановена по ч.гр.дело №
3684 от 2022 г.по описа на Районен съд – гр. Враца.
- на основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата от:
349.63 лв., представляваща дължими лизингови вноски по договорите за лизинг от
08.06.2020г., Договор за допълнителен лизинг № ********от **.**.**г., Договор за
лизинг за базови аксесоари № ******* от **.**.*****г. и Договор за лизинг от
07.10.2020г., за които са издадени фактура № ********/**.**.***г., фактура №
********/**.**.***г, фактура № ********/**.**.***г., фактура № ********/**.**.***г.,
8
фактура № ********/**.**.***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на заявлението – 19.12.2022 г. до окончателното погасяване на
задължението,за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с
№ 2164/ 20.12.2022 г., постановена по ч.гр.дело № 3684 от 2022 г.по описа на Районен
съд – гр. Враца.
- на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от: 555,17 лв., представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти по договори за мобилни
услуги, както и разликата между цената на устройствата по договорите за лизинг без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договорите, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 2164/ 20.12.2022 г.,
постановена по ч.гр.дело № 3684 от 2022 г.по описа на Районен съд – гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. И. К., ЕГН: ********** да заплати
на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД,
ЕИК: ********* сумата от 613.18 лева - разноски в производството по гр. дело №
414/2023 г. по описа на РС Враца, както и сумата от 385,00 лева - разноски за
заповедното производство по ч.гр.дело № 3684 от 2022 г.по описа на Районен съд – гр.
Враца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9